Верният, правият път е само един, правият път е десният път: това е пътят на истинските десни - правдолюбиви и свободолюбиви! - човеци и политици

Радан Кънев: Тръгнали сме срещу огромни ресурси в пари и хора

... Ние не сме политически девици – ние сме минали през тази игра и няма човек, който да не е загубил повече, отколкото да е спечелил от престоя си в политиката. И от следващите си престои в политиката ще бъде така. Събрали сме се, обаче, защото ни дойде до тук от мизерията в България. Защото знаем, че нещо трябва да се направи. Защото знаем корените на тази мизерия, а корените са два - децата ни растат в общество без образование и култура, децата ни растат в общество без правосъдие и справедливост. А общество без образование и правосъдие е общество, което разгражда човека, разгражда семейството, разгражда общността, саморазгражда се себе си. Защото ние знаем, че нито искаме децата ни да живеят в това общество, в което ние израснахме, нито искаме да насърчаваме, както мнозина вече от нас направиха, децата ни да се махат от България. Заради това сме се събрали.

Искам да Ви попитам второ нещо: ...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Съгласен съм с всичко в тази хубава реч, само имам една малка забележка; Р.Кънев казва:

"Пътищата са само два – десен и лесен. Ние сме по десния."

Аз бих казал същото, но иначе, по друг начин. Пътищата са само два: десен и ляв, т.е. прав и погрешен. Левият не е лесен, щото за него се плаща ужасно тежка цена, значи е най-трудният. И е пътят, който води доникъде, води до провала, но нескончаемата криза, агония и катастрофа. Верният, правият път е само един: десният. По тази причина той в крайна сметка не е толкова труден. Труден е по една-единствена причина: че у нас са твърде малко хората, разбиращи какво е свобода, хората, умеещи да живеят като свободни и отговорни личности, господари на съдбата си, малко са хората, държащи се като автентично свободни, т.е. десни хора; ето тук е главният ни проблем като страна и нация. И калпавото, нефелно държавно образование е главната от причините за това положение. Същностната промяна в образователната сфера ще даде такъв мощен тласък на страната, че тя за няколко години ще стане нормална, благоденстваща и просперираща страна на свободни хора, които вече не чакат някакъв чутовен бабаит да ги оправи! Мутри, ченгета, мафиоти, комунисти не могат да дирижират положението в една свободна страна, а това е страна, населена предимно със свободни хора, т.е. страна, "в която има критична маса от хора, разбиращи що е свобода" (леди Маргарет Тачър). Виждате обаче колко е прав Р.Кънев като казва горните така правдиви думи за образованието. И за правосъдието. Самата истина казва. Тия, които живеят с истината и не й изменят, са осъдени на неизбежна победа, на неизбежен триумф. Да му мислят лъжците,  да му мислят ония, които залагат на ментетата, а не правдолюбивите - и свободолюбивите...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.