Да, заслужил съм си уволнението, ето, аз съм истински "престъпник": щото помагам на учениците си да търсят истината за всичко, включително и за комунизма!

Искам да разкажа нещичко, което ми се случи вчера - в час по философия на правото ("Етика и право"). Важно и показателно е. Говори много. Заслужава си да се замислим над него. Обезпокоително е.

Аз винаги като започвам часа питам учениците искат ли нещо да ме запитат, възникнали ли са някакви въпроси към мен, било по темата, било други, искат ли учениците нещо да кажат, срещнали ли са нещо трудно, непонятно, което налага моите разяснения, забелязали ли са нещо интересно, което искат да предложат да бъде обсъдено и т.н.; обикновено нямат въпроси, замълчават си, а някои учудени ме гледат: леле, колко странен е тоз господин, та ни пита така; аз пък казвам "Е, щом няма въпроси, значи няма интерес!", с което пак ги провокирам; казвам им понякога и че е глупаво предимно учителите да питат, да задават въпроси, а учениците, тия, които учат, да не питат, нормалното, естественото е този, който учи, именно ученикът, да пита, но у нас всичко е наопаки, питат учителите, а учениците отговарят. Както и да е, та вчера в единствения час, който имах и то в късния петъчен следобед като попитах има ли въпроси един ученик изненадващо поиска нещо да каже, потърси в смартфона си някакво изображение и прочете съдържащата се информация; това, което той чете, наподобяваше това, което аз по-горе съм сложил, ставаше дума за това как прекрасно сме били, видите ли, живели при комунизма, и колко лошо живеем сега; ученикът попаднал на тази "информация" и като я прочете ме запита какво аз мисля по въпроса.

Аз пък казах, че ще си кажа разбирането, но първо ме интересува как мислят останалите ученици. За моя изненада почти всички заявиха, че и те това го знаят, при комунизма у нас, в България, се е живеело прекрасно, сито и богато, а сега - крайно лошо. Тия неща и бабите и дядовците им ги били казвали, а те нямало начин да не им вярват, щото собствените им баби и дядовци няма как да ги лъжат. Аз тогава попитах, хрумна ми да попитам: а има ли сред вас такива, чиито баби и дядовци да са им говорили не толкова хубави неща за комунизма, да са им казали, че комунизмът не е толкова хубаво и прекрасно нещо? И тогава останах потресен: само двама от повече от 20 ученика вдигнаха ръка и казаха, че на тях бабите и дядовците са им казали, че комунизмът не е нещо хубаво, напротив, много лошо нещо е! Само двама! Аз това двама ако трябва да го превърна в проценти е някъде към 8%. А 92% от бабите и дядовците са счели за нужно да обяснят на внуците си, че комунизмът, видите ли, е нещо прекрасно! Аз лично съм потресен от това свое откритие! До този момент не знаех, че положението е чак толкова тежко. Виждате ли сега защо истината за комунизма трябва да се казва в училище?! Виждате ли сега докъде води това, че истината за комунизма толкова много се крие в българското училище?!

И като си говорихме за "прелестите на комунизма" оня същият ученик, който прочете... дезинформацията за "тъй превъзходния комунизъм" в един момент въздъхна носталгично и ме запита:

- Абе, господине, моля ви, кажете: има ли някакъв начин да върнем комунизма?! А, господине, има ли някакъв начин да се отървем от проклетата демокрация?!

Каза това ученикът, а останалите ученици почти единодушно кимнаха в знак на съгласие и ме отправиха погледите си към мен. Един ученик тогава ме подкани ето как да си кажа и аз мнението:

- Вярно, господине, кажете сега Вие какво мислите за комунизма, нали обещахте, искаме да чуем как Вие възприемате комунизма, ето, хем сте живял при комунизма, кажете сега Вие как го оценявате?

Всички погледнаха към мен и с интерес зачакаха да им кажа аз какво мисля. В такава една рядка благодатна ситуация - когато учениците искат да чуят нещо от учителя си, нещо важно за тях! - човек трябва да е много внимателен, в смисъл да е пределно честен; виждате ли сега какво е ролята на учителя?! Има възможността да влияе върху съзнанията, върху душите на младите хора, това е един вид духовна власт, умеят ли нашите учители да упражняват истински тази огромна власт?! Какво би казал ти, уважаеми читателю, ако си учител и ако учениците ти поискат да знаят какво мислиш по тези важни за тях въпроси? Въпроси, които са важни и за обществото ни: ето, в случая мен вчера ме запита какво мисля за комунизма онова поколение на свободата, на което възлагаме такива големи надежди, но ето, оказва се, че враговете на свободата са успели вече да помътнят, да размътят мозъците дори и на поколението на свободата, давате ли си сметка това пък какво означава - и до какво то води?!

Аз сега нямам възможност да опиша и представя цялостно великолепната дискусия, което се проведе вчера в този клас след като учениците ми дадоха думата. Но все пак ми се иска да кажа нещичко, да отбележа най-главните неща. Аз съм такъв, че не натрапвам нищичко на учениците си, абсолютно нищо, аз просто им казвам какво мисля, но най-често се опитвам (задавайки въпроси) да ги подтикна те самите да стигнат до определени възгледи. И ето, вчера, като ме попитаха така ребром младите хора какво аз мисля за комунизма, аз започнах ето как. Казах им най-напред следното (ще го запиша тук почти същото, което казах там, в часа, един вид ще направя пълен донос на самия себе си, та тия дни като ме уволнява директорката на нашето тъй авангардно училище, да може просто да приложи този "самодонос" към заповедта си за уволнение, та да докаже колко правилно ме е уволнила, щото наистина нима може да продължи да работи в нашето родно училище човек, който има толкова неправилни, драги другарки и другари, възгледи за "единния и така светлий комунизъм"?!)

- Ученици, разбира се, ще си кажа разбирането, но да ви попитам най-напред: тоя, който е съставил тази сравнителна таблица между комунизма и демокрацията, за това как сме били живели при комунизма и сега, дали не се гъбарка с вас, дали не ви лъже с нещо, как ви звучат тия неща, вие изцяло вярвате ли им, може пък да ви манипулира някак, а вие да не се усещате?!

- Не, господине, не ни лъже с нищо! - почна да отговоря на въпроса ми ученикът, който седеше току-до мене, ний бяхме в т.н. "интерактивна зала", бяхме седнали около една голяма кръгла маса - Вярваме на тия факти. Щото тука има само факти. Ние не сме живели при комунизма, няма как да знаем сами нещо за него, вярваме на това, което ни казват, ето, в случая това, което пише във въпросната таблица, точно отговаря на това, което нашите баби и дядовци са ни казали, а ние вече ви обяснихме, че на бабите и на дядовците си вярваме изцяло, те не може да ни лъжат.

- Добре де, но де допускате ли, че е възможно и вашите баби и дядовци с нещо или по някакъв начин да са се заблудили относно комунизма, нищо че са живели в него?! Такава една възможност не ви ли минава през ума? Ето, бабите и дядовците на тия двама тук младежи пък са им казали, за разлика от бабите и дядовците на мнозинството, че при комунизма се е живяло много лошо, кой ли тогава говори истината?! А за нас единствено истината има значение, нали така?

- Господине, нещо почнахте да увъртате, шикалкавите, а обещахте да ни кажете точно вие какво мислите по отношение на комунизма! Молим да кажете директно, недейте да усуквате толкова? - ми отвърна оня ученик, който преди малко простена и промълви тъй прочувствено сакралния въпрос: "Ех, има ли някакъв начин, господине, да върнем комунизма и да си поживеем и ний тъй прекрасно кат наште така щастливи дядовци и баби?!"

Вече нямаше накъде да отстъпвам, наложи ми се да кажа следното:

- Вижте сега, длъжен съм да ви каза, че за разлика от дядовците и бабите ви аз лично смятам, че при комунизма изобщо не се е живяло така прекрасно, както те са ви го казали. Напротив, при комунизма се живееше много лошо, ужасно и кошмарно лошо, не е истина, че при комунизма у нас се било живяло прекрасно, това са пълни глупости: някой, без да си дава сметка защо го прави, си е позволил да ви излъже. А може би този, който ви лъже, сам твърде много да се е излъгал относно същината на комунизма, дори и да е живял при него, пак да не е успял да разбере истинската му същина. Да е допуснал е мозъкът му да бъде повреден от комунистическата пропаганда, от комунистическите лъжи. А пък това, което ви прочете този там младеж в началото на часа, е грозна манипулация, в нея комунизмът е представен не просто в розова, но и в бляскава светлина. А трябваше да представи комунизма, ако изобщо поне малко му пукаше за истината, в кърваво-червена светлина, ако мога така да се изразя. Да, комунизмът е нещо изключително лошо и ако имате търпение, аз ще ви го докажа, ще ви помогна да си преодолеете заблудата относно него.

Учениците ме гледаха почти с облещени очи. Двама-трима, които са чели блога ми, които вече знаят убежденията ми, се спогледаха разбиращо, те знаят, че моя милост е антикомунист, в училището мълвата носи тоя "слух" за мен, знае се, се аз съм различен учител, а моето различие си личи и по отношението ми към комунизма; ако другите учители поне си мълчат по тия въпроси, аз комай единствен им говоря пределно честно за тях, ето по тази причина и съм станал толкова различен. Да, ето в този клас за първи път се наложи да им кажа нещичко по темата за комунизма. Но, забележете, учениците вече ме бяха помолили да им говоря по тази тема, те искаха аз да кажа какво мисля, нещата са принципно различни, аз нищичко в случая не им натрапвам. Като казах горното тогава един ученик заяви следното:

- Добре де, господине, нещо обаче не се връзва Вашата теза за комунизма с... фактите, които прочетохме вече. Как ще си обосновете сега позицията?! Как ще ни убедите, че комунизма не е толкова прекрасно нещо - както ние вече знаем?!

- Ами първо ми се чини, че трябва да ви кажа ето какво: да допуснем, че се е сбъднало онова, което ето този там младеж пожела като тъй замечтано промълви: "Ех, господине, има ли някакъв начин да върнем комунизма?!" Да, нека да допуснем, че комунизмът вече се е върнал. Да пофантазираме малко, искате ли?! И знаете ли какво ще се случи ако ви се наложи на вас лично да поживеете при комунизма? Аз съм убеден, че съвсем друго ще почнете да мислите за комунизма ако ви се наложи да го живеете. Сигурен съм, че на втория, на третия ден така силно ще пропищите от комунизма, че мигновено тогава ще заявите, че искате комунизма да свърши, да го няма! Ще поискате тогава на третия ден пак да се върнете към "тъй лошата демокрация". Напълно точно зная, че точно така ще стане. Ще проплачете, ще пропищите от комунизма на третия ден още.

- Е, господине, как е възможно да ни говорите такива неща?! Как да пропищим от комунизма, молим Ви се, та нима е лошо нещо баничката да е само 10 стотинки?! И лимонадата да е 5 стотинки?! Почти без пари човек може да се тъпче колкото си иска с банички! Месото колко струваше тогава? Интересно колко ли е струвала луканката при комунизма?!

- О, щом стана дума за луканката, искам да ви кажа нещо за нея. Аз когато комунизма свърши, през 1989 г., бях точно на 30 години, значи 30 години съм живял в условията на истински комунизъм. И искам да ви кажа това, че за тия 30 години луканка никога не съм виждал свободно стояща на щанда на магазина. Никога! Знаете ли какво ставаше с луканките тогава?! Те бяха страшен деликатес, който не всеки можеше да вкуси.

- И какво толкова може да е ставало с луканките?! Кажете де, не ни мъчете? - простена оня ученик, който така сърдечно си мечтае за колкото се може по-скорошното връщане на комунизма по българските земи.

- Ами ето какво ставаше с луканките. Първо, при комунизма изобщо нямаше пълни със стоки магазини, каквито са магазините сега, където спокойно си лежат по щандовете не знам си колко вида луканки и саламища. Тогава в магазините, ако бъдем честни, нямаше почти нищичко, даже и наденицата, наречена "Кучешка радост", не можеше да я видиш постоянно на щанда. Имаше обикновени салами (от типа телешки или "Камчия"), които по-често можеха да се срещнат на щандовете, но обикновено на щандовете нямаше... нищо. Или имаше само сирене. А лакомства като луканката никога не стигаха до щанда. Знаете ли защо? Ами защото като дойде камионът, дето доставя стоките и остави, да допуснем, десет парчета от тъй дефицитната и тъй приказно вкусна социалистическа луканка, магазинерите, първо, няма как, заделят от тия десет бройки за себе си най-напред, след това по някое парче заделят за приятелите си и... луканката свършва, няма как да стигне до щанда! И ето, аз понеже нямах приятели сред продавачите на салами, не бях вкусвал луканка до 30-тата си година. Това е. Харесва ли ви да си мечтаете само за луканка, а никога да не сте я вкусвали?!

- Е, не е много справедливо луканката да я ядат само децата на магазинерите и децата на приятелите на магазинерите! - пръв "зацепи" част от истината за комунизма един от двамата ученика, които казаха, че техните дядовци и баби не им били говорели прекрасни басни за комунизма. - Навярно при комунизма, поради този вечен дефицит на всякакви стоки (за това моите хора в къщи са ми говорили), е било най-престижна професия да си продавач в магазин, нали така, господине?! Е, продавачите в магазини сигурно още жалят за комунизма! Евтини стоки, ама само за тях! Тия, дето нямат "връзки" с магазинерите, ряпа да ядат!

Повечето от учениците се замислиха сякаш. Тогава един ученик, като помълча малко, ми рече ето какво:

- Господине, казахте, че на третия ден, ако се върне комунизма, щели сме били да проплачем от него. Можете ли да ни обясните защо?

- О, ще ви кажа. Вие обичате ли като закъснеете за час, учителят да ви шибне по два-три яки шамара, така силни, че да ви изхвърчат, дето се казва, сополите?! Обичате ли го това?!

- Нима учителите биеха при комунизма?! Да, май ми казваха наште, че биели, ама това истина ли е?!

- Биеха не само учителите, народната милиция също така биеше здраво! Разбира се, че за да не стигнеш дотам да ядеш як пердах в милицията, трябва да си мълчиш за всичко. Трябва да си много послушен, покорен. Трябва да понасяш търпеливо какви ли не гаври. Примерно никой при комунизма не смееше да каже какво мисли ако в главата му изобщо можеше да се появи мисъл, различна от "единствено правилните" мисли, които Партията ни натрапваше чрез пропагандата. Всички при комунизма като хор трябваше да пеем, че при комунизма е хубаво, а при капитализма - лошо! Ако някой кажеше обратното щеше да яде такъв здрав пердах, че никога повече да не посмее даже и да си помисли обратното. Прочее, сега можете спокойно и свободно да кажете каквото мислите, нали така? И никой няма да ви бие и тормози ако кажете честно каквото мислите.

- Не сте съвсем прав, господине, ето, и сега Вас лично директорката Ви тормози защото говорите и пишете каквото мислите! - ухилен каза един ученик, който очевидно чете редовно блога ми.

- Да де, ама аз съм изключение, директорката ни по-скоро е изключението. Тя малко се държи като едно време, да не кажа, че и повечко се държи като едно време. Но това са изключения. Днес всеки може спокойно да говори каквото мисли. При комунизма най-опасното нещо беше да кажеш открито каквото мислиш. При комунизма всички бяхме длъжни да лъжем за всичко. Трябваше да говорим обратното на истината. Така ни учеха тогава. В училище ни набиваха главите с какви ли не лъжи. С врели-некипели ни набиваха главите, комунистите повредиха главите на народа с тия лъжи. Тъй че не се чудете, че главите на много от хората, живели при комунизма, са така повредени, че не различават истина от лъжа, че лъжата смятат за истина, а истината - за лъжа.

- Господине, да де, ама не сте много убедителен като ни казахте, че на третия ден сме щели били да проплачем от комунизма ако той сега се върне. Дайте по тази линия кажете още нещо. Това, че не можем да говорим открито каквото мислим не е болка за умиране, понася се някак.

- Ами сутрин, примерно, ние идвахме да училище половин час преди началото на часовете, щото се провеждаше... "утринна гимнастика". На мен лично ми беше най-неприятното това нещо. Идваме рано сутринта, най-напред ни заповядваха да обиколим на бегом сградата на училището... пет пъти, като изплезим език, след това почвахме гимнастика, а накрая, пеейки някаква песен за "мъдрата Партия", трябваше да влезем в клас; а в часовете имаше пълна дисциплина, никой не смееше да мръдне, всички слушахме, бяхме покорни, страхливи, бяхме същински треперковци...

- Да, ама сте станали хора и личности, а ние сега сме пълни боклуци! Учили сте истински, станали сте многознайковци, ето, устата човек не може да ви затвори, я какви оратори сте всички! Какво лошо има в това, че сте били послушни? Че било имало железен ред, че било имало здрава дисциплина. Тия неща не са лоши, напротив! - каза това оня ученик, който е така очарован от комунизма, че изглежда ден и нощ си мечтае за връщането му. Да, този същият чете "сравнителната таблица", според която при комунизма всичко било бляскаво, а при демокрацията и свободата всичко било черно, толкова черна е свободата и демокрацията, че толкова черен най-вероятно не е дори и адът.

- Да де, но онова училище при комунизма създаваше... роби, а не свободни личности. Само ония, които тогава не допуснаха системата да ги прекърши, станаха личности, огромната маса от хора станаха мижитурки, тарикати, лъжльовци, далавераджии, мошеници, нагаждачи, мижитурки. Вие как мислите, чрез терор и тормоз може ли да се стане достойна и силна личност?! А тогава ни тормозеха непрекъснато, кой както си знае и както може. Гаври колкото щеш. Цяла армия партийни, комсомолски, профсъюзни и прочие секретари ни тормозеха непрекъснато! Те ти казваха какво е правилно, как трябва да мислиш, как трябва да живееш, каква е истината, те не ти позволяваха да мислиш със своя ум, те открито ни наричаха тъпанари, абе униженията, на които бяхме подложени при комунизма, бяха страшни. Терор всеки ден! Гаври каквито даже не можете да си представите. Ето, луканка да си купиш трябва да се подмазваш дълго на магазинера и трябва да му дадеш подкуп, примерно. У нас корупцията почна от комунизма, до ден днешен има корупция у нас, щото хората бяха научени да постигат всичко по нечестни начини. Примерно, който станеше партиец, почваше да расте в кариерата, ако не си в партията, никога няма да израстеш. Такива работи. Гнусна работа беше комунизмът. Да, ама ето, има още зомбирани от него и го хвалят.

- Господине, ако кажа това, което ни казвате, на моята баба и дядо, ще стане голям скандал. Щото Вие фактически сега обиждате бабите ми и дядовците ни, наричате ги зомбита! То не че е лъжа де, същински комунистически зомбита изглежда са наште баби и дядовци щом са ни разказвали такива врели-некипели за комунизма.

И така нататък, дискусията ни с тия ученици продължи още дълго. (Казвах им на учениците и други неща, примерно зададох им въпроса: "Защо като е било толкова хубаво при комунизма хората тогава бягаха от него за да отидат при "лошия капитализъм", а?" или "Защо се наложи комунистите да изградят стени и телени мрежи, с които да оградят своя комунистически рай?". С тия стени те се надяваха да попречат на искащите да избягат страдалци на комунизма. И още много други неща си казахме с любознателните ми ученици от Х Ж клас, хайде, да похваля този клас, щото се оказва, че напоследък все лоши неща пиша за някои класове!) Чудесна дискусия се получи снощи, аз сам е учудих, че снощи, в късния петъчен следобед се получи толкова хубав час. Но така е в училище, понякога часовете се получават, друг път - не. Такъв, дето се казва, е животът. В моите часове, виждате, има живот, има дискусии, има неща, които... системата не разрешава. Нали си заслужавам уволнението, а, какво ще кажете, защо пак така се умълчахте вий, драги ми дами и господа съдебни заседателки и заседатели?!

Да, аз съм си заслужил уволнението, ето, аз съм "престъпник", щото помагам на учениците си да търсят истината за всичко, дори и за комунизма, а според догмите на системата за комунизма не трябва да говорим нищо, за комунизма трябва да се отнасяме така, както подобава да се говори за мъртъвците: или добро, или нищо. Който слушка, той... папка. Ето, вчера ни връчиха заповедите за новите, увеличените учителски заплати. Сигурен съм, че това е много подходящ момент аз да бъда уволнен и директорката няма да пропусне този случай: вдигат заплатите на учителите и тя след ден-два уволнява Грънчаров, та да му стори мръсно: които слушкат ще получават новите заплати, но Грънчаров нищо няма да получава щото не слушка. Който слушка, папка, който не слушка, няма да папка - спомняте ли си този завет на нашия първосортний комунизъм?! Комунизмът бил си отишъл, трябвало било да го възкресяваме: глупости, та той си е още тук, моля ви се! Той изобщо не е и помръдвал да си иде, кога ли пък да си е тръгвал, камо ли пък да си е отишъл?!

Спирам дотук. Стига толкова. Бъдете здрави! Приятен ден ви желая! И хубав уикенд! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.