Медийната диктатура на Бойко Борисов е предверие на другата, на същинската му диктатура

Бойко Борисов днес се е обадил в едно телевизионно предаване, иззел е думата на поканените събеседници и е държал дълга реч в свой стил, даже не позволявайки на водещата да води придаването си; държал се е така сякаш тази телевизия му е нещо като бащиния. В тази връзка вече се появява и реакция на наглостта, на която зрителите са били свидетели; пръв И.Инджев пише по въпроса в коментара си от днес Телевизионната диктатура на Борисов: Самсон с микрофон. Можете да прочетете какво пише там, с изложените мисли съм напълно съгласен, но счетох да напиша по-определено становището си; ето моя коментар в блога на г-н Инджев:

Абсолютно вярно пишете, г-н Инджев; необходима е незабавна и твърда реакция от нас, жертвите на телевизионната диктатура на Титана-Гърмовержец, за който, оказва се, има явно по-специални правила за телевизионно участие: взема си сам микрофона, обажда си се чрез телефона си във всяко телевизионно предаване, и то когато си иска, колкото си иска и както си иска!

Тоя нахалник надмина даже плямпалото Уго Чавес, който, доколкото знам, си бил имал собствено предаване след като е вече президент; но Бойко, ето, фактически си има не предаване, има си цялото телевизионно пространство, което е окупирано от негова нахална милост! Не спазва никакви правила на благоприличие поне, щото не е коректно да отнемеш думата на специално поканените за участие гости на предаването. Разбира се, водещите си правят криво сметката, че личнотото "импулсивно" обаждане на "самия Премиер" ще им вдигне рейтинга, а е погрешна сметката им щото ако се осмелят да лишат негова нахална милост от микрофон и зрителят стане свидетел в ефир на избухването на уязвения Гърмовержец, това ще вдигне много повече акциите (най-вече моралните) и на съответната медия, и на съответния водещ. Е, този последният може да загуби мястото си в съответната медия, но пък какво е едно място на телевизионен водещ пред такива наистина ценни за целия ни национален публичен живот неща като медийно благоприличие, равнопоставеност на всички гледни точки, свобода, демокрация, истина и пр. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...