Работете, учете, мислете, търсете, борете се за тържеството на доброто и на истината без да се щадите и миг: и само тогава ще преуспеете!

Ще започна есето си този път малко по-различно. Вчера съвсем случайно попаднах на предаване по един телевизионен канал, в което течеше интервю на проф. Андрей Пантев, който между русофилските си изфърляния (интересно е, че у нас такива като него сякаш се чувстват длъжни да слугуват единствено на руския имперски интерес - защо ли?!) каза нещо важно (предавам по смисъл): че демокрацията е такова нещо, при което е възможно да се стига до вземането на най-добрите, на разумните решения; разбира се, това става само чрез пълноценни дебати. Искам да поразсъждавам около тъй близката на моите собствени разбирания теза; напоследък пиша книга точно по темата за това как именно вземаме разумни решения.

Тази сутрин в Мрежата пък попаднах на текст, който представих в блога си ето тук: Това, че имаме равни права, прави ли ни еднакво умни, еднакво знаещи и разбиращи: мненията ни по всички въпроси напълно равностойни ли са?!, това заглавие изобретих за представянето си - понеже в блога си предпочитам да давам възможност за провеждането на дебати по всякакви важни, по моя преценка, въпроси. Има връзка между двата проблема, нали? Това, че имаме равни права, че живеем (да допуснем) в условия на функционираща демокрация пак не води автоматично дотам, че всички мнения имат еднаква тежест: мнението на невежата не може да бъде поставяно наравно с мнението на учения, на разбиращия, на напредналия в мисленето човек; да, ама ето, при демокрацията се правят референдуми, при които мнението и на експерта, и на невежата тежат напълно еднакво! Което води до колективното вземане на съвсем неразумни, глупави решения: мнението на тия, които са повече, как да бъде поставяно по-високо от позицията на истински компетентните по дадени въпроси личности?! (Даже всички да мислят по даден начин е възможно да грешат - и пръв до истината много често стига само един: за истината не бива да се гласува, що е истина не се постига с гласуване, до разумното стигаме не чрез броене на гласовете, а по съвсем други начини!) Същевременно демократични дебати трябва да се провеждат, те са начина на съществуване на демокрацията, а пък демокрацията, въпреки всичките си несъвършенства, е за предпочитане пред всички останали възможни начини на организация на общността: в нея все пак разумността има по-голям шанс да си пробие път. Което, разбира се, не значи, че всички мнения са напълно равностойни. Мнението на истински образования, на мислещия, на дълго изследвалия и напредналия в решаването на проблемите човек несъмнено трябва да има много по-голяма тежест, то именно трябва да си пробие път, а пък всички ние трябва да привикнем да почитаме твърденията на компетентните хора - щото това е в наш интерес.

Е, разбира се, много често става така, че множеството от немислещи, от мързящи ги да мислят хора е склонно да подкрепя по-лесните за асимилиране, за проумяване твърдения на спекулиращите с настроенията на същото това множество популисти, за които истината съвсем няма значение, за тях значение има само това как да излъжат колкото се може повече хора. Как да стане така, че в условията на демокрация истински разбиращите от проблемите хора, именно компетентните, учените, а също и така моралните личности да почнат да вземат превес - и да залегнат в основата на демократично вземаните решения?! Изпълнима ли е тази задача? Трудно - или едва ли е изпълнима! По-скоро е неизпълнима. От което съдим, че изглежда Платон е прав: решенията в държавата трябва да се вземат от най-умните, от разумните, от мъдрите хора, именно от философите; те и трябва да започнат да управляват - ако искаме бедите на човечеството да престанат. Властта трябва да принадлежи на един интелектуален или духовен елит, а пък "народните маси" следва да престанат да се занимават с неща, за които не им стига акъла да решават, нали така излиза ако мислим достатъчно основателно, логично и пр.?! И ето, че демокрацията, дето се казва, "отива на кино", отива "по дяволите". Древните мислители май са били прави като са разглеждали демокрацията като една от лошите форми на държавно устройство. Но ето, в наше време се мисли, че демокрацията, макар и лоша, е за предпочитане - понеже всички други форми на управление са значително по-лоши. Откъде да вземем тия мъдри, разумни управници, които при това са и съвсем нравствени, та да им имаме пълно доверие, дотам, че да им поверим без опасения цялата власт, възможността само те да вземат всички решения?! Дори и да ги намерим, няма ли такова устройство да породи куп рискове и дефекти, още по-големи от несъвършенствата на демокрацията?

Спор обаче няма, че демокрацията е един твърди рискован и бавно действащ механизъм за вземане на решения - и все по-често се оказва, че вземаните при нея решения съвсем не са разумни и добри, напротив! Как да убедим немислещите, не обичащите да мислят мнозинства от хора в основателността, в правилността, в разумността на тези, които са изказани от значително по-умни от тях и разбиращи, компетентни експерти?! Та немислещите просто няма как да разберат въпросните експертни тези, камо ли да ги проумеят?! Немислещите винаги ще са склонни да подкрепят тези, които са им по силите да ги проумеят, т.е. те винаги ще подкрепят тези, които са изказани и "аргументирани" от също толкова немислещи като тях себеподобни, нали така излиза?! Простите, да не говорим за простаците винаги ще си харесват мненията на простите хора, на простаците. Да не цитирам откровението на наший тъй мудрий Премиер, знаете нашия любимец на нацията какво каза, е, добре, ще го припомня, то е страхотно: "И аз съм прост, и вие сте прости - и затова така хубаво се разбираме!". Ами че ако мислим разумно трябва да приемем горчивата антидемократична при това теза: тиранията на немислещите, т.е. на простаците (или поне на глупаците) при демокрацията винаги ни е гарантирана! Добре де, какво да правим при това положение, има ли разумен изход от него? Или и ний трябва да прокълнем демокрацията и да се устремим към порива на нашето време към тираничното, но затова пък толкова сигурно и дори "винаги разумно" управление на "твърдата ръка"?!

Тирания, диктатура на умните, на разумните, на мъдреците - това ли е верният, добрият начин?! Или това е утопия, някаква неосъществима мечта?! Даже и да се намери разумен, мъдър човек и той да бъде овластен (как обаче народът да подкрепи точно такъв - при положение, че не е в състояние да възприеме и да оцени разумността и мъдростта му?!), та значи даже и да намерим такъв добър управник, той няма да бъде вечен, нали така?! Или той трябва да си възпита наследници, да си има школа от последователи - но това нещо, обучението на бъдещи държавници, работа на управниците ли е? Не смесваме ли тук двете толкова важни функции - подготовката, обучението на най-кадърните от младите и самото управление на държавата?! Какво обаче пречи в сферата на образованието да имаме истински качествено обучение на способни хора, които при една функционираща демокрация един ден съвсем законно да стигнат до упражняване на властта?! Колкото е по-добро, колкото е по-качествено образованието, толкова повече разумни и мислещи, кадърни и дори морални млади хора ще се вливат в обществото и по тази начин ще се влива непрекъснато сила и разум в самата демокрация, този е верният подход! Сега разбирате ли колко съдбовно е в условията на демокрация да имаме наистина качествено образование, което да дава простор за разгръщането на мисловния, на духовния, на интелектуалния и пр. потенциал на нацията, на човешкия потенциал на нацията?! Значи тук можем да изведем такава една теза: една демокрация ще бъде истински ефективна и добре функционираща в степента, в която в нея има добро, качествено, наистина ефективно и функциониращо образование! Между качество на образованието и качество на обществото, в което живеем, има строго съответствие: каквото ни е образованието, такова ще е и обществото ни, такава също така ще е и демокрацията ни. Като недоволстваме от демокрацията си, ще трябва да си насочим недоволството най-напред към образователната сфера, подредим ли си там нещата, решим ли разумно проблемите в образователната сфера, тогава като резултат и обществото ни ще се демократизира - и ще почне да просперира. Оказва се, образованието е водещата сфера, от която зависи всичко останало. Друг е въпросът, че истински качествено, а това значи и демократично образование няма как просто да възникне в едно общество, което само не е демократично: ако е истински демократично обществото ни, тогава и образованието ни ще е демократично, ето, оказва се, че демократизацията на образованието зависи от демократизацията на цялата общност, на отношенията и живота в нея. Какво е това, порочен, "омагьосан" кръг ли?! Или е неразрешим абсурд - и вечен, неотстраним дефект на демокрацията ни?!

Аз лично смятам, че съвършени общества по принцип няма. Но всяко общество може да работи, да се бори за решаването на неизбежните проблеми, които вечно ще съпътстват човешкото развитие. Няма как да се достигне до състояние, в което дадено общество да си е решило всички проблеми - безпроблемни общества по принцип няма и не може да има. Но истински демократичните общества, макар и трудно ("трудоемко") все пак успяват лека-полека да си решават проблемите - не без борби, не без изпитания, не без трудности обаче. Така е в живота, така е било в историята, другояче няма как да бъде. Това ме у и хубавото на живота, нали така?! щото ако си решим всички проблеми ще трябва вече да... мрем, нали така излиза?! Какъв е смисълът да се живее ако всички проблеми сме успели да ги решим?! Е, няма такава опасност, такова състояние на пълна безпроблемност е невъзможно. Прочее, авторитарните режими достигат до такова едно пълно самодоволство от себе си и до илюзията за пълна безпроблемност: мъдрият вожд мисли за всичко и всички проблеми той ще ни реши, "партията е права даже и когато съгреши", спомняте ли си кошмара на тази пълна авторитарна и тоталитарна (комунистическа) стерилност, наподобяваща самата смърт? То именно само смъртта вече няма никакви проблеми, нали така?! (Кой знае дели и това е така, а, какво ще кажете по този пункт?!) Е, щом искаме обществото ни е да е живо, няма как да се спасим от проблемите, които именно и пораждат смисъла на живота, на съществуването ни. Животът е вечна борба, вечен сблъсък на интереси и прочие, той не знае що е покой. Та мисълта ми е, че няма защо да се отчайваме като съзнаваме колко много работа още ни предстои - предвид тежкото състояние и на обществото ни (имам предвид това, че демокрацията ни е съвсем млада, слаба, изродена, изопачена, изкористена и пр.), а също така да не говорим пък за жалкото състояние на т.н. наша образователна система. (Аз затова толкова обичам тезата на философа Мамардашвили: там, където има система, тям няма живот, животът по принцип е нещо... безсистемно; системата убива живота!) Демокрацията пък е живот, т.е. в корена си е нещо... безсистемно, свободата е абсолютно същото! Което съвсем не значи, че свобода и демокрация трябва да ги свързваме с хаоса, с анархията. (Както неизбежно правят тия, които мразят и свободата, и демокрацията!) Живите, спонтанните неща не се поддават на системни външни регулации, щото тия регулации не търпят живота, те трябва да си породят свои вътрешни, също така спонтанни и свободни, бих казал дори естествени регулации: щото системата е нещо изкуствено, насила направено, тя е нещо, непонасящо и спонтанността, и живота, и свободата, и автентичната демокрация.

Нещата се заплетоха, така ли?! Изморихте ли се вече от проклетото мислене?! Само гледайте като се изморите от четенето, да не говорим за умората ви от мисленето, да почнете да намразвате и едното, и другото. Мисленето и четенето не са толкова неприятни неща де, а ако ви изглеждат крайно неприятни, то тогава... "проблемът е във вашия телевизор" - или, ако предпочитате, компютър. Нещо в душата, нещо в съзнанието, нещо в мисленето ви не е както трябва да бъде, нещо точно там е повредено или дефектно. Точно там трябва, изглежда, да почнат да се поправят работите, нали така излиза, кажете де, защо се умълчахте така?! Дано не сте ме намразили заради това, че ви тормозя да мислите. Хей, да не вземете да напишете донос до инстанциите, до вездесъщото "там, където трябва" (Хегел), та да ме накажат с... уволнение заради това, че тормозя учениците си (в случая читателите си) да мислят?! (Тази история вече я преживях, този филм съм го гледал много пъти и вече лично на мен ми е съвсем безинтересен!) Но е факт, че немислещите (или инертните в мисленето, сиреч тия, "които всичко си знаят"!) от вечни времена са искрено мразили тия, които разклащат непоклатимата им увереност, че всичко си знаят - и ги мъчат да мислят, задавайки им тъй неприятни въпроси. Още от Сократовите времена е така, та до ден днешен. Точно тези вечно са писали и доноси до властващите началства с искане да наказват тия, които тормозят човечеството да мисли - и да е вечно копнеещо за истината. Сократ за това именно са го осъдили на смърт. Мен пък, понеже сме напреднало време, чисто и просто ме... изкормват бавно и мъчително, убиват ме най-перфидно - щото имам абсолютно същия непростим грях: тормозя хората да мислят. Хайде сега обявете протест срещу "крайно неприлично дългото есе" на тоя "народен враг" Грънчаров, проклетникът, който ни тормози да мислим - но ний пък затова и не го четем де, да не сме луди да го четем?!

Да спра дотук, а? То това нещо, четенето и мисленето, не се търпят, нали така?! Изтощихте ли се да четете, мили душички?! Грохнахте да мислите, така ли?! Ох, колко льош човек съм, щом ви мъча така жестоко?! Спирам, простете, че ви накарах да понесете такива непоносими мъки и терзания тази заран - както всяка друга. Можете да си облекчите душите като напишете от все сърце следния коментар под този неправо непоносим текст:

Анонимен каза: И тъй нататък... И тъй нататък...........И тъй нататък... И тъй нататък...........И тъй нататък... И тъй нататък........... И тъй нататък... И тъй нататък........... И тъй нататък... И тъй нататък........... И тъй нататък... И тъй нататък........... И тъй нататък... И тъй нататък........... И тъй нататък... (Пресичам дотук, този израз продължава в оригинала много по-дълго време, много повече пъти е писан, питам се, олигофренът, дето го е писал и дето го пише комай всеки ден под почти всяка моя публикация, дали изобщо се е сетил да копира и да го пейства - или наново и наново все го пише, с оглед да си облекчава тъй страдащата душа?!)

Майната му какво прави. Да прави каквото иска. Да показва колко струва, щом друго в него съвсем няма. Да си чупи главата. (Проблемът обаче е ако това същество е... учител и възпитател на младежта, давате ли си сметка това пък какво значи, разбирате ли колко страшно пък е това?!) Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Нека да ви е успешна и плодотворна седмицата! Работете, учете, мислете, търсете, борете се за доброто и за истината без да се щадите и миг: и само тогава ще преуспеете! Виждате ли колко е проста загадката на живота?! Или вий не мислите като мен? Как мислите, позволете да запитам?! Че трябва вместо току-що казаното само да правите мръсотийки, да пишете злобни доноси, да плюете отрова и да плетете коварни и идиотски интрижки - това ли е задачата на живота според вас?! Горките, колко много сте се объркали!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.