Прости ли са американците, че работят много? Или сме прости ние, дето само лъжем, че работим?

Alex Petkov: 

"Вашата работа не е вашият живот. Това е просто работа. Ще обясня какво имам предвид: 

1. Фирмата за която работите не е вашето семейство. Целта на фирмата е - Финансовата печалба и тя не е отговорна за личното ви благосъстояние. 

2. Вашите колеги не са ваши приятели. Имайте предвид, че хората имат свои собствени интереси и мотиви. 

3. Ако ви се случи нещо лошо, лесно може да бъдете заменени. 

4. Спрете да вярвате на фирмената пропаганда. Тя има за цел да промие мозъкът ви и да ви мотивира за по усърдна работа, често безплатна в полза на фирмата. 

5. Ходете на работа, вършете си работата, получете достойно заплащане и се приберете у дома. Това е просто работа. 

Не забравяйте, че в живота има много по-важни неща от кариерата, например - семейството."  

Дензъл Уошингтън

МОЯТ КОМЕНТАР: Да се работи с увлечение и да се влага душа в работата е чудесно, но наистина работата и кариерата не са най-важното, това трябва да го разберат най-вече кариеристите, а такива у нас бол, не е като да нямаме. Но най-лошото е, че у нас масово се стремят да се наместят на място, което не заслужават, измествайки ония, които са по-способни, които именно заслужават даденото място; по тази причина, действайки по лозунга "Чрез нахалство чрез прогрес!", у Нашенско истински способните хора обикновено са в немилост, а на възлови (ръководни) позиции се наместват предимно посредствени и некадърници, което е една от причините да не сме в цветущо състояние.

Работата и животът извън нея са едно цялостно жизнено дело на индивида и не бива да се противопоставят - и да се осмиват онези от нас, които сме свикнали да работим със себеотдаване и съвестно (заради което, за награда, ни уволняват и наказват, щото у нас е важно да се подмазваш на шефа, а не да работиш истински!), а не да имитираме, че работим (най-страшно е това, че голяма част от учителите, по моите наблюдения, правят точно това!).

Да, в Америка яко се работи, американците са прагматици, гонят успеха и знаят, че той се постига с много работа, ум и творчество, вярно, там не си губят времето, знаят, че времето е... пари; такава е американската философия на живота и затова Америка е това, което е.

А ний пък, поради "много ум" и най-вече инатлък да приемем живота какъв той е, сме затънали в тарикатлъци и затова се напъваме само в едно: да лъжем, че работим, че сме най-работливи и пр., подливайки вода на по-способните от нас.

И много други неща могат да се кажат, но да спра дотук. Темата е добра.

   

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.