Утре се открива (започва) съдебното дяло, заведено от мен, Ангел Грънчаров, титулярен учител по философия и гражданско образование (в пловдивската ПГЕЕ) с демократични убеждения и (което е най-лошото и страшното!) с демократично поведение, който по тази причина повторно беше опраскан (уволнен) от ненавиждащата демокрацията и демократите авторитарна директорка на това клето учебно заведение.
Интересно е да се отбележи, че гражданите, за чиито коренни и дълготрайни интереси се боря от години и на които съм служил 34 години в своята професионална кариера на учител-демократ до такава степен са заспали, че изобщо, ама изобщо не им пука за случващото се.
По причина на това утре пред Съдебната палата в Пловдив, в която ще се открие дялото, няма да дойде нито един гражданин, който с нещичко да покаже, че се е възмутил поне малко срещу арогантното поведение на самозабравилите се, на разпасалите се образователни бюрократи, които пазят властовия си монопол и произвол с всякакви средства, включително и незаконни!
А това пък като лакмус показва, че в клетата България скоро няма да има промяна и напредък в образователната сфера, а това значи, че скоро няма да има и отърваване от бедността и от униженията (образователната ни система, както виждаме, продължава да бълва роби, а не свободни и достойни човешки същества; робите пък просто няма как да заживеят един ден като просперираща човешка общност!).
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Голяма истина има в тази поговорка!
ОтговорИзтриванеAsteri Ena