неделя, 30 април 2017 г.

Ситуацията около гражданския протест и завеждането на ново съдебно дяло срещу тъй своенравната и упорита директорка на ПГЕЕ



Тази вечер разговарях с един колега, с един учител, с когото съм работил и с когото се познавам. Той се поинтересува от ситуацията, в която се намира моят граждански протест - и как стоят нещата около решаването на епичния казус, свързан с отношенията ми с тъй своенравната директорка на ПГЕЕ в Пловдив, която преди пет седмици ме опраска (уволни) и вече цели пет седмици със завидна инатливост издържа на целебната провокация, която й устроих с моя граждански протест. Понеже, предполагам, и други хора се интересуват от тия проблеми, решавам да публикувам разговора ми с този човек, т.е. решавам да дам публичност на истинското състояние по повод на тия толкова многозначителни истории; ето какво си казахме двамата:

Колега каза: Здравей, колега! Как си? Как се чувстваш?

Ангел Грънчаров каза: Здрасти! Чудесно се чувствам, мерси! :-) Да се бори човек за правата си е чудесно...

Колега каза: Да, така е, макар че понякога се плаща твърде висока цена. Заведе ли дело? Нали знаеш, че като отлагаш бавиш връщането си на работа? Така губиш и стаж, и пари. Гледам клиповете с интерес, напоследък взе да става много интересно. Жалко, че съм на работа, иначе щях да дойда на протеста.

Ангел Грънчаров каза: Не мога засега да намеря адвокат. Всички отказват. Затова още не съм завел дело. Що го сторя в близките седмица-две.

Колега каза: Дори и тази известната ли?

Ангел Грънчаров каза: Да, всички адвокати, с които разговарях, казват, че директорката си била защитила тезата по превъзходен начин и делото щяло да бъде много тежко... Аз имам чувството, че ги обезнадеждават обаче най-вече големите връзки на директорката в средите на съдебната власт...

Колега каза: Е, нали заповедта не била законна?

Ангел Грънчаров каза: Свекърът й, казват, бил известен магистрат или прочут адвокат. Човек с влияние в съдебните среди.

Колега каза: И какво от това? Има хора дето водят дела срещу самия Бойко. А какво като е известен магистрат?

Ангел Грънчаров каза: Ами високопоставен фактор в съдебната власт бил. Така казват хората.

Колега каза: Знам. Имах предвид, че е нищо в сравнение с Бойко.

Ангел Грънчаров каза: Заповедта й е даже с невярна дата, но и това е въпрос на тълкуване.

Колега каза: Не мисля. Сигурен съм, че невярната дата е груба грешка. Да ти препоръчам адвокат от София? Или си решил сам да водиш битката в съда?

Ангел Грънчаров каза: Не мога да плащам разходите за пътуване, те са понякога много по-големи от хонорара на адвоката.

Колега каза: Ми ще питаш колко ще струва. Какво си решил да правиш? Как ще се защитаваш в съда?

Ангел Грънчаров каза: Ако не намеря адвокат ще се защищавам сам, още повече че ще бъда без никакви доходи (нямам право на обезщетение за безработица) и ще мога да поискам служебен адвокат. Поради пълно безпаричие.

Колега каза: Това ме притеснява много. Как така сам срещу адвокатите на директорката и срещу опитни магистрати?

Ангел Грънчаров каза: В съда ще се обсъжда въпроса дали съм некадърен и ще бъдат поставени въпроси около по-новите образователни технологии, по тия въпроси ще ми е по-трудно да обяснявам всичко на адвокат, по-добре ще е аз да си водя делото.

Колега каза: Страх ме е и се притеснявам за теб.

Ангел Грънчаров каза: Е, все пак не ме грози смъртна присъда - както това е било в случая на Сократ. :-) Но знае ли се, това дело и мен може да ме убие като едното нищо?!

Колега каза: Инспекцията по труда разреши ли й да те уволни? Ти си с ТЕЛК, няма право да те освобождава.

Ангел Грънчаров каза: Да, тя има връзки във всички органи на всички власти... ДС у нас, знайно е, съвсем не е за подценяване. Тя получи разрешение и от ТЕЛК. Явно за хората, имащи връзки, включително и по линия на ДС, може всичко... Това са господарите на България.

Колега каза: Дано трудно разпростре ръка и в съда. Ето предния път не успя.

Ангел Грънчаров каза: Тя доказа, че в съда връзките й са особено големи. Разполага с влиятелни адвокати, разполагащи с огромни връзки сред прокурори и съдии... У нас делата ги печели оня, който има пари и връзки, аз нямам нито едното, нито другото... Но мой съюзник е истината все пак. Единствено на това залагам...

Колега каза: Плати на някой адвокат да подготви документите за съда, пък после сам води делото.

Ангел Грънчаров каза: Аз вече имам подготвен иск от предишното дяло, писан е от добър адвокат, казусът е абсолютно същият.

Колега каза: А, това е добре. Дано истината възтържествува! Какво мисли РУО по въпроса? Инспекторката дали е дала протокол срещу теб? Защото тя е единствената, която би могла да има реална преценка.

Ангел Грънчаров каза: Този път инспекторката май няма подпис под протокол от посещение на мой час... но не знам какви изненади са ми подготвили двете приятелки и административни сестри, директорката и инспекторката по философия. Ще го разбера като директорката прати папките си с компромати срещу мен за съда.

Колега каза: Т.е. съдът ще вземе решението й под внимание. Има ли друго вещо лице, т.е. лице, компетентно по философия?

Ангел Грънчаров каза: Преценката на инспекторката по философия обаче не може да е реална (обективна) щото тя е привърженик на друг подход. Поради което е пристрастна, ще се наложи да искам вещо лице, някой авторитет в преподаването на философия, професор.

Колега каза: Възможно ли е това?

Ангел Грънчаров каза: Без вещи лица няма да мине... Да, разбира се... Понеже въпросът е специализиран, самите съдии не са компетентни да съдят по темата как трябва да се преподава в съвременни условия в училище...

Колега каза: Чудя се защо бТВ не отразява стачката? Защо медиите мълчат? Не знаят ли? Медиите мълчат. Националните имам предвид.

Ангел Грънчаров каза: Знаят медиите всичко, но преценяват, че въпросът не е интересен щото, моля ти се, бил въпрос на "лични отношения" между директор и учител. Медиите у нас търсят само скандални новини и бягат от истински важните проблеми...

Колега каза: ОК. Ще те оставям. Нека Бог да е с теб! Дано пак спечелиш битката в съда.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря! Хубава вечер!

Колега каза: И на теб!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Урок първи към Б.Борисов: не ти си господар на България и на българите, да имаш много здраве от мен, истината е, че ти си наш слуга, а пък господари сме ний, гражданите!



С Б.Борисов сме фейсбук-"приятели" от септември 2013 г., нямам спомен как е станало това, той ли е поискал да се сприятелим, аз ли съм поискал, някой друг ли е направил нужното да ни свърже, наистина не помня. Но е факт, че се водим "приятели", ето, ползвам се от тази възможност и чат-пат му пиша това-онова на страницата. От днес обаче решавам да му стана нещо като нещатен съветник, ще му пиша вече комай всеки ден; ето какво написах в тази връзка на страницата му днес:

Г-н Борисов, Вий пък нали вече оправихте хептен Българията, та сега се зафанахте да оправяте и... Македония! Оставете македонците, те ще си се оправят, гледайте си своите тукашни работи, ама и тях май не гледате, имам чувството, че сте я подкарал хептен през просото.

По тази причина съм силно обезпокоен и като български гражданин реших да те взема под своя опека, почвам да ти пиша ако требва секи Божи ден и за всичко ще ти казвам как изглежда през моите очи. Ето тук можеш да видиш каква ми е идеята:


Ставам ти нещо като доброволен учител и съветник по това как смислено и разумно се упражнява властта. Имай го предвид.

Засега толкова. Правя ти една добрина, да видим дали ще сфанеш и дали ще се възползваш. Писмата ми ще са отворени и ще бъдат също така обнародвани, тъй че нема да има мърдане, ще ти се наложи да изпълняваш.

Урок първи от днес, по който нищо не знаеш, живееш с напълно сгрешена представа: не ти си господар на България и на българите, не, да имаш много здраве от мен, истината е, че ти си наш слуга, а пък господари сме ний, гражданите!

Повтаряй си го това непрекъснато, нема защо да се перчиш толкова, не ти отива на слугинския статус, ний, гражданите, помни това, сме господарите, ний сме суверенът, а ти си ни слуга, ний сме ти началнико, загря ли сега каква е истината?!

Толкоз засега. Хубав ден!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Зафащам да уча на ум и разум, а също така и на демокрация най-високопоставеното лице във властта у нас, именно г-н Премиеро



През годините съм писал доста отворени писма до... Б.Борисов, тази сутрин се порових малко в Гугъл и открих няколко, сред които и някои по-важни, ето:




Това пък е мое отворено писмо под формата на петиция, подписано от 424 човека, то е от 21.03.2012 година: Открито писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос


Разбира се, нито веднъж Б.Борисов не ми е отговорил на мое писмо (Президентът Плевнелиев обаче ми е отговарял, и то неведнъж!). Аз обаче пиша тия писма не толкова до него, а те са по-скоро адресирани до... гражданите, до гласоподавателите, до данъкоплатците, до избирателите. Спомням си, че навремето, когато Боко се зафана с политика, се опитах да му въздействам да потръгне в по-разумна посока чрез такива писма, примерно му давах съвет да се възползва от експертния, управленски и държавнически потенциал на Иван Костов, тогава лидер на ДСБ и на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, ала Боко, знаете, тогава си играеше игричките със Сидеров и с Яне Янев, иначе казано, държа се крайно глупаво, с което ощети държавата колкото можа - и даже още повече от това. Прочее, това, което на нас ни се струва неразумно, то е добре обяснимо чрез една такава хипотеза: Боко не взема сам никакви решения, он, горкият, е просто кукла на конци на силите, които инвестираха в него, на които самият Боко е политически инженерен проект, ясно кои са тия сили, това са ченгесарските и прокремълски среди. Сега Боко се напиня да ни бъде за трети път премиер и то при положение, че всички ние вече добре знаем какво може, он показа що може, аз лично не вервам, че он може да покаже нещо повече от това, което вече показа. А он може ето какво: да се перчи пред репортерките и пред водещите у телевизоро и да плямпа общи приказки, издаващи само това, че хал-хабер си няма за истински важните въпроси пред нацията и страната, може също така да реже ленти, туй нещо много го обича, оти същото нещо навремето го правеше и неговият учител в политиката бай ви Тодор Живков, какво друго може Боко, вий сещате ли се, че аз не се сещам?! Да, пардон, забравих, Боко може да рита мачлета, леле, щях да забравя най-важното, дека он може, щях за малко да стана на резил да забравя туй нещо, дека он най-много го умее. И да лъже умее Боко, за туй спор нема. Да прави обаче некакви реформи Боко нема никаква воля, он не само че не знае що требе да се прави в управлението на държавата, он като капак на сичко има и съвсем погрешни представи за това що е власт, за какво служи властта, какво требе да прави добрият управник и държавник и т.н.

Та с оглед на това, че туй недоразумение пак се напиня да ни стане за трети път премиер и най-вероятно меракът му ке се изпълни, решавам тая сутрин, понеже съм добър гражданин на своята страна, да зема да му пиша на Боко ако требе секи Божи ден и да му казвам некои неща, които са важни според мен; ще се опитам да му стана нещо като... доброволен съветник, ще се опитам малко от малко да го обуча на управление, на политика, на демокрация, ще му кажа некои истини, които никой друг нема да му каже, абе ще се опитам да му въздействам по посока на това барем малко от малко да не прави чак такива глупости, да почне да се държи малко по-разумно, ще си предложа услугите му на философ на политиката, на човек, който е значително по-напреднал от него в тия области.

Защо правя това ли? Ами защото, казах вече, съм съвестен гражданин на своята страна, на второ место щото съм човек-християнин, не мога да стоя със скръстени ръце и да гледам сеир когато Боко се излага, прави гаф след гаф или не прави нищо смислено и разумно, ами прави само глупости; бидейки християнин, се чувствам длъжен да му помогна, човеци сме все пак, мама му стара, ето, на това основание и решавам да му се притека на помощ. Ще проява известна човещина, от друга страна като учител, като философ, като човек, който цял живот е изучавал тия неща и е напреднал, именно добре знае как се управлява държавата, понятна ми е технологията на смисленото, на разумното упражняване на властта, ще се опитам според силите си да обуча нашия пръв народен любимец и вече щатен оправяч на страната и нацията ни, да му предам известно количество разум - белким направи и нещо добро. Това ми е благородното и великодушно намерение, пък какво ще стане, то ще се разбере. Но какво ми пречи да опитам, а?

Ако не опитам, нищо добро не очаквам да се случи, щото около Боко, знайно е, в момента щъкат легион разни подлизурковци, никой от тех нема да посмее да му каже нещо, което нема да му се хареса, нема да му каже нещо важно, нема да посмее никой да му каже истината, е, моята работа пък е да казвам истината; ето затова се самоназначавам за нещо като философски и граждански съветник на г-н Премиеро, в това си качество, повтарям, ще му направя безценна услуга - щото ще му казвам това, което никой друг нема да му каже.

Дали Боко ще може да оцени жеста ми - това на мен, не крия, ми е интересно да го разбера, разбира се, не вервам, че ще се вслуша в съветите ми; но аз покрай другото съм и пишещ човек, писател съм, за мен е важно да съм си изпълнил дълга като мислещ и пишещ човек, за мен е важно да знам, че съм му казал истината и то такава, каквато на мен ми се е открила, без да крия нищо, пределно откровено и честно да му я съобщя, пък дали ще се вслуша в моите предупреждения си е вече негова работа. Ако се вслуша, добре, ако не се вслуша - ще съжалява един ден, ще си плати за лукса да пренебрегне разумните съвети на един мислещ и силно заинтересован за бъдещето на страната си човек и гражданин.

Абе аз да си изпълня задачата, пък да става каквото ще: мой дълг е да говоря, да пиша, да казвам това, което смятам за разумно, да се опитвам да убеждавам в него ония, които не разбират, които също така и немат време да се отдадат на мислене, сред тях на видно место е и г-н Премиеро, който, както знаем, е така потънал в суетностите на властта, че нема време да се позамисли, он требе да реже ленти, да се перчи пред камерите и пред репортерките, да дърдори лъжливи думи за да кара електоратецо да го обича още повече и повече, он наистина нема време за мислене щото требе да рита мачлета и прочие. Абе има си нужда от това един философ да стои до управника и да му казва истината, ама къде ти у Боко такава висока култура сам да се сети за това нещо, ето, като он не се сеща, аз пък си предлагам сам услугите, все пак живеем в 21-ия век и имам възможността да му казвам каквото мисля чрез съвременните средства за комуникация: грехота е тази възможност да не бъде използвана в пълна мяра.

Толкова. Тази сутрин нема да му пиша писмо, но ще му пратя... телеграма, с която ще го известя за намерението си да му стана нещо като негов граждански съветник и политически ментор, човек, който го наставлява да прави по-малко глупости и щуротии. И от утре, живот и здраве да е, понеже съм изцяло "безработен" (наскоро една самозабравила се директорка, гореща фенка на г-н Премиеро, която му е вечно задължена, че й даде таз толкова дълго бленувана от нея длъжност!) ме опраска, ме уволни, ето, по тази причина сега имам и времето, и възможността да преподавам философия на правото, на политиката, на управлението и прочие не на гимназистите, а на самия г-н Премиер: леле, виждате как ми пораснаха акциите, а?!

Аз от доста време се мъча да уча на демокрация тази въпросната управничка от най-нисшето управленско ниво в образованието, ала тя се оказа костелив орех, съвсем не възприема нищо, сега пък се зафащам да уча на ум и разум, а също така и на демокрация най-високопоставеното лице във властта у нас, именно г-н Премиеро. (Г-н Президентът си има други учители, там нема да се меся засега, макар и он спешно да се нуждае от ум и разум, ала понеже властта му е много по-малка, по-големо значение има да науча на нещичко г-н Премиеро.) Такива работи. Какво ще кажете за идеята ми, а, кажете нещо де, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, кажете нещичко, нали признавате, че идеята ми е великолепна? Признайте си го де, що се инатите сега?

Ще събера после всичките тия писъмца до г-н Премиеро и ще ги издам в книга, да остане за бъдните поколения какво съм писал на нашио пръв управник; ще се види след време, че ако он се беше вслушал в съветите ми щеше вероятно страната ни да има по-друга, значително по-добра съдба. А понеже ще пиша тая книга на един съвсем народен език, виждате, не пиша културно, а се изразявам твърде просташки, да не кажа на един чисто мутренски език, възниква въпросо дали не требе да почна още сега да пиша на г-н Премиеро по-културно, на един по-учен език, щото иначе ще излезе, че го подигравам, че се гавря с него, че го обиждам и пр. Да, как мислите, дали не требва да почна още сега да пиша на един литературен и възпитан език и стил - или е по-добре да продължа да му пиша съвсем простолюдно, пределно по народному, а, какво ще кажете, кое е по-доброто и разумното?

Г-н Премиеро, чест му прави, не се срамува, че е прост - знаете ония памятни негови думи, казани пред народо, а именно: "Аз съм прост и вий сте прости - и затова така убаво се разбираме!". Е, понеже и аз сакам да се разбера колкото се може по-добре с г-н Премиеро, май по необходимост ми се налага да се изразявам по-просто, да не кажа просташки, но все пак е добре да му пиша на един простонароден, но затова пък близък на всинца ни и затова толкова понятен език. Знаете, народът у нас, примерно, не казва "Царят", а вика "Царо", нали така беше когато оправяч ни беше Царо?

Знаете, в София се говори и по един по-народен език, имам предвид "софиянците", дека са дошле от некое село, г-н Премиеро пък е от Банкя, моя милост пък е от Долна баня, долавям, че г-н Премиеро във всекидневното си изразяване употребява таман същия език, дека го говорят моите и неговите съграждани, щот и Долна баня, и Банкя са все с градски статус, нищо че са иначе са си села. Та защо требе, кажете ми сега, с г-н Премиеро да си кълчим устите да говорим по-културно като може да си говорим така, че и народът да ни разбере, а, кажете де?! Нали искаме да сме пределно откровени и да си казваме самата истина - ето, по тази причина и требе, според мен, да говорим на един най-естествен простонароден език. Е, където требе, ще се изразяваме и културно, то ще се види, според случая. Или както дойде. Важното е да не си кривим душите. Важното е истината да не пострада, ето това е водещото според мен. Туйто. Спирам и по този въпрос.

Ще гледам да пиша колкото се може по-кратки писъмца на г-н Премиеро - знам, че он нема време да чете, камо ли пък да мисли. Аз затуй вместо него ще мисля и ще му казвам каквото съм измислил. И ще му правя услуга, казахме, съвсем доброволно и безплатно ще му правя таз услуга. Не се навирам г-н Премиеро да ме назначи за свой официален съветник, немам такава амбиция, знам, че не мога да се вредя за такава една длъжност, сигур он вече си има и съветници, и щатни ласкатели, и всичко си има, всичко е вече налице за да му изкопаят гроба, тъй да се рече. Е, ако г-н Премиеро рече в един момент да ми даде известно символично заплащане за моите услуги, нема да се дърпам, щото сега съм съвсем без никакви доходи, а да съветваш г-н Премиеро, да мислиш вместо него по най-сложните държавни въпроси си е най-тежка и отговорна работа, която требва да се заплаща. Но и с нищо да не ми се отблагодари г-н Премиеро за съветите и за услугите, нема значение, за мен е важното е да си изпълня дълга - колкото и глупаво да ви се чини това, за мен така стоят нещата. Майната им на парите, ний за други неща се борим; за нас е валиден девизът на Стамболов:

Не щеме ний богатства,
не щеме ний пари,
а искаме свобода,
човешки правдини!

Такива работи ни вълнуват нас. Ще требе да обуча и г-н Премиеро на тия неща, но да видим де, поставям си една свръхзадача, аз обичам такива трудни, почти неизпълними задачи; всичко ще се види обаче след като се опита, иначе няма как да разберем.

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

събота, 29 април 2017 г.

Служенето на червото, на стомаха и пренебрегването на духа на човека е предвестник на гибелта на човека



Народът у нас най-много обича да яде. Не да чете, не да мисли, а именно да яде...

Да дъвче, да лапа, да гълта, да плюска. Всички бизнеси, свързани с яденето, с пълненето на стомаха на вечните гладници, просперират у нас. И у света, но най-вече у нас. У нас готвачите са най-авторитетни, те станаха шоу-звезди, те са нещо като водачи и кумири на народа.

Едва когато не готвачите, а... философите станат водачи на народа, едва когато народът почне да се вслушва в думите на философите, а не на готвачите, едва тогава този народ ще излезе от тресавището на материализма и бездуховността.

Кога ще стане това ли? И как ще стане ли? Ето една хубава тема за размисъл. Как едно човешко същество да бъде убедено, че не е чак толкова важно да си пълниш... червото, да, човекът не е едно черво, което трябва да бъде постоянно пълнено, ний, човеците, не сме двукраки фабрики за... екскременти (да не казвам оная известната дума, сещате се коя), да, не червото си трябва да гледаме да пълним, а душите си трябва най-после да почнем да храним.

А храната за душата - това са прекрасни мисли, идеи, истини; душата се храни с духовни неща, които у нас народът изобщо не цени. Книга ли да си купи или две кила пържоли? Разбира се, че ще предпочете пържолите масовият българин... Само идиот по нашенските масови представи може да предпочете книга пред пържоли - или кюфтета, мммм, милите, как приятно ухаят пустите му печени на скара кюфтета!

Това са мисли и думи на един човек като мен, който вече втора седмица е в... гладна стачка, гладувам в знак на протест за това, че няма свобода в българското образование, а новаторите и творчески мислещите учители са подложени на гонения, включително политически (щот ний се борим за демократизиране на българското образование, а това е политическа позиция!).

Та ако много съм ви раздразнил или обидил с тия мои толкова грозни, толкова кощунствени мисли, моля ме извинете...

Начало на дискусия:

Ata Kun каза: Къде в сегашните държави философи са водачи?

Ангел Грънчаров каза: Ata Kun, един умен, мислещ, разумен, мъдро постъпващ политик е философ, има и такива. И ний имахме такъв политик и държавник. Костов се казваше. Но аз не смятам, че политиците трябва да са истинските водачи на народа. Казах ДУХОВНИ водачи следва да са философите, народ без духовни водачи, а само с материални такива (готвачите са материални водачи!) е народ, който преживява най-страшна духовна катастрофа. Служенето на червото, на стомаха и пренебрегването на духа на човека е предвестник на гибелта на една общност.

Naiden Dimov каза: Важно е да е пълен стомаха, иначе от училище бягат:


Цецка Тодорова каза: Е, още римляните са го казали "Хляб и зрелища "! И от второто имаме достатъчно!

Марияна Маринова каза: Не само яде, но пуши и пие като за световно! Живот на скотове!!!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Само причастността към истината носи свобода, дарява свобода, ражда свобода, а отдадеността на лъжата ражда унижения, робство, тирания и безчовечност


Вчера, седейки на мястото си на протеста (за свобода в образованието), ми се случиха интересни и показателни неща, разговарях с доста хора, разбрах онова, което преди това съм недооценявал и т.н. Искам тук да кажа нещичко за онова, което ме е впечатлило най-много - за да имам и в текст най-важното, което съм открил или разбрал. Иначе, знаете, почти всичко е записано на видео, там обаче е работата, че всичките ми мисли и изводи тям ги няма, няма как да ги има. Ето, по тази причина понякога ми се налага да пиша. Тази сутрин обаче имам малко време за писане, ще напиша обаче онова, което там не е отразено - макар че, както знаете, аз там не млъквам, постоянно говоря, правя си своите беседи, разсъждавам, целта е клипчетата да не стоят празни откъм смисъл, смисълът за мен е водещото, истински важното.

Вие ще видите в клипчетата как в един момент се появи една дама, която ми подари... ябълка, каза, че всеки ден ме гледа от прозореца си (живеела в блока насреща), знаела всичко за мен, гледала била моето предаване по телевизията, каза, че нищо не трябва да й обяснявам, почна след това да ми говори, че... Бог мен ме е пратил, това, което правя, е един вид по Божия поръка, че Бог е тук, Бог е светлина и пр., каза ми много ентусиазиращи неща, неща, които не ми бяха казвани; каза ми ги при това по начин, който ме накара да се почувствам особено. В един момент обаче една друга гражданка от квартала, която се беше спряла, аз бях почнал да й казвам за какво протестирам, се забърза да си тръгва, щото отгоре била идвала... "една луда", та по тази причина се отвори дума за... лудите, моята събеседничка тогава каза:

- Да, нас ни наричат... луди, спокойно, не сме луди: мъдрите не са луди!

По-късно се оказа, че родителите на тази дама я били вкарвали в... психиатрия понеже тя говорела за... Бога, представяте ли си това пък какво значи?! Който говори за Бога, е луд - по нашите разпространени представи, така ли излиза?! Божиите хора са... луди, свестните у нас ги смятат за луди, това пък са думи на Ботев. Такива работи, това са неизбежни работи в страна, в която норма е материалното, антидуховното, ето, и философи, и проповедници на Бога, и други подобни хора, борци за справедливост и т.н. биват у Нашенско определяни за "ненормални", за "луди", това е положението, нема, дето се казва, мърдане. А пък аз около своята сергийка на протеста почнах да събирам... лудите, докато "нормалните" се стараят да ме отбягват, те заобикалят отдалече мястото ми на протеста - вероятно щото ги е страх да не се "заразят" с лудостта ми! (Лудостта заразно "заболяване" ли е - вероятно да, щом толкова много се плашат, нищо чудно и да смятат, че лудостта е заразно заболяване! Ами това да си мислещ те прави неизбежно луд в страна, в която немисленето е норма, а пък отчайващо немислещи, глупави хора са нещо като кумири, те са също така и властелини на този същия потънал в скудоумие, в малоумие народ.)

Тъй. По този фундаментално важен за разбирането пункт казах нещичко. Днес обещавам да бъда пределно кратък. Щото много хора ми казват, че ако пиша кратко, неимоверно много ще станат почитатели ми, щял съм бил да постигна огромен успех. Но моите... "фермани", дългите ми словоизлияния плашели хората, в днешно време хората не обичали да четат и пр. Те и да мислят не обичат хората, но това значи ли че ний, дето обичаме да мислим, следва да се откажем от мисленето? Не, разбира се. ще си бъдем себе си. Ще си пишем колкото искаме. За мен, разбира се, е значително по-лесно да пиша кратки текстове. Мога да пиша и кратко. Но когато се налага, ще пиша и дълго. Както искам ще пиша. Аз решавам колко, за какво, кога, как и пр. да пиша. Толкова и по този пункт.

Та вчера вътре в училището директорката произнасяше прочувствени лицемерни думи за училището, за "неспирните успехи", за "великите постижения" на "сплотения колектив" и пр., думата "колектив" е нейна любима дума, естествено. Учителското тяло, пременено с най-новите си дрехи, е гледало с нежен поглед властелинката си, имало е и гости, които са се умилявали от идилията, от тъй милото тържество, после пък, предполагаме, както му е редът, още повече са се умилявали и гости, и домакини, на банкета, хапнали са, пийнали са, чукнали са чаши за новите бъдни успехи и прочие. Разбира се, добрият тон изисква никой от тях да не мисли за "оня там долен еретик", който и днес стои до входа със своя омразен син чадър и проповядва глупотевините си за свобода, за демокрация, за некакви си там човешки права и прочие, ний пък не щем нито права, нито свобода, нам така си ни е убаво, нали така?! Айде де, ще подлъгва той учениците с някаква си там свобода и демокрация и ще се опитва да разруши нашия толкова прекрасен комунистически рай! Откъде-накъде тоз наглец ще ни руши раят, пардон, раят ни не е комунистически, а е... демократичен, у нас имаме истинска демокрация, щото демокрацията ни е "правилна", докато оня там наг лец проповядва всъщност не демокрация, а анархия, той проповядва, моля ви се, свободия, нъл тъй, ний обаче сме поклонници на здравия ред, на здравата ръка, ний пипаме твърдо, нема да се преструваме, че сме либерални, от тоя пасти либерализъм нищо добро не може да произлезе, в това поне всички сме солидарни, нали така, драги другарки и другари?! Нещо такова са си мислели хората, дето са се умилявали на прочувствените лъжливи думи на директорката, на господарката, която направи толкова много добрини на колектива, ето, заплатите ни вдигна (Бойко ни ги вдигна де, но те с Бойко са едно цяло, абе партията ни дигна заплатите!), хубави банкети ни дава, угощава ни щедро с кебапчета и със сладкиши, и винце има, и безалкохолно, зер, ний не сме некакви пияници, ний сме просто гладни учители, които обичаме да си хапваме - особено когато директорката черпи с държавните пари. Много сме послушни, имаме големи успехи, ето, заслужили сме си да бъдем почерпени, а пък тоя та до входа на тротоара, дето се прави на интересен (ще ми протестира той, и то дори и на този памятен празничен ден!), понеже не слушка, нема да папка, нали така, нали такава е нашта вдъхновяваща максима, на която служим с всички сили: да, който слушка, он папка, който не слушка, не папка, такъв нека да мре от глад! Гладна стачка ще ми прави той, ний пък днес ще си похапнем здравата на държавни разноски, ех, какви хубави банкети имаше при социализма, хубаво е, че нашта любима директорка продължава тез славни социалистически традиции, сред които безплатните банкети бяха най-вдъхновяващото. И ордени на първенците ще даде директорката, е, ордени ако нема, ще даде на всички най-заслужили по една грамота, нали така?! Туйто! Празник е, мама му стара, а наздраве сега! Ако требва, ще попеем и песента "Разцветали яблоки и груши...", ех, идилия, ето това е раят на земята! Другари, ний нашия рай нема да допуснем някой да ни го събори, нет, ний това нещо нема да допуснем и ще се борим ако требе със саби, и с зъби, и с нокти, и с куршуми, ако се наложи де!

Интересно е, че тези колеги или учители, които си тръгнаха по-рано и не останаха на банкета, минаха покрай сергията ми и ме поздравиха, а някои от тях се спряха и ми казаха по някоя и друга най-човечна дума. Примерно една учителка (по понятни причини не мога да й кажа името) ми рече ето какво:

- Много съжалявам, че всичко това се случи с теб и че днес не си сред нас! Напълно те разбирам и ти съчувствам! Желая ти успех!

Каза ми това набързо и си тръгна! Интересно е, че същата тази колежка в предишните дни минаваше покрай мен така, както се минава през турски гробища, стараеше да покаже, че изобщо не ме забелязва, сякаш тям ме няма. Сега се спря, въпреки риска да я види някой и ми каза тия думи, с които показа, че е човек. Предполагам, по същия начин, в сложната и тежка ситуация, оценяват нещата и другите колеги, а са принудени да участват в маскарада, както се полага, като си слагат подходящи за него маски. Примерно мило да се усмихват на прочувствените лъжливо-патетични думи на директорката, тя си пада по тях, ох, как си пада тя по такива думи! Тя всъщност други думи освен такива и не може да говори. Тя владее стила на едновремешните лъжливи речи за "неспирните успехи", тя мисли в тия категории, тя на тази база иначе просто не мож е да мисли и по тази причина, примерно, мен ме възприе като враг, който трябва да бъде безпощадно ликвидиран, несмотря на средствата! Тъй де, нема сега да показваме мекушавост спрямо враговете, нали така, другари, нема да се излагаме!

Като казах руската дума по-горе се сещам мигновено за това, че вчера при мен се спря една учителка (от "сплотения колектив", естествено!), с която никога не бях разговарял до този момент, просто тя е нова, от известно време е в училището, но аз за себе си, кой знае защо, я бях нарекъл "партийната секретарка", просто има тази дама лице, което по някакви причини го асоциирам с лицата на този едновремешен типаж. С нея сме се засичали в учителската стая, поздравявали сме се с по едно "Добър ден!", но никога не бяхме разговаряли. До вчера. Вчера тази дама (която иначе всеки ден минаваше покрай мен), се спря до сергията ми, поиска да говори с мен (аз в този момент разговарях с друга дама, блогърка, който ме разпитваше нещо) наложи ми се да прекратя разговора с нея, щото въпросната колежка каза, че искала да ми каже нещо "лично". Като проговори тази втората дама, колежката, не блогърката, се оказа, че има ясно изразен руски акцент, явно е рускиня, изразяваше се доста трудно, не мога да кажа доколко това се дължи защото не е научила българския език (по причина че е предполагам, наскоро в България), или говори така не защото е наскоро у нас и не защото не знае езика, а защото, както правят рускините, дето са живели дълго време у нас, продължава да си криви устата да показва руски акцент само и само за да показва на всички, че е рускиня, че един вид е господарка в тази страна, имат го този адет рускините, голяма част сред тях, не всичките, но доста са тия именно рускини. Както и да е, това го казвам по принцип, бях длъжен да го кажа. Не го казвам за да се заяждам с тази дама, с почти рускоговорещата учителка, учителка, която говори с доста силен руски акцент, предполагам, така тя говори и с учениците, кой знае как това звучи в техните уши. И тя ми каза в общи линии следното, ето сега ще ми е много трудно да възпроизведа речта й, ала ще опитам:

- Аз искала каже Вам нещо важное. Аз понимаю защо Вы протестирате, но се пугаю че младите, че децата не могут да разбере. Те са деца, това много трудно за тях да разбере. Вы в таком смысле ги поставяте в много сложная ситуация, боюсь че они не понимают, не могат разбере. Ето слишком испитание за них, понимаете? Я вам этого исках да каже, ето сега ви го казва. Не бива така. Они дети все пак. Не надо. Прошу не ядосватся, я честно ви го казва ето. Надеюсь че разбирате моята забота. Если те бяха по-големи, хубаво, но они не са големи, они незрелые, не бива така! Вы учите их на демокрация, но они очен маленкие. Не могут разберат вас. Затова я думаю, че това е ваша грешка. Трябва да внимавате защото те маленкие. Чистосердечно ви казва това, понимаете? Не надо злится, съвсем човешки ви го казва.

Аз в първия момент, като започна речта си тази дама, ми хрумна мисълта да й кажа да се изразява направо на руски, да почне да пердаши на руски, щото съм руски възпитаник, учил съм в Петербург, но реших да си спестя таз подробност, та да мога да се насладя на руско-българската й "братска реч". Разбира се, опитах се да обсъдя с нея интересния проблем, който тя постави, казах й, че това, което ми казва, е интересно, е важно също така, готов съм да участвам в дебат по тия въпроси, щото наистина са важни. Подхвърлих, че от много време поставям подобни въпроси в безброй доклади и жалби, ала директорката не им обръща внимание, а пък ето, сега ме опраска и уволни, тъй че дебат тя очевидно не желая да допусне. Като чу думата "директорка" събеседничката ми пак взе думата и каза ето тия многозначителни думи:

- Я не знаю о Ваших отношениях, разбира, че много сложно, но не знам почему так у вас получило се. Неприятно, конечно, но не могу ничем помочь. Я об етом не могу разговаря, Вы разбрали, друга моя грижа: че деца не могут понять Вас. И захотела да каже на вас това, да го имате предвид. Только това. За другото не мога да говори.

Аз й благодарих, казах й, че това, което ми каза, е интересно и важно за мен, ще помисля над него и толкова, въпросната дама си тръгна. Сега като казвам какво ми е казала правя ли й нещо лошо?! Дали ще й навреди това, примерно, заради самия факт, че е разговаряла с мен, дали и на нея няма да й продължат договора?! Това аз не мога да кажа, директорката обаче е доста отмъстителна. Всъщност пиша за този епизод само за да я тествам: ако и тази рускоговоряща учителка бъде опраскана, ако и на нея не продължат договора, то значи тестът ми дава очаквания резултат. Ако не я опраскат, значи допускането ми не е вярно. Но е факт, че един друг учител и колега, преподавал дълги години френски и история, който е правил безброй услуги на ръководството щото заместваше отсъстващи учители, казва се Неделин Бояджиев, горкият, понеже допусна неблагоразумието да разговаря открито с мен, "еретика", не само в междучасията, ами и иначе, с него сме ходили много пъти в свободното си време на пийнем чай или сок, разхождали сме се заедно и пр., той, значи, си плати за това неблагоразумие, ето, вече от доста време е безработен, когато се освободи щата за него, директорката нарочно взе съвсем друг човек, а него го изрита на улицата! Той е още един пореден пример за нейната отмъстителност. Затова другите колеги така отдалеч заобикалят моята протестна сергия, не за друго. Който се спре и директорката го види (или и донесат "добри хора", че се е спрял!), той ще си плати непременно. Туйто. И по този пункт няма смисъл повече да се говори. Да видим сега обаче дали рускоговорящата учителка в ПГЕЕ (аз не знам дали тя преподава руски или нещо друго, не зная това, чистосърдечно си признавам че не зная какво преподава тази дама!) дали ще го отнесе ("както куцо пиле отняся домат или кренвирш!"), дали ще бъде наказана заради това, че се спря да разговаря с мен и самият "злодей Грънчаров" нарочно донесе това на жадната за мъст директорка. Ами да заложим едно малко експериментче, да тестваме теориите си: да видим дали ще бъде опраскана и тъй неблагоразумно спрялата се да говори с мен рускоезична учителка!

А иначе - да отбележа и това, то има значение - вчера доста хора ме видяха на протеста, имам предвид от гостите, поканени от директорката, това бяха и бивши ученици, и бивши учители, и директори, абе сума ти народ, за нейна зла участ, ме видя, доста от тях разговаряха с мен, разбраха и за моята гледна точка. Тъй че оценявам своя протест за все по-успешен. Има смисъл да се протестира, помнете го това от мен, има огромен смисъл истината да бъде защищавана! Защото само причастността към истината, знайно е, носи свобода, дарява свобода, ражда свобода, а отдадеността на лъжата ражда робство и тирания. Толкова са прости тия неща, че ми е неудобно да ги пиша вече. Но ето, налага се.

Ами толкова за днес. Налага се да спра. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Чао засега, приятен уикенд!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Начало на нова дискусия за истината



Написах във Фейсбук нещичко за истината, гледам, доста хора са го харесали, а пък един човек се е и изказал, отговорих му, ето, има възможност да се проведе дискусия за най-важното всъщност, именно за истината, заповядайте, включете се, стига да ви вълнува този въпрос:

Заложилият на истината винаги печели... Затова да му мислят ония, които са дръзнали да живеят с истината в раздор!

Stan Yosifovski, приятел на Ерол Ибрахимов каза: Колкото и да разправят, че истината е въпрос на гледна точка, тя е свобода. Гледната точка е само на тоя дето ти слага прангите и ти опъва спирачката. А и свинята лебед никога няма да стане!

Ангел Грънчаров каза: Там е работата, че истината НЕ Е въпрос на гледна точка или на споразумяване помежду ни, не истината зависи от нас, а ние зависим от нея. Нашите мнения би следвало да зависят от истината, щото тя е нещо като тяхна мярка и мащаб. Който поставя своето мнение над истината, се е объркал твърде много и непременно един ден ще съжалява...

А за това, че истината е свобода съм съгласен, истината е това, което ни освобождава. Който мисли според истината, е свободен, той ще живее разумно и добре, а ония, които нехаят за истината, се заплитат в заблуди (в илюзии, в лъжи, в грешки, в грехове) и на това основание губят свободата си.

Който не служи на истината, той служи на своята празна суетност - и по тази причина неизбежно почва да страда. Няма как да изтарикатстваме спрямо истината, винаги ще ни се наложи да си платим за измяната към нея.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

петък, 28 април 2017 г.

Ако баба ти е кралица можеш да си позволиш да й се усмихваш в строя...



Принц Уилям и Кралица Елизабет Втора.

Когато баба ти е кралица.

Alexander Kostov

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Размисли и разговори днес в Алтернативното училище на протеста















Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ