Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 11 април 2012 г.

Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство

В един руски сайт с форуми за дискусии, наречен Усадьба Урсы (клуб любителей переводов) е публикуван руски превод на моето интервю за украинското списание Украинский тиждень под следното многозначително заглавие Всё-таки заграница: в Болгарии борются европейское и пророссийское начало, а пък моя милост е наречена "болгарский либераст"; вярвам сами се сещате какво означава тая любезност; у нас таваришчите по същия тертип измислиха думата "седераст", иде от седесар; но това е само началото.

По-нататък съм обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство; ето как (прочее, за запазване на автентичността няма да превеждам тия ругатни, ако някой полюбопитства, само тогава мога да дам известни разяснения за тия, дето хептен не разбират руски език); та значи моя милост там е наречена:

Эта болгарская "Новодворская в штанах?"; "Болгарский либераст"; Болгарская ипостась нашей Валерии Ильиничны; Такие умные глаза и такое дремучее сознание; Глаза шизика, посему и сознание раздва-тро-четвере-пятереное; Хоть и болгарин, а жид; Местный сумасшедший; Цыганизированный продажный болгарский бомж; и так далее все в том же духе. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

4 коментара:

Bacho Кольо каза...

Да сравниш Грънчаров с Новодворская - такава мисъл може да дойде само на олигофрен. В зависимост от ситуацията и настроението си Валерия Ильнична е остроумна, иронична, талантлива, саркастична, убедителна, злъчна, отмъстителна и злобна.
... за Грънчаров е характерно само последното качество

Ангел Грънчаров каза...

Другарю Колю, добре си се охарактеризирал: само злобата при теб самия е водещото. :-) Дебнеш ме като зло псе на всяка моя крачка и не пропускаш случай да ме ръфнеш... :-)

Интересно ми е обаче как така си се осмелил да противоречиш на толкова ласкавата за мен преценка на твоите съветски тавариши, след като в нито едно друго отношение не дръзваш да им противоречиш :-)

За да дръзнеш да се противопоставиш дори на мнението на меродавните за теб съветски комунисти явно доста злоба си натрупал спрямо мен, твоят учител и водач по пътя на човечността, което, както и да го погледнем, е една също твърде ласкава оценка за мен самия! :-) Която обаче ти едва ли някога ще можеш да доловиш, понеже злобата те заслепява.

Но нищо де, такива като Сократ и като мен е нормално да ни мразят доста хора, зер такава е участта на философите; Сократ даже е имал шанса да се обезсмърти като е умрял поради бесовщината на част от учениците му; моя милост, разбира се, има злочестината половината от живота си да не живее в най-дивите времена на комунизма, когато такива като теб нямаше да стоят да ме плюят всекидневно в интернет, а направо щаха да ми пръснат мозъка с пистолетите си...

Съжаляваш, ли, таваришч Колю, че това така славно време, в което можеше комунист като теб донасита да пръска мозъците на опонентите си, отдавна е отминало... то, прочее, отминало ли е изобщо?!

Bacho Кольо каза...

"Прочее" като няма какво да казваш, по добре нищо не казвай, околкото да казваш нищо

Ангел Грънчаров каза...

Тъй ами, тогава защо промърмори това?! :-) Да си бише поне мълчал...