Казват, че бездушните, безсърдечните хора - след като нямат сърца - живеят изключително дълго...

Всички адвокати, към които се обърнах през последните месеци с молба да водят съдебното ми дело с опраскалата ме, с уволнилата ме наскоро от работа (аз много години работя все като като учител по философия и гражданско образование) директорка на пловдивската ПГЕЕ отказаха с мотив, че делото било "изключително трудно" и "неприятно", дела от този характер били "сложни", "трудоемки" и пр. Аз не мога да проумея как е възможно адвокати да отказват... пари, щото аз не ги моля да ми водят делото все пак безплатно (въпреки че съм крайно неплатежоспособен, разбира се, ще си платя дължимото за адвокатската услуга!).

По тази причина започвам да си мисля, че изглежда някаква тайнствена, мистична едва ли не подмолна сила (от рода на вездесъщата ДС) направлява толкова единодушния отказ на адвокатите: нима съм станал толкова опасен за злите сили опонент и критик та ми правят тази поредна мръсотийка?! (Демократичните, античенгесарските адвокати у нас са толкова важни и са така велики, че до тях обикновен и простосмъртен демократ като мен не може да достигне; по тази причина аз даже не мога да се добера до техните небесни местообитания!)

От което излиза, че ми съм принуден да си водя съвсем сам откриващото се утре съдебно дяло, заведено с моя искова молба. Налага ми се, няма що, на стари години да повторя подвига на самия Сократ, той също не е ползвал при своето историческо съдебно дело адвокатски услуги, защищавал се е сам и въпреки гениалността на защитата си е постигнал това, че си е изработил... смъртна присъда!

Следвайки неговия толкова вдъхновяващ пример аз също се хвърлям утре в съдебната битка съвсем сам (даже и нито един мой ученик или колега, предполагам, няма да дойде в съдебната зала да ме подкрепи поне морално, у нас такива човешки и морални излишества са съвсем невъзможни!), та значи мисълта ми е, че хвърляйки се в изтощителната съдебна битка съвсем сам, аз като едното нищо ще си изработя в съдебната зала един чудесен масивен инфаркт, с което ще последвам и по този пункт своя велик учител, ще умра почти като него (той умира знаете как, наложило му се е да изпие една чаша с отрова, такава му е била присъдата, моята присъда пък очевидно е да умра в съдебната зала от някой инфаркт, щото делото наистина е крайно тежко и неприятно!).

Ами няма какво да правя, изглежда такава ми е била съдбата, горе-долу живях почти като своя учител Сократ, писано ми е било очевидно и да умра като него. (Пиша това за да ядосам и да предизвикам дежурните ми оплювачи, давам им повод да се развихрят: леле, тоа па Гранчаров направо съвсем обезумя щом дръзна да се сравнява даже със Сократ! Ами ако с... Христос се бях сравнил колко ли кофи с плюнки щяха да лиснат върху мене?!)

И тъй, приятели, утре съм съвсем сам в съда! Срещу мен е цялата мощна бюрократична система на държавно-регулирания произвол в образованието на вашите деца и внуци, на адвокатите на опонентката ми щедро плаща... държавният бюджет, т.е. плащате именно вие, драги ми скудоумни данъкоплатци, а пък аз, повтарям, съм съвсем сам, с болно сърце, безработен, оплют, обиден, смачкан, даже гладен (тази сутрин, примерно, ми се наложи да закуся - за да мога да си пия хапчетата - с филийка, намазана с олио и поръсена с чубрица: и така може да се живее, та нали ний ядем за живеем - а не живеем за да ядем!).

Да, ще ми се наложи да се боря пак съвсем сам, а силите ми са на изчерпване. Но голяма работа че ще убием един философ де, че ще се погаврим с един български учител, та нали явно е дошло време и ний, българите, да се прославим като някогашните атиняни - като и ний убием поне един свой философ?!

Виждате, народът винаги печели, когато един ден в Пловдив се юрнат... туристите от цял свят за да видят града, в който е живял философът... Грънчаров, целият град ще процъфти, всички бизнеси ще забогатеят: виждате ли колко мъдро постъпвате сега като всички вие помагате да бъда убит и аз подобно на Сократ?!

Бъдете здрави! Вий живейте, аз ще мра, такава, изглежда, ми е била съдбата!

Хвърлям се утре в последната си битка със съвсем скромните си, мизерни сили. Желая ви приятен ден - и днес, и утре, и много дни занапред!

Казват, че бездушните, безсърдечните хора след като нямат сърца живеят изключително дълго...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)