Поразително е, че някои от нас изобщо оживяха в тази толкова тежка и изпълнена с какви ли не административни ексцесии и ужасии образователна зима

Реших да преправя малко тази табличка, промених това-онова, ето сега как изглежда сега. Смятам да я дам днес за обсъждане на учениците, изучаващи философия на правото. А преди изглеждаше ето как:

Преди години я преведох от руски, тя имаше и още има голяма популярност в Мрежата, много хора я споделиха и харесаха. Както и да е. Та днес започвам по този необичаен начин своето есе от поредицата около борбите за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия и гражданско образование (ПГЕЕ-Пловдив, известно все още като ТЕТ-ЛЕНИН). Между другото да спомена най-напред това, че до този момент нямам абсолютно никакъв отклик от страна на властващите длъжностни лица по повод на моите последни инициативи за разрешаване на натрупалите се противоречия, което оценявам като неприкрито с нищо демонстриране на нежелание за диалог, като твърд отказ дебатите. А това вече ми дава моралното право да търся друг начин за решаването на конфликтите, т.е. да се обърна към органи на властта, намиращи се извън самата образователна сфера, примерно прокуратурата - след като властващите длъжностни лица в образователната институция фактически дезертираха от отговорността си, демонстрирайки, както казах, пълното си нежелание да търсят ефективен начин за решаване на натрупалите се противоречия. Днешният ден ще бъде изчакващ, към края на деня, ако не получа никакъв знак за промяна на това отношение, ще изпратя подготвените документи до прокуратурата, отдавна съм подготвил писмен сигнал до нея, днес ще го актуализирам малко и ще го изпратя, стига, както казах, мълчанието от въпросните длъжностни и отговорни лица днес да не бъде прекъснато.

Прочее, след около час в ПГЕЕ-Пловдив ще се проведе синдикално събрание на СБУ, организацията, към която членува и моя милост. Няма дневен ред в обявата за него, което ме кара да си мисли, че нищо чудно на това събрание да бъде предложено... моето изключване от този синдикат. (Същото нещо се случи седмица преди първото ми уволнение от училището, тогава лидерката на организацията на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", която също така е и помощник-директор на училището, именно г-жа Камелия Стоянова услужливо подготви уволнението ми като проведе точно такова неочаквано за народа, но затова пък не по-малко скандално синдикално събрание, на което моя милост беше изключен от синдиката на основание на това, че съм бил станал, видите ли, "върл народен враг на училищната идилия"!) Понеже имам часове във втора смяна, няма да отида на събранието, и то не за да саботирам осъществяването на подобна акция по подготовката на моето поредно гилотиниране, а просто защото, както сами забелязвате, имам много работа за вършене в този уж свободен ми предиобед.

Да кажа нещичко и за явяването ми на ТЕЛК, което стана в понеделник, 27 февруари, завчера. Да кажа и за това нещо, щото бях обещал, държа да си спазвам обещанията. Та интересно е да отбележа това, че в подготвената от директорката поредна моя "производствена характеристика" този път, кой знае защо, вече не пишеше ония скандални неща, касаещи моето "увредено психично здраве", абсолютно нищичко не пишеше в този раздел, в онова предишно славно време използван за даване на тъй скандалната директорска "психиатрична диагноза"; самият въпросен документ този път ми беше даден на ръка, а не в запечатан с печата на училището плик с гриф "СТРОГО СЕКРЕТНО" (както това беше направено предишния път, е, грифът го нямаше, шегувам се за грифа!), ето, ний приветстваме тази промяна, този нечуван прогрес, за който, както е известно, платихме с близо три години усилия около не по-малко славно протеклите съдебни дела; аз, както знаете, съдих директорката за клевета, осъдих я на най-решаващата първа инстанция, после тя успя да си осигури пълен поврат в съдебния процес, спечели съдебното дяло в Окръжен и дори във Върховния Касационен съд, като капак на всичко аз загубих за тия дела не по-малко от 5-6 хиляди лева (!), да, ама ето, оказва се, че урокът, който по този начин дадох на директорката, очевидно не е минал безследно, тя вече научи, че не е безопасно да си прави каквото иска с достойнството на персонала, тя вече, както с радост отбелязах, вече не пише подобни "ласкави психиатрични характеристики" не само в моите документи, но и, убеден съм в това, няма да посмее да ги запише и в документите на който и да било друг член на персонала на училището; тъй че, дето се казва, платих голяма цена, и морална, и финансова, ала все пак успях да си изпълня мисията на учител, успях да науча самата директорка на нещо твърде важно, имащо висок и морален, и правен, и граждански смисъл, затова, дето се казва, съм много удовлетворен от постигнатото. Да де, постигнах този успех, радвам се на това тържество на правото, на правдата и на справедливостта, но цената, която платих за всичко, наистина беше страшна и голяма, без борба обаче нищо добро не може да бъде постигнато в нашите родни условия особено, на злото ако не се противопоставяме, ако не се съпротивляваме с всички сили, добро явно никога няма да видим.

На самата ТЕЛК не се случи нищо особено. Лекарите този път бяха пределно експедитивни, на Психиатрична ТЕЛК не посмяха да ме пратят под предлог, че не съм бил представил "исканите документи" за заболяване, което моя милост изобщо не притежава (!), интересно е това, че ТЕЛК разполагаше с обширен писмен отговор от страна на НЕЛК по повод на моето обжалване на тъй странното потвърждение от страна на Психиатрична ТЕЛК на толкова оригиналната и самоделна директорска "психиатрична диагноза", а моя милост до този момент не притежава никакъв отговор на собствената си жалба от същата тази НЕЛК (!!!), което само по себе си е скандално; както и да е, пак ще ми се наложи да обжалвам, щото като съзнателен гражданин не мога да търпя паразитиращите и върху моите данъци държавни органи да не си гледат работата. И ТЕЛК като ми разгледа документите реши да ми даде 40% "трайна инвалидност", даже записаха това, когато в един момент един от членовете на комисията не се провикна:

- Стойте, ще направим грешка, този господин има обжалван от директорката на ПГЕЕ-Пловдив болничен лист, не можем да му издадем решение докато не обсъдим и този казус!

Членовете на ТЕЛК се наложи да се хванат за главите и се обърнаха към мен с изражение на лицата да им помогна да разберат какво става в това училище. Наложи се да им кажа следното:

- Ами аз нищо не зная за това обжалване на болничния ми лист, но предполагам, че то се дължи на това, че нашата директорка притежава завидни медицински познания, макар и да е самоука в областта на медицината тя очевидно е така напреднала, че вече умее не само да издава свои собствени диагнози, но също така явно има и самочувствието, че може да отменя диагнозите, дадени от официални и оторизирани за това медицински длъжностни лица и власти, това предполагам се е случило пак. Тя и друг път се е опитвала да отмени мои болнични листове, та затова изобщо не съм изненадан от тази радостна новина, че пак е сторила същото.

Лекарите ми поискаха епикриза от престоя ми в болницата заради операцията през втората половина на декември, заради която бях в болнични един месец. Каквато, разбира се, не носех. Оказа се, че не съм си я бил взел от болницата, понеже тогава заболяването ми не беше сериозно и не съм мислил, че ще ми се наложи някога да бъде обсъждано от ТЕЛК. Та се наложи да се разкарвам и до дома си, и до болницата, пак ми беше оказана тази добрина да обикалям като финикиец за един документ, накрая го осигурих и представих. От ТЕЛК обаче като им го занесох се държаха така грубо, че реших да не им го представям, реших да ги накажа за грубостта им (на трима членове на въпросната ТЕЛК обясних за какво става дума и ги помолих да вземат документа и да го приложат към делото, обясних също, че бързам за работа, и тримата като един ми отвърнаха, че трябвало да го вземе този документ друг член на комисията, който в момента отсъствал, трябвало да го почакам, молих да вземат документа, че ще закъснея за работа, отказаха; е, щом е тъй, нека сега пак да ме викат съвсем официално, с покана, ще им го занеса тогава, а пък междувременно и на тях се налага, сами виждате, да им изнеса един малък урок по темата как се разговаря с други човешки същества!). Абе страшна работа, лудницата в ТЕЛК е голяма, просто не мога да намеря думи да опиша впечатленията си и затова прилагам само една снимка, ето я:

И още снимки имам, но сега бързам, ще ги поставя евентуално друг път. Ето една-две снимки от моята акция за... подаряване на бройки от списание ИДЕИ на нашия учителски "колектив":

Интересно е да се отбележи многозначителния факт, че въпросните бройки стояха на масата в учителската стая близо седмица, но никой - повтарям, абсолютно никой! - не благоволи да си вземе някое от подарените списания, включително и един колега, чиито син има отпечатана статия (!!!) в едно от тези списания! Да отбележа и това, че преди години, когато обстановката в училището беше друга, много от същите тия хора си купуваха същото списание с пари. Изводите оставям вам. Аз не е нужно нищичко да казвам. (Е, има една подробност, помолих който си вземе списание, да си напише името и фамилията, за да мога да отчета подарените бройки в издателството, дали пък тази беше причината никой да не посмее да си вземе някоя книжка?!)

Тия дни ще проведа акция по подаряване на бройки от списанието и на учениците, да видим как те ще реагират на този мой жест. Имам чувството, че там картината може би ще е съвсем друга.

Понеже наистина нямам време да отбележа и този любопитен епизод: знаете, от дълго време аз си позволявам "да дърпам дявола за опашката" като пиша на всеослушание, че само един клас от класовете, на които преподавам, ми е обявил бунт, недоволствайки от моите по-различни методи на преподаване; е, имаше някакви опити и други класове да бъдат присъединени към "антигрънчаровистката" коалиция на "здравите сили", но те не пожънаха очаквания успех; но "здравите сили" продължават да работят в тази посока де, те лесно няма да капитулират. Та вчера въпросните "здрави сили" се опитаха да проведат акция по настройването на цял клас срещу мен като двама ученици от Х Б клас, закъснели порядъчно за час (25 минути!) при моята забележка защо закъсняват си позволиха да се държат крайно обидно за мен, хулигански, нагло, единият от тях даже показа извънредна смелост и си позволи да ме попита... "дали имам проблеми с психичното си здраве", предложих му, щом има такива удивително дълбоки познания в тази сфера, да почне да пита всички учители наред за същото, той се ухили сконфузено, а пък другият допълни "диагнозата" му като обяви, че "психичните проблеми на г-на явно са тежки", също така заяви, че бил искал да ме заведе на... психолог, покани ме да ида при педагогическия съветник заедно с него, очевидно той възприема този последния за много близък, знам ли, така прозвуча поканата му, прозвуча "ела да идем при педагогически съветник г-н Маринчешки и ще видиш какво ще ти се случи", по този повод той даже се позволи да откърти една метална част от парното и започна да я размахва, абе очевидно анархията, сами виждате, напредва, макар това държание на учениците да си има своето обяснение, не е като да няма.

Толкова и по този пункт, ще направя съответния доклад за държанието на хулиганстващите ученици - щото ми е много интересна реакцията на училищната власт. Ний там установихме очебиен двоен стандарт в поведението на властта, щото, както знаете, вече има цял един клас, на който нищо не се случва - въпреки че това, че те хунвенбийстват, иначе казано, обиждат преподавателя си по философия всеки час! В същото време за дреболии (за харесване, за лайкване на снимка "с обидно съдържание" за учител, намираща се във фейсбук) сурово бяха наказани много ученици, дори цял един клас! Но ето, ненаказаният прецедент неизбежно заплашва да се превърне в правило, а това води, казахме, до анархия, до пълно беззаконие. Тия неща са прости, но виждате ни се налага често да ги припомняме.

Толкова за днес. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! И честита Баба ви Марта, радостно е, че иде пролетта, че зимата си отива! Поразително е, че някои от нас изобщо оживяха, че изобщо издържаха в тази зима - толкова тежка и изпълнена с какви ли не административни ексцесии и ужасии.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.