Самопредложих се на Слави Трифонов, но не за негова... булка, а за член на екипа му по оправянето на тъй свидното ни, ала многострадално наше отечество!

Тази сутрин ми хрумна да напиша следното кратичко писъмце на... Слави Учиндолский (Трифонов), мераклия за следващ оправяч на България - след като свърши ерата на Боко Банкянский Первый:

До г-н Слави Трифонов

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия от Пловдив, един що-годе талантлив, квалифициран и морален българин

Многоуважаеми г-н Трифонов,

Тия дни и до мен дойде радостната вест, че Ваша милост усърдно е почнал да търси "талантливи, квалифицирани и морални българи, които могат да управляват страната", та в тази връзка ми хрумна, че аз, тъй да се рече, също принадлежа към тази толкова драгоценна категория българи; цяло щастие е, че в момента съм опраскан, т.е. съм уволнен от работата си като учител по философия, сиреч имам пълната възможност да се посветя изцяло на толкова важната кауза по поредното опрас..., пардон, по поредното оправяне на България! Ето, съвсем честно и коленопреклонно си представям пред Вас своята кандидатура, щото, няма да скрия, сериозно се уплаших тази сутрин като по една телевизия забелязах тъй жадните физиономии на г-жа Мира Радева и на лицето Арман Бабикян, които така усърдно Ви хвалеха, че си рекох: ако и наший народний трибун Слави Трифонов бъде налазен от такива като въпросните активисти и него ще го последва нерадостната съдба на предишния кандидат-оправяч на нацията ни Бареков, сакън, Ангеле, намеси се, самопредложи се - само и само и многоуважаемия Слави да не бъде налазен от разни тарикати, подобни на упоменатите!

Та по тази причина реших да се самопожертвам и да се самопредложа за влизане в твоята бъдеща, така да се рече, партия - или движение, с която многострадалният и толкова много пъти лъган наш наивен народец този път, току-виж, нищо чудно най-накрая и да бъде оправен (за малко да кажа - опраскан!). Та за да не се случи тази злокобна възможност (имам предвид тази, написаната в скобките, не другата, опази Боже!), ето, реших да се самопожертвам - и да помогна в трудния час. Готов съм не само да поема трудната и отговорна мисия на будущий депутат в Порламента, но дори и на будущий министр на народното просвещение и образование, щото там предимно, така да се рече, ми е експертизата, от образование и наука разбирам най-много. Освен това имам и цялостно разработена концепция по окончателното оправяне на многострадалното ни образование, тя е изразена в цяла поредица мои книги, ако искате, можете да ги прочетете, те са на съвсем свободен достъп в интернет и могат да се четат от всеки (за да ви подаря хартиените издания трябва да ми се обадите, ще Ви ги пратя!).

Ползвам се от случая да Ви пожелая успех на цялото тъй рисковано, ала за сметка на това толкова благородно начинание! Ще помогна с каквото мога - както се полага да прави всеки обичащ Отечеството си български патриотин!

Бъди жив и здрав, наше скъпо украшение на тъй талантливата ни, кадърна и морална нация! Хайде на хаирлия да е! :-)

С дълбоко уважение: (подпис)

Пловдив, 18-тий септемврий 2017 г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.