Кои от учениците ми са постигнали успех в живота - и защо това е в зависимост от тяхното отношение към философията?

Интересно нещо открих. Ето какво:

По повод на това, че на пловдивската гара вчера един мой някогашен ученик (постигнал успех в IT-сферата!) ме срещна и ми каза, че изучаването на философия в моите часове било допринесло на 50% за неговия успех! :-) (Виж: Защо учителстването е духовна мисия?) Описах вкратце този случай, разбира се, правя го с чисто възпитателна цел. 

Но, както можеше и да се очаква, дежурните мои оплювачи не повярваха, че това се е случило, по своя си обичай заявиха, че съм си бил "измислил" тази история, че требвало било да им "докажа", че е станала, че съм бил лъжел и пр. (Трябвало да поискам да си направя... селфи с този мой бивш ученик за да докажа, че съществува, ето това предложи най-активния мой интернетен оплювач, който, естествено, е и най-безскрупулния! Представяте ли си? Как мислите, аз дали съм способен на такава простотия, т.е. да бях казал на онова момче: хей, драги, ти би ли разрешил да се снимаме двамата, та да докажа на оплювачите си в Мрежата, че наистина съществуваш?!) 

Отговорих им, но сега искам нещо да добавя. Важно е. 

Сега осъзнавам, че ония от моите ученици, които са били талантливи, които са постигнали успех, си спомнят с добро чувство за часовете по философия при мен, докато някои от ония, които в живота не са постигнали успех (пък и навремето явно са били от ония, които не са се вслушвали в това, което сме обсъждали в часовете!), точно сред тази категория са ония неколцина от учениците ми, които не се свенят да ме плюят, да, има двама-трима и такива, очевидно за тях такива неща като морал са без значение и те си мислят, че е допустимо да плюеш своя учител по философия, който, разбира се, вече е остарял и е с бели коси, да, за тях морални скрупули изобщо не съществуват. 

Убеден съм, че тия, плюещите ме двама-трима бивши мои ученици не са и постигнали нищо особено в живота си, щом са дегенерирали до това ниско ниво. 

Правете си сами съответните изводи от този тъй хубав казус, показващ огромното значение на духовните неща (сред тях моралът е на най-почетното място!) за развитието, на просперитета на човека, за разцвета на неговата личност и за успеха в живота му. 

Толкова. Млъквам. Желая ви хубав ден и приятен уикенд! Бъдете здрави! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.