Това, че имаме равни права, прави ли ни еднакво умни, еднакво знаещи и разбиращи: мненията ни по всички въпроси напълно равностойни ли са?!

Така да се каже, истинската форма на Земята! :)

Из: За смъртта на експертизата и обезценяването на експертното мнение, Светослав Александров

Една от знаковите книги, излезли през 2017-та година, е "Смъртта на експертизата" от проф. Томас Никълс. Книгата е важна, защото е едно от най-подробните изследвания по темата защо хората се доверяват на псевдонауката, защо са податливи на глупави идеи като плоска земя, антиваксърство, лъжетеорията, че човек не е бил на Луната и т.н.

Книгата засяга много важна тема - защо между съвременното общество и специалистите и експертите зее такава голяма бездна. Стигнали сме до етапа не просто да се съмняваме в експертите, но направо да ги презираме. Ние смятаме, че експертите грешат само защото са експерти. Спорим с докторите какви лекарства да ни изпишат. Караме се на учителите, когато децата изкарат лоша оценка на контролното и настояваме, че отговорите им са верни, дори когато не са. Склонни сме да мислим, че сме също толкова умни, колкото останалите и дори по-умни от тях.

Проф. Никълс конкретизира, че под "смъртта на експертизата" няма предвид, че експертите намаляват или че уменията им изчезват. Напротив - винаги ще има лекари, дипломати, юристи, инженери, както и много други специалисти в различни области. Светът не би могъл да оцелее без тези хора. Ако се разболеем, отиваме на лекар, ако бъдем арестувани, викаме адвокат. Когато пътуваме, ние приемаме, че пилотите знаят как да управляват самолета. Но Томас Никълс пояснява, че това са примери, когато разчитаме на експертите или техниците, а не реални примери за диалог между експертите и широката общественост. Готови сме да приемем експертното становище само докато то ни върши работа. Искаме докторът да ни превърже наранения крак, но не и да ни изнася лекция с какво да се храним. Искаме да се справим с данъчните проблеми, но нека никой да не ни съветва, че трябва да напишем завещание (половината от женените американци с деца дори не са си направили труда да напишат такова). (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Един пораждащ несъгласие цитат: "Според Томас Никълс това, което наблюдаваме днес, не е резултат просто от невежество, а от необосновано арогантно поведение на една самовлюбена култура, която не може да търпи дори най-малкият намек за неравенство от какъвто и да е вид. Включително и за неравенство по отношение на познанията между лаика и експерта."

Моето възражение: Западната култура не е "една самовлюбена култура, която не може да търпи дори най-малкият намек за неравенство от какъвто и да е вид", напротив, Западът (и "капитализмът", т.е. свободното пазарно общество) е основан на идеята за неравенството: ние сме неравни във всички отношения, ние сме индивидуалности, всеки е различен, всеки е раз-личност - неравни сме във всички отношения - с изключение на едно, именно че имаме равни права. Комунизмът е общество, което не търпи неравенството и залага на унификацията на индивидите, не Западът. (Разбира се, на Запад има тенденции към комунизиране, само в този смисъл съм съгласен с твърдението за въпросната "... самовлюбена култура, която не може да търпи дори най-малкият намек за неравенство от какъвто и да е вид...") Нещата трябва да се уточняват, в противен случай се стига до подвеждане, до загуба на верния смисъл,  до съгрешаване спрямо истината. А иначе статията (и книгата) поражда много заслужаващи обсъждане въпроси и затова я оценявам като полезна.

В този смисъл виж и следното твърдение на самия автор Tom Nichols (перевод RetroGuy, Смерть экспертизы), чиято позиция отговаря на моята, изразена по-горе:

... Сегодня любое утверждение эксперта провоцирует взрыв гнева отдельной группы граждан США, которые немедленно начинают жаловаться на то, что такие утверждения — ничто иное, как «обращение к авторитету», гарантированный признак жуткого «элитизма» и очевидная попытка использовать звание с целью задушить диалог требуемый «настоящей» демократией.

Но демократия означает систему правления, но не состояние всеобщего равенства. Это значит, что у нас равные права с правительством и другими гражданами. Обладание равными правами не эквивалентно обладанию одинаковыми талантами, способностями или знаниями. И уж точно это не подразумевает, что «мнение любого человека о любом вопросе также важно как и мнение других людей». Это — очевидная ерунда, но, тем не менее, значительное количество людей стойко придерживаются именно такой позиции...

Съветвам ви, прочетете текста на самия автор, понеже преразказът на представящия книгата му (Св.Александров) на места има предизвикващи възражение не дотам премислени пасажи. (Прочети ЦЯЛАТА ОРИГИНАЛНА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...