Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Страници
▼
петък, 2 юли 2021 г.
Има ли изобщо българолюбиви българи?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Ще се радвам ако идването Ви тук пробуди у Вас такова настроение, че все по-често да сте мой гост!
Коментирайте смело, ползвайте се от свободата си. Уважавайте истината, презирайте лъжата и лъжците. Коментарите са напълно свободни, единственият ограничител е Вашето собствено възпитание!
На простаците бих дал съвет изобщо да не идват в блога ми; той не е за тях: с техния свят нямаме нищо общо. Но ако много държат да си показват простотията и мерзавщината, давам им тази възможност - с оглед народът да види какво представляват и по този начин да може да се отврати не само от простаците и мерзавците, но и от простащината и от мерзавщините изобщо!
Добър въпрос!
ОтговорИзтриванеЛюбовта на българите към българите в обществото май е повече "материална" като в една връзка, къдете има само секс. Липсва по-дълбока душевната свързаност. И тук има много работа да се върши, а медиите не си вършат хич работата да ни сплотяват (само с футбол не става), а правят точно обратното, скарват ни един с друг. Ако има практическа изгода, си мой човек, ако няма, си "дебил" или "инфантил" по речника на ивохристовците.
А трябва да се фокусираме към душевните ценности, които споделяме със ближните си българи. Не само роднините ни са близки. Ако не чувстваме българите като близки, тогава изпадаме в национален релативизъм и други хора като руснаци, германци или американци ги чувстваме по-близки, макар че нямаме абсолютно никаква физическа близост до тях. Витаем в облаците и си мечтаем, че ако заживеем с германците, ще се чувстваме обичани и щастливи...
Когато тези народни ценности и любов като патриотизъм липсват и в политиката, се появявам националистически партии, които уж да бранят и да върнат точно тази връзка на българите един към друг. Това е обаче нравствено отклонение като, тъй както и незадоволения човек от плътска любов.
Българолюбиви българи да се намерели... що за национална извратеност? Кой народ обича себе си??? Винаги трябва да обичаш другите, например руснаци, а може и американци, китайци, африканци, а себе си трябва да можеш да мразиш и съжаляваш. А да обичаш и уважаваш дедите си, някакви си престарели дедки и бабки, що за патриотичен мазохизъм е това? Правим голяма услуга на другите така, ама нищо, "те" са винаги по-добри и по-хубави.
ОтговорИзтриване