"... Елиезер Юдковски (Eliezer Yudkowsky) - един от най-известните пионери в областта на ИИ вярва, че ако създадем свръхинтелект (AGI), който е по-умен от нас, ние няма да можем да го контролираме. Той често говори за вероятности, близки до 100%, тъй като смята, че проблемът с „напасването“ (alignment) на ценностите на ИИ с човешките е изключително труден и времето ни изтича."
Моят коментар на казаното в този цитат е:
Ако нещо е интелект (ум, разсъдък, съзнание) в истинският смисъл на думата, то в него следва да бъде заложено разбирането, че е тъпо нещо да правиш лоши неща. И че следва да спазваш норми, диктувани от съзнанието, че доброто е за предпочитане пред злото. Иначе излиза, че интелектът (без значение изкуствен или естествен е той!) не е наистина умен - ако не схваща, че доброто заслужава подкрепа, а злото следва да бъде спирано. "Интелект", който прави зло, не е "интелектуален", ум, който е злодей, не е истински умен, а е извратен (като ума на Ленин, Сталин, Хитлер, Путин, Тръмп).
Много прост ход на ума е да осъзнаеш тия неща - ако този ум не е извратен от други съображения: печалба, пари, власт, слава, мании за господство. Създателите на изкуствения интелект обаче явно сами в своя естествен интелект са обладани от такива деформирани и нечовешки страсти и амбиции (те се въодушевяват, предполагам, от ламтежа най-вече за пари, за власт, за господство!), откъдето идва и опасността. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
