Покана за дискусия: Грешка ли е че американците помагаха на кръволока Сталин - в битката му с Хитлер?

История легендарного танка Т-34 — технологический провал и роль США в помощи СССР

 09.05.2015

Дълго време бяхме хранени с митовете, че съветското оръжие било най-прогресивното и най-съвършенното в света, иначе в противен случай как СССР щеше да победи във Втората световна война?  Но след разпада на СССР изплуваха нови факти и се оказа не само, че съветското оръжие не било най-съвършенното, но то и в пълна степен  не било и „отечествено“.

Ситуацията с въоръжението в Съветския Съюз в довоенното време може да се охарактеризира  като „наблягане на количеството в ущърб на качеството“. Независимо от факта, че огромен брой от заводите са работели изключително за армията, крайният резултат си оставал  в крайна степен с пожелание за нещо по-добро.

Неефективната социалистическа икономика и значителната технологична изостаналост на СССР довеждали до висок процент на брак и систематическо неизпълнение на плана. Например,завода  Наркомат Боеприпасов (НКБ) трябвало да произведе през 1940 година 5,7 милиона железни артилерийски гилзи  вместо месингови такива. Не успявайки да отработят технологическия процес , НКБ произвели за 9 месеца 1,117,000 броя железни гилзи, от които 963 хиляди били бракувани, т.е. процента на брака надвишил 86,2 %. И това е само един пример. В действителност такава ситуация се наблюдавала в много производства.

Към слабата техническа окомплектовка на заводите, се добавяло и неудовлетворителната работа на инженерно-техническите отдели, които проектирали отделните компоненти на крайното изделие. Така, през есента на 1942 година  американски инженери изготвили оценка за съветския танк Т-34 и изводите били категорични: „Проверихме въздушния филтър. Само един саботьор може да конструира подобно устройство. От механична гледна точка, филтъра е изготвен крайно примитивно: на отделни места точковата заварка е прогорила метала , което води до изтичане на масло“.

В същото време, не можем да не отбележим, че при някои образци и компоненти на въоръжение  са били доста прогресивни за онова време. Но в цялото стремление на гениите на съветската инженерна мисъл  към иновации на фона на общата техническа изостаналост на СССР довело до това, че съветската промишленост произвеждала нещо като аналог на „ титанова лопата с дръжка от слама“: т.е. някои компоненти били поначало много добре замислени, но да се копае нормално с такава лопата било невъзможно.

Забележителното е, че към  края на войната качеството на съветското въоръжение  се повишило значително. За това способствали няколко факта. На първо място, съветските конструктори могли да по-щателно да  откриват недостатъците на своите изделия  въз основа на натрупания боен опит.   На второ място, доставките на огромно количество високотехнологични американски и английски станове и металорежещи машини, както и различни материали  по програмата „Ленд-лиз“ позволили да се повиши значително качеството на произведените в съветските заводи изделия.  За това свидетелства нагледно историята по усъвършенстването на танка Т-34, най-масовия и легендарен танк на Втората световна война.

Две версии на една „легенда

Небходимо е да отбележим, че под името на „легендарната тридесетчетворка», достигнала до Берлин, се подразбира танка Т-34-85, чиято именно версия е утвърдена като мемориал и е поставена като паметник в много градове и села. Тази версия, обаче е влязла в серийно производство едва през втората половина на 1944 година, а  Съветския Съюз е влязъл във войната с Германия с  танковия модел Т-34-76, който  понесъл основната тежест на жестоките боеве, в това число и битката при Курската дъга. Танка Т-34-76 се отличавал  с по-малък купол, по-малко мощно въоръжение, а така също и с множество инженерни и производствени дефекти.

Танк Т-34-76, который выпускался советской промышленностью с 1940 по 1944 год. Оснащен 76-миллиметровым орудием

Ако говорим относно техническата страна на Т-34-76, то сред най-важните му достойнства са били следните:  високата относителна мощност  на двигателя, рационалните ъгли на наклоните на бронята, мощното (за това време) въоръжение, високия  запас на предвижване, ниското относително налягане върху терена. Към това можем да добавим простата конструкция, облекчаваща масовото производство на Т-34, и неговото обслужване и  ремонт при полеви условия.

Заедно с това специалистите веднага изброяват цял списък от недостатъци, които по правило са отсъствали при немските и американските танкове.  Например  липсата на продухване на ствола след изстрела  и недостатъчната вентилация на бойната кабина водело до това, че след няколко изстрела купола се изпълвал с барутни газове, от които екипажа можел да загуби съзнание.

Първата версия на Т-34, например, не е имала връщаща се основа поради което зареждача трябвало при завъртането на купола да ситни с крака по бойната укладка(?). Отсъствието на радиовръзка между съветските танкове водело до намалена ефективност при използването на самия танк. Ако в началото на войната болшинството от немските танкове са били радиофицирани, то съветските машини са имали или само приемници (предавател е бил монтиран само в командирския танк), или изобщо не са имали никаква радиовръзка.

Трансмисията била изпълнена отвратително. Предавателната кутия по начало не  била синхронизирана  с водещия вал, поради което за превключване на предавките се налагало използването на боен чук (какъвто се намирал под ръка на всеки механик-водач), или да се регулира скоростта чрез изменение оборотите на двигателя.

Танк Т-34-85, в отличие от ранней версии, обладает более мощным орудием, кроме того, значительно расширена башня

В Т-34 е бил монтиран икономичен дизелов двигател от авиационен тип  В-2. Използването на дизелов двигател би трябвало да обезпечи по-малка пожароопасност в сравнение с бензиновия. Но както се показало при бойните действия, парите на нафтата под въздействието на високи температури, възникващи  при попадение на снаряд, се  възпламеняват и горят не по-лошо от бензиновите. Освен това, тук отново изиграло своята негативна роля инженерното „късогледство“. Работата била в това, че горивните резервоари на Т-34  били разположени непосредствено в бойното отделение, което водело до неизбежен пожар при попадение на снаряд в него.  В същото време горивните резервоари на немските танкове Т-III били разположение в моторния отсек, който бил отделен от бойното помещение с противопожарна преграда.

Бой на сляпо

Но един от най-главните недостатъци на Т-34-76 била слабата възможност за наблюдение от купола. Екипажа просто не виждал какво става наоколо, а това било много важно защото който видел първи целта- той първи поразявал целта. Освен това, поради теснотията в купола,  на командира му се налагало да изпълнява задълженията на водача, доколкото в купола се помещавали само двама – зареждащия и командира. Поради тази причина, наблюдението върху полето на боя се прекъсвало, при което  се прекъсвало и прицелването, а през това време всичко можело да се случи.

В спомените на немските танкисти често се споменава този проблем на Т-34, доколкото той водел до катастрофически резултати на бойното поле за съветските танкове. За това можем да съдим от спомените на Р. Рибентроп (сина на министъра на външните работи на Германия  Йоахим Рибентроп, който воювал на немския танк Т-IV при Прохоровка.. Неговия танк попаднал в самата среда на множество руски танкове, открил огън по тях и унищожил 14 от тях, но така и не бил видян от руските танкове. „Загубите на моята рота се оказаха удивително невисоки. Напълно загубени бяха само две машини, чийто гибел видях в самото начало на боя. В другите две роти нямаше изгубени танкове.  В нашата отбранителна полоса бяха унищожени стотици руски танкове.“

Удивително е, но за това, че „легендарния“ Т-34 имал множество вродени  детски  болести военните са знаели още преди войната. През Май 1941 година генералитета настоявал за сваляне на танковете от производство и създаване на нов танк с 60 см. дебелина на челната броня, увеличаване диаметъра на купола и увеличаване кръговия обзор на командира от купола. Но това дело било  възпирано от проблемите с отработването на дизеловия двигател.  При всичко това  и двигателя Б-2 в танка Т-2 не бил много ненадежден.

Неголемия  експлоатационен ресурс на двигателя довел до това, че до войната танковете Т-34 били оставяни в консервация с цел да се съхрани ресурса им,  а екипажите били обучавани на БТ-7, или даже на остарелия модел  танкове Т-26. В резултат на това, в началото на войната имало подготвени не повече от 150 екипажа за танк Т-34. По тази причина високите загуби на Т-34 били обусловени предварително , в това число и поради неумелите действия на екипажите.

Т-34 внутри. Слева — рабочее место мехиника водителя, справа — стрелка- радиста

Две години след началото на войната мнението на съветските танкисти за Т-34 не се изменило. За това можем да съдим от донесението на командващия 5-та гвардейска танкова дивизия  Р. Ротмистров  до генерал Жуков  през август 1943 година:  „... Налага ми се с горчивина  да констатирам, че нашата танкова техника, без да се отчитат въведените на въоръжение самоходни установки СУ-122 и СУ-162, не е дала нищо ново, като всичките недостатъци описани при първия випуск,  в това число : несъвършената трансмисия (главния фрикцион, предавателната кутия и бордовите фрикциони), крайно бавното и неравномерно завъртане на купол, изключително лошата видимост и теснота на помещението за екипажа,  все още не са отстранени напълно и до днес....“ 

Американските препоръки

Във връзка с неудовлетворителните технически характеристики на Т-34 съветското ръководство се обърнало за помощ към САЩ за модернизиране на танка. През декември 1941 година танк Т-34 бил предаден на американците  за провеждане на всестранни изпитания  и разработване на препоръки за модернизация.

След щателни изпитания на Т-34 проведени на Абърдинския полигон, американските специалисти направили много неприятни изводи. „Средния танк Т-34 след пробег от 343 километра излезе  напълно от строя, при невъзможен по-нататъшен ремонт. Водозащитата на корпуса е недостатъчна, при силен дъжд  в танка прониква много вода, която бързо изважда от строя електрооборудването. Заварките на корпуса са много груби и небрежни. Машинната обработка на детайлите с редки изключения е много лоша. Всички механизми на танка се нуждаят от много настройки и регулировки.“

Още повече американските специалисти се удивили на трансмисията. Както се оказало, тя била точно изкопирана от една остаряла американска конструкция, разработена през 1920-те години. Общия извод звучал безапелационно: „Ние считаме, че от страна на руския конструктор, с  поставянето на такава трансмисия в танк,  е била извършена нечовешка жестокост по отношението на водачите на танка.“  

А при това в САЩ  бил  отправен не редови танк, а един от петте специално сглобени  „еталонни“ образци на Т-34. В краен резултат, американците предложили на СССР множество собствени технологии за модернизация на Т-34.

От есента на 1943 година  на танка Т-34 започнали да монтират модернизирано КПП, което съществено облекчило работата на механик-водача. В същата година започнали да монтират и напълно съвременни радиостанции 9Р и разговорни устройства ТПУ-Збис, разработени по американско ноу-хау.

Танк М4 «Шерман». Около 7 тыс. таких танков СССР получил по ленд-лизу

Американска помощ по програмата „ленд-лиз“Един от проблемите на съветското въоръжение била в това, че дори в случай на поява на прогресивни инженерни разработки  технологическата изостаналост на производството в СССР просто не позволявала те да бъдат реализирани. Например в завод №183  в Нижни Тагил, най-големия производител на танкове по време на войната, не можел да започне производство на Т-34-85, поради липса на оборудване за изработка на зъбчатия венец на купола  с диаметър 1600. За да се усвои това производство, СССР поискал да му бъдат доставени по програмата „ленд-лиз“ нови каруселни станове от САЩ.

Подобни случаи били разпространени повсеместно. Един американски инженер посетил в края на 1845 година Сталинградския тракторен завод, установил, че около половината от становете и металорежещите машини в това предприятие били доставени от САЩ по програмата „ленд-лиз“.

Всъщност,  наред със становете, по лед-лиза било доставяно и огромно количество готово въоръжение. От САЩ за СССР били доставени 7057 танка и САУ, От Англия и Канада – 5480. Из США в СССР доставили 7057 танков и САУ, из Британии и Канады — 5480. За бойните възможности на танковете М4 „Шърман“ свидетелства факта че тези машини били изпращани изключително във гвардейските дивизии.

Советский ас Александр Покрышкин рядом со своим истребителем Р-39N «Airacobra»

Също така, по ленд-лиза от САЩ на СССР били доставени над 15 хиляди самолета, и още 3,5 хиляди от Англия. В края на Великата отечествена война, американските самолети  Р-39N и П-39Q  били основните изтребители с които воювала съветската армия. Именно на изтребителя Р-39N „Aircobra” съветския ас Александър Покришкин свалил повече от 150 вражески самолета.

Количеството победило качеството

Да се каже че „легендарната тридесетчетворка“ била най-добрия танк на Втората Световна – означава силно да се преукраси историята. По същество Т-34 представлявал една сборна смесица «сборную солянку»  от възли и агрегати  изкопирани от задгранични прототипове от края на 1920- 1930-те години на 20-ти век. Например, ходовата част била изкопирана от американския танк «Кристи», двигателя бил копие на немския двигател BMW-VI, който немците монтирали на  своите двупланни самолети още  в средата на 20-те години. Много други възли и агрегати били взаимствани от британците и италианците, с което танка Т-34 едва ли може да се нарече отечествен. Към остарелите от техническа гледна точка компоненти, трябва да добавим и ужасяващото ниско качество на производството, което било единственото отечествено нещо в Т-34. 

Сборка Т-34-85 на Челябинском танковом заводе

И все пак танкът Т-34 станал най-масовия танк на Втората световна война. Военната промишленост на СССР произвела толкова много танкове, че Германия  не е могла да  произведе толкова снаряди за тях. Неговата проста и евтина конструкция  позволявала да се произвежда в огромни количества. За всичките години на войната били произведени повече от 35000 танкаТ-34, докато за същото време  Германия е произвела от всички модификации едва  по-малко от 9000.

Историята по създаването и усъвършенстването на „тридесетчетворката“ повтаря, с редки изключения,  цялата история на съветското оръжие. Работещата на загуба социалистическа икономика, технологичната изостаналост на инженерния и работнически персонал в заводите и КБ водели до това, че излизащото въоръжение било нетехнологично  издържано, с ниско качество, а самата конструкция е била взаимствана (открадната)  от всякакви чуждестранни прототипи. И само огромното количество на произвежданото въоръжение, помощта от САЩ по „лен-лиза“ и безпримерния героизъм на редовите бойци са  оказали в края на краищата решителна помощ за победата над врага.

 

(Превод от руски език: Николай Гавазов)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.