За сюреалистичния идиотистки абсурдизъм на изказването "кучета ухапаха професор"

Вече знаете всички тази тъжна история, но мен ме интересува не толкова историята, а начина, по който тя беше преставяна и тълкувана в медиите; защото тълкуването показва доколко разбираме смисъла на случилото се, доколко умеем да си правим длъжните поуки от него.

А в резюме историята е: глутница кучета нападна и наръфа, нахапа, кажи-речи направо разкъса професор! И професорът, след като лекарите се опитаха да го спасят, в ктая на краищата почина; Бог да го прости! Нелепа гибел! Сега научаваме, че професорът бил знаменитост, работил бил в Световна банка, в Държавния департамент на САЩ и къде ли не още, ама на, имал тази зла участ: да се върне в родината си и да умре по този крайно нелеп начин, нападнат от глутница кучета.

Тия дни попаднах на едно телевизионно предаване и скъпоплатен знаменит водещ, без да се усети, рече ето така: "Историята, в която кучета ухапаха професор!". Не знам дали схващате, но, така представена, историята съдържа и известен комичен ефект с абсурдистки привкус: какво като е професор нахапаният, той, преди да е професор, е човек; че е професор е подробност, същественото е че е човек. Ако не беше професор хапаният, тогава нима нямаше да се шуми толкова от медиите?! Простете, но това е извратено: да казваш, да пишеш "Кучета ухапаха, нахапаха, наръфаха или както и да е там професор!". Човек са ухапали кучетата, щото ще излезе иначе, че софийските бродещи кучета имат някакъв специален пиетет към професори, към хора с академични титли; защо ли са толкова зли пустите му кучета към професорите, към дейците на науката, нима не е любопитно да се узнае ето това? За какво тия глутници кучета имат, тъй да се рече, зъб на дейците на българската, пък и, както научаваме, на световната наука?

На мен лично ми се чини, че кучетата изобщо не се интересуват какъв е този, комуто налитат да го хапят, не се интересуват от образователния му ценз, от професионалната му кариера, от статуса му в обществото и прочие, ама на, ето, водещите български журналисти и медиите изобщо много се впечатлиха от това, че ухапаният, представяте ли си, бил професор. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.