Скандално: ТЕЛК-Пловдив възражда упражняването на похватите на репресивната психиатрия от ерата на комунизма!

Тази сутрин ми се наложи да напиша и да изпратя следния документ, а именно жалба до НЕЛК (изпращам документа и до г-жа Манолова, омбусман, и също така и до двама от министрите, завеждащи съответните ресори, предмет жалбата), публикувам го и тук, в блога си, понеже смятам, че разискваният в него казус има голямо обществено значение, разбира се, придаването на изцяло открит характер на този документ едва ли ще уплаши с нещо инстанциите, до които адресирам документа си, също така много се съмнявам, че и медиите, заети с какви ли не глупости и пикантни дреболии, едва ли ще му обърнат някакво внимание, но за мен е важно поне ний, гражданите, да сме все по-наясно с тежката ситуация не само в образователната област, но и в областта на родното ни здравеопазване; и тъй, приятно четене желая вам, дами и господа страдалци, дето имате късметя да живеете в тъй приказната и чудна страна МУТРОЛАНДИЯ:

                                                                                                                          

Вх. № ................/................                            

ЧРЕЗ РЕГИОНАЛНА КАРТОТЕКА

НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА (РКМЕ)

ГР. ПЛОВДИВ

ДО НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА  ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ (НЕЛК) ГР. СОФИЯ

ДО Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА, ОМБУДСМАН НА БЪЛГАРИЯ

ДО Д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването

ЗА СВЕДЕНИЕ: ДО Проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Ж А Л Б А

От Ангел Иванов Грънчаров, ЕГН:590328...

Адрес: гр.(с.) Пловдив

Община Пловдив Област Пловдивска

кв. (ул.) Ж.К. „Тракия”, бл.№ ..., вх. ..., ап..., ет. ...

Телефон за връзка: 0878269488

СРЕЩУ: ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № 0981 от 036, от дата 27.02.2017 г. и ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ 1005 от 037, от дата 28.02.2017 г. на ТЕЛК за ВЪТРЕШНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ гр. ПЛОВДИВ

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НЕЛК,

На 27.02.2017 г. получих горепосоченото Експертно решение на ТЕЛК, с което ми бе определен 40 % трайно намалена работоспособност.

Не съм съгласен с това решение на ТЕЛК по следните съображения:

– В писмото, с което бях повикан на ТЕЛК, по непонятни за мен причини не ми бяха поискани изследвания по основното ми заболяване (кардиологичното), даже не бях изпратен на преглед при кардиолог; наложи се да се явя на преглед при кардиолог след мое изрично настояване пред личния си лекар, иначе казано, представих документи за основното си заболяване по моя лична инициатива;

– Преди три години обжалвах пред НЕЛК предишното експертно решение на ТЕЛК (№ 1135 от 044/12.03.2015 г.) не само по повод на твърде ниския процент инвалидност (38%), но най-вече поради това, че ТЕЛК-Пловдив ми изобрети несъществуващо „психично заболяване”, до този момент все още не съм получил никакъв отговор от НЕЛК на жалбата си (!!!), независимо от това, че се жалвах и пред Министъра на здравеопазването (получих отговор от него, прилагам отговора към настоящата жалба);

– В този контекст ми е изключително странно поведението на ТЕЛК: в същото писмо, с което този път бях повикан на ТЕЛК, ми беше изискана… експертиза за моето фантастично „психиатрично заболяване”, беше ми наредено да получа тази експертиза от Психиатрична клиника на УМБАЛ «Свети Георги» – Пловдив и то при положение, че не само никога не съм бил на лечение в такава болница, но и, слава Богу, не ми се е налагало да търся каквато и да било помощ от психиатър! Оказа се, че за да се снабдя с искания от ТЕЛК документ (епикриза) ми се налага да вляза на лечение във въпросната психиатрична клиника без да съм болен (!!!), ей-така, само и само да бъде изпълнено предписанието на тъй странно държащия се ТЕЛК, който изглежда има голямо желание да „докаже” някак „основанията” на своя произвол, а именно, че ме „надари” със заболяване, каквото нямам. За отбелязване е, че ТЕЛК-Пловдив ме изпрати на ТЕЛК-психиатрична единствено и само по настояване на моя работодател, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия! Да, колкото и да е странно това, но директорката си позволи да ми издаде своя оригинална „психиатрична диагноза”, тя „компетентно” заключи, че съм бил „страдал”, видите ли, от „чести нервно-психически разстройства”, тя вписа това нещо или тази своя оригинална „диагноза” в официален документ, наречен „ПРОИЗВОДСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА”, предназначен за ТЕЛК, а ТЕЛК, кой знае защо, се почувства изведнъж длъжен да потвърди „диагнозата” на своята бюрократична сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив!

– Истината е, че моя милост има тежък и остър конфликт с директорката на чисто професионална, идейна и ценностна основа, аз съм открит критик на авторитарния й управленски подход, споделям ясни демократични ценности, привърженик съм на различна, либерална и хуманистична образователна методология – докато директорката се изживява като бранителка на доказалата неефективността си стара, командно-репресивна методология и пр. На тази база въпросната администраторка си позволи да поведе срещу мен една безогледна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, увенчана с уволнението ми от работа (след тежък съдебен процес, продължил близо две години, Върховният Касационен съд отмени заповедта за моето уволнение, в момента вече втора година откакто отново съм на работа в същото училище), а като част от тази именно кампания по моето дискредитиране тя благоволи и да ми издаде тъй смехотворната самоделна „психиатрична диагноза”, която обаче ТЕЛК-Пловдив се почувства сякаш длъжен да потвърди, т.е. да подпомогне усилията на директорката да ме репресира по този недопустим начин;

– Аз смятам, че такова едно поведение на ТЕЛК-Пловдив се дължи на неправомерно влияние от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която, предполагам, успя да намери „връзки” и в тази структура – за да удостовери своята, предполагаме, „компетентност” в областта на психиатрията (тя иначе е учителка по български език и литература, но в областта на психиатрията, предполагаме, е напреднала така много чрез самообразование, талантлива самоучка е нашата така авангардно мислеща директорка, несъмнено много напреднала в тази тъй трудна област на медицината!);

– Тъй странното поведение на ТЕЛК намира своето обяснение ето как, по моето разбиране: ТЕЛК си позволи, по един отживял времето си маниер, да възроди методите на т.н. „репресивна психиатрия”, която, както е известно, е помагала навремето на комунистическата власт за разправа с другоячемислещите, с неудобните на властта и пр.; да, тази репресивна психиатрия беше възродена от пловдивския ТЕЛК в угода на старанията на една самозабравила се администраторка от сферата на образованието да ме очерни, да се разправи с мен, да съсипе професионалната ми кариера;

– Излишно е да казвам, че съм доста изявен в областта си специалист с напредничави възгледи, автор съм на много книги, учебници и учебни помагала, отпечатани от авторитетни издателства, някои от тях в много издания, основател и главен редактор съм на две списания, излизащи вече много години (списанията ИДЕИ и HUMANUS, първото от четири години има и международно многоезично научно-теоретично издание!) и пр., в последните години написах и публикувах цяла една поредица от книги, свързани с потребността от коренно реформиране на образователната сфера, в този цялостен контекст абсурдното поведение на ТЕЛК-Пловдив придобива ясен, пък макар и крайно гротесков и по същество политически репресивен смисъл;

– Излишно е да казвам, че досега около тази история с директорката и със старанията на пловдивския ТЕЛК да потвърди и „докаже” нейните така оригинални постижения в областта на практикуването на своята самоделна „психиатрия”, ми се наложи няколко пъти да посещавам кабинетите на психиатри, е, факт е, че при всичките тия прегледи аз неизменно получавам заключение „Психично здрав”, което обаче, кой знае защо, изобщо не впечатлява лекарите от пловдивския ТЕЛК, които, както виждаме, продължават да работят за „доказване” на „психиатричните компетентности” на самозваната в областта на психиатрията директорка на ПГЕЕ-Пловдив!

– Наложи ми се да си защитя правата по съдебен ред, заведох наказателно съдебно дело за клевета, спечелих го на решаващата първа инстанция, директорката на ПГЕЕ-Пловдив беше осъдена като виновна в извършването на престъплението клевета (която присъда сериозно застраши оставането й на директорския пост); разбира се, тя си намери нов и оправен адвокат, който направи нужното делото да бъде спечелено от нея на ниво Окръжен съд; интересно е да се отбележи, че съдът все пак не призна тъй арките „компетентности” в областта на психиатрията на тази директорка на училище, но прие сюблимното по „логичността” си заключение, че тя, видите ли, „без умисъл да навреди” била издала своята „психиатрична диагноза”, издала била „диагнозата” си защото била убедена, че по тази начин „стриктно”  и „прилежно” си изпълнява служебните задължения (!!!) и пр., аргументите на Пловдивския окръжен съд, спор няма, са умилително-забележителни – и най-вероятно ще бъдат записани един ден със златни букви в историята на тъй печалното българско правораздаване;

– Описвам всичкото това за да помогна на уважаемите членове на НЕЛК да разберат докъде се стига когато даден състав на ТЕЛК си позволи да попадне под някакво неправомерно външно влияние, когато измени на своя лекарски дълг, както е в случая, когато, както се видя, властта, дадена на членовете на ТЕЛК, бива използвана за да се извърши крещящо беззаконие, а именно да бъде репресирана по недопустим начин една личност с новаторски възгледи, т.е. в угода на опитите да бъде компрометиран един професионалист от сферата на образованието като моя милост само затова, че някакъв си самозабравил се администратор си е въобразил, че в съвременни условия може да си прави каквото му скимне, т.е. че за него законът, видите ли, изобщо не важи;

– И тъй, аз до ден днешен не зная какво е заключението на НЕЛК по предишната ми жалба (!!!), на заседанието на ТЕЛК на 27 февруари т.г. разбрах, че те имат отговор от страна на НЕЛК, но до мен, жалващия се, отговор никакъв няма години след жалбата ми! Уважаеми членове на НЕЛК, моля да ми обясните защо до този момент, след толкова време, аз все още нямам отговор от Вас на предишната си жалба?! Виждате ли до какви крайно неблагоприятни последици за мен (съдебни дела, финансови разходи, главоболия с адвокати, психиатри и пр.) доведе Вашата небрежност и неекспедитивност?! Ако вие бяхте реагирали по подобаващия начин не мислите ли, че щяхте да ми спестите поне част от това напрежение?! Нима системата на ТЕЛК е така уредена за да разболява допълнително гражданите чрез понасянето на какви ли не излишни страдания, а не за да им помага с нещо да си укрепят здравето?!

– И така, обжалваното от мен настояще решение на ТЕЛК, както сами забелязвате, е поставено на крайно съмнителна и съвсем нездрава правна, медицинска и каквато и да било друга основа – затова и моля то да бъде основно преразгледано, като моля НЕЛК най-сетне да си изпълни дълга, а именно да постанови разумно решение по така образувалия се сложен медицински, правен, нравствен дори казус, моля, направете нужното и си използвайте властта в позитивна, в градивна посока! Разбира се, случаят се нуждае от внимателно разследване – с оглед да бъдат наказани виновниците за завързването на този възел от абсурди, от нарушения на закона и от какви ли не противоречия! Не само като жертва на упражнения груб административен и репресивен произвол, но и като български гражданин и като данъкоплатец имам пълното право да настоявам за това!

– Като поредно доказателство на тази своя теза за това, че пловдивската ТЕЛК без каквито и да било скрупули си позволи да подпомага и да участва в упражняването на тъй грубия и изцяло неправомерен административен терор и тормоз над мен от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив привеждам ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ 1005 от 037/28.02.2017 г., т.е. издадено на следващия ден след атакуваното по-горе експертно решение, в което ТЕЛК-Пловдив, по искане на работодателя, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив за защита от уволнение по чл. 333 от Кодекса на труда тъй трогателно услужливо формулира следното сюблимно по алогичността си решение:

„Заболяването на лицето попада в списъка на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и подлежи на защита по чл. 333, ал. 2, т.2 и т.3, но евентуалното съкращение на лицето не би се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние.”

– Това „лекарско”, с извинение, заключение, е крещящ пример за злоупотреба с власт, то също така предизвиква куп въпроси:

1.) Как така в предишно решение на ТЕЛК същата ТЕЛК заключава, че уволнението на същото лице „ще се отрази неблагоприятно на здравословното му състояние защото ще доведе до личностова дезадаптация”, а сега се дава точно противоположното заключение – след като става дума за едно и също лице, имащо все същите здравословни проблеми?

2.) Нима лекарите от ТЕЛК не схващат дълбокото противоречие: от една страна те правят всичко, което им е по силите да ме „надарят” с някакви илюзорно „психично заболяване”, а в същото време твърдят, че уволнението ми нямало да се отрази никак на здравето ми, в това число и на психичното такова?! Нима те все пак смятат, че психиката ми е толкова здрава, че би могла да понесе и такъв удар, а именно за втори път в продължение на две години да бъда уволнен, да ми се наложи по тази причина да водя пак за втори път продължителен и крайно тежък съдебен процес?

3.) Нима на членовете на ТЕЛК, подписали това тъй одиозно решение, не им хрумва все пак, че по този начин, подпомагайки административния терор и репресиите, упражнявани над мен от самозабравилата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив, спомагат в крайна сметка за увреждане на здравето ми?! Нима у нас лекарите вече са не за да помагат за лекуването на болните, а за да спомагат за съсипването на тяхното здраве?! Тия ексцесии, които ми се наложи да преживея не без съдействието на тъй услужливите дейци на пловдивския ТЕЛК, нима не утежняват моето и без това тежко сърдечно заболяване?! Или дейците на пловдивския ТЕЛК се надяват благодарение на техните усилия най-сетне да се увреди не само сърцето ми, но да рухне накрая и моята психика, та те в крайна сметка да могат бляскаво да потвърдят тъй оригиналната „психиатрична диагноза”, издадена от тяхната тъй напреднала в областта на психиатрията административно-бюрократична сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив?!

4.) Имат ли членовете на ТЕЛК не само моралното, но и правно основание да дават подобно заключение след като в техните правомощия е само да констатират доколко моето заболяване попада в списъка на защитените от закона заболявания?! Защо като законът ме защищава от уволнение, членовете на пловдивския ТЕЛК си позволяват да се поставят над закона и да разрешават уволнението ми, нима те имат самочувствието, че за тях специално законът не важи?! В каква държава, майчице мила, живеем, щом като такива неща се правят – и то тъкмо от органите на властта, които са призвани да спазват закона?!

– И още много други въпроси могат да бъдат поставени, но спирам дотук. Решавам да изпратя тази моя жалба и до министъра на здравеопазването и също така до омбудсмана на републиката – защото смятам, че те също трябва да бъдат информирани за това на какви ужасни ексцесии сме подложени ний, гражданите, които се опитваме да си защищаваме, да се борим за правата си. И по тази причина, както се вижда от моя случай, органите на държавната власт, в случая ТЕЛК-Пловдив, ни отмъщават по такъв недопустим, неправомерен и несправедлив начин.

Да, в заключение ще си позволя да кажа, че ТЕЛК-Пловдив се държи по този недопустим начин (включително стигайки до ексцесията да възражда похватите на репресивната психиатрия от ерата на комунизма!) именно защото се чувства длъжен да ми отмъсти за това, че обжалвах пред НЕЛК предишното му решение; логиката е такава, чисто типична за нашата мутренска държава: който дръзне да се оплаква от нас, ще го опраскаме така, че да не посмее никога повече даже и да си помисли да се оплаква!

Е, има граждани и в нашето многострадално мутренско отечество, които сме готови да се борим с произвола на самозабравилите се бюрократи докрай, ето, такъв е и моят случай; постъпвам така понеже за това ме зове моят дълг не само на човек, т.е. на свободна личност, но и на ангажиран гражданин-демократ, да не говорим за това, че съм философ, а знайно е, че горещото правдолюбие е първият признак, по който се различава истинските философи.

И тъй, считам, че горепосочените решения са неправилни и ги обжалвам в срок, съгласно разпоредбите на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето.

МОЛЯ да насрочите дата на която да се явя пред Вас, съгласно разпоредбите на чл. 45, ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ.

                                    

                                     

10 март 2017 г.                               С уважение: (подпис)

гр./с. Пловдив  

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)