Ма моля Ви се, опитайте поне малко да осмислите тъй коварната ситуация, в която сама се навряхте, многоуважаема госпожо директорке?!

Вчера в късния следобед по Български пощи (конвенционалната поща) получих един документ, който бляскаво илюстрира и дори изцяло обясни последните знаменателни събития в нашата така трудно, направо зорлем демократизираща се училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия: виж Отмъстителната директорка на ПГЕЕ-Пловдив явно няма нищо против още веднъж да настъпи все същата мотика: пак е подготвила уволнението на тъй неугодния й учител по философия!. Също вчера (какво знаменателно съвпадение!) получих по имейла писмо-отговор на мое обръщение до МОН, с което МОН фактически дава зелена светлина на моето уволнение, т.е. отказва се да направи каквото и и да било за да възпре самозабравилата се и изпадналата в недопустим административен произвол и терор директорка на ПГЕЕ-Пловдив: виж Бюрократичните шамани от МОН без никаква морална скрупул застанаха зад административния терор на войнствената директорка на ПГЕЕ-Пловдив!.

Ти, уважаеми читателю, знаеш как се развиват епичните по абсурдизма и анахронизма си събития в нашата училищна общност, аз ти помагам в това отношение, пишейки своите всекидневни почти есета, репортажи, очерци или както искате ги наречете, в тях представям всичко най-важно и изразително в моите също така всекидневни и не по-малко епични (тази дума я пиша, разбира се, за да дразня и вбесявам опонентите си!) борби за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, та от последните писания в тази моя поредица читателите вече знаят, че тия дни двама хулиганстващи, държащи се крайно арогантно ученици от един Х-ти клас събраха смелост да устроят много изразителна по провокативността си гавра с личността на своя преподавател по философия, дума по дума повтаряйки някои от клишетата, използвани от самодържицата на ПГЕЕ-Пловдив, именно самовластната директорка (именно, подобно на нея самата, почнаха усърдно и съвсем гласно да се интересуват от моето... психично здраве!). В този контекст нали изобщо не е изненадващо това, че пак вчера (леле, каква изразителна "случайност"?!) двама-трима ученика от един друг клас, именно 11 Д, устроиха добре подготвен спектакъл по досущ същия сценарий, в който, както подобава, беше устроена порядъчна гавра над личността на техния учител по философия; очевидно някой трескаво се нуждае от нови и нови "доказателства" за своята главна теза, която да послужи като "мотивация" за моето уволнение, е именно да подкрепи своята тъй умилителна по смехотворността си теза че, видите ли, преподавателят по философия в ПГЕЕ-Пловдив Ангел Грънчаров бил "пълен некадърник", бил също така "абсолютно негоден за системата", нему, естествено, "изцяло му липсвали каквито и да било качества да бъде учител" и прочие, знаете не по-малко умилителните по смехотворността си "аргументи" на въпросната самозабравила се административна самодържица на това някога елитно училище. Знаете също, в скоби казано, напоследък директорката, по своя си обичай, посети много мои часове, домъкна и услужливата инспекторка, а най-важното, успя да произведе куп компромати, написани в убийствено плътна, обилна черна, негативна светлина, с които доказва, че... "овцата е червена, защото е червена" (изразът е, доколкото си спомням, на Волтер), т.е. подготви усърдно и "документалната", "доказателствена" база, с която съвсем скоро ще се опита да докаже в съдебната зала своите тъй екстравагантни и, както вече отбелязах, умилително смехотворни тези относно моята хипотетична "пълна некадърност" и пр.

Разбира се, "пълна случайност" е и това, че въпросните ексцесии в нашия училищен живот са броени дни след излъчването на предаване по Пловдивската обществена телевизия, в което водещият, именно моя милост, реши все пак да запознае обществеността с последните административни ексцесии в ПГЕЕ-Пловдив: виж Предаването "На Агората... " от 23 февруари 2017 г., темата е: Как се отнасяме към новаторите?. Така че картинката, дето се казва, се оформя в пълнотата си, пъзелът се натамани, нали така?! Сега всичко трябва да бъде увенчано, естествено, с тъй дълго чакания апотеоз, а именно с тържественото връчване на заповедта за поредното ми уволнение от училището, пак не мога да се удържа да не използвам метафората за... мотиката, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив очевидно вече така привикна да настъпва, че можем с основание да заключим, че процедурата много й е харесала: тя загуби не едно, не две, а... три съдебни дела, заведени от мен, какво й пречи да загуби още едно - щом така й се е усладило?!

Но аз днес искам да наблегна на нещо друго, което пак е станало в тия наши знаменателни дни, имам предвид потресаващата по изразителността си случка в едно друго елитно пловдивско училище, него го наричат "Лиляната", иде от името на комунистическата терористка Лиляна Димитрова, чието име носеше това училище за избраници, намиращо се "на пъпа на Пловдив"; та тя беше негов патрон в непрежалимите времена на комунизма (а иначе сега се нарича "Патриарх Евтимий", то, за разлика от ПГЕЕ-Пловдив, си избра нов патрон, докато нашето училище, както знаете, си остана в съзнанието на пловдивчани като "ТЕТ-ЛЕНИН"); както и да е, та значи имам предвид тъй изразителния инцидент в това училище, в което някаква ученичка говори цинични простотии на своята учителка, аз отразих това многозначително събитие под заглавието Българската образователно-възпитателна система достигна нови звездни морални висоти!. Ученичката бълва в сладък унес простотиите си, а останалите ученици в този елитен клас на тази елитна гимназия й се радват, смеят се, наслаждават се, на никой не му става малко неудобно, никой ученик не се сеща да реагира малко по-адекватно, примерно да каже нещо усмиряващо на самозабравилата се млада простакиня, нахвърлила се така агресивно срещу учителката си! Типична нашенска обстановка, някой се излага, прави простотии, а пък народът гледа сеир, радва се, ръкопляска, насърчава простакинята (в случая), а иначе и простаците у нас не са дефицитни де, нема защо да си кривим душите и да смятаме, че са малко, напротив, прекалено много са. Е, виждате, в това елитно училище "Лиляната", подобно и на не по-малко елитната "ПГЕЕ-Пловдив-ТЕТ-ЛЕНИН" избликна "неочаквано" подобна груба агресия срещу учител, е, в моя случай нещата са значително по-интересни - щото в ПГЕЕ става дума не за моментен изблик, симптоматичен за тежката психологическа и нравствена ситуация, в която живеем, а за цял един процес, в провокирането на който, трябва да признаем, моя милост има най-активна, бих казал даже водеща роля: защото аз отправям непоносими за бранителите на отчайващото статукво предизвикателства, дразнения, провокации и пр., а тази учителка, жертва на въпросната словесна и цинична агресия, разбира се, едва ли е като мен боркиня за едно ново, качествено различно, демократично по характера си образование и обучение. Аз срещу себе си съвсем умишлено имах дързостта да предизвикам такива мощни сили на бюрократичното статукво, че е цяло чудо, че те още не са ме стъпкали така, както... "луда крава тъпче телето си", няма нищо, че в случая, с този пример, аз сам се оказвам "телето", а пък тъй обидената ми образователна бюрокрация е "кравата", няма нищо, аз вече свикнах да ме наричат какъв ли не, обидите, дето като из рог на изобилието се сипят върху мен, са значително по-грозни и безчовечни. 

Но ето, даже и в "образцовата "Лиляна"", в която няма такъв "зъл народен враг" като Грънчаров, няма такъв страшен разрушител на идилията като моя милост, избликна нещо, което изцяло съответства по характера си на онова, за което аз всеки ден пиша, отразявайки се като прилежен хроникьор случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, какъв извод си правите от това "съвсем случайно съвпадение", а, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Ето, и една безобидна учителка от тъй бляскавата и идилична "Лиляна" стана жертва на агресия от страна на ученик, нищо че с нищо, предполагам, не е предизвикала този изблик, но събитието, инцидентът е от същия порядък, той говори и свидетелства за тежестта на онази нравствена криза и катастрофа, за която аз пиша от години вече; "нещо такова" имало не само в ТЕТ-ЛЕНИН, имало и в "Лиляната", преди време имаше подобен изблик и в Хуманитарната гимназия в Пловдив (случаят "Харлем-шейк", заради който строгата директорка изгони един по-различен и освободен учител, нещо нетърпимо за Светата Система, за какво ви говори всичко това, а, драги и уважаеми дами и господа съдебни заседатели и и заседателки?!

Тук искам да добавя нещо сякаш странично, но знае ли се, може да се окаже, че не е съвсем странично: преди години аз доста време съм работил като учител по философия в същото това училище, имам предвид "Лиляната", години наред си допълвах часовете там, щото работех на половин щат в едно друго, чисто квартално училище. А в един паметен момент от развитието на многострадалната ни демокрация даже бях... кандидат за директор на същата тази "Лиляната", нещо повече, спечелих конкурса за неин директор, получих резултат, до стотни равен с другата "победителка", именно съпругата на един от лидерите в града на управляващата тогава партия (!!!), е, при тази "патова ситуация" за директор беше назначена тя, не аз, беше назначена като "временно-изпълняваща длъжността", това временно продължи цели три петилетки, може да са и четири, не съм ги броил! Това е подробност, но е интересно, че аз още в този конкурс участвах с новаторска програма за управление на училището, досущ съответстваща по идеите и подходите си на този изцяло демократичен управленски стил, който сега се мъча да наложа на крайно консервативната директорка на ПГЕЕ-Пловдив - и заради който съм обявен от нея за "най-зъл народен враг", разбира се. Още по-многозначително е и това, че в Хуманитарната гимназия, в която се случи оня раздут от медиите инцидент, моя милост пък е бил... директор в едни още по-далечни времена, в годините от зората на печалната ни демокрация (!), вярно, бях директор за малко време, причината е че сам се отказах, а пък другарите-комунисти тогава ми спретнаха и стачка (!), но най-главната причина да се остана на този пост беше моето отвращение към администрирането, поради което аз не направих нищо за да ида до моя личен познат, г-н Министъра на образованието и науката тогава, именно проф. Николай Василев, философ, по тази линия с него добре се познавахме, Бог да го прости, той почина преди няколко години! 

Нищо де, станалото - станало, тогава бяха бурни години, тогава бях много млад, а директорката, която властва в Хуманитарната вече поне 5 петилетки (!) е бившата моя заместничка, става дума за г-жа Соня Киркова, която, за разлика от мен, има "най-светли" комунистически убеждения - и виждате как здраво успя да се бетонира в Хуманитарната гимназия, че никакви демократични ветрове не можаха да я изскубнат от властта! (Е, моя милост не си мръдна пръста да й помогне да бъде уволнена от директорския пост по времето на правителството на Костов, тогава аз бях някакъв фактор в управляващата партия, имах свои приятели, които бяха депутати от нея, е, аз и тия свои връзки не използвах за да стана поне директор на "Лиляната", а какво остава да бях помогнал на другарката Киркова да си загуби поста в Хуманитарната?! Такива сме ний, демократите, великодушни хора сме, свободолюбиви хора сме, добри, човечни хора сме - затова и си страдаме толкова!)

И в нашето училище почти всеки ден разни учителки се връщат от час и влизат в учителската стая с разплакани очи, макар чак толкова чувствителните учителки, дето са способни така човечно да реагират на тежката ситуация, все пак да се по-малко, щото чувствителният, добрият, човечният учител в такава една лудница трудно би оцелял. Но не за това ми е думата, знае се, че простащината у нас е в апогея си, тя стигна в апотеозите си дотам, че овладя даже... политическата власт, управлението на държавата! Нищо чудно нема в това, че в тъй приказната страна МУТРОЧЕНГЕСАРОЛАНДИЯ или вкратце казано просто МУТРОЛАНДИЯ ученици се държат гаменски с учители и с учителки, това държание си е изцяло "в реда на нещата", тук, у Нашенско, ученик да почне да се държи културно и възпитано ще се приеме за... скандално, за ненормално, е, разбира се, има и такива ученици, и не са малко, да не обиждаме възпитаните ученици и млади хора! Но е факт, че прекалено възпитаните хора у нас масовият простак ги възприема най-малкото за... "педераси" (простете за грозната дума, но се налага да я употребя, нема начин да не я употребя в случая!), за "обратни", за "ненормални", за "изчанчени", за "изкукуригали", за... както искате ги наречете, знаете за какво става дума, няма смисъл да се преструвате, че не знаете?! 

Та - моля, помислете малко, нема да ви навреди! - на този нравствен и психологически фон дали няма да излезе, че такива "ненормални" и "съвсем некадърни" учители като мен, дето са "изцяло негодни" за Светата тъй ефективно развращаваща младите Система (генерираща непрекъснато и простащина, и тъпанарщина, и малокултурие, и бездуховност, и арогантност, и безличностност, и какво ли не още все от този порядък!), дали - следите ли ми изобщо мисълта или вече капитулирахте?! - няма да се окаже, че тъкмо защото са "черни овце" или направо "луди", заслужават най-голям комплимент за дързостта си да бъдат просто различни от масовия разпространен стереотип или тип?! Защото какъв е типът учител, който въпросната Система, генерираща ония същите "благинки", именно простащина, тъпунгерщина и пр., възприема и оценява за "нормален", "добър", "примерен", "поносим" и прочие?! Кой учител, кажете ми, може да бъде напълно адекватен на ширещата се около нас почти необезпокоявано простащина?!

Когато един формен простак ти се лези насреща и бълва простотии по твоя адрес, коя, каже ми, е адекватната реакция (на човека и на учителя)?! Ами и учителите, стига да искат да бъдат възприемани не за мухльовци, следва да се държат по указания просташки начин: как иначе следва да се държат ако искат да са съвсем адекватни на средата и на обстановката?! И кои учители, моля кажете и това, ще бъдат уважавани и приемани за "добри" и за "нормални" от една социокултурна среда (нека да я наречем така), която е издигнала в култ не друго, а тъкмо простащината, малокултурието, арогантността, нахалството, подлостите, тарикатлъците и пр.?! Отговорете ми де, защо се умълчахте така упорито?! Сега, в светлината на току-що казаното, как възприемате тъй усърдните твърдения по мой адрес от овластените администратори, че моята тъй скромна и възпитана, а по презумпция и културна, и духовна личност била... "некадърна", "негодна", "ненормална", "психично деградирала" и прочие?!

Кои в тази оптика, кажете ми, са "нормалните" щом аз съм "ненормалният"?! Кажете де, за нормите в тази наша изцяло деградирала образователна и възпитателна среда и система говорим, да, ще имате ли достойнството да признаете кои са тези истински, действителни, реални норми (и манталитет, и стереотипи, и образци за подражание и за следване и пр.)?! Да, за истинските, не за лъжливите, не за лицемерните норми на развратната Система говоря, не се правете на изоглавени че не ме разбирате за какво говоря?! Сега отговорете, ако имате капка съвест, в светлината на току-що казаното как ви изглежда това, че в оптиката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив не някой друг и не нещо друго, а... учителят по философия е "истински фаталният проблем", и ако този въпросният "народен враг на народното добруване" бъде изритан най-нагло от Системата, то тази система, видите ли, щяла била да процъфти?! Какво, моля ви се, по-точно ще процъфти в ПГЕЕ-Пловдив като такъв един дразнител на спокойствието като моя милост бъде изгонен от това наше многострадално училище?! Отговорете де, защо пак се умълчахте?!

Философът Грънчаров ли, уважаема и тъй усърдно воюваща срещу мен г-жо директорка, е главният проблем на училището, което ръководите?! Дали не сте се пък нещо заблудила?! А това, че точно човек като мен възприемате за свой враг, давате ли си сметка в какво Вас самата Ви изобличава?! Ма моля Ви се, опитайте поне малко да осмислите ситуацията, в която сама се навряхте, многоуважаема госпожо директорке?! Направете нещо в тази посока, щото не само че отново ще настъпите упомената мотика, но и нещо много по-сериозно може да ви се случи! Примерно се запитайте как изглеждате в очите на трезвомислещите хора, които наистина със съжаление и потресаващо недоумение гледат на титаничната и безпощадно... глупава война, която водите срещу фантастичния (за Вашето собствено съзнание!) "народен зъл изедник и долен враг" Грънчаров?! Да питам ли още, да поставям ли още въпроси от този род?! Мисля, че тези са предостатъчни. Съвсем предостатъчни са. Нема нужда повече нищо да питам. Всичко е от ясно по-ясно.

По-ясно е от това възхитително бляскаво утро, което сияе зад пердето ми! Ето, започва един невероятно ведър и наистина бляскав от светлина пролетен и Божий ден, нека да благодарим на Бога, че ни даде и този чудесен ден, че ни го отпусна - за да направим нещо добро и смислено в живота си! Желая ви да проведете идващия прекрасен ден възхитително смислено и пълноценно! Бъдете здрави! И до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.