Владо Левчев каза: Светът се разпада. Няма обща вяра, няма обща цел. Вярата в Бог (както и да го наричаме) отдавна е разклатена. Обществената вяра се използва от политици и духовници, от диктатори и обикновени терористи за лични или национални цели. Последната надежда беше просвещенският хуманизъм. Единствената общочовешка вяра: вярата в човека, в човешкото достойнство, в равните права на хората, дадени от Бог или от Природата. Bullshit! Личната вяра в доброто, дадено от Бог или Природата, се разклаща от грубата материална реалност.
Светът се дели на бедни и богати. Или на богати и по-богати. Или на бедни и по-бедни. Богатите мразят по-богатите. Бедните мразят по-бедните - например циганите или бежанците. Страх ги е от тях. Сит на гладен вяра не хваща. Нито гладен на сит. Национализмът или някакъв друг групов егоизъм - ако не е нашата нация, то ще е нашата класа, нашият пол, нашата партия, нашето семейство - или просто личният егоизъм - най-вече личният егоизъм - аз да съм добре, аз да успея, мен да ме обичат, на мен да ми дават награди, на мен да ми плащат по-добре - заема мястото на вярата. Значи - война на всеки срещу всеки. В тази война всеки губи. Победителят е червеят.
Ангел Грънчаров каза: Светът не се разпада, може би са подложени на изпитание нашите устояли представи за един спокоен и добре уреден свят; светът в момента е в процес на пренареждане, което винаги се е случвало, иначе няма да има прогрес или развитие. Светът се променя, но промяната на света не значи непременно "разпадане".
Между другото от нас зависи какво ще е бъдещото състояние на света. Ако добрите хора (нима няма вече такива?), тоест хората, вярващи в доказали духовната си мощ идеи, направят нужното да си обединят силите, то е напълно възможно злото да не овладее света.
Прочее, разпространението на абсурдната "вяра в човека", заменила вярата в Бога, е една от причините за толкова тревожното състояние на света. Комунистите също вярваха в... човека и в "доброто на човека" (спомняте ли си "новия човек", "новия свят" и "новия живот" на комунистите?) и благодарение на това създадоха своя кошмарен свят на несвободата и тоталната безчовечност.
Духовните устои, които са крепили света хиляди години, пак са налице, може да са отслабени, но съвсем не са рухнали; те трябва да бъдат заякчавани. Всеки може да допринесе с нещо за това.
Битката няма да е лека. Но ако си втълпим, че провалът ни е неизбежен, това значи да подпомагаме идването му. Такава настройка е пораженческа, тя подпомага провала. Ако силите на доброто не бяха по-мощни от силите на злото, светът отдавна да се беше провалил, отдавна да беше станал същински ад; но светът все още е поносимо добър, което значи, че силите на доброто, дето го държат в това състояние, са значително по-мощни от силите на злото, които искат да го съсипят.
Защо тогава трябва да сме такива песимисти, ний, добрите хора, сме значително повече от злите и от лошите хора. Пък и доброто има невероятно по-голяма онтологическа мощ, ето и това най-вече предопределя неговото неминуемо тържество! На страната на доброто е самата мощ, е Духът, е самият Бог - ето го главното основание на един такъв изцяло трезв духовен реализъм!
Всеки за себе си трябва да реши: аз на страната на силите, работещи за съсипването на света ли съм - или ще се противопоставя решително на тези сили? Силите на злото и силите на доброто, силите на Сатана и тези на Бога пак са встъпили в безпощадна битка.
Нека всеки да се определи на чия страна е. Аз лично нямам намерение да подпомагам силите на Сатана - независимо под каква съблазнителна форма те ми се представят.
Какво ще кажете по всичките тия въпроси, драги "патреоти", "православни" путинисти и борци срещу "еврогейското робство"?! :-)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
За съжаление светът неудържимо се плъзва към ново варварство. Също така е много съмнително, че добрите хора са повече и че човекът по природа въобще е добър, понеже той е лош. Освен това след големите престъпления на 20-ти век, особено Холокоста и ГУЛАГ, човечеството и без това е загубило правото си на съществуване, понеже същества, способни на подобни зверства, не заслужават да съществуват. Аз мисля, че историята като цяло е циклична, което не изключва циклите от своя страна да са вградени в някакво по-голямо линейно развитие на възход или пък упадък, не е ясно. Във всеки случай сега сме в период на упадък.
ОтговорИзтриване