Злочестините и мъките на... най-богатият човек на земята, който се чувства едновременно и като цар Крез, и като цар Мидас!

Цар Крез получава трибут от лидийски селянин

Наистина е крайно лошо да се лъже. Даже и по най-благородни подбуди да се лъже е рисковано занимание. Ето, за да не убия старата си майка, аз скрих от нея факта, ме че опраскаха от работа, че ме уволниха от длъжността ми на учител по философия и гражданско образование в една пловдивска гимназия. (А ме опраскаха, а ме уволниха само и само за да ми отмъстят, че дръзнах да кажа в блога си цялата нерадостна истина за българското образование.) Старата ми майка щеше да умре ако беше разбрала, че отново съм уволнен (щото мен наистина за втори път ме опраскват, при първото ми уволнение съдът ме върна на работа, но бдителната безкомпромисна бюрократка отново ме опраска!), при първото ми опраскване аз пак скрих това от майка си, казах й едва след като всичко беше отминало, казах й за тежкия съдебен процес и пр, майка ми слушаше и само повтаряше:

- Ех, сине, сине, защо си крил всичко това от мене, ако знаех за тия ужасии сега нямаше да ме има!

Та значи научен от собствения си пример, аз вече шести месец успявам да крия истината за второто си опраскване от майка си. Да, ама ето вчера ни бяха дошли гости и за проклетия един съсед каза следното:

- Ангеле, ето, бат Боко увеличава заплатите на учителите, да ни е жив и здрав тъй добрият ни Премиер! Колко пари сега ще вземаш на месец?!

Аз както ядях в този момент диня, щях за малко да се задавя, уж с една проклета семка! Съвзех се и отвърнах:

- Ама истина ли е това, нима е вярно това, че ще вдигат заплатите на учителите?! Аз не вервам да го направят, смятам, че това е кьорфишек, нали знаете какво правят обикновено политиците?! - опитах се да отклоня разговора аз в чисто политическа посока. Но любопитният съсед не отстъпи:

- Истина е, как да не е истина, само бат Боко не лъже! Толкова голема ли ти е станала заплатата, че ти е неудобно да кажеш пред нас сега?

Моя милост, дето в момента нямам и левче в джоба си, само някакви жълти стотинки се премятат в него, отвръщам нагло, отдавайки се на фантазии:

- Ами чакай да сметна сега: малко преди да ме опр..., хм..., малко преди да се заговори за ново увеличение аз вземах 750 лева основна заплата. Към нея като прибавиш близо 300 лева надбавки стават над хиляда! И тури 15% на тия хилядо, значи заплатата ми ще е некъде над 1200 лева!

Съседът, който дъвчеше диня, тоя път съвсем сериозно се задави така, че трябваше да скоча да го спасявам, да го тупам по гърба белким "семката" излезе някак от кривото му гърло! Едвам го спасих, щеше да си отиде човекът при тая вест за боковата щедрост! Съседът, като се съвзе, мъдро отсъди:

- Абе ако говорим честно, много са ви тия пари - като вземем предвид, че вий, учителите, изобщо нищо не работите. Само си клатите краката зад бюрата. А аз ето земам некакви келяви 200 лева пенсия, а имам цели 42 години стаж!

Тук се обади една близка приятелка на майка ми и защити учителите, чиято работа била много трудна предвид какви хулигани са днешните ученици. Оставих ги да спорят и в това време със свито сърце наблюдавах изражението на лицето на милата ми майка, която се беше замислила над този неразрешим парадокс: как е възможно синът й да взема такава колосална по размер заплата, пък постоянно да няма никакви пари в джоба си?! А майка ми положително знае, че вечно съм без пари, аз пред нея се оправдавам, че давам огромната част от заплатата си за издаваните от мен списания, т.е. хвърлям парите си на вятъра, то това поне не е лъжа де, докато бях на работа наистина близо половината от заплатата си давах за издаваните от мен книги и списания. (Сега вече не мога и да си представя как ще издавам списанията, те са готови и чакат отпечатването си, но, както казваше един старшина от казармата: "Бегай, пари нема!", само това мога да направя за момента!)

За да сме някъде що-годе верни на истината се принудихме да уведомим майка ми за уволнението поне на моята мила съпруга, та майка по тази причина донякъде си обяснява къде идат парите от "тъй колосалната" ми учителска заплата: храня, издържам с нея и семейството! А в това време не ща да ви разказвам в каква посока се разви спорът между съседите, които се чудеха какво ли прави "професорът" (така ме величаят моите съседи, щото знаят от едно време, че съм работил и в университет, пък и имам купища издадени книги) с "толкова грамадните си доходи". Хем не пие, хем не пуши, хем по жени не ходи тоя Ангел Грънчаров, малее, що ли прави с тия купища пари, които получава всеки месец?!

Почна да ми става неудобно заради сърдечните мъки, що причиних на съседите си на село като разбраха, че заплатата ми е пораснала до тъй големи, направо космически висини! Взех да се замислям дали да не облекча мъката на съседа си като направя тайно признание само пред него, че в момента не вземам никаква заплата - щото една гореща следовничка на любимеца му Боко ме опраска така, че ето, от месеци не съм виждал никакви пари. (Да, ама ако му кажа цялата истина рискувам непременно да ме издаде на майка ми и така да я убие, освен това горкият човек като едното нищо може да получи инфаркт от преживяната радост при вестта, че в момента не вземам никаква заплата - и тогава и него да убия, т.е. да стана убиец на една тъй невинна и благородна страдалческа душа!) Реших да изглеждам в очите му мерзавец, който взема "луди пари", пък се стиска като последен циция за некакви си там мизерни левчета.

Комшията ме мисли за циция щото оня ден, като ми се наложи да извикам един майстор, ми се наложи да поспоря с майстора, който пък се опита да ме одере сякаш съм яре - за работата, която ми свърши, ми поиска една баснословна сума, той също е подлъган, че вземам огромна заплата от тъй щедрия спрямо учителите специално наш любим Премиер - и по тази причина си беше въобразил, че е грехота да не ме оскубе както се скубе попарена с вряла вода кокошка (или да ми ощави кожата така както се щави кожа на агне - щот кожа имам, но перушина за скубане немам!); та тогава аз се наложи да се пазаря с него така, че ми излезе име на най-големия циция в свидното ни отечество. И по тази причина, убеден съм, всички съседи на село ме презират заради прекалената ми стиснатост. Ето, виждате, страданията на лъжец като мен край нямат, те не са за описване даже!

Дионис и Мидас - който всичко което пипнел мигновено се превръщало в злато!

Остави това, ами майка ми се похвалила, че освен че учителствам водя и телевизионно предаване (аз наистина водя предаване, но го водя в най-бедната телевизия на света и го водя съвсем без пари, ей-така, водя го по чисто ценностни подбуди!), по тази причина съседите ми са убедени, че и от телевизията "нема начин тая циция да не взема некоя и друга хилядарка", щото "ей-го на, Хакимянчо земал най-малко 10 000 лева на месец!". И тъй, аз на село съм принуден да се чувствам едновременно и като Крез, и като Мидас, хората ме възприемат сякаш съм най-богатият човек на земята, в сравнение с мен и... Бил Гейтс е чисто и просто завалия! Като видях съвсем отчаяното от крещящата световна несправедливост изражение на лицето на моя многострадален съсед, сърцето ми се сви от мъка - и реших и на него, и на съседката, приятел на майка ми, да им подаря по... една книга! Сложих им в ръцете по том от най-дебелата ми книга, щото наистина почувствах крайно угризение на съвестта заради тъй неприличното ми богатство. Съседът подържа, повъртя в ръцете си тъй обидния за него подарък (явно в неговите очи нема по-ненужно нещо на света от една книга!), помисли малко, пък в един момент изрече тия забележително памятни думи, връщайки толкова обидния ми подарък:

- Не, мерси, не ща: ти мен акъл не ми давай, брате, парички ми дай - ама не даваш! - рече тази мъдрост и си тръгна гордо, щото, предполагам, осъзна несъмнената истина, че той може да е беден, но за сметка на това поне акъл си има в изобилие: има много повече акъл от тоя смахнат "професор", дето си мисли, че с една диня може да ни измие очите, егати цицията е той, леле, срамота!

Ето, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, вижте какви неописуемо адски муки ми причинява моето поредно опраскване, а, кажете де, що се умълчахте така?! Директорката на знаменития ТЕТ-ЛЕНИН ме опраска, казахме, за да ми отмъсти заради волнодумството ми, заради това, че дръзнах да съм "проклет демократ", че си позволявам да й оспорвам с критики абсолютната власт, тя, понеже мисли в същата координатна система като съседа ми, ми нанесе унищожителен удар там, където по нейна преценка е онова, което е най-скъпоценното, именно, уволни ме за да ме лиши от заплата, от пари; да, ама ето, материалните, паричните затруднения за мен са нищо в сравнение с кошмарните душевни и морални мъки, които ми се налага да преживявам покрай безпаричието си - и най-вече поради принудителната лъжа, че изобщо не съм опраскан, че работя още в момента и прочие: представих с това нескопосано разказче нищожна само част от тия неописуеми душевни и морални мъки, които ми причини уволнението ми. Това, че няма пари е нещо в сравнение с тия морални кошмари, в които съм поставен всеки ден. Но стига толкова, че ми писна и да пиша, аман от това писане, за което въпросният ми съсед не пропуска да бе бъзне всеки ден като ме види:

- Ангеле, и като пишеш толкова, братко, каква ти е файдата от това, какви парици падат от това писане, сигур пачките си не можеш да изброиш ти от продажбите на своите книги, а, кажи де?!

Съседът знае поне тази утешителна новина, че книгите ми никой не ги купува, че да продаваш книги в свидното ни отечество е все едно да продаваш... хладилници на ескимосите - или кожуси на жителите на екваториална Африка. Тази единствена радост е останала на тъй многострадалния ми съсед, страстен почитател на Боко Борисов, тъй ученият ни премиер, който, видите ли, е издържал, е имал нерви да прочете цяла една книга!

Хубав ден ви желая! Днес ще протестирам не на мястото си пред РИО-Пловдив по изричното настояване на клетата ми съпруга, която все още има някакви нищожни надежди да си намери работа като учителка - и по тази причина със сълзи на очите ме помоли да почакам с протеста си. Ще протестирам по друг начин, скоро ще разберете как. Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.