Съветски таваришчи ме нарекоха "тая българска Новодворская в панталони", а наш роден комунист протестира спрямо незаслужената чест

Вече писах, че в един руски форум - виж Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство - неуморимите съветски другари-таваришчи скочиха върху ми подобно на глутница гладни и бесни софийски кучета, опитвайки се да ме разкъсат и жестоко, както вероятно си мислят, ме нахапаха, сипейки върху ми, подобно на камъни и плюнки, каквито обиди и ругатни е могло да измисли бедното им иначе съзнание. И всичкото това, че моя милост си позволи да каже - в интервю пред едно украинско списание - цялото си разбиране за злокобната за нас, българите, "братска", "вечна" и "течна" (по И.Инджев) българо-руско-съветска-и-пак-руска "дружба".

Между другото тая случка е предизвикала радостни и трепетни чувства в един тукашен и "наш", пък макар и по душа също съветски другар-таваришч, който като бесно куче ме съпровожда в блога ми и не пропуска случай да ме ръфне или, още по-добре, да насъска комуноидната глутница срещу мен в нашите, в прелестните родни условия. Но същевременно този наш другар се е крайно много засегнал от това, че разбеснелите му съветски таваришчи са проявили неблагоразумието да нарекат моята скромна милост "тази българска "Новодворская в панталони"" и "българската ипостас на нашата Валерия Илинична", което му се е видяло незаслужено висока оценка; та ето как реагира мълниеносно моя мил и любезен спътник, а по-долу можете да прочетете и как счетох за нужно да му отвърна, щото той, длъжен съм да отбележа, със забележката си твърде много ме развесели и ми даде хубав старт на деня; посмях се чудесно, вярвам, че и вие ще се развеселите; което и ви го желая, в смисъл така хубаво започналия ден да завърши още по-хубаво и весело; ето, прочетете, порадвайте се и вие: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.