Имаме богат език - най-могъщо средство за мислене! - а се проваляме в най-важното за нас, човеците, жизнено дело, именно мисленето: защо ли е така?

На едно място започнахме да обсъждаме ето каква тема (нищо не пречи да се включите и вие, затова и ви давам тази възможност):

Кръстьо Йорданов: Езикът е феномен. За мен той представлява подсъзнателно явление, дълбоко вкоренено в човека. Ако владееш до съвършенство поне родния си език, ти изобщо не се замисляш за граматиката и правилните думи. Просто пишеш и говориш. Обратното не само е израз на неовладян напълно език, но и пречи да потънем в словото, да пишем и говорим с вдъхновение. Направи ми впечатление, че в една от книгите си Николай Гочев, сам преводач и човек на словото, казва, че човек може да усвои до съвършенство само един език. Останалите езици ги научава до известно ниво, но те не са тази подсъзнателност, която ти позволява да се изразяваш добре с всички нюанси на думите. Ако някой си въобразява, че знае до съвършенство много езици, той се лъже. Цитирам по памет.  

Езикът е основният носител на културата на народите. Той е тяхната душа. Заради това сме длъжни да пазим българския език. Да съхраним словесното му богатство и нюанси, за което са работили поколения творци от Възраждането насетне. Спомням си, че във своите "Фрагменти" големият Атанас Далчев казва, че един ден старобългарският език ще спаси съвременния български, като се върнем към позабравени думи. Отново цитирам по памет. Има истина в това, защото един език е такъв с цялостното си развитие. 

Езикът се превръща в първата жертва през времена на упадък. Когато творческото малцинство си отиде, епигоните оварваряват на първо място езика. Онези, които изграждат славата на народите и държавите, са носители и образци на изяществото на езика. Например Цезар и Цицерон, стоящи в основата на славата на Рим, са образци за латинската изящна словесност. Нима "Записки за Галската война" на Цезар и речите на Цицерон не са настолни помагала за изучавания латински език и до днес? Обратно - носителите на позора за народите и разрушителите на достойнството им са носители и на отвратителен речник. Заради това с упадъка на българския дух, с царуването на епигоните на славните на предци, започна да запада и хубавата българска реч. Днес на едни от най-престижните трибуни чуваме речта на онези, които посрамват родния ни език...

МОЯТ КОМЕНТАР: 

Българският език наистина е богат, изразителен, даже е невероятно философичен, с него могат да се изразяват най-фини и тънки нюанси на мисълта, но как при това положение сме стигнали дотам, притежавайки този тъй мощен инструмент за мислене, да деградираме като нация до състояние, при което народът масово да не умее да мисли?! Или пък, иначе казано, да стигнем до положение днешният българин пак масово да мисли, доколкото изобщо мисли, съвсем повърхностно, представно, да мисли с представи, а не с понятия, с идеи, с чисти същности, което, както и да го погледнем, е едно много елементарно, несъвършено, бедно, даже мизерно "мислене", равностойно на отказ от мислене?!

И в резултат у Нашенско масово сме стигнали до тъй коварното и дори престъпно безразличие към истината, нещо повече, огромни части от народа ни не само че не умеят да различават истина от лъжа (добро от зло, право от криво, красиво от грозно!), но и извратено смятат лъжата за "истина", доброто за "зло", правото за "криво" и т.н., което е връх на оглупяването, на изпростяването, на затъпяването.

Да, ето, примерно, стигнали сме дотам да имаме толкова унизителни поговорки от рода на: "Най-много мразим да мислим!", "Седя и мисля, седя и мисля и в един момент забелязвам, че само седя!", "Една патка мислила, мислила, пък... умряла!", "Стига си философствал бе, я го виж, разфилософствал ми се!" и пр., с които демонстрираме презрението си към мисленето, най-важното за нас, човеците, жизнено дело!!!

Та излиза че както като страна имаме невероятни природни дадености, така и като народ имаме невероятно могъщо и богато по изразните си способности средство за мислене, тъй живият и гъвкав български език, а не можем да се възползваме както от едното, така и от другото, което е позорно.

И в резултат сме затънали в простотия, в правене на непростими глупости (разбойници като Боко и Пеевски всеки ден се гаврят с народа ни, а той само гледа сеир, люпи и дъвче семки!), оказва се, че поради отказ от мислене не можем да си уредим смислено живота, да въведем ред в държавата си, да просперираме като другите европейски народи, ето, пропиляваме си златните шансове като пълноправни членове на клубовете на най-напредналите и богати народи, именно на ЕС и НАТО и т.н.

Защо е така, дами и господа, защо стигнахме до това положение, недъгавото ни държавно образование ли е причината, психологията ни ли е калпава, книги ли не четем вече, изродихме се като човеци ли, не разбираме що е това култура и дух ли?!

Кажете що мислите де, нека да се позамислим малко по-сериозно, щот да се фалим, че сме най-велики е тъпо занимание, при положение, че имаме толкова сериозни проблеми?

 

 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.