Смешният рев на патриотичните ни бабаити

Това е, нашенска работа: бабаитите, които довчера се тупкаха по космясалите гърди, че щели най-героично да пребиват и трепят "педали" на техния парад, днес реват горчиво, защото полицията била арестувала някои от тях, а пък някой тук и там бил изял някоя и друга палка, бил ударен от полицаи понеже не се подчинявал на полицейските разпореждания. Ето сега един кратък показателен диалог, който откривам в един форум:

Крепостъ, Национал - монархист, каза: Днес станахме свидетели на милиционерски произвол. В бивша България все повече се набива на очи, че се бият хора, които са хетеросексуални, хора, които са етнически българи и хора, които се стремят да запазят традициите на нацията си.

Педерасткият парад бе едно от най-гнусните неща, които съм виждал през живота си! Толкова много гмеж, събрана на едно място. Милиционерите още в 16 часа арестуваха над 60 младежи, които не бяха направили нищо. По-късно лидера на БНС - Боян Станков бе арестуван пред очите на плачещата му дъщеричка, също неправомерно, без да е направил нищо. Две момчета бяха арестувани, защото напсували извратените педали от парадчето. Едно 12 годишно хлапе бе бито, защото "нагрубило" чичко милиционер.

Пред 4-то РПУ, където бе задържан Боян Станков бяха пребити около 20 човека от неговата "Гвардия", защото протестираха срещу неправомерното му задържане. Къде са сега всички олигофрени, които пищят за дискриминация? Другарю Пьотр, хайде изкажете се? В момента все още не са освободени всички арестувани. Видео за събитията.

Равносметката: Общо задържани - около 100 човека. Бити - много. Нито един политически лидер не участва с хора от своята партия, с изключение на Боян Станков. Няколко бити хомосексуалисти, но нищо сериозно. Милиционерска наглост и другарски произвол. Явно има някаква връзка между "Джемини" и "Народната милиция", та така мило ги охраняваха. Пък после бивша България не била педерастка държава.

Другият път, а такъв със сигурност ще има, организацията ще бъде на ниво и тогава няма да са само скиновете да защитават българското достойнство. П.П. Браво на чехите!

Atman, пристрастен, каза: Какво друго може да се очаква? Кого да защитава милицията? Самият министър-председател е гей.

HUMANUS, търсещ, каза: Така е, който нарушава спокойствието на гражданите, реда и демократичното право да се демострира най-спокойно и цивилизовано, който се опитва да упражнява насилие спрямо мирно демонстриращи хора на законна публична проява, трябва да бъде арестуван, няма друг начин!

Какво ще стане, ако на сборище на Расатевата "гвардия" отидат "хомосексуалисти" или някакви други хора и почнат да псуват, да налитат на бой и пр.? Ами и те ще бъдат арестувани. Точно така трябва да се постъпва с всеки, които се опитва да нарушава конституционни права на гражданите, едно от които е правото на свободни и мирни събрания и демонстрации.

Никой в тази страна, нито дори "патриотите", не трябва да бъде поставян над закона. Това е положението, таварищи националисти...

Какво друго да добавя? Да, браво на демонстриращите в защита на своето право на човешко достойнство! На този първи гей-парад у нас те са моралните победители! Показаха класа, показаха личностно превъзходство и удържаха на бруталните предизвикателства на хомофобите. Показаха се като автентични цивилизовани граждани и европейци!

А и българската общност като цяло показа търпимост, което е похвално: вървим въпреки всичко към Европа и към цивилизоваността. Само православните ни владици се оляха тотално, ама те са си дискредитирани в морално отношение дотам, че на тях никой вече не им вярва. Затова тяхната критика беше същински комплимент за участниците в гей-парада.

Българската общност издържа изпита по толерантност, е, разбира се, като изключим екстремистите-патриотари, вдъхновявани обаче от най-плоски користни и популистки цели. Иска им се и на тях, горките, спекулирайки с "народните чувства", да попаднат в парламента - подобно на това както Воленчо се натика там. Изобщо не им пука за "обратните" - лесния живот в парламентеца им се мержелее на хоризонта, този е извора на вдъхновението им. Що да каже човек: съвсем нашенска пошла история...

Добави в Svejo

Духът на капитализма от българска гледна точка (2)

Преди време, във връзка с конференцията ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И КАПИТАЛИЗМЪТ и моя доклад на нея реших да напиша поредица от статии, в които да изложа както своето разбиране, така и основното от ония дискусии, които се отпочнаха там. Но понеже се оказа, че въпросите наистина са много, то и първоначалният замисъл за тези статии, съответстващ на заглавието на доклада ми на конференцията - Идеите на Айн Ранд и ценностното проясняване на младата българска демокрация - в един миг се оказа прекалено тясна рамка, която не може да побере дължимото съдържание. Та по тази причина преформулирам идеята си, и ето, под новото заглавие, ще се опитам да вместя ония мисли, които са неизбежни когато се потърси истината по визираните в заглавието проблеми. В момента не мога да кажа колко на брой ще бъдат тия статии, но тъй като хоризонта, в който сега поставям проблематиката, е доста широк, то мога да предположа, че броят на статиите няма да е малък, а нищо чудно и да прерасне и в нова книга под горното заглавие. Не знам, ще видим. Та ето сега втората статия, продължението на първата.

Искам да тръгна от едно принципно положение: за да се разбере съответният мислител трябва да общуваме с първоизвора, със собствените му произведения, в тихо усамотение да се приобщим към неговата мисъл, четейки книгите му. Ето по тази причина не виждам особена нужда да поднасям тук някакъв сбит очерк на идеите на Айн Ранд: всичко най-ценно и добро всеки може да открие единствено в собствените й произведения. Аз мога само да разкажа за своето лично впечатление от досега с нейните идеи.

Но ще започна отдалеко. Преди двайсетина години, когато започнаха епохалните промени в България, аз осъзнавах себе си най-напред като свободолюбец, като влюбен в свободата човек, и, разбира се, като противник на комунизма, като твърд враг на обществото на несвободата, каквото е комунизмът. Това е било идейното ядро, около което се въртеше моята мисъл, изразявана в статиите, които съм писал и публикувал по вестниците и списанията тогава. Известен патос в тази насока ми даде руската перестроечна преса от ония години, от която аз разбрах за престъпленията на болшевизма и сталинизма, явяващи се руските проявления на автентичния комунизъм. Като философ бях възпитан в една хуманистична насока, основаваща се на преклонението към човешката свобода и великата мисия на човека на тази земя. Но, признавам си, тогава, преди 20 години, аз почти не бях запознат с конкретните идеи на онази либерална традиция в западната мисъл, към която се приобщих по-късно - и чиито ценности приех с цялата си душа и сърце. Но, подчертавам, аз така или иначе бях принципно предразположен към една такава духовна тенденция, понеже моето философско образование беше здрава основа на личностното ми израстване в ясния смисъл, който постигнах едва по-късно.

Та в този смисъл аз вече бях предразположен да приема по-късно идеите и тезите на Фридрих Август фон Хайек, на Лудвиг фон Мизес, на Милтън Фридман, на Алексис дьо Токвил, на Айн Ранд и на цялата тази плеяда мислители на Запада, апологети на свободата, на демокрацията и на капитализма. Моето впечатление от техните текстове беше необичайно: имах чувството, че техните мисли сякаш са мои, имах усещането, че това са мои лични откровения, които по чудодеен някакъв начин са изразени така съвършено и точно от други хора, живели в съвсем различни условия. Т.е., случи се нещо, което наподобява онова автентично същностно познание, което великият Платон определя като "спомняне": сякаш душата ми преди да се родя е общувала най-пълноценно с тия грандиозни идеи в първичното царство на чистата мисъл и на духа, все едно и изглежда съм бил в компанията на съответните мислители, а пък после, при раждането, от шока на досега ми с този свят, душата ми е забравила и загубила това първично знание, което едва по-късно, вече четейки техните текстове, наново и наново, стъпка по стъпка, преоткривах, възхитен от случващото ми се тайнство.

Иначе казано, в книгите на Хайек или на Ранд аз сякаш откривах свои собствени мисли, ала изразени съвършено, така, както аз бих исках да мога някога да ги изразя: ето това е именно тайнството на съпричастността, на духовното и на ценностното родство, без което едва ли човек някога истински може да възприеме една или друга идея. Затова ония, които от позицията на "обективни изследователи" си позволяват да застанат в позата на съдници и критици, т.е. започнат да се разпореждат по тертипа "това е невярно, а това, понеже ми харесва, е правилно", та тия именно хора никога няма да постигнат автентичното личностно овладяване от ценностите, имащи толкова възвишен за цялото човечество смисъл - един смисъл, който е незаменим с нищо друго, който, специално на нас, българите, ни е съдбовно потребен - защото комунизмът успя да ни откъсне от толкова плодотворния процес на човешката цивилизация. Разбира се, за да застанат в позицията на "безпощадни съдници", тия хора иначе не са нищо друго, освен жертва на коренно и принципно различни ценности от една съвсем друга традиция, която със самия факт, че претендира за "общовалидност" и "общозадължителност" ("научност"), признава съпричастността си към традицията на несвободата, чийто най-чист израз си остава марксистко-комунистическата и лявата по същество доктрина във всичките им разновидности.

И още едно важно съображение ми се иска да изложа тук, пък макар и мимоходом. Автентичният и оригинален мислител се познава по това, че той си има собствена терминология, че той тълкува по свой несравним с никой друг начин общоупотребявани понятия, че успява да открие неподозиран смисъл в някакви уж изтъркани от употреба термини или понятия, пък и, защо не, и идеи. Разбира се, ония, които държат на някаква призрачна "общовалидност" и "общозадължителност" на понятията уж в името на някаква мнима "научност", никога няма да се примирят пред една такава творческа свобода, която е признак на оригиналния и талантлив мислител. И особено пък на мислителите от традицията на свободата в противовес на традицията, която има за свой патос потискането на свободата във всичките й проявления.

Ето защо, примерно, когато Хайек излага своето знаменито тълкуване на автентичната рационалност на свободното пазарно общество, която се постига не по пътя на централизирания контрол, не чрез разсъдъчно планиране, което никога няма да обхване многоликостта на живия живот, а която се постига тъкмо чрез свободната спонтанна дейност на милиони и милиарди съзнателни човешки същества, предприемачи и собственици, то една такава теза по никой начин не може да бъде асимилирана като "законна" от т.н. "обективен мислител", докато в същото време тя с лекота се схваща като най-естествена от позицията на мислителя, уважаващ свободата и индивидуалността. На т.н. обективно-научни мислители им се струва, че за да е нещо разумно, то трябва да е пряк продукт на претенциозния разум и на разсъдъка, а не на свободната споннтанност, която на тях винаги им се струва че е израз на хаос, на произвол, на пълна анархия. Ето защо и от тази именно мисловна традиция произхожда и едноизмерният волунтаризъм на Карл Маркс, която в името на "разума" и "науката" прокламира появата на свят, в който свободата е прокудена, а пък индивидите са поставени в унизителната позиция да са слепи изпълнители на държавната воля. Това именно е и идейното ядро на комунизма, който, това специално трябва да отбележа, въпреки фактическия си крах в сферата на външния живот и отношения си остава, предполагам, неизменен дефект в главите и в съзнанията на толкова много хора, сред които особено изпъква групата на т.н. "обективно-научни" и "безстрастни" изследователи.

Айн Ранд, това трябва специално да се отбележи, съвсем не употребява "общоприети" термини в някакъв традиционен и общозадължителен смисъл, защото тя е именно мислител от традицията на творчеството и на свободата. Когато тя говори, да речем, за "разум", то нейното разбиране не може да се сведе до ония дефиниции за това, което е разум, които можем да намерим по речниците или пък из баналните писания на т.н. "обективни" мислители. На някой това може да се стори израз на любопитна екстравагантност, докато аз настоявам, че то е белег на творческа свобода и на идейна продуктивност, защото ако не изтълкуваме известните понятия по нов начин, ако не открием нов и оригинален смисъл в тях, то тогава изобщо е невъзможен всеки прогрес в мисълта и в сферата на идеите и на ценностите. По същия начин, впрочем, някои са откривали "некоректност" и в специфичната и оригинална терминология примерно на Кант, на Шопенхауер и на кой ли не друг оригинален мислител. Между другото ония, които се специализират в това да критикуват различните епохални мислители и философи го правят, изглежда, само затова, защото, предполагам, чувстват и признават своята лична творческа импотентност: оня, който нищо свое не може да каже, запретва ръкави да критикува ония, които имат какво да кажат и го казват проделно ясно и твърдо. Ето защо това, което някои изтъкват като недостатък на Ранд, всъщност е най-голямото ласкателство, което може да й бъде отправено: то е признание за творческа продуктивност, за талант и дори за гениалност. Защото какво друго е татантът и гения ако не потъпкване на всички правила и "общодостигнати положения", защото какво друго е талантът и гения ако не най-спонтанен израз на абсолютна творческа свобода?!

Айн Ранд, притежавайки размаха на оригиналния мислител, всяко нещо тълкува по свой начин и във всяко нещо открива неподозиран и иначе неоткриваем смисъл. Що е свобода, как да разбираме морала, какво е човекът, как следва да се живее, как се заражда смисълът, как личността може да се овладее от усещането за сила, какво следва да правим, как съществува общността и т.н., и т.н., във всички тия теми и проблеми тя тълкува нещата по свой оригинален и твърде любопитен начин. Ала тази любопитност на някои им се струва израз на творческа и личностна зрялост и свобода, докато други в същото време настръхват и скачат да крещят: "Стой, Ранд тук нещо бърка, това не е така, дайте да я критикуваме, щото тя... не мисли като нас, немислещите и т.н." Аз по-подробно и съвсем скоро ще разгледам тия възражения, които, впрочем, са неизбежни, щом като се застане на съвсем друга позиция; ала нито една позиция не може да претендира за абсолютност освен онази, която признава или поне е израз на субстанциалната за човека потребност от свобода.

Айн Ранд като мислител принадлежи именно на тази традиция, което и определя патоса на нейното мислене и, бих си позволил да кажа също, на нейното толкова оригинално философстване. А оригиналността във философстването не е недостатък, тя е най-висша добродетел...

(Следва)

Добави в Svejo

Солидарност: днес, в деня на гей-парада, аз също ще бъда гей!

Призовавам към този апел да се присъединят: Господин_И, реформистът Кънев, Комитата, защитничката на човешките права Н.Огнянова, Д.Горчева, П.Стойков. Позволявам си да призова призованите да призоват други блогъри, та да се получи вълна от реакции: не бива в този момент, когато някои се гласят да пребиват "обратните" довечера, подличко да се мълчи! По мое мнение де...

Проблемът с масовите идиотски реакции против гей-парада стана прекрасен тест за реалната нравствена ситуация у нас: нетърпимостта срещу различността е колосална. Което означава, че комунизмът не е помръднал и на сантим от главите на множеството. Защото комунизъм не е нищо друго освен варварска и зверска нетърпимост спрямо личността и различността: забележете, коренът на раз-личност е личност! Сиреч, ако не сме различности, няма да сме и личности. А комунизмът е най-дива злоба срещу личността и различността: толерантен комунизъм просто няма и не може да има. Та тия, които се праскат с юмруци по космясалите гърди и се хвалят с нетолерантността си, разбират ли сега с какво по-точно се хвалят?!

Разбира се, срещу правото на свободна изява на своето различие от страна на хомосексуалните възразиха, крещейки, всички ретрогради: тук е и партиархът-ченге, тук са и мюфтиите-ченгета, тук са и, разбира се, всички владици-ченгета, тук са лумпенизираните патриотарски слоеве около Расате, Атака, ВМРО (неслучайно е казано: "Национализмът е последното убежище на комунизма!"; другояче казано: "Патриотизмът е последното убежище на негодниците!"), тук се наредиха и лейтенантът от милицията "отец" Боян Саръев, тук е Сергей Дмитриевич и кой ли не: всички негодници се затърчаха да хвърлят и те своите съчки на кладата, на която трябва да бъдат изпечени и изгорени ония, които имали една вина: че не били като "нас"!

Интересно е, че мнозина от изявените ни "интелектуалци", известни журналисти, блогъри и пр. предпочетоха да не си създават излишни главоболия и затова най-благоразумно си замълчаха: зер, все пак, този озлобен срещу различността народ не бива да го настройваме срещу себе си я! Политиците пък масово мълчат когато се погазват по най-варварски начин елементарни човешки права и когато се раздухва такава дива истерия на нетърпимостта: мълчат, понеже трябва да съблазняват електората, а пък, знайно е, у нас истината не е предпочитана стока сред политическото съсловие. Една партия, на която лепнат етикета "защитница на педалите", е обречена да бъде извадена завинаги от политическия живот, защото разгневения масов избирател не прощава: ето затова мълчат политиците ни.

Та идиотският лозунг на нашите дни "Бъди нетолерантен - бъди нормален!" сега триумфира, а пък заради героичните си заслуги в борбата срещу толерантността Боян Расате вече със сигурност ще влезе в Парламента. А иначе, знайно е, че битката на такива лумпени свършва точно с изпълнението на този предел на мечтите им: да стоиш в Парламента, нищо да не правиш, и да ти плащат за това! И такова паразитиране се нарича "патриотизъм" и дори "политика".

Тия неколцина, които имаха доблестта да се възмутят, шепата хора, които не могат да мълчат когато "широките народни маси" биват насъсквани да искат нарушаването на човешките права на наши сънародници, които не са като нас в едно-едничко отношение, именно сексуалното, та ето тия хора, които си позволиха лукса да бъдат толерантни и също да бъдат европейци в тая масова и толкова дива балканска и комуноидна психопатична атмосфера, в този момент вече нямат друг изход, освен да заявят твърдо ето това: "Днес, в деня на гей-парада, аз също ще бъда гей!". И да направят нужното да отидат и да подкрепят парада.

Това именно е достойното и човешко поведение. Защото там ще открият, че протестиращите и искащите уважение на своето човешко право да бъдат различни хора са човешки същества също като всички нас, че ние, колкото и да сме различни, можем да бъдем и човечни, че сме длъжни да зачитаме различията си, да се уважаваме и да се подкрепяме. И трябва да се борим за тия неща, защото без тях съвместният ни живот става невъзможен. Защото без тия елементарни права на зачитане на другостта и различността общият ни живот няма как да не се превърне съвсем скоро в същински кошмар. И то даже още по-страшен кошмар от оня, който живяхме съвсем доскоро, ала имахме неблагоразумието да забравим. Забравихме, защото ни е прекалено къса паметта...

Добави в Svejo

Какво, Европа ли??!!

По-долу е публикувана извадка от подбрани от мен текстове, които дават доста пълна и обезпокоителна картина на масовите настроения срещу... толерантността у нас. Обрисуват ситуация, която е крайно опасна, защото в такова разположение на духовете се намират обикновено обществата, които са на път отново да прегърнат авторитаризма и диктатурата, отказвайки се от "свободията" на човещината и на демокрацията. Ето по тази причина настоявам не само да изследваме наистина плачевната нравствена ситуация, в която се намира обществото ни, но и да търсим пътища за изход от нея.

Първият текст е една петиция. Впрочем, вижте сами, прочетете я, крайно интересна е; аз няма да я тълкувам и анализирам, излишно е; тя самата носи в себе си най-силните аргументи срещу самата себе си. Ще си позволя обаче да подчертая в тази петиция ония изрази, които са от арсенала на крайно бедния по своя идеен и умствен багаж автентичен комунизъм. Който, впрочем, винаги си е намирал врагове, които да громи, унищожава, ликвидира и убива. Подобно на това както нашите днешни националисти громят - засега само с пяна на устата, но утре, нищо чудно, и с тояги - "обратните" и "ненормалните":

БНС и ГВАРДИЯ срещу хомосексуализма и педофилията

Противно на нашите очаквания, годините на т. нар. преход не ни донесоха очакваното благоденствие, сигурност и просперитет, а точно обратното – бедност, мизерия, несигурност и морална разруха. Едно от най-отвратителните проявления на този упадък е епидемиологично развихрилите се хомосексуализъм и педофилия.

Това всъщност не бива да ни учудва, защото тези извратени сексуални практики се толерират на най-високо ниво. Доказателство за това са многобройните хомосексуалисти и педофили, пуснали пипалата си в партиите, парламента и изпълнителната власт.

Именно под политическия чадър на депутати, министри, магистрати и други високопоставени властимащи, българските гей-организации развиват безнаказано своята извратена и престъпна дейност.

Днес тези хора си мислят, че с ограничаване свободата на словото и посредством държавния репресивен апарат, ще ни накарат да си мълчим и да приемем тези извращения за нещо нормално. Тук е мястото да кажем на онези, които искат да ни запушат устата, че не са познали.

Ние като националисти (преди се казваше: комунисти, бел. моя, А.Г.), които винаги сме били първият ешелон в борбата срещу анти-Българските сили и техните мръсни планове, се чувстваме призвани и днес да се противопоставим на моралния упадък, който застрашава обществото ни. Въпреки ударите, които се налага да понасяме ежедневно, ние ще се борим за запазване на нашия бит, култура и традиционни ценности. За нас чистотата на Българското семейство е свята и ние сме изпълнени с решимост да я браним с всички сили и средства.

Борбата, която водим не е за нас, а е в името на нашите деца и бъдещето на идните поколения.

Това е петицията, подписана до момента от 280-300 "възмутени граждани". А иначе дискусиите по форумите минават общо взето под знака на лозунга: "Долу хомосексуализмът и педофилията, да живей моралната чистота на нацията!" И този лозунг се плещи почти навсякъде из нашите форуми и медии. Ето по-долу и извадка от една дискусия, която намерих в този форум:

toto2 казва: Проблема е че организирането на такъв "парад" е просто демонстриране на псевдо толерантност и поредния рекламен трик да се направим на "модерна и разкрепостена" Европейска столица... не съм сигурен с какви подбуди се прави подобно мероприятие защото има доста наклонени, по които да се разсъждава:

1.Парадиране - показност с цел демонстриране (на държавно и кметско ниво) на колко сме толерантни спрямо "малцинствата" и неформалните групи от обществото...

2.Демонстрация на сила от страна на това "общество", което ни заявява "ето ни и не ни пука", до тук добре, но единствения извод до който води това е че, липсва каквато и да е морална ценностна система и духовност в обществото ни, щом група с особенна (не присъща на човека) сексуална ориентация ПАРАДИРА С ТОВА СИ РАЗЛИЧИЕ... еми добре, утре да организират и "парад на содомистите" или "садо-мазо парад" те също са "малцинства"...

3.Пошлост - а може би парада е поредната "изг... ца" на определено пренаситено и самодоволно в охолството си общество, което се чуди каква простотия да сътвори за да покаже своята "артистичност" и "оригиналност".

Не съм съгласен с такив тип паради, най-малкото защото насаждат в умовете на подрастващите впечатленито че "Да си гей е модерно", както и "шмъркането"... много ми е неприятно от случващото се но тези две неща вече придобиват измерения на "социална индикация" на положение в обществото.

tisss, заслужил ветеран, казва: В манипулациите върху общественото съзнание точно в тоя момент, когато животът за българина рязко поскъпва, отварянето на тая екзотична тема за дискусии служи чудесно за отвличане на вниманието от същественото за седем и половина милиона граждани на Републиката и с женствен истеричен крясък ни призовава да се взрем колко тъжно си живеят в момента педерастите, проститутките, лесбийките, травеститите, колко са нещастни и пренебрегнати в живота.

Ето! Съжалете ги, моля... Да отроним по една бисерна сълза за горката им участ на пренебрегнати от обществото личности. (Тая реплика е на фона на тази толкова възвишена музика!)

Уважаеми г-н Борисов, С голямо съжаление научих, че сте откликнали на агресивните, хомофобски и откровено незаконни призиви на г-н Боян Расате и се пренасочили маршрута на софийския гей парад. Надявах се, че сте по-смел. Надявах се, че живея в европейска столица.

Надявам се, че следващия път, когато таксиметровите шофьори решат да протестират и да блокират целия град, ще пренасочите и тях. Някъде извън града, където няма да пречат.

Надявам се, че някой ще обърне внимание на проблемите на хомосексуалните хора в България поне толкова, колкото обърнаха на "нещастните" фенове на ЦСКА.

Макар да не съм сред организаторите, ви каня на това, коете остана от Парада.

Росица Неделчева, ръководител проекти в престижна софтуерна компания, възраст: 35, образование: висше (2), доходи: доста над средните, сексуална ориентация (макар да не ви влиза в работата): хетеросексуална.

Крепостъ, Национал-монархист казва: Категорично против това гнусно и извратено сборище! Хомосексуализмът е психическо заболяване, което трябва да се лекува, а не да се афишира по софийските улици.

Днес по БТВ една морално пропаднала "жена"-лесбийка изказа заклинание, че щом България не е монархия, Православната църква нямала право да критикува педерастката изява на моралният и духовен упадък на тези човекоподобни същества. Каква фрапираща наглост!

Така е, комунизмът разруши семейството като ценност и основна клетка на нацията, а посткомунистическата свободия изкара на преден план резултатите от "народната диктатура" - атеизъм, нихилизъм, липса на класово общество и последиците от подобни самоубийствени явления, част от които е и хомосексуализмът.

Петиция против педалския парад в София

"Другарю" Грънчаров, Вие сте също толкова морално пропаднала личност, колкото и педерастите, които ще афишират своята ненормалност на 28-и. Анархистичните Ви писания бълбукат от неподправено бездарие и левичарска наглост, резултат на школовката в СССР. Не ме учудва, че един комунист след краха на тази ситема веднага се втурва в либерално-анархистичните идеи, но никога в националният консерватизъм - идеите за развитие на обществото, от които всеки левичар и либерал бягат като ужилени. Не е нещо ново - интернационалните идеи подобно на пластелин менят формата си, но накрая, пролетарската безпомощност винаги изпъква. Една червенушка като Вас не може да бъде интелектуалец, човек на науката и изобщо част от висшата класа в обществото. Липсва Ви основното - морала и съхранението на българщината, които трябва да се защитават и предават като основна ценност на поколенията именно от интелектуалците, но истинските, не червените пролетарски "мислители", Ваши колеги и събратя.

Другарю Грънчаров, гей-парадът е позор за всеки нормален човек, с поне минимална степен на развитие на ценностна система на българин и на човек въобще.

Протест ще има и съм убеден, че той ще прерастне в нещо повече. Вие, ще дойдете ли да подкрепите гласно своите приятели, или предпочитате уюта на вашият дом, където да пишете гневни статии за това колко са нетолерантни българите?

admiral на андорския флот казва: Щом България не е монархия, Православната църква нямала право да критикува... Госпожата е леко в грешка: всеки има право да критикува всекига в една демокрация.

Странно. Досегашните ми наблюдения сочат, че именно моралът на една личност е основната пречка за издигането й във висшата класа на обществото.

toto2, новак, казва: Не мога да разбера, защо форум "Политика" според Вас е неподходящ за обсъждане на гей-паради: в крайна сметка проблемът с въпросното животно е политически. Що се отнася до писмото на г-жа Росица, аз също бях впечатлен! От следното:

1.Че дамата счита разрешаването на гей-парад за символ на управленска смелост.

2.Че наличието или отсъствието на гей-паради в една столица е краен белег за нейната европейска принадлежност.

3.Че дамата пожелава на г-н ББ нещо във връзка с таксиметровите шофьори, без да се е осведомила, че въпросното нещо вече се е случвало.

4.Че се прави опит да се сложи знак на равенство между проблемите на хомосексуалните българи и гей-парада им.

5.Че дамата е намерила за добре скромно да ни извести за образователния и професионалния си статус, както и за заплатата си + сексуалните си склонности, ала не е счела за нужно да каже - омъжена ли е и има ли деца. Вероятно за да избегне резонния въпрос - "Бихте ли завели детето си на гей-парад?"

За да се порадва отблизо на чичковци, накачулени с пениси по които се стичат едни такива сополчета... А едни други чичковци, понеже са си чистофайници, ама са си забравили носните кърпички - ближат ли, ближат сополчетата... Наистина впечатляващо хетеросексуално писмо.

toto2, новак, казва: Господин Хуманус, Твърдите, че сте професионален философ, а в постовете Ви откривам твърдения, които, меко казано, не биха правили чест и на неизкушени във философията хора!

Ето само някои от тези стряскащи неща:

1.Твърдите, че дясното политическо мислене се характеризира с ообена грижа към малцинствата. И не му пука за "мнозинството", понеже по-важна е... истината. Това е някакъв виц, понеже очевидно бърката пазарната толерантност със социалната. Явно сте забравили, че дясното е консервативно, консервативното обикновено е християнско, а християнството е... познайте от три пъти как се отнася християнството към хомсексуализма!

2.Още по-странно е това, че един защитник на човешките права не успява да вдене простата истина, че освен хомофобите, срещу разгащените гей-паради се изправят и други, толерантни към хомосексуализма хора, голяма част от които никак не страдат от липса на интелект. Позволявате си да обиждате тези хора, като ги приравнявате с Расате&Со, наричате ги "простаци", "безкултурни" и какво ли още не. Имате интересни разбирания за толерантност...

3.Не сте в състояние да разберете, че отношението към публичните оргии на обратните сред разумните и толерантни хора и у нас и в цивилизована Европа е сходно - а то е пълно неодобрение. Понеже и у нас, и в Европа гей-парадите са плюнка в лицата на "обратните" и израз на елементарен хомореваншизъм.

Настоявам да се извините публично на мен и всички останали, които с такъв патос си позволявате да слагате в графата "идиоти" само поради това, че не застъпват Вашата позиция за хомопарада!

Mirovk, перхидролен, казва: Вижте проблема е в това че "обратните" ги пречисляваме към групата на "малцинствата" и им вменяваме че са носители на "човешки права", но ТОВА НЕ Е КОРЕКТНО защото те не са "малцинство", родено поради някакво съществено различие спрямо другите живущи в дадена страна, а са в последствие СЕКСУАЛНО ПРЕОРИЕНТИРАНИ... извинявайте, ама аз пак ще ви попитам: господа защитници на гейовете (използвам меката думичка, макар че другата по ми допада) :

1.Как и на какъв принцип определяте "обратните" като "малцинство"?

2.Ако е сексуалната ориентация като признак за определянето им като "малцинство", тогава защо СОДОМИТИТЕ, САДИСТИТЕ и МАЗОХИСТИТЕ не са също такова "малцинство"?!?

3.Къде е границата между нормално/ненормално, молрално/неморално, стандартно/"обратно" и кой я определя?!?

Не може една социална група, бидейки сексуално извратена (отклонение, изкривяване, преиначаване, изменение, изопачаване, ненормалност ), да е по-високо поставена (с полагането на повече грижи относно правата на членовете и) и съответно стимулирана от обществото за сметка на другите членове на това общество!

Да, дами и господа с подобни мероприятия развращаваме и СТИМУЛИРАМЕ това развращение у подрастващите (не искам да започваме и темата че в момента е "МОДЕРНО" да си гей).

Това е положението. Всичко е автентично, не съм променил и една дума, само дето съм пооправил тук-там правописа и пунктуацията. Щото нашите пишман-патриоти са и твърде грамотни в използването и боравенето с българския език, няма що. Но това да им беше кусура, ала... карай де, ситуацията наистина е крайно плачевна, сами виждате. Затова нямам друг избор, освен да се провикна с многозначителния възглас на един голям българин от преди век и нещо, възглас и стон, който казва всичко и при това звучи крайно съвременно: "Какво, Европа ли??!!"

Добави в Svejo

Масовото безкултурие е най-влиятелната сила у нас, не само политическа, ами и всякаква друга...

Тази сутрин разбирам, че кметът Б.Борисов, въпреки железния си характер, се бил огънал (виж и това, а също и това) под натиска на простолюдните хомофоби, и бил преместил провеждането на гей-парада: натикал бил в Южния парк хората, които искаха да заявят своето човешко право на различност. Коментарите за тази наистина мъжкарска постъпка на Кмета ще бъдат разнопосочни, но е факт, че мъжкарско-пичовската част от човечеството - знайно е, че мнозинството от нацията у нас се е юрнало поголовно да стават пичове, и то тъкмо като бат си Бойко! - ще остане възхитено от неговия най-нов текущ подвиг.

Тия пък като мен, които добре помнят, че в ранното време на новата българска демокрация комунистите натикваха опозиционерите също така в Южния парк, та да си протестират и крещят там на воля, щото там никой няма и да ги чуе, та такива като мен няма да пропуснат да отбележат, че с пичовската си проява бат ви Бойко за пореден път демонстрира, че не е нищо друго освен най-обикновен роден комунист. Популизмът, както и национализмът, не са нищо друго освен по-меки и приемливи имена на разноликия иначе българско-руски комунизъм.

Наистина този гей-парад се оказа по неочакван начин нещо като тест или лакмус за това какво по-точно е чудото, което аз предпочитам да наричам дон Бойко. "Дон", защото той сам предпочита да се нарича "неформален лидер", сиреч, на мафиотски език казано, "дон". И ето че нашият роден простолюден дон на мафията всекидневно нарушава законите, като в качеството си на кмет, сиреч на държавен служител, целодневно, от ранна утрин до късна вечер, понякога дори и нощем, не прави нищо друго, освен да се занимава с политика; а знайно е, че на държавните чиновници, пък било и кметове, им е забранено да се занимават с политика. Четох оня ден някъде, че на донът вече започнало съвсем да не му стига светлото време на деня, за да дава интервютата си, поради което той съвсем бил престанал да ходи на работа в кметството. Но както и да е, да му берат за това дерта софиянци, които си го избраха, а ето че сега с тази си постъпка донът-кмет категорично показа, че няма нищо общо с дясното - една негова претенция, която се оказа толкова несъстоятелна както и претенцията му, че вече не е комунист. Неслучайно бат ви Бойко е пряк наследник и продължител на неръкотворното народно дело не на кой да е, ами директно на правешкия селяндур бай ви Тодор Живков! Кво искате тогава, ръкопляскайте и туйто, друго не ви и остава май...

Ще кажете защо ли? Ами защото ония, които са десни, не просто зачитат човешките права, като при това за тях човешките права на мнозинствата не са по-важни от всички други - да смяташ, че правото на мнозинството е по-право от правото на малцинството не е демокрация, то е болшевизъм! - ами и защото автентичните десни правят нужното, особено когато са на власт, всеки индивид и всяка социална група да може да се ползва от всичките си права, т.е. да й се даде шанс да бъде при совободата си. Десните се стремят да угаждат не на мнозинството, а на истината, която е полезна както за мнозинството, така и за малцинството: ето, например, от повишаването на тока и горивата у нас страдат както "нормалните", така и "обратните" граждани, нали тъй, госин Кмете? Защо тогава едните да са "втора категория граждани", и то само защото не са бабаити като кмета си ли!? Ако кметът на София, който се лакоми сега за цялата власт в държавата въпреки крещящящата си лична, морална, политическа и всякаква друга недостатъчност за тази роля - ама то щом Станишев и Гоце могат, оти да не може и Кмето?! - беше малко от малко десен и толерантен човек, то той щеше да направи нужното, за да даде шанса на едно малцинство да защити своето право на различност. Истината за десните е по-важна от гъделичкането на настроението на простолюдните мнозинства, ето че кметът, който всъщност друго не прави, освен да ласкае най-долните страсти на тълпата, съвсем не е десен, напротив, освен че си остава популист, той показва за сетен път и болшевизма си.

Пропуснат беше шанса да се възпита поне малко търпимост и култура в зашеметеното от простотия, пичовщина и чалга наше общество - благодарение на кмета, естествено. Е, кво от това, важното е че он, като пръв народен чиляк, държи здраво същата тази простотия до своята партия, щото, знайно е, у нас се докопва до властта само оня, с когото е простотията: масовата простотия у нас е най-влиятелната сила, не само политическа, ами и всякаква друга.

А бат ви Бойко стана символ и живо въплъщение на тази най-влиятелна в съвременния български живот сила. Ето защо и негово е и бъдещето. Тогава какъв интерес би имал той културата да победи безкултурието, а търпимостта да срази самата простотия?! Той няма да тръгне срещу самия себе си я?!

Добави в Svejo

Една разтърсваща книга на Ориана Фалачи

Става дума за книгата “СИЛАТА НА РАЗУМА”, написана от световноизвестната журналистка Ориана Фалачи. Издадена е от Издателска къща “МаК”. С издаването на тази книга ние, българите, можем да открием какво е автентична журналистика. Журналистика с ясна, твърда и безкомпромисна позиция, каквато почти не познаваме. Разтърсваща журналистика и публицистика. Журналистика, която има капацитета да променя света. Журналистика, каквато у нас вече няма.

Аз лично преди няколко години четох нейни анализи, които тя беше писала под прясното впечатление на атентата от 11 сетември. Бях потресен: такъв експресивен и силен текст не бях чел никога! Писан сякаш с кръвта на сърцето. Да, представете си, журналисти като Ориана Фалачи имат и сърца! Ясно е защо вестници като "Ню Йорк таймс" и лондонския "Таймс" са й предоставяли години наред страниците си...

А какво ще кажете за текста по-долу? Чели ли сте такова нещо? Може твърденията й да са "крайни", но Ориана Фалачи има достойнството да ги защищава със страст и дори с жар:

Във вековната мечта на синовете на Аллаха – да унищожат кулата на Джото и кулата в Пиза, да разрушат църквата „Св. Петър” в Рим, или Айфеловата кула, или Биг Бен, аз виждам повече глупост, отколкото стратегия. Защо да унищожават ценностите на един свят, който на практика вече е тяхна собственост? Свят, където Коранът е новия „Капитал” на Маркс, Мохамед е новия Маркс, Бин Ладен е новият Ленин, а 11 септември е превземането на Бастилията и Зимния дворец.

Ето няколко думи за самата книга, които чета в една рецензия:

„Силата на разума” е противоречива книга и сигурно мнозина ще се почувстват засегнати от нея. Дори ще осъдят писателката, както се случи в няколко западни страни през 2004 и 2005 г. Тя получи и безброй смъртни заплахи. Защото О.Фалачи си позволява гласно да изрече обезпокоителния факт, че ислямът иска да завладее Запада. Беше принудена да напусне Италия и да потърси убежище в апартамента си в Манхатън. Върна се в родната Флоренция, за да умре там на 15 септември 2006 г.

Тази книга вероятно няма да бъде посрещната еднозначно. Но да се запитаме: в колко ислямски страни християните имат същата свобода, каквато имат мюсюлманите в Европа и Северна Америка? Нека читателите прочетат книгата и сами си отговорят. Със силата на разума.

Ето сега малък откъс от самата книга, който ме впечатли силно. И от който можете да усетите поне отчасти патоса на нейното писане:

Точно така! Европа спи вцепенена като Троя. Но една болест се възроди. Болестта, която миналия век направи фашисти от италианците, които не бяха фашисти, която направи нацисти от германците, които не бяха нацисти, направи болшевики от руснаците, които не бяха болшевики. Сега тази болест превръща в предатели тези, които не са предатели. Това е смъртна, страшна болест. Нарича се страх.

Болест, подхранвана от опортюнизма и конформизма, която ражда страхливци и убива повече хора, отколкото рака. Това е болест, която за разлика от рака е заразна и поразява всички, които й се покоряват. Лошите и добрите, умните и глупавите, честните и безчестните. Видях ужасни неща, причинени от страха в съвременната Еврабия. Неща, несравнимо по-грозни от войната, която преживях.

Защото ние живеем и умираме в страх. Видях водачи, които се представят за герои, а всъщност вдигат бяло знаме, защото се страхуват. Видях либерали, които се представят за защитници на светското общество, но пеят песни в прослава на Исляма, защото се страхуват. Видях приятели, истински и набедени, които тихо застанаха на моя страна, но после ме забравиха, защото се страхуват. Те се покориха на страха и сега са мои врагове. Но най-ужасното, което видях, са бранителите на свободата на мисълта и словото – журналистите, учителите, така наречените интелектуалци.

И така, това е една книга, която поражда и размисъл, и дискусии, и най-ожесточени противопоставяния и спорове. Защото смело говори за онова, за което всички най-малодушно мълчат. Една книга, която заслужава да бъде най-внимателно прочетена...

Добави в Svejo

Седмица на нетолерантността: бъди идиот!

Снимката показва една хомофобска идилия: показва двама хомосексуални младежи в Иран, поставени на бесилката! Същинска мечта хомофобска: показва колко лесно и просто е окончателното решение на проблема с обратните! В Иран наистина хомосексуалните не само са обиждани, потискани, преследвани, наказвани с удари с камшици и мъчени с всякакви други физически репресии, но и направо са осъждани на смърт и обесвани публично.

Някой ако иска да се информира повече по тези въпроси, може да го направи като се зачете ето тук.

Ех, мечти, мечти: защо и ний не бяхме така морални, подобно на иранските ходжи, в отношението си към нашите обратни! Да им завиди човек на така възвишения морал и на грижата им за чистотата на човешкото племе. Но, потърпи, немирно идиотско сърце: ще дойде и нашият час! И тогава майка им жална на обратните: ще съжаляват, че изобщо са се родили!

Медийният герой на седмицата Расате - тоя най-после успя, след многогодишни напъни, да попадне на същинска златна медийна жила! - тогава ще си спи най-спокойно като знае, че педеругите са натикани където им е мястото. Ала понеже у нас няма толкова възвишен и непримирим морал, ето, налага му се на горкия човечец да води своите титанични битки срещу обратните.

Затуй: майната му на Европейския съюз, който ни принуждава да уважаваме различните! Затуй нека от дълбините на сърцето си да изкрещим: долу толерантността, искаме си да си бъдем идиоти! Аман от тази толерантност бе, откъде се взе туй еврейско чудо, толерантността?! Не ни трябва никаква толерантност, искаме си да си бъдем каквито сме: непоправими родни идиоти. Идиоти, идиоти, но от мъжки пол: туй требе да се подчертае специално. И с туй ще взема и да завърша...

Добави в Svejo

Светът: битката за свобода не е приключила

СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

На 26 юни 2008 г. (четвъртък) от 17:30 до 19:30 часа на тротоара срещу китайското посолство на ул. „Александър фон Хумболт” 7 в София български практикуващи Фалун Гонг и български граждани, поддръжници на Тибет ще проведат съвместен мирен апел.

Апелът е по повод зачестилите напоследък физически и словесни атаки срещу практикуващи Фалун Гонг в различни страни по света. Атаките са инициирани от китайската комунистическа партия в нова кампания, наречена „Обединен фронт”. Кампанията цели да насади омраза срещу Фалун Гонг у китайските и местни общности и да настрои общественото мнение срещу практикуващите. Подобни атаки вече има в САЩ и Полша.

Практикуващите Фалун Гонг и привържениците на Тибет ще се обединят срещу насилието в Китай и ще призоват китайския режим да спре преследването на невинни хора в Китай заради убежденията им, преди началото на Олимпийските игри през август тази година.

Тел. за контакт за Фалун Гонг: Кремена Крумова - 0885541037
Тел. за контакт за Тибет: Владимир Руменов - 0887061079

Очакваме ви на 26 юни 2008 г. (четвъртък) от 17:30 до 19:30 часа на тротоара срещу сградата на китайското посолство на ул. „Александър фон Хумболт” 7 в София. Заповядайте!

Добави в Svejo

"Супа" от актуални проблеми, пронизани от кошмарите на немисленето

Koshmarat na nemisleneto

Добави в Svejo

Медийните апотеози на най-нетолерантната и агресивна простотия по света - българската!

След като се пошумя два дни за "повратно-историческите и реформаторски интервюта" на нашия любим президент, тия дни медиите си намериха друга дъвка за дъвкане, или друг балон за надуване: гей-парадът в събота, и то по-скоро не самият гей-парад, ами реакцията по повод на парада, която благоволиха да имат някой си Боян Расате и неговите щурмоваци от БНС. Те, нашите крещящо-простовати националисти, представете си, били организирали "седмица на нетолерантността", и по повод на този повод дефилират по всички до една телевизии. Щото, предполагам, у нас нетолерантната простотия силно се толерира, т.е. да си прост и нетолерантен е нещо, което предизвиква възхита, и значи трябва да се пропагандира с целия ресурс на националната пропаганда.

Та вчера при превключването на каналите ми попадна едно телевизионно предаване, в което цъфналият от тоталното медийно внимание Расате бълваше някакви световно-исторически простотии, а пък водещият уж, ей-така, колкото за пред публиката, му опонираше с половин уста. А иначе, разбира се, му даде възможност да си избълва всичките до една простотии, които си ги беше научил като примерен ученик, подготвящ се за изпитване пред строга даскалица. И в блогосферата тук-там (тук, там и по-натам) се писа за текущия скандал. Общата ми оценка на прочетеното и чутото по темата е: идиотите у нас, или, по-културно да го кажа, именно простаците, колкото са по-напреднали в простотията си, толкова повече се радват на най-широко медийно внимание, а, предполагам, и на възторг от простолюдното население. Иначе защо ще е това прекомерно внимание на бясно борещите се за рейтинги телевизии ако не беше надеждицата, че широко-простолюдния зрител (читател) ще гледа съответните простотии с най-широко отворена уста.

Само с няколко думи за наистина идиотските "аргументи" на медийния любимец от последните дни Расате. Естествено, първо той започна с това, чо "хомосексуализмът" бил противоестествен, после мина към тезата, че той противоречал на "широко-разпространения морал" и дори на Божиите заповеди, след това зачекна темата, че "хомосексуалистите", понеже са малцинство, хептен не са прави, и затова трябва да си стоят под похлупак, а ако пък искат за излязат изпод него, да демонстрират, че и те имат някакви човешки права, то това не бива да бъде допускано. Същият този Расате помъдрува и за това придобит или наследен "дефект" е хомосексуалността и се оплете съвсем, ама да не му връзваме кусур на човечеца, който, както чета, бил съвсем без образование, почти като Сидеров. Майната му де, аман от простотия из тази държава, дето се тъпи малоумници като Расате се самообявяват за "съвест на нацията" и ни обясняват какво е правилно да мислим и как следва да живеем.

Аз лично не прочетох някъде - цяла сутрин си загубих да търся такова нещо, ама не ми се усмихна щастието - човек с що-годе нормални реакции да се е изказал по въпроса. И затова ми се иска да напиша няколко най-прости неща, които трябва все пак да бъдат казани. А именно: хората имат суверенно право на различие; това какво прави този или онзи в леглото мен лично не ме засяга, защото сексуалността е изцяло лична и интимна сфера на живота; никой не може да бъде притесняван, обиждан или подиграван за това, че не е като мнозинството - сексуално или каквото и друго да е то; ако една общност като цяло или в мнозинството си е настроена крайно враждебно към различните, то тези различни имат пълното право да заявят как се чувстват при това положение, имат и свободата да защитят правото си на достойнство; защото тяхната реакция е апел към общността за повече човечност, разбиране и толерантност; тия, дето толкова силно се вълнуват от това, че някои не били като тях, и то тъкмо в сексуално отношение, и се впускат на това основание най-грубо да ги обиждат, несъзнателно (без да искат) признават публично, че имат потиснати "абнормни" сексуални влечения, т.е., както народът прекрасно го е казал: "много им се иска, ама не им стиска" и т.н.

По темата може да се говори и пише много, но спирам дотук. Едно защото съм писал много пъти по нея, а друго защото ми се иска повече хора да се замислят сами и сами да обуздаят хомофобските си настроения. Което един вид ще бъде тяхна лична битка с малокултурието, нетолерантността и най-вече със собствената простотия. Да се отдава човек на глупави страсти като този нежен пишман-мачо Расате наистина е тъпо, ама трябва човек да може да се ужасява от такава непосредствена тъпотия, та да му се удаде да парира и собствените си пориви към вездесъщата глупост, която не пропуска възможностите да се настани в съзнанието ни и да го овладее. Животът е точно това: той е битка най-вече със собствената простотия; да надмогваме по възможност склонността към глупостите е извечна човешка орис. Разбира се, на ония, на които това не се удава, не бива да им се радваме, щото тяхното всъщност е трагедия, която те самите обаче едва ли съзнават. А ако я съзнават, никога обаче няма да я признаят, дори пред себе си, а камо ли пък публично...

А иначе на българските хомосексуални искам да кажа следното. Браво, че започвате своята битка за човешко достойнство: правото на различие е свещено човешко право. Не само вас, хомосексуалните, се опитва да ви задуши колосалната простотия, която шества у нас, напротив, всички сме застрашени от нея. И точно по тази причина мнозина са солидарни с вас: битката с триумфиращата простотия у нас няма да бъде лека. Иска се много смелост и твърдост в борбата за достойнство: пожелавам ви тези най-важни условия, които гарантират успеха на всяко човешко дело. И не забравяйте едно: много хора у нас макар и тихо, безмълвно, но ви се възхищават на смелостта. Остава да покажете и твърдост. Първата стъпка е най-трудна, вие вече я направихте. Успех!

Добави в Svejo

Топсъбитието на епохата: журналистиката като... пачавра

Позволявам си да препечатам репортаж от едно светско събитие: сватбата на Н.Бареков. Не ми е в обичая да се интересувам от подобни жълти новини, но случаят сякаш е различен и поради това - крайно показателен. Показва именно нещо най-характерно за установилите се съвременни нрави по висотите на българския нравствено-политически пейзаж, пропит от парвенющина, от най-долно подлизурство, сметкаджийство, от пошла грандомания, от самозабравеност в простотията и пр.

Понеже описанието е достатъчно подробно, на мен не ми се налага да правя и особен коментар. Оставям всеки като го прочете, да си прави изводите. Аз лично съм съгласен с всички констатации, съдържащи се в репортажа, затова не ми се и налага да правя собствен коментар. Е, някога мога и да направя такъв, ала засега нека да се въздържа. Единствено заглавието е от мен, то всъщност е просто парафраза на един израз, съдържащ се в самия репортаж, който аз малко облагородих с оглед да запазим добрите нрави по страниците на моя блог. Ето сега и самия репортаж, взет от сайта Afera.bg:

Да бяха гръмнали Бойко Борисов, bTV нямаше да предава от мястото на събитието. Цялата тази “топ” дандания показа единствено, че Бареков е най-точното попадение на българската поговорка “пази боже сляпо да прогледа” и извади наяве най-отвратителното лице на симбиозата между медии и власт.

Най-големите световни звезди обикновено се женят без да отцепват районите на светските си събития с полицейски части. Тържествата им обикновено се пазят от всякакви чужди погледи и предварително се продават правата за снимки, които обаче никога не се излъчват в реално време.

Да сте чували СNN да дава сватбата на Лари Кинг в централните си новини? Да сте видели снимки от частно празненство на Опра Уинфри?

За сметка на това целокупният български народ бе ангажиран от bTV в праймтайма с “нечуваното” събитие на деня – сватбата на водещия на сутрешния блок Николай Бареков.

Да бяха гръмнали Бойко Борисов, bTV нямаше да предава от мястото на събитието. Обаче церемонията на църковния брак на един обикновен твводещ бе издигната в долнопробен култ.

В централните новини на телевизията бе оповестено с апломб, че “с традиция, която се изпълнява само на царски сватби, премина венчавката на водещият на bTV и неговата съпруга”. На това място трябваше всички да се разплачем от умиление и покрай трите реда сополи да се запитаме – абе, аджеба, коя е тоя Бареков, че го титулуват като български цар?!

“24 часа” часа също не остана назад и с уводно заглавие и огромен материал ни запозна какви точно са халките на господинът “Имаме новина” и съпругата му. Бяха изредени всякакви възможни вип-персони, които се прехласнали по сватбата и как лично президентът Георги Първанов нямало да може да почете събитието, но пък пратил осветена икона на знатното семейство.

Церемонията щяла да бъде отслужена от митрополит Николай, поканени били премиерът Станишев, кметове, политици, олигарси и естествено Бойко Борисов.

Според Бареков, за да му бъдело спокойно на душата, МВР е отцепило района, като че ли се жени престолонаследника на Монако.

“Камбани огласиха целия Пловдив. По нареждане на дядо владика всички църкви в града бият камбаните си в чест на младото семейство. Подобна традиция се изпълнява само на царски сватби. Важен участник е и Николай Бареков - младши. Бракосъчетанието се извършва две години след като се роди синът на Николай и Евгения, тъй като в семейство Барекови е традиция наследникът да присъства на сватбата. Евгения е облечена от дизайнера Вергиния Здравкова, а за грима се погрижи Кирил Чалъков, гримьорът на Лили Иванова и още много родни звезди. От църквата "Св. Константин и Елена" гостите се отправят към ресторант Пълдин в стария Пловдив. Там ще празнуват с чеверме, а градусите ще вдигнат 100 бутилки отбрано червено вино и музиката на оркестър Канарите, Иво Папазов - Ибряма и Графа”, гърмят информационните агенции.

А Бареков вече е обяснил пред “24 часа” почти всичко – как вип-приятелите му помогнали за цялата сватба – от тортата, до цялата подготовка за сватбарската софра, а също така и за веселбата.

Старият град на Пловдив е отцепен от полиция, а Бареков ухилено коментира: “Заслужавам нормална ситуация, защото си плащам данъците”.

След като камбаните в целия град проглушиха ущите на пловдивчани, Бареков вдигна иконата и изкрещя след бракосъчетанието: "Да живее българската православна църква".

От Франция пристига специално Ибряма за да озвучи грандиозното събитие.

Година по-рано в Столичната община лично любимецът на Бареков, с който водешият става всяка сутрин в предаването си – Бойко Борисов пък бракосъчета с граждански ритуал великия водещ.

Подобна скудоумна парвенющина би произвела само иронично великодушни усмивки по лицата на интелигентните и широко скроени духовно хора. Отъркването на Бареков до най-големите оригарски, политици и набедени за вип-персони в България също може да се каже, че е негов типичен подход чрез изтъркани вече наколенки.

Отвратителното обаче е, че същата тази власт коленопреклонно се мазни около водещия не защото всички тези хора са му близки приятели или роднини, които споделят щастливото му семейно събитие, а просто защото ползват журналистиката като долнопробна курва.

Нали се сещате, че ако не почетат поканата на Бареков, ще загубят благоволението на bTV и Красимир Гергов.

Цялото това “топ” събитие показа единствено, че Бареков е най-точното попадение на българската поговорка “пази боже сляпо да прогледа”.

Подобна кичозна демонстрация на това, колко си велик в очите на ползващите те като салфетка политици и бизнесмени е и шамар срещу изживяващата се като коректив на властта българска журналистика.

Цялата тази покъртителна дандания извади наяве най-отвратителното лице на симбиозата между медии и власт и ни даде показно – как един случаен провдивчанин, размахващ години наред “дудука си” по чалга дискотеките бе превърнат в “топ” телевизионен водещ, а днес вече е “цар”, защото Българската християнска църква го жени по царски.

Просто защото е удобен за властта. Точно като презерватив по мярка.

Добави в Svejo

Идеите на Айн Ранд и ценностното проясняване на младата българска демокрация

Идеите, знайно е, са сила и мощ, която е в състояние да променя света. А най-вече да променя нас самите, да импулсира човека: една жизнена идея е способна да подтикне индивида към коренна промяна, така значима, че да е равностойна на духовен поврат, на пълна ценностна преориентация на съзнанието. Или, другояче казано, една идея е способна да ни вдъхнови така, че да се преродим, че вече да не сме същите.

Животът ни зависи от идеите, които споделяме; идеите пък ни сродяват в някакви духовни общности, базирани на ценности, ерго, те ни и разделят, но точно по тази причина правят възможен и смислен диалогът, общуването, комуникацията между различните типове и стилове човешко разбиране. А пък нито една действителност не може да удържи напора на нови идеи, на които им е дошло времето, на които принадлежи бъдещето: ето по този начин, примерно, рухна комунизмът, което пък осигури онова световно господство на идеите и ценностите на западната цивилизация на индивидуалната свобода, което е така неприятно на нашите пишман леви. Наричам ги така, защото ако бяха автентично леви, те биха приели безропотно ония предимства на съвременния капитализъм, които така или иначе облагодетелстват и тях самите: нищо че са с толкова изкривени представи за справедливостта, разумността, човечността, държавата, морала, свободата и пр.

Съвременният капитализъм си има своите критици и своите апологети, между които тече сякаш нескончаема дискусия; по същия начин едва ли някога ще се помирят и привържениците на Америка с нейните отрицатели, защото, каквото и да смятаме, САЩ в ХХ век си останаха бастион и най-мощна опора на свободата по целия свят. Именно САЩ имаха историческата заслуга за пълния провал и за съкрушаването на комунизма, за което нито старите, нито новите леви някога ще им простят. Ала това, че антиамериканизмът и антикапитализмът са толкова разпространени съвсем не значи, че това обстоятелство осигурява предимство на техните тези: за истината не се гласува. Наблягам на този момент, защото той е особено важен за нас, българите, където съзнателните привърженици на автентичната демокрация и на коренните десни ценности, които най-пълно изразяват духа на капитализма, комай винаги са били малцинство. Което е пък особено верно за наше време, в което посткомунистическата носталгия към несвободата породи такива причудливи социопатологични явления като чалга-ксенофобията на "Атака" или пък героично-немислещия популизъм на привържениците на титаничното пишман-дясно политическо менте, имам предвид генерала-пожарникар-спасител на нацията бат ви Бойко Борисов.

От друга страна погледнато, на нас, българите, ето в този исторически момент, когато страната е вече в Европейския съюз (което пък дълбоко в душите вбесява лево-посткомунистическите носталгици!) ни е особено потребна една идейна яснота, една твърда привързаност към исконните ценности на цивилизацията на свободата, защото без пълна отдаденост на свободата и демокрацията рискуваме и този път, и то за прекалено дълго време, да се разминем с просперитета: нерешителността пред свободата винаги се наказва.

В ситуацията на идейна безпътица и на ценностен вакуум и колапс очалгашарените и опростачени медии, служещи безропотно на имащата пълен медиен монопол посткомунистическа олигархия, продължават да насаждат в съзнанията на наивния потребител на внушения какви ли не, кое от кое по-нихилистични настроения и очаквания. В същото време т.н. интелектуалци или интелигенцията са поставени в най-унизително положение, като при това някакви самозванци или подставени лица от типа на бай ви Вучков, на Божо Димитров, на Слави Трифонов, на Пантев, Гранитски и пр. са произведени в ранг на щатни духовни наставници на нацията, на изразители на "обществените чаяния", като при това безцеремонно са се самообявили за нещо като "интелектуална съвест на нацията", ала, разбира се, в нейния популистки и менте вариант. В олигархичните медии, естествено, не се допуска да говорят или да бъдат чути някакви по-сериозни критични гласове, там се залага предимно на старанията на умствени сурогати и също на лицемерни платени въртиопашки като Андрей Райчев примерно. Ето че в тази автмосфера на популистко-олигархичното нищонеказване доживяхме да се смята, че смисловите абракадабри на Гоце Първанов (Матросов) звучат едва ли не като откровение на разума или дори за нещо като морална проповед.

Разбира се, по-стойностните интелектуалци са поставени в немилост и под похлупак досущ по същия начин, както това си беше в ерата на "зрелия социализъм", като в освободилия се вакуум са се наместили упоменатите вече куриозни герои, които по някаква "случайност" са все същите мохикани на онази номенклатурен комунистически псевдоелит от времето преди 1989 година. Да, тук са си все същите платени блюстители на правдата, които и тогава, и сега всеки ден ни обясняват какво следва да мислим, как бива да живеем, какво сме дължи да правим и пр., тук имам предвид и същия оня Л.Левчев, придворния поет на диктатора Живков, тук, естествено, е Светлин Русев заедно с Веждито, тук е твърдата като скала Дърева, тук е и неуморният Гранитски, вече най-доверено лице и изповедник на най-дълбоките сърдечни мисли на президента Гоце първанов-Матросов и т.н., и т.н.

С една дума, дами и господа, не се отчайвайте: ситуацията е почти катастрофална, ала не съвсем - и още. Ала място за успокоение няма: работите съвсем не вървят на добре, напротив, пропадаме неудърживо към мъртвилото на онази олигархична нощ на разума, в която, примерно, блажено вече си похърква, по добър славянски обичай, "братският руски народ" - а пък по тази сърдечна идилия толкова жадно примляскват и Гоце Матросов, и Гранитски, и Вучков, и кой ли не още. Няма и най-малък опит за противодействие ако изключим обречените действия на неколцина съвестни журналисти, на пет-шест блогъри, които на фона на заливащата ни простотия комай никой и не чува, на двама-трима имащи държавнически и човешки морал десни политици. А в същото време, респективно, автентичните български интелектуалци, имащи съответния духовен потенциал, са се капсулирали било в своята специализирана академична сфера, било пък, както казах, са поставени под олигархичен похлупак, било пък, подобно и на мнозинството от нацията, пребивават в някакво пагубно отчаяние и неверие в своите сили, в самата възможност нещо да се промени.

Ето защо наистина се налага да се търси път за излизането от това излъчващо само отровни изпарения медийно и псевдокултурно блато, в което затъването е направо гибелно, направо е на смъртта подобно. Нужен ни е духовен поврат, промяна в душите и в съзнанията, и то такава промяна, която да докосне и сърцата, която дотолкова да овладее цялостния човек, че той да се почувства окрилен, да повярва в собствените сили, да почувства усещане за мощ и да види своите хоризонти. А когато това се случи в душите на интелектуалците, акумулираната духовна енергия няма как да не се излее навън, няма как да не докосне и сърцата на отчаялия се и загубил ценностна ориентация среден или дори масов човек. Повтарям, няма и не е изобретена още сила, която да може да спре въодушевлението, обхванало все по-широки обществени слоеве, окрилени от здрави и жизнеспособни идеи. Ето че щом в началото на всичко е словото и идеята, то следователно очакваният поврат може да започне само с приобщаването ни към ония идеи, за които са така жадни душите ни.

В този контекст си позволявам да поставя своята теза за неоценимо мощния идеен и духовен заряд, който се крие, примерно, в книгите на Айн Ранд, издадени напоследък от издателство "МаК". Ето в тази връзка и пристъпвам вече към изложението и обсноваването на конкретната си теза.

(Следва)

Добави в Svejo

Чудесен инструмент против безпаметството

Новата ми книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ вече няколко седмици е на пазара и независимо от краткото време вече имам няколко ценни за мен отзива, които ми показват, че ненапразно съм я написал. Известно е, че аз си позволих - именно цел да провокирам разговор, не крия това! - да изпратя книгата си на 100 български интелектуалци, журналисти, политици, блогъри и др. Много ме интересуваше тяхната реакция, а пък и липсата на реакция в случая е специфична реакция :-)

Някои от тях вече реагираха в блоговете си, за което им благодаря - Велян, Тодор Христов, Лидия Стайкова. Днес обаче получих едно изключително ценно за мен писмо от създателя на авторитетния портал ЛИТЕРНЕТ Георги Чобанов, което си позволявам да публикувам тук. Надявам се, той няма да възрази:

Здравей, Ангеле, Получих книгата ти онзи ден, благодарности. Есетата са наистина емоционални, както ти ги умееш, но пък възкресяват памет, която е на път да си отиде от нас, така че книгата ти е един чудесен инструмент против безпаметство. Дано се прочете от повече хора... Успех! Георги

Радвам се, че книгата ми се оценява така, което говори, че усилията ми не са отишли напразно. Аз вчера писах за една друга доста емоционална реакция от един наш състоятелен сънародник, която е все в тази насока. Предстои до десетина дни да се проведе представянето на книгата ми в София, за деня и часа на което ще пиша допълнително.

Ами това, благодаря на всички, и на приятелите, и на недоброжелателите, защото имам и доста отрицателни и злобни реакции, за които обаче предпочитам да замълча. И едните, и другите невероятно ме стимулират...

Добави в Svejo

Ценностно оздравяване на нашата млада, непрокопсала, но въпреки всичко имаща големи перспективи българска демокрация

Вчера, 20 юни, в Нов български университет се проведе кръгла маса-дискусия на тема ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И КАПИТАЛИЗМЪТ от поредицата „ПРОСПЕРИТЕТЪТ ОБИЧА СВОБОДАТА”, посветена на философията и творчеството на Айн Ранд. Присъствах и участвах в дискусията и искам сега да споделя своите впечатления, да разкажа за своето възприятие на случилото се там. А своето собствено изказване (нещо като доклад) ще го публикувам тук отделно и то в най-близко време.

Присъстваха доста хора, залата беше препълнена, в един момент се наложи да се прекъсне дискусията, за да бъдат донесени още столове - явно интересът беше голям. Освен обявените вече говорители (докладчици) присъстваха всякакви други хора - студенти, преподаватели, журналисти, граждани, десни политици. При големия интерес и многото желаещи да се изкажат времето за дискусии явно не стигна, но пък подобни срещи с положителност трябва да продължат. Защото наистина имаме нужда от едно по-детайлно вникване и проясняване на ценностните основи на съвременното българско общество и на нашата млада демокрация. Едни такива семинари и дискусии могат да изиграят импулсираща роля и за консолидиране на гражданските движения и на десните политически сили, защото този така необходим ни оздравителен процес на българската десница все от някъде трябва да започне. Предполагам той не може да започне само с образуването на някакви коалиции, сиреч при реденето на листите, защото преди това трябва да се извърши един всичко определящ същностен поврат в съзнанията.

Многократно в изказванията беше отчетен безспорният факт, че най-стойностни български интелектуалци не са при своята мисия, че по неизвестни причини са се отдръпнали от участие в гражданския демократичен процес, че са се капсулирали в собствената сфера, в кожата или в черупката на една чисто специализирана дейност, която обаче едва ли има ония ефекти върху общността, които се очакват. Образувалият се вакуум незабавно беше зает от непълноценни заместители и сурогати: днес "духовни жреци" и "интелектуални наставници" на нацията са... Слави Трифонов, проф. Вучков и Азис, което е показателно за степента на деградация и падение на обществения дискурс и дебат у нас. Вместо пълноценен духовен живот и най-непринудено споделяне на ефективни и жизнени ценности, при което ефектът върху съзнанията е в една позитивна и оздравителна насока днес ние имаме същинска пародия на културно-интелектуална обществена и културна комуникация. На повърхността тези явления се осъзнават като неудържим и буен - подобно на вакханалия - триумф на простащината, на чалгата, на ментета от всякакъв вид и род, което говори за застрашителните размери на сполетялото ни нравствено, културно и духовно деградиране и израждане. Възходът на най-демогогския, на най-лъжливия мутренски популизъм от типа на батбойкоборисовия или на една просташко-злобна ксенофобия като тази на "Атака", както и загубата на ценностната идентичност на традиционните десни политически сили, които всъщност извършиха кардиналната преориентация на страната към западния ценностен и жизнен свят, са все симптоми на деградацията, за която сме длъжни да имаме цялата възможна яснота. Защото без ясно разбиране и адекватна преценка на реалността, на случващото се с нас самите, ще продължим да пребиваваме и съществуваме в мъртвилото на безкултурието и на аморализма, в което се намираме сега.

Широки слоеве от нацията са заразени с ценностен и политически нихилизъм, объркването сред тези хора е тотално, което е благоприятна среда за тържество на шарлатаните в политиката, за коите вече е детска играчка да измамят и да изманипулират както си искат пасивното и граждански неактивното, дезоориентирано общество. Ето в тази плачевна ситуация трябва да се търси изход, което означава да се мобилизират защитните сили на общността за спиране на пагубните тенденции. Или, другояче казано, да се възбуди жизнено необходим ни и същностен оздравителен процес в така деликатната сфера на ценностите, на съзнанията, на настроенията на духовете. Този изход е още по трудно откриваем, понеже цялата медийна мощ е в ръцете на арогантната посткомунистическа олигархия и на обслужващата я каста от леви и "либерални", т.е. от пишман-либерални политически маскари и шмекери, които в момента доминират в управлението.

Донякъде такъв беше патосът на моето уводно изказване на кръглата маса, но, както казах, аз за това ще ви информирам по-подробно като публикувам специална статия върху най-важното, което казах и исках да кажа (но за съжаление нямах тази възможност). Освен мен се изказаха водещият първата част от дискусията Калин Манолов, който изнесе много съдържателно експозе върху идеите на Айн Ранд, Искра Ангелова, която каза много смислени и важни неща по темата "Как Айн Ранд снема вината от успелите?", философът Емил Георгиев, който изведе ценна типологизация на типовете интелектуалци, говорейки по своята тема "Айн Ранд, интелектуалците и капитализма". Накрая на първата част интересно изказване направи младият икономист Велико Димитров, който разви провокиращи мисълта тези по своята тема "Предприемачите – съзидатели или надзиратели?". В първата част ораторите бяха представители на Българското общество за индивидуална свобода, инициатор и съорганизатор на кръглата маса.

А пък във втората част на дискусията кратки лекции изнесоха представителите на Нов български университет проф. Христо Тодоров, който говори много задълбочено по проблема за връзката между капитализма и морала, също доц. Димитър Вацов, развил интересни провокиращи тези по своята тема "Перипетиите на индивидуалната автономия" и също така доц. Момчил Баджаков, развил своя теза, формулирана като "Фундаментален либерализъм?". Върху изказванията на тези уважавани господа от Нов български университет имам няколко страници записки, по които още тогава имах готовността да опонирам, но за което обаче не ми беше дадена възможност (поради напредналото време: в такива интересни дискусии времето наистина никога не стига!). И по тази причина своите опровержения ще развия съвсем скоро в отделна статия, понеже те поставиха важни принципни проблеми, касаещи същността на дясната ценностност, на либертарианството, на консерватизма, бъдещето на капитализма и пр. Тук ще кажа само главното, стараейки се да бъда колкото се може по-кратък.

Нашите академични опоненти в дискусията наистина акцентираха върху важни проблеми, което вдигна нивото на дискусията. Една дискусия, която трябва да бъде продължена, защото е крайно необходима тъкмо за ценностното проясняване на младата българска демокрация. И защо пък тази дискусия да не бъде продължена по българските медии? Нима техните програми са така "интелектуално и идейно наситени", че нямат нужда от по-смислен дебат? Е, ако те нямат такова намерение - да дават трибуна на сериозни мислещи хора, на търсещи философи и на сериозни академични изследователи - а предпочитат в тях да дефилира само компанията на разни недоразумения като Пантев, Вучков, Божо Димитров, Дърева и пр., то тогава нищо не пречи интересната дискусия да продължи в интернет. Ето, да речем, на страниците на моя блог - или на друго, по-подходящо място.

Та наистина съм принуден, заради краткост, да кажа най-главното, общото впечатление от тезите на докладчиците от НБУ, които бяха изнесени и развити във втората част на кръглата маса. Оказа се, че и у нас, по подобие на западните страни, мнозинството от университетските дейци общо взето дълбоко в себе си и по същество са привърженици на лявото мислене, на лявата ценностност, другояче казано, те са антикапиталистически настроени критици на "реалната демокрация". По тази именно линия те атакуваха тезите на привържениците на свободния пазарен строй и на индивидуалната свободна инициатива на суверенната личност. Общият рефрен в техните изказвания (казах, аз отделно и по-детайлно ще им опонирам, и то съвсем скоро) беше, че капитализмът, или съвременните демократични общества, не могат да претендират за универсалност на своята ценностност, че техните принципи също са културно и исторически обусловени, т.е. са преходни (т.е. че капитализмът някога също ще си замине, както си замина и "единний светлий комунизъм"!), че десните либерални и либертариански мислители, в това число и Айн Ранд или Фридрих-Август фон Хайек примерно, били допускали тук-там "теоретическа некоректност", "повърхностност на анализа", че били се поддали и били изпаднали в плен на "редукционизма" и "опростенчеството". Аз, впрочем, за малкото време, което имах да им опонирам на самата кръгла маса, можах да кажа само това, че един такъв подход като техния е в корена си погрешен, понеже претендира за някаква абсолютност, или защото е изпаднал в някаква своеобразна "теоретична грандомания" тъй като не прави и най-малък опит да схване, че дясната, либертарианска и пр. ценностност и мисловност са от един друг, съвсем различен екзистенциален и духовен тип. Следователно да се опитваме да ги слагаме в схемите или в калъпа на някаква "общозадължителна парадигма" е съвсем некоректно и неоправдано даже и в теоретичен, да не говорим пък за някакъв друг смисъл. Добро и емоционално опровержение на тяхната критика направи Калин Манолов, също така много силни думи каза и Искра Ангелова. Изказаха се мнозина други участници в кръглата маса като проф. Пл. Цветков от НБУ, бившия депутат Руслан Семерджиев, проф. Димитров от СУ, депутатът Н.Димов, г-н Бобев и други, на които не можах да запомня имената.

Това е, както всяка истинска дискусия и нашата от вчера остави много от въпросите нерешени и открити за нови търсения и нови дискусии. Но това, в което бяха убедени всички участници в кръглата маса е че не си загубиха времето - понеже такива дискусии са ни изключително потребни. Защото смисленото говорене на загрижени за съдбата на общността интелектуалци може да импулсира и съдбовно нужното ни ценностно оздравяване на нашата млада, непрокопсала, но въпреки това имаща големи перспективи българска демокрация. Още не всичко е загубено, все още не сме изпаднали изцяло в олигархично-мафиотската нощ на разума, но и това може да стане, ако постепенно съзнанията на съвременниците не почнат все по-силно да се овладяват от ценностите и идеите на човешката свобода, на свободната индивидуалност, на предприемчивостта, на най-отговорното правене на собствения живот, на уважението към различността, на законността, на търпимостта, на правата на човека и пр., които именно са здравите темели на онова непрестанно проспериращо общество от западен тип, към което България се стреми - пък макар и често съвсем безсъзнателно - вече толкова години. От нас самите зависи всичко - само тази да беше вдъхновяващата теза на дясната ценностна мисловност, тя е достатъчна, за да започне така потребният ни поврат в душите на жадните за промяна наши съвременници.

А идеите на Ранд, както и на другите мислители-апологети на свободата съдържат неоценими богатства, за които е така жадна българската душа. Съдържат ценности, без които не може да се живее, без които животът се обезсмисля. Както именно и на мнозина съвременни българи, изпаднали в идейно-ценностна безпътица, им се струва, че се е обезсмислил животът им. А за това вина носят и същинските стойностни български интелектуаци, които наистина са се затворили в някакви черупки или "кули от слонова кост", откъдето си позволяват да гледат - често с нескривано презрение - тревогите на неразбиращата и отчаяна тълпа. И в отворилият се ценностен вакуум се наместиха кълчещите се в кючеци наши херои от типа на Азис, Слави Учиндолски, проф. Вучков, бат ви Бойко, дон Сава Доганович, таварищ Гоце Матросов, Волен Сидеров и други подобни.

Падението, с една дума, е пълно; пътят към освестяването ни като индивиди и като нация обаче е онова, което трябва да ни занимава...

Добави в Svejo