Защо дискриминацията, несправедливостта и безчовечността спрямо учителите, които не са "от наште", е така грозна?

До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката 

До д-р Юлиян Петров, Председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" 

До д-р Янка Такева, Председател на СБУ

До доц.д-р Диана Ковачева, омбудсман на България 

До доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на КЗД 

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До г-н С.Трифонов, Председател на ПП "Има такъв народ"

До г-н Б.Борисов, Председател на ПП "ГЕРБ"

До г-жа К.Нинова, Председател на БСП

До г-н А.Атанасов и г-н Хр. Иванов, съпредседатели на Коалиция ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

До г-н М.Карадайъ, Председател на ДПС

До г-жа Мая Манолова, лидер на Коалиция "Изправи се! Мутри вън!"

ДО МЕДИИТЕ 

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО, ПРИЗОВАВАЩА ЗА ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗА МИНИМАЛНА ЧОВЕЧНОСТ - И ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ГРОЗНАТА ДИСКРИМИНАЦИЯ 

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаеми господин Министър на образованието и науката, 

Уважаеми господин Председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", 

Уважаема госпожо Председател на СБУ, 

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Председател на КЗД, 

Навърших 62 г. на 28 март 2021 г. и реших да проверя какви са условията за т.н. "ранно пенсиониране" на учителите. Имам общо 33 години и 10 месеца стаж като учител и преподавател в университет (7 години съм работил като асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски"). 

През последните 7 години, поради тежък конфликт с ръководители на пловдивското образование, породен от това, че имаме несъвместими идеи най-вече за това кои са съвременните и ефикасните подходи в образованието и за потребността от промяна в него; аз съм привърженик на движението за т.н. "демократично училище", т.е. смятам, че в българското образование трябва да се извърши непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в конкретните общности, занимаващи се с образование. Иначе казано, конфликтът ми с властващите в образованието в сърцевината си е чисто политически мотивиран. Та значи поради това, че и като блогър открито изразявам пред обществото своите възгледи, които не се харесват на властващите, аз бях подложен на недопустими и скандални репресии, на злостна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, стигна се дотам да бъда на два пъти опраскван (уволняван) от самозабравилата се директорка на училището, в което съм работил много години, именно пловдивската ПГЕЕ, известна в града ни все още като "ТЕТ Ленин", въпросната директорка, прочее, ме уволняваше по сюблимния иначе мотив "изцяло негоден да бъде учител, липса на качества да бъде учител"! Респективно години наред водих тежки съдебни дела за да си върна правата, съдът ме връщаше на работа, тя отново ме уволняваше. 

И в резултат в тия 7 години след първото ми уволнение аз съм работил като учител общо година и 3 месеца, в останалото време бях безработен (поради това, че конфликтът ми с толкова своенравната властница стана обществено известен, се стигна дотам поради криворазбрана директорска солидарност да не мога да си намеря работа като учител в нито едно училище не само в Пловдив и областта, но и в страната!). 

Разбирам, че тази история звучи напълно невероятно, съвсем абсурдистки, дори сюрреалистично, все пак сме 21 век, но, уви, оказа се, че такива едни рецидиви на най-див комунизъм в наше време са не само възможни, но и са съвсем реални, действителни. Прочее, не само регионалният, но и централният министерски апарат чудесно знае (информирал съм ги за всичко в една направо епична поредица от жалби, доклади, отворени писма, апели, призиви, възвания, граждански протусти, които съм провеждал и какво ли не още!) цялата тази история, тя е добре известна и на ръководствата и на двата синдиката. 

Да, безброй пъти съм апелирал към тяхната намеса за озаптяването на въпросните самозабравили се мутро-комунисто-гербовашки властници в пловдивското образование, но е твърде показателно, че те не направиха нищо за да спрат този недопустим и толкова безчовечен административен произвол. 

Бях длъжен вкратце да опиша общия контекст на ситуацията, сега преминавам към новото, което се изясни тези дни, когато реших да опитам да се възползвам от възможностите на т.н. "ранно пенсиониране" на учителите; ето какво установих: 

1.) Оказа се, че учители, които като мен не работят като учители в момента на навършването на възрастта за "ранно пенсиониране" на учители, нямали правото, кой знае защо, да получат онези 11 пълни заплати, които се полагат на учителите след навършването на поне 30 год. и 8 месеца учителски стаж; 

2.) Стажът ми като асистент по философия в университет не бил учителски, учителски бил само стаж, който е събран като учител в училище (е, и като администратор, като директор де, за директорите също е помислено!); по този начин се оказа, че моя милост няма изискващите се 30 години и 8 месеца стаж за ранно пенсиониране; 

3.) Това, че съм бил съзнателно възпрепятстван да си довърша учителската кариера в последните 7 години, това, че съм жертва на умишлен, злонамерен административен произвол и терор, разбира се, изобщо няма значение. Това, че и двата синдиката не само безучастно гледаха ставащото (аз съм от основателите на синдикат "Образование" към "Подкрепа", членувах в него от 1990 г.), но и подпомогнаха тъй грозната разправа с мен (примерно г-н Ю.Петров се почувства длъжен да напише нарочно писмо до директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", с което й изрази "безрезервната си подкрепа", с което й даде карт бланш за моето първо опраскване; аз още пазя това сюрреалистично писмо, което директорката представи като аргумент пред съда, че "напълно правилно" ме била опраскала-уволнила; за второто ми опраскване аз бях вече член на СБУ, и оттам не получих никаква подкрепа и помощ!), та тия обстоятелства, разбира се, нямат никакво значение по разглеждания казус около опита ми да се възползвам от т.н. "ранно пенсиониране" за учители. 

4.) Има и други, допълнителни клаузи около т.н. "ранно пенсиониране", ощетяващи учителите, които най-вече поради здравословни причини са били принудени да се възползват от него, те, разбира се, трябва да бъдат преразгледани, щото синдикатите, да се надяваме, не са нещо като мафия, която облагодетелства само ония, които, така да се рече, са "от наште", т.е. са именно "щастливци на съдбата", които работят на постоянен договор допенсионно, съвсем непоклатими на мястото си (когато, разбира се, имат нескривани, ясно изразени любовни чувства към директора-директорката-автократор!). Разбира се, има много неща, нуждаещи се от коренна промяна в тъй удобното за някои статукво на прогнилата административна система, в която и учителските синдикати се чувстват тъй безметежно-уютно, кой знае защо?! (Мафиотизирането-мутризирането на всички сфери на живота в свидното ни отечество е страшно, то е проклятие, с което никога не бива да се примиряваме, напротив, с неговите отровни метастази трябва да се борим всеки ден!)

Смятам обаче, че и по четирите пункта очебийно си личи, че са съвсем несправедливи тия разпоредби на съответните правилници, т.е. налице е недопустима дискриминация на учителите, които към момента на навършване на възрастта за ранно пенсиониране не работят като учители. Нещо повече, тия разпоредби са съвсем безчовечни: точно тези учители, които са били в по-тежки условия (не са били от тия щастливци на съдбата, които много години наред допенсионно са работили на постоянен договор, за което, разбира се, е трябвало да платят съответната нравствена цена, а именно да са в прекрасни отношения с поредния директор-абсолютен феодален господар!), отново са ощетени и унизени и накрая, след като някак са доживели до пенсионна възраст! 

Цяло чудо е, че аз все пак някак доживях дотук, но сега, след като "ранното пенсиониране" на учителите явно ми се размина, дали ще доживея до обичайната възраст за пенсиониране на мъжете - 64 год. и 8 месеца! - е вече съвсем проблематично: защото всичките тия унижения и главоболия, които преживях в последните години, се отразиха твърде много на здравето ми, аз имам тежко сърдечно заболяване, бях инвалидизиран чрез ТЕЛК, но и това не спря жадуващата реванш самозабравила се директорка, сложена на поста си, разбира се, от партия ГЕРБ! 

Пиша тия неща, прекрасно разбирайки, че те едва ли ще предизвикат у някого някакво минимално угризение на съвестта, но се чувствам длъжен да протестирам поради толкова грозната несправедливост, поради унижението и обидата, която явно съм заслужил тъкмо защото цял живот съвестно и истински качествено съм си вършил работата като учител! 

Много ми е интересно дали дебатът около тия явно дискриминационни условия спрямо толкова много учители ще бъде възобновен, зная, че досега е имало много опити въпросът да бъде подложен на дебат и постановките да бъдат коригирани, с оглед да се възпре несправедливостта. 

Ще се радвам да имате добрината да ми отговорите как възприемате изтъкнато в този документ, което можете да смятате като имащо характера на жалба. 

2 юли 2021 г. 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОСТСКРИПТУМ: Написвайки това писмо и поради това че съм изцяло овладян от чувство за безнадеждност и безсилие, решавам да изпратя това отворено писмо и до ръководителите на основните партии, все пак сега е предизборен период, интересно ми е дали някой от тях ще се впечатли дотам, че да вникне в казуса; не крия, че ми е много интересно дали партиите в свидното ни отечество, т.е. кандидатите за властта, имат някаква чувствителност спрямо чисто човешката страна на нещата. Та воден от тези мотиви, решавам в този момент наистина да изпратя писмото си и до лидерите на партиите. Все пак, освен учител, съм и страстен изследовател на човешките души...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.