Разгорещените дискусии (в месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб) около поведението на един съгрешил участник в дискусиите продължават и не им се вижда краят; моя милост продължава да шикалкави, пак се разколебах в съгласието си, за да е мир, да го изгоним: щото той показа, че е човек, показа си човешката страна; ето какво написах там преди малко:
Да кажем: "Този там ЧОВЕК е луд, дайте да го изгоним за да не ни дразни!" според мен е равностойно изказване на "Този там ЧОВЕК е прост, дайте да го изгоним за не ни дразни!". Но по същата тази логика утре някой може да каже, примерно: "Грънчаров е презрян евротолераст, защищава луди и прости (и написа роман за хомосексуалните извратеняци!), дайте да го изгоним за да не ни тормози да приемаме различията между нас като естествени, неизбежни и резултат на свободата да бъдем личности, т.е. да бъдем различни, да бъдем свободни."
Да гоним някой щот не харесва на този или онзи или щот не е "от наште", е признак на комунизъм, да де, ний, комунистите, сме абсолютни праведници, така ли, затова ли можем да гоним грешните, май така излиза, а, какво ще кажете?
Мен, господа, са ме гонили много често откъде ли не щото съм различен, щото съм философ, щото философствам, щото късам нервите на всичкознайковците и вечно правите, накрая мутрите ме изгониха от работата ми като учител и ми забраниха да учителствам. Преживял съм предостатъчно унижението да ме гонят щот не съм "от наште", щот не съм като "всички нас", много е обидно да те гонят щото си различен, щото си личност, щото си свободен, т.е., в крайна сметка, щото си ЧОВЕК!
Моля, разберете поне това и се опитайте да се поставите на мястото на гонения! Затова докато съм жив ще се боря за защитата на ЧОВЕШКОТО ПРАВО да сме личности, т.е. да сме различни - и да сме свободни.
Любо е луд, да го изгоним, Димов е лош, Димо мисли неправилно и е мекушав, да изгоним и него, Х. е гей, да го изгоним, У. е циганин или евреин, да го изгоним, Грънчаров е християнин, значи не е като нас, не е модерен, да го изгоним. (Освен това е и стар и е много подозрителен защо се навърта тук при нас, младите, дали пък не е... педофил?)
Като изгоним сега единодушно Любо, утре всеки от нас ще е застрашен, разбирате ли това? Бат ви Тош пък е от ВЕЛИЧИЕ, о, ужас, дали да не изгоним и него? (Димов гласува за мутрите, давайте и него да изгоним!!!)
И подхлъзнем ли се по този път, ДЕМОКРАЦИЯТА, господа, отива по дяволите! Навремето тикаха говорещите против комунизма и в психиатриите, не само в затворите!
Няма го човекът, няма го и проблемът! Сталин го е казал. Аз не ща да съм в един отбор с него. Вие както искате.
"Ако не изгоните Любо, тогава си тръгвам аз!" е лош шантаж. По-добре още утре да закрием този клуб, искате ли? Майната й на демокрацията!
ДОБАВКА: Според класическата дефиниция лѝчност е човекът като индивид и индивидуалност, лицето с присъщите му лични, субективни, сиреч особени духовни качества. Първичната употреба на понятието в древногръцката философия се свързва с термина „просопон“ (на латински "персона"!), което е именно лицето, по-точно актьорската маска, употребявана в гръцките трагедии, с която актьорът крие своето лице, но която изобразява най-важното в характера на изобразявания от него герой.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен
това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие
спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА,
външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче
твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките
същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия,
осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в
общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми
да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети,
благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се.
Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата
мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на
човека.
