Причината да сме бедни не само духовно е тиранията на държавата в образователната област

Няколко извода, които си направих във Фейсбук въз основа на коментар на Stoyan Panchev (либертарианец) по повод ситуацията в българското образование:

Крайно време е да се разбере от колкото се може повече хора:

- Образоването на човека в истинския, същностен смисъл на тази дума се осъществява въпреки училищната система - и извън нея;

- Държавата трябва да се махне от образованието - понеже прекалено много вреди на образованието на младите хора.

- Освободеното от опеката, от тиранията на държавата (на държавните чиновници) образование ще постигне звездни висоти по същия начин, по който частната ("капиталистическа") собственост твори чудеса всеки ден!

- Да бъде освободено образованието от монопола и от хегемонията на държавата означава да бъде изгонен социализмът (комунизмът) от последната сфера на живота, в която той продължава да ни прави пределно бедни: прави ни бедни духовно, ценностно, идейно, иначе казано - обезчовечава ни.

Добавям и тук въпросния коментар на Ст.Пенчев (Stoyan Panchev):

Важните неща според възмутените (от учебници) фейсбук майки:

- Изборът е нещо лошо
- По-добре една скъпа версия, отколкото една скъпа и една евтина
- Важното е да не изглеждаме по-бедни от други хора
- Оптимизацията на разходите те прави беден
- Всичко трябва да се плаща от държавата
- "Сегрегация" е лошо звучаща дума, ще я ползвамe без да я разбирамe (може би и трябва цветна дефиниция?)

Мои наблюдения и спомени:

- Учениците имат 150 други начинa да разберат кой е богат и кой беден (все пак по цял ден са в един затвор)
- Учебниците са в голяма степен безсмислени
- Оранжевият сборник си беше черно-бял
- Образованието се случва въпреки училищната система (но не достатъчно)
- Държавата трябва да се махне от образованието

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.