По казуса с щедрата дебитна карта - виж Ако една банка "почерпи" свой клиент с известна сума пари, то след това може и себе си да почерпи, но само с една чаша студена вода - се проведе кратка обмяна на мнения, в която се сблъскаха две принципно-различни гледни точки, на моя любезен опонент и моята; ето какво си казахме; струва ми се, е полезно за доизясняването на същината на проблема:В правен аспект Калинка може би наистина не носи наказателна отговорност за грешката на банката, но мен ме интересува най-вече моралния аспект на нещата. Значи ако утре по сметката на Ангел Грънчаров постъпи по погрешка някаква сума, той може да я изтегли и ползва с чиста съвест, а банката, т.е. банковият служител, направил грешката, респ. вложителите на банката „да пият една студена вода”. Важното е, че Ангел не носи наказателна отговорност, моралът няма значение. А ако касиерката на касата в магазина ми върне по погрешка повече, нека и тя пие една студена вода и да върне сумата в касата от собствения си джоб, защото сама си е виновна. Как се връзва това с категорическия императив на Кант например?
Мисля, че има много други ситуации, в които юридически безупречни действия са морално укорими. Въобще човешкото съжителство би било много по-трудно, ако се ръководи само от буквата на закона, без да държи сметка за морала. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Философията на правото е наистина сложна материя, в която не съм компетентен. Етиката въобще е изключително сложна проблематика и аз нямам окончателна позиция по нея, защото в много отношения не я разбирам, поради това не съм подготвен да я дискутирам в дълбочина. Според мен нито една философска етическа система досега не е напълно задоволителна.
ОтговорИзтриванеНо аз именно това исках да подчертая: че правото и моралът невинаги съвпадат. Възможно е действия или бездействия да са законосъобразни, но неморални. Напълно възможно е да съществуват неморални или най-малкото спорни от морална гледна точка закони, срв. например за абортите, стволовите клетки, евтаназията, порнографията, проституцията и т.н.
Само още един малък пример от живота: познавам човек, който навремето продава апартамента си и получава продажната цена, но след време става ясно, че поради юридическа грешка апартаментът не е прехвърлен на новия собственик, а е останал негова собственост. Е, как да постъпи продавачът? Да си задържи както жилището, така и парите, дадени му от купувача? Юридически напълно законно. Само че от морална гледна точка според мен осъдително.
Същото важи и за касиерката на касата. Наистина зависи само от мен да й върна върнатите в повече пари. Но моралът именно затова е морал. Ако законът ме принуждаваше да върна парите, връщайки ги просто бих спазил буквата на закона, например поради страх от наказание. Но при морала решаващи са мотивите. Моралът е нещо фундаментално. Аз връщам парите не защото законът го изисква, а защото МОРАЛЪТ го изисква. Тук няма никакво значение дали касиерката възприема това като лудост. Важно е постъпката сама по себе си дали е морална, не какво мисли по въпроса продавачката.
Хората по правило знаят горе-долу с какви суми разполагат по сметките си. Ако Ангел Грънчаров утре установи, че по сметката си има един милион, вероятно ще се учуди и ще се досети, че не са негови пари. Ако междувременно ги е изтеглил и изхарчил, съдът може да го осъди да ги върне.
Съдебен иск по случая би могъл да формулира всеки юрист. Вероятно може да се установи как са попаднали парите по сметката на Ангел или Калинка, в случая по погрешка, и те да бъдат принудени да ги върнат. За никакво „натикване в затвора” на Калинка обаче не можа да става дума, защото тя не носи наказателна отговорност.
Категоричният императив на Кант в случая не може да се приложи към банката, защото тя не е действала съзнателно. Банката и без това не е институция, призвана да прави добро или зло на хората, тя е по-скоро морално неутрална и следва да си върши работата според закона, а не, ръководейки се от някакви „висши” морални принципи.