събота, 25 февруари 2017 г.

Страшно е... безсърдечност и безчовечност вилнее навсякъде!




Столичната полиция изяснява обстоятелствата по сигнал от болница за починало дете, съобщават от пресцентъра на МВР.

Към 18.45 часа в столичната полиция е получен сигнал от болница за починало дете. По първоначални данни, 11-годишно момиче е постъпило в медицинското заведение с оплаквания от болки и споделило, че е пострадало по-рано през деня.

Полицаи от Шесто РУ и от СДВР изясняват обстоятелствата, свързани със случая. Известно е, че момче е ударило с ритник момичето в корема. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Кратък мой коментар: Деца убиват деца, това говори за мащаба на агресията, която култивира терористичната система на държавно образование у нас. Ако тия страшни факти не могат да ви уплашат, тогава явно нещо не е наред с вас самите...

Коментар на Galina Petrova: Не съм уплашена, потресена съм! Жестокост, омраза, нетърпимост!!! Господи, какво се случва с децата ни? Не се учудвам обаче откъде, как и защо всичко това се случва. Обществото ни се тресе от беззаконие, безнаказаност, безочие, безхаберие и всичко без! Без права сме! Без сили сме, без надежда сме! Без Бог сме! БЕЗСЪРДЕЧНИ СМЕ!

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ДЕН ИЛИ ДВА АКО НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА СЕ СПАЗВАХА 10 ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ! И у нас и навсякъде щеше да е ДРУГО!!!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Ето как стават нещата във функциониращите и здравите в морално отношение демокрации



Пак ще повторя: безпринципните обединения или коалирания са много по-вредни от "разпиляването на силите" когато отделните десни партии (или групи от партии) се явяват поотделно - защото, първо, моралът в политиката трябва да има все пак някакво значение, а не водещото да е само прагматичният интерес, и защото, на второ място, по този начин "ветрилото" на десния спектър се увеличава, тогава десницата като цяло ще събере много повече гласове - щото ще може да привлича нови избиратели, а не да отблъсква ония, които повече не щат да гласуват с отвращение.

Е, всяка групировка от партии или всяка самостоятелно участваща в изборите партия трябва да направи нужното за да спечели доверието или подкрепата на своята програма от колкото се може повече избиратели - и не само да премине бариерата от 4%, но и да има колкото се може по-силна парламентарна група. Този е верният път, така стават нещата във функциониращите и здравите в морално отношение демокрации.

Който е склонен да подценява в умствено отношение избирателите, такъв много страда, че десните сили, видите ли, не се били обединили в мощен десен съюз, тогава влизането им в Парламента щяло било да бъде сигурно; не е така, по този начин биват принуждавани да не гласуват за десните много хора: щото политическият аморализъм отблъсква, а не привлича избиратели.

Които политици се държат смело, немалодушно и заложат на истинските неща, които не подценяват избирателя, не му се подмазват и не го лъжат, а му казват истината, тия политици в крайна сметка ще спечелят.

А истинската печалба за политика е да спечели не той лично, а да спечели страната, нацията, държавата. Такива са политиците от НОВА РЕПУБЛИКА - и затова без никакви съмнения ще дам гласа си за тях.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

петък, 24 февруари 2017 г.

Заповядайте заедно да създадем демократично, свободолюбиво онлайн-училище!



Във Фейсбук преди малко сложих обявя със следното съдържание (забелязвам, че за две-три минути, докато я пишех още, тя беше харесана от десетина човека!):

Решавам да открия онлайн-училище. Търся съпричастни - заедно да го създадем!

Всеки - било учител, било родител, било ученик, било студент, било компютърен специалист, било просто гражданин - може да се включи, да подкрепи, да участва в това начинание. Заповядайте!

Идеята, струва ми се, е чудесна. Просто търся ентусиасти, които да я възприемат, да се въодушевят от нея и да помогнат заедно да я сбъднем.

Има възможност (като потръгнат работите) да уредим децата, които учат в нашето училище, да се явяват на изпити и да си получават нужните документи за завършен клас, степен на образование и пр. Просто ще завършат училището в съвсем нормални и човешки условия, далеч от агресивната лудница на масовото държавно училище.

Бъдещето на училището е такова. Разбира се, учещите във "виртуалното училище" пак ще могат да се срещат на реално, физическо място, да общуват и непосредствено с учителите си и помежду си, има толкова много възможности, дайте да се захванем да ги превърнем в реалност, в даденост на живота ни...

Затова заповядайте, обадете се, давайте да поработим заедно в тази посока и да заедно да бъдем създателите на новото училище, на новата форма на училище.

В него могат да учат ученици не само от цяла България, но и от целия свят, давате ли си сметка колко качествени личности могат да се свържат помежду си по този начин и заедно да постигнат безкрайно много неща?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем!



Отново ми се налага да пиша пореден документ, свързан с тежките проблеми в нашата така трудно, бих казал даже зорлем демократизираща се училищна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив); правя това усилие с надежда да подпомогна изнамирането на разумен вариант за решаването им; ето за какво става дума, ситуацията е представена в самия документ:

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До учениците от 11 Ж клас (чрез класната им ръководителка г-жа Н.Благоева)
ЗА СВЕДЕНИЕ: До проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги,
Уважаема госпожо Киркова,
Ученици,

Историята около тъй многозначителното поведение на учениците от 11 Ж клас в часовете по философия заплашва да придобие епичен и при това съвсем гротесков характер, да, това е вече една съвсем епична, но най-вече и абсурдистка, фантастична, крайно причудлива история, особено ако не полагаме усилия да я разберем в нейните корени и основания. Тази иначе толкова интересна история, разбира се, е изключително благодатна за тълкуване и изследване – защото ни дава шанс да разберем истината за самите себе си, за това какви наистина сме, какви са ни кусурите, дефектите, доколко сме човечни, рационални, етични, доколко умеем да се ползваме от даровете на свободата, сиреч да си организираме живота и отношенията и прочие. Воден от това разбиране с изключителен интерес наблюдавам поведението на всички участници в тази история, бидейки при това не само свидетел или наблюдател, а и активен участник в нея. Аз вече писах на друго място, че въпросният 11 Ж клас е на път да придобие световно-историческа слава, той е на път да се обезсмърти и да си извоюва почетно място в бъдещите летописи, свързани с епохалните борбите за едно ново, отговарящо на съвременните потребности, сиреч качествено и автентично образование.
Е, всеки участник в тази история – а в ней освен самите ученици и преподавателят по философия участват активно и много други лица, примерно другите учители, преподаващи в този клас, класен ръководител, директор на училището, педагогически съветник, помощник-директори, главни учители, инспектор по философия, началник на РУО-Пловдив! – се държи според своите представи за дължимо, за добро, за порядъчно, за подобаващо и прочие. Всеки изявява своята същност – и своите качества. Любопитно е да се знае – и това е за приветстване! – че най-важните участници в тази история, а именно учениците от 11 Ж клас, по моя преценка, волю-неволю, се държат съвсем искрено, не лицемерят, т.е. показват истинското си лице, показват лицето си без грим и без маски. Това наистина е много съществен симптом – щото в условията на нашата родна образователна система учениците общо взето съвсем рядко са искрени и истински, самата система ги принуждава да се държат лъжливо, лицемерно. Ето, твърди се, че същият този 11 Ж клас в часовете при другите преподаватели бил се държал, видите ли, коренно различно, учениците били съвсем добри, кротки, покорни, послушни, учтиви, изпълнителни, само в часовете по философия са същински бунтари, позволяват си да се подиграват открито с преподавателя, да го обиждат както им скимне и пр.! Пита се в такъв случай: а какво е тяхното истинско лице?! Кога тия ученици показват истинската си същност и кога се представят в невярна, лъжлива светлина – нима не е интересно да разберем истината и по този въпрос?
Аз имам своите отговори, сами знаете, написал съм много анализи по тъй интересната, благодатна и многозначителна история. Е, вярно, директорката направи нужното и Съветът, и учениците да не бъдат запознати с моята позиция, с моето тълкуване, стигна се дотам, че мои съвсем официални доклади до Съвета бяха укрити от него, бяха недопуснати, не достигнаха до вниманието на членовете на Съвета. Те бяха "заметени под килима" от тъй усърдната иначе директорка. Това, позволете да отбележа, съвсем не спомага за информираността на Съвета за случващото се в този клас, което пък пречи за ефикасното търсене на разумното решение на наистина нелекия, ала иначе толкова благодатен, да повторя това, проблем. От който можем да си направим безценни поуки или изводи: за това какви сме ние самите, каква е тъй потребната ни истина за нас самите, какви грешки допускаме, в колко коварни илюзии вярваме, т.е. под властта на какви гибелни заблуди се намираме. Живеем във време на колосални промени, които изискват и ние самите да се променяме, да се разделяме без жал с вкоренените стереотипи, с един отживял времето си манталитет. За жалост, на мнозина от нас явно не им се удава да направят това. Което пък води до безкрайно много нежелани и негативни последици. За които отговорност следва да носят тъкмо тия, което не се направили нужното да се адаптират към променените из основи условия на живота ни.
Това са важни принципни неща, за които трябва да имаме ясно съзнание. Моята роля и длъжност като философ е да помагам на обърканите и на неразбиращите. И на тия, на които им е така трудно да си освободят съзнанията от доказано вредните и така досадни стереотипи. Виждате, работя активно в тази посока.
Голяма грешка е това, че г-жа директорката до този момент не направи нужното в рамките на Съвета да се проведе пълноценен – а това значи напълно свободен и демократичен! – дебат по толкова важния и благодатен казус. По тази причина си пропиляваме шансовете да го решим разумно, по тази причина беше пропиляно изключително много ценно време. Да отбележа: изтича шести месец откакто съм алармирал ръководството на училището за този проблем, а поради неадекватни реакции на различните замесени в конфликта длъжностни лица и инстанции той не само че не е решен, но още повече се заплита. Тезата на администрацията, че "единствен виновник за всичко е... учителят по философия", е изначално порочна и несъстоятелна най-малкото по следните причини:

• Това е една демагогска, популистична теза, произтичаща от напълно несъстоятелния предразсъдък, че "народът никога не греши" или мнозинството винаги е право; учениците са мнозинство, ерго, са прави, да, ама не;

• Такава една теза, която се умилква на учениците, спомага за тяхната вътрешна деморализация, т.е. въпросната теза е несъстоятелна и заради своя крайно негативен възпитателен ефект;

• Такава една теза е израз на опит за бягство от собствената отговорност и то на длъжностни лица, чиито служебни задължения са именно да бдят за доброто протичане на обучителния, възпитателния и личностно-формиращия процес в училището; знаем, че в крайна сметка за всичко, случващо се в едно училище, пълна отговорност, според догмите на системата, носи оня, комуто е делегирана и пълната власт да решава проблемите, да работи най-целенасочено и съзнателно за решаването им; на властта трябва да ползваме не само меда, но и жилото, нали така?

• Не може едно-единствено отделно лице, в случая учителят по философия, единствен да носи пълната отговорност за състоянието, в което се намира училището ни, камо ли пък българското образование като цяло;

• Не може длъжностни лица, които по закон имат пълните права да решават проблемите в интерес на самите ученици и в полза на самата институция да работят за тяхното усложняване, заплитане, затлачване, което значи, че тук имаме злоупотреба с власт, имаме нещо съвсем недопустимо: тия, които най-много могат и трябва да спомагат за решаването на проблемите, да пречат умишлено за тяхното решаване – с оглед да си разчистват някакви лични сметки, примерно, да си позволяват нещо съвсем недопустимо, а именно да използват ученици за разправа с неудобен преподавател, възможен ли е по-крещящо безотговорен прецедент на административен произвол?!

• Не може ръководството на училището да възприема като неудобен и вреден оня преподавател, който просто мисли различно, ръководи се от нетипична, нестандартна, от оригинална образователна или възпитателна методология или технология, не може ръководител на училището да си позволява да се намесва така грубо в преподавателския суверенитет на учителя, да му потъпква професионалните права – и да му накърнява достойнството!

• Да не говорим за това доколко би могло директор на училище да насърчава, волю или неволю, съзнателно или неумишлено и пр. и учениците да проявяват абсолютно същото отношение към набедения за "лош" или за "некадърен" преподавател, това пък е съвсем недопустимо, ала в нашия така причудлив училищен живот това се случва, ето, вече шести месец директор и ученици от един клас, именно 11 Ж клас, воюват в общ фронт срещу въпросния преподавател по философия, именно срещу моя милост;

• Оказа се, кой знае защо (ето този пункт е изключително важен, тук, по моето разбиране, "е заровено кучето"!), че учениците от 11 Ж клас се почувстваха безкрайно насърчени да продължават да се държат в крайно недопустимото си отношение към преподавателя по философия не как да е, а в пълно противоречие с Правилника на училището, и това тяхно поведение и отношение беше толерирано негласно от ръководството на училището, за което свидетелства неоспоримо този факт, че до този момент няма нито един ученик (!!!), който да е наказан от администрацията или от Съвета за това, че в отношението си към преподавателя по философия е погазил всичките норми на Правилника, да не говорим пък за нормите на морала, на Етичния кодекс на самото училище и прочие;

• Интересно е да се разбере защо "разследващите конфликта" длъжностни лица, примерно педагогически съветник или класен ръководител не направиха нищо в тази посока, а именно, да установят кои ученици са нарушили най-много Правилника на училището и не предложиха на Съвета те да бъдат наказани подобаващо.

Атмосферата на пълна безнаказаност по този случай доведе до пълна анархия и до ужасна деморализация в класа, да, но този случай рязко контрастира със строгостта и суровостта, с която бяха наказани други ученици, провинили се в несравнимо по-маловажни "нарушения" или "престъпления", примерно за това, че били, видите ли, лайкнали в интернет изображения от "онази същата забранена фейсбук-страница", в която ученици се опитаха да кажат какво мислят по повод на някои чудатости в нашия училищен живот;

• На основата на казаното съвсем резонно се поражда следното съмнение: а дали цялата тази тъй парадоксална, абсурдна и необяснима иначе история около поведението на учениците от 11 Ж клас в часовете по философия няма едно съвсем лесно, близко до ума обяснение, а именно, че учениците от този клас по някакъв начин са били насърчени от администрацията в нейните опити да се разправи кардинално с тъй неудобния в нейното възприятие преподавател по философия?

• Ако обаче администрацията на училището по някакви начини си и позволила лукса да използва ученици за да се разправи с въпросният така неудобен преподавател, т.е. тия ученици са били използвани умишлено за да тормозят и да наказват допълнително въпросния преподавател по философия, т.е. за да допълват упражнявания от самата директорка административен тормоз и терор над него, това не е ли израз на крайно недопустима злоупотреба с власт, за която позволилите си следва да бъдат наказани според съществуващото законодателство?!

• Аз вече предложих на Съвета, ала това беше скрито от него, повтарям предложението си сега: предлагам с оглед установяване на истината по тези толкова близки до ума съмнения за зловредно използване на ученици от страна на администрацията и то именно за разправа с така неудобен преподавател да се създаде обективна разследваща комисия с участието на външни, независими от администрацията, авторитетни и ползващи се с доверие лица от гражданството, бивши учители или директор на същото това училище, родители (но на завършили вече образованието си ученици), бивши ученици на нашето училище и пр.

• Смятам, че от установяването на истината по този проблем няма да загуби никой, ако се окаже по несъмнен начин, че тия съмнения са безпочвени, това ще изчисти имиджа на ръководството и също така на самата институция, а пък ония хора, които са се усъмнили в тяхната добронамереност, ще имат възможността да осъзнаят грешката си и дори да се покаят; ако обаче истината се окаже друга, от това пак всички ще спечелим, само дето провинилите се тогава ще трябва да си понесат отговорността и пр.

• Понеже имам основание да се съмнявам, че това мое предложение ще бъде доведено до знанието на Съвета и ще бъде подложено на смислено обсъждане и гласуване, си позволявам да заявя, че ако това не бъде направено в най-кратък срок, си запазвам правото да се обърна към външна, имаща властта да разследва подобни случаи на фрапиращи закононарушения, институция, примерно да сезирам органите на прокуратурата; ще подам съответния подготвен вече от мен сигнал до прокуратурата в най-близко време, в момента, в който се убедя, че ръководството на училището не желае да направи нужното истината по това съмнение за злоупотреба с власт да бъде установена по предложения по-горе начин.

• Трябва да се осъзнае и това, че работата става "съвсем дебела" предвид това, че водената от ръководството на училището кампания по дискредитирането ми като личност, като общественик, като преподавател, като ангажиран гражданин, като медиен деец и пр. по същество е политически мотивирана, знаете, че аз в нашето училище от години работя по своя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, ако се схванат нещата в този голям смислово-пораждащ общ контекст на цялата история, те придобиват ярка политическа окраска, а пък борбата на ръководството на училището в този контекст придобива характера на партийно-политически мотивирана разправа с неудобната личност, което е нарушение на базисни положения на нашето законодателство.

Темата е голяма, но държа да бъда пределно кратък. Предостатъчно писах по този проблем, изпращах докладите си до съответните длъжностни лица и органи, но те нима се трогнаха, нима направиха нещо за да спомогнат за решаването на конфликта – за доброто и на учениците, и на институцията?! Затова ще завърша тук със следното.
Оказа се, че самата институция било поради нежелание от страна на овластените лица, било поради неработещия механизъм на самата система, било по някакви други причини не може да се справи с решаването на казуса с поведението в часовете по философия на учениците от 11 Ж клас. За това свидетелства и ефекта от последните инициативи на администрацията: за кой ли път директорката, съпроводена от многолюдна делегация, отново провери преподавателя по философия (и написа съответния тъй гротесков "констативен протокол", сиреч, произведе нов безценен компромат, който сложи в онази папка, която се подготвя за неговото предстоящо уволнение!) и, на второ място, беше доведена в часа с 11 Ж клас и самата инспекторка по философия г-жа А.Кръстанова, която има добрината да обяви пред класа, че е дошла, за да окаже "методическа подкрепа" на преподавателя по философия! И ето, тези две инициативи на администрацията се оказа, че имаха вероятно съвсем естествен, ала, за жалост, изцяло бумерангов ефект върху съзнанията на учениците: вчера, 23 февруари, в часа по философия атмосферата отново беше крайно отвратителна, учениците отново показаха завидно старание да обиждат преподавателя, да му се подиграват, да го осмиват, да го предизвикват, да накърняват достойнството му и пр. Явно учениците добре са разчели жеста на администрацията и изпълниха чудесно подадената им по този начин роля!
Завиден е, трябва да призная, този тъй многозначителен синхрон в най-интимните чувства и мисли на ученици и власт, в нашето училище явно е постигнато пълно единство на народ и власт, а това е нещо като апотеоз на демокрацията, с който трябва да се гордеем! С оглед на увековечаването на това постижение ето и аз, скромният летописец на случващото се, отдавам своята малка дан – за да се прославим, дето се казва, не само пред целия цивилизован свят, но и пред бъдещето, пред признателните бъдни поколения даже!
Този мой доклад, за кой ли път, е покана за разговор, за дебат. Но не какъв да е, а безпощадно искрен и честен разговор и дебат. Без този душеспасителен разговор, в който съгрешилите се следва да покажат, че са осъзнали най-сетне грешките и греховете си, че са осъзнали вината си, че на това основание искрено и дълбоко се разкайват и молят за прошка, няма как да минем. Няма как да прецакаме нито времето, нито живота, нито историята, нито... себе си дори, колкото и да ни се иска това. 
Истината винаги в крайна сметка излиза наяве и тържествува – въпреки всички старания на душителите й. Ония, които заложат на лъжата, неминуемо един ден ще бъдат опозорени. Всеки ще си получи заслуженото един ден.
В лъжа, повтарям, няма как да се живее. В истината е спасението. Щото именно тя ще освободи душите ни. "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!", колкото и да им е мъчно на някои пак ще завърша с тия думи на Спасителя, които някои изглежда на инат и в състояние на неразумност игнорират непрекъснато...

24 февруари 2017 г.
Пловдив                                                                                      

 С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, нашите интелектуалци ли?



На страницата на Даниела Горчева, известната ни журналистка, живееща вече от години в Холандия, се отпочна (по повод на нейна провокираща към обсъждане кратка реплика) дискусия по важен проблем, именно за "истинската роля на истинските интелектуалци", за ролята им в нашия български живот, доколко те си изпълняват ролята и пр., ето какво до този момент си казаха участниците, публикувам дискусията и тук, ако искате, можете да се включите и вие:

Даниела Горчева: Безнадеждна България. И не заради друго. А заради интелектуалците си...

Gospodin Nikolaev Vylchev: По-скоро заради тяхната липса.

Ружа Братанова: Заради всички, Дани.

Даниела Горчева: Заради тия, които се мислят за такива. И които не успяха да се обединят за обща смислена кауза.

Ружа Братанова: Толкоз могат.

Vasilka Mircheva: Къде видя интелектуалци в политиката? Там са "кандидатите на славата" и тук-там някой самотен Дон Кихот! Между тях, под прикритие винаги има и някой червен провокатор! Баш интелектуалците странят от политиката, а и не са особено желани!

Даниела Горчева: По твоето определение само Васко Кръпката е интелектуалец. И вероятно е така.

Vasilka Mircheva: Ами май така излиза! Жалкото е, че огромна енергия е натрупана в народа, а няма водачи да го поведат за нещо добро! Гадовете са си създали всякакви пара-формирования, които се готвят да използват за узурпиране на властта на всяка цена! Под лозунга "Отечеството е в опасност" ще се мъчат да увлекат и неориентирани, колебаещи се, за да реализират поставените им задачи! Иначе защо е тази мода на генерали и адмирали в политиката? За военна хунта ли се готвим? Пази Боже!

Peter Stamatov: Браво, Дани! Този път се подписвам и аз под думите ти.

Елица Маринова: А когато посредственост и некомпетентност са в комплект със самочувствие до небесата (а те обикновено са) положението е хептен безнадеждно! Не знам дали имаш предвид някой конкретно, но аз се сещам за няколко - един вече бивш шеф на НИМ и един бивш "културен министър" - главен мултак на републиката...

Plamen Tchernev: Де да бяха само тези двамата, но съм съгласен съгласен с твърдението Ви. :)

Iv Vasilev: Дяволски вярно...

Plamen Tchernev: Мъка, мъка!

Ружа Братанова: Самонастанили се в Парламента и управлението няма. Всички са избрани по волята на народа, и изборни фалшификации.

Mono Petra: България проблем няма, вземете го разберете най-накрая! :)

Plamen Tchernev: Mono Petra, на "колко" си? :)

Mono Petra: Наздраве! :)

Ружа Братанова: Mono Petra, аз откога им викам "Наздраве!", а те ми викат, че съм алкохоличка! :)

Nova Godina: Интелектуалци в България??????!!!!!!!!!!!!!...

Валентина Михайлова: Все така.

Iliana Terzieva: Не зная в Румъния кои им са интелектуалците и дали те са причината да са толкова единни и многобройни по площадите, но доказаха, че са по-достоен народ от българския!

Разбрали са, че за демокрация, свобода се бори човек всеки ден и не може да чака някой да го поведе или да му подари тези права наготово!

Владимир Иванов: Лесно е да се каже. От Холандия, например.

Даниела Горчева: Напротив. На никого не му е лесно. Но на хората в България никой нито им е длъжен, нито пък им е виновен.

Ангел Грънчаров: Интересна тема поставя г-жа Горчева: за интелектуалците ни, как се държат - доколкото изобщо ги имаме, щот имаме и менте-интелектуалци, ний иначе сме си страна на ментетата. Имаме и менте-политици, а пък доколкото имаме политици, те не са особено добре приети (Костов е пример за това какво става с политик от класа у Нашенско). Но тук думата е за интелектуалците. Твърди се, че България е безнадеждна заради интелектуалците си. Не заради менте-интелектуалците си, а именно заради интелектуалците си.

Как се държат интелектуалците ни та са породили тази безнадеждност за България? - ето този проблем ми е интересно да обсъдим, да разнищим. Моля, помогнете. С отделни примери едва ли ще може да схванем същината на проблема и тенденцията. Как се държи типично българският интелектуалец в нашенските родни условия, та толкова много вреди на страната и на нацията си, пораждайки, предизвиквайки въпросната безнадеждност? - ето по този въпрос е много хубаво да помислим заедно. Аз лично имам свое мнение по него, ала предпочитам най-напред да разбера как мислят по въпроса други хора. Ще кажа, разбира се, своето разбиране и аз.

Peter Dyakov: Ами държи се като примадона, г-н Грънчаров, ето как се държи. Ние сме най-хубавите, умните и способните. Ама едва изпълваме жълтите павета, дето ни го рече един уж съмишленик. И което си е много вярно. Дори да е истина, че сме били еди-какви си, то не се твърди така явно. Щото хората (особено пък българския избирател, това е нещо като национална черта) реагират така: да те видим колко си убав, щом те нема никъде, освен по студиата. Като искаш народа да ти вярва, ще отидеш при него - и при хамалина, и при селянина, и при миньора - и то дори повече, отколкото при естествения си електорат. Ще го питаш какви са му кривиците, ще му кажеш (на език, който разбира) и как може да ги изправи. Иначе приказка безкрай до самия й край... Това за интелектуалците-политици. За интелектуалците, които не са политици - те трудно могат да се обединят зад обща кауза, която не засяга собствените им интереси. 45 плюс още 25 като следствие на тия 45 ни научиха как да мразим и да се делим, вместо да се обединяваме за общи каузи...

Ангел Грънчаров: Добре де, ще кажа нещичко. По определение кои са интелектуалци? Занимаващите се с "интелектуална" или с творческа дейност, нали така? Дейци на науката, културата, изкуството, философията, нали за тях става дума? Артисти, учени, писатели, музикални дейци, художници и пр., нали за тях става дума? Сега се опитайте да си представите как се държат най-видните, най-изявените от тях у Нашенско. За кого се сещате? За Стефан Данаилов, примерно, се сещате, нали така? Или за Стефан Цанев се сещате, нали така? Или за Георги Господинов, нали? Или за Теди Москов, режисьора, за него сещате ли се? За Калин Янакиев, философа, нали и за него се сещате в момента? Или за Цочо Бояджиев, пак философ, и той е пример за един истински интелектуалец от съвсем рядка, за нашите условия, порода. Говоря за най-изявените истински интелектуалци, да не се занимаваме в момента с менте-интелектуалците, с пишман-интелектуалците. Та какво значи правят те, истинските интелектуалци?

Ами тия, най-изявените истински интелектуалци, от време навреме (някои и по-често) дават интервюта по медиите и казват какво мислят. Тяхната позиция е интересна, те имат известно влияние. Какъв им е кусурът в това отношение? Че много рядко дават интервюта ли? Защо от тази тяхна активност да се поражда безнадеждност? И то за България?! Ами какво да правят, да мълчи ли подобава интелектуалецът, който се държи правилно и достойно?! Аз лично не мога да разбера защо тази тяхна активност, даването на интервюта за медиите, да поражда безнадеждност.

Някои интелектуалци се месят активно в политиката, изказват се, заемат ярка гражданска позиция. Калин Янакиев примерно е доста активен в политиката или пък Стефан Данаилов, който си е направо политик, и то вечен, несменяем, комунистите си го възприемат за нещо като свои идол или като червен патриарх (без да искам написах "партиарх", май по-правилна е в случая тази дума?), знам ли как точно възприемат комунистите своя тъй любим "Ламбо" (който се обезсмърти пред "Партията" щото изигра тъй милия на комунистическото сърце образ на комунистическия терорист и също така на "борещия се за България" агент от ДС: тук перверзията си я бива де, няма спор!) Та безнадеждността, произтичаща от интелектуалците, иде от това, че много се месят в политиката - или щото малко се месят в нея?! Как подобава да се държи в туй отношение истински добрият интелектуалец, който не поражда безнадеждност? Някаква мяра ли трябва да спазва в това отношение?! Или изобщо трябва да страни от политиката, трябва да не се вре в нея, кое е правилното, помогнете ми де, не разбирам кое е правилното, кое е вярното, каква е тук нашата претенция към интелектуалците ни?

Истински добрият интелектуалец, чието поведение не поражда безнадежност за страната му, трябва просто да си върши добре работата, тогава няма да има безнадежност, така ли трябва да разбирам нещата? Нашите интелектуалци не си гледат съвестно работата, там ли е проблемът? Е, нали рисуват, пишат, пеят и прочие (и чат-пат дават дълбокомислени интервюта по медиите), защо тук точно трябва да им е кусурът? Или пък те, ако искат активността им да поражда не безнадеждност, а надежда, трябва съвсем да си изоставят пряката интелектуална работа, да я зарежат и да се посветят изцяло на обществени, на граждански активности?! Тогава ли ще се породи надежда за България, а не безнадеждност?! Ами тогава те вече пък няма да са интелектуалци, тогава ще станат някакви други, ала ще си загубят интелектуалната същина, ето че пак не мога да разбера къде точно е проблемът?

Nadejda Aleksandrova: Абсолютно поддържам казаното от Илияна Терзиева, че за всичко си е виновен българинът. Румънците и другите нации успяват защото не са българи.

Ангел Грънчаров: А че проблем има, има, да, обаче къде е по-точно? Някои нашенски интелектуалци се врат в партийните листи, стават депутати, ето, примерно, психиатърът-богослов д-р Н.Михайлов, днес се подвизава като "твърде изискана интелектуална медийна звезда", знаете, той стана любимец на медиите откакто почна да плюе по Костов, навремето беше, ако си спомняте, депутат от партията ДСБ. Той точно ли е пример на интелектуалец, който си изпълнява мисията? Напоследък е станал пропагандист на руснаците, знам ли, може и рубладжия да е станал, не вярвам тази негова трескава медийна активност в защита на путинизма да е от чиста глупост - или от морална нечистоплътност? Васко Кръпката пък отказа да влиза в листите (ако изобщо са му предложили де, не зная точно какво е станало), докато Евгений Михайлов, кинорежисьорът, влезе, и то в листа на... ДОСТ, с лидер агента от ДС "Павел" (Местан)! Кой е постъпил истински интелектуално и проявата му да е породила надежда за България?! Или може би "истински интелектуално" се държи един друг нашенски "изявен интелектуалец", имам предвид "професор" Иво Христов, дето се навря в листите на БСП? (Той също е върл защитник на "путинската правда", не мога да кажа за рубли ли го прави или просто от умствено скудоумие, от умствена или ценностна недостатъчност го прави, но е факт, че прави точно това!) Та как трябва да се държи истинският интелектуалец, за да можем с право да кажем, че активността му поражда надежда за България?

Мен лично много ме вълнува този въпрос, виждате, разсъждавам, мъча се да разбера, ала още не успявам да схвана, помогнете ако можете? Щото и аз самият, бидейки философ, май спадам към категорията на интелектуалците, та затова много ме вълнува това, ще ми се да си изпълнявам мисията отговорно и достойно, така, че България да има надежда, а да не продължава да затъва в безнадеждността.

(Аз самият, в скобки казано, какво правя? Ами боря се за промяна в образователната сфера, но не само като "теоретик", а съвсем практически, правя това в своята непосредствена дейност като учител по философия, пробвам разни промени, инициативи, новости в своето отношение към учениците, в самото обучение; в резултат станах трън в очите на властващата директорска и министерска образователна бюрокрация, гонят ме като империалист, уволняваха ме, тормозят ме, подлагат ме на административен терор, отмъщават ми, ползвайки се от властта си, абе изобщо много пострадах; пиша съвсем открито в блога си за случващото се, документирам как реално тече "образователната реформа" в свидното ни отечество, става дума за цели поредици от есета, в които най-пълно представям нещата, конфликтите, проблемите, за които спорим и т.н. Е, тази моя активност, тази моя борба протича в... пълно мълчание, рядкост са моите събратя, интелектуалци, които да са проявили известна съпричастност към борбата ми, да са ми протегнали ръка, да са ме насърчили с дума на съпричастност, не, ако изключим двама-трима бивши образователни дейци, сега вече пенсионери, всички други се правят, че изобщо не забелязват какви главоболия се стовариха на главата ми, нищо чудно така да постъпват щото не искат да си "оцапат" тъй светлия "интелектуален имидж", проявявайки съпричастност към борбата на някакъв си там провинциален даскал по философия, затуй упорито мълчат; ето, по тази причина се чувствам като някой Дон Кихот, пък и обществото около мен здравата мълчи, мълчат родителите на моите ученици, вероятно от страх, мълчат учителите около мен, моите колеги, те положително мълчат от страх, е, вярно, срещам известна подкрепа единствено от страна на учениците си, повечето ме разбират и подкрепят, ала и тяхното положение е тежко, я някой открито заяви съпричастност, мигновено се нахвърлят бодри класни ръководителки, които почват да му се карат, да го мъмрят и пр. Такива работи, простете, че ви занимах, знам, че с това заслужих презрително да свиете устенца, по интелектуалному де, тоя пък, видите ли, за какъв се мисли, представя се най-нагло за "интелектуалец" - и при това има наглостта да ни занимава със своите "чисто лични проблеми"?!)

Та от оптиката ма преживяното лично от мен мога да кажа съвсем определено: безнадеждността за България иде от това, че ний, българите, не умеем никак да подкрепяме ония малцина наши интелектуалци, които "там, нейде в низините", т.е. далеч от светлините на прожекторите, в ужасно тежките условия на реалния нашенски живот се мъчат да правят нещо истински важно и добро за България, ето тук ни е проблемът, оттук се поражда истинската безнадеждност. Ний се така изродени, че даже не умеем да разпознаваме истинските си интелектуалци, а какво остава пък да ги ценим подобаващо. Или, опази Боже, да ги подкрепяме и насърчаваме, това пък съвсем не го умеем. Ний си оставяме интелектуалците да мрат съвсем непознати и непризнати, да се борят с последни сили в ужасно тежките условия, а като умрат, като ние самите им помогнем да умрат колкото се по-скоро (безразличието как убива, ох, как убива безразличието - поне това можете ли да си го представите?!), тогава може и да почнем да ги славим, ала това посмъртно славене е още по-жестоко от униженията, на които сме ги подложили приживе. 

Та ний нима така не постъпихме даже с Ботев, с Левски, с кой ли не друг наш истински интелектуалец (Левски е бил духовник, бил е монах, и то истински, освен другото, значи е бил по тази линия и интелектуалец, да, но какво правят днешните ни истински духовници, ний знаем ли ги изобщо, познаваме ли ги, подкрепяме ли ги в борбите им, не, разбира се, а сигурно има такива, живеещи обаче в пълна неизвестност и в пълна немилост, удавени в тресавището на нашето безразличие!) Да, ето я ключовата дума ако искаме да разберем същината на проблема: нашето безразличие е тази дума! Значи кой е виновен и отговорен за безнадеждността на България, самите наши интелектуалци ли? А не сме ли виновни ний самите, дето нито си знаем кои са ни истинските интелектуалци, нито сме наясно в това какви условия са поставени, нито пък нещичко правим, за да покажем, че не нехаем напълно за техните борби и мъки, значи, излиза, сме обладани от пълно безразличие към тях, пък после се оказва, че като капак на всичко точно тях, интелектуалците ни, ще ги обявим че са и виновни за безнадеждността на България, дотук ли я докарахме в своята тъй ужасна несправедливост спрямо тях?!

Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че ви изнервих и подразних толкова със своето тъй "прекалено словоблудство". Просто дръзнах да кажа нещичко по проблема. И понеже съм "проклет интелектуалец" си позволих да кажа каквото мисля, как аз виждам проблема, е, по тази причина сигурно и аз съм спомогнал за засилване на... безнадеждността на България, знам ли?! Надежда за България едва ли има ако интелектуалците, чиято мисия е да мислят, не се ползват от правото си свободно да казват каквото мислят, с това поне ще се съгласим ли всички?! Интелектуалците като смело казват каквото мислят, с това надеждата за България ли подсилват - или насърчават нейната безнадеждност?! Или не трябва да мислят, не трябва гласно да заявяват мислите си, не знам, почнах да се обърквам, помагайте ако искате?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Разномислието е нещо чудесно



Струва ми се, че много глупаво постъпва оня, който изгонва от списъка с приятелите си (във Фейсбук) тия, които казват нещо, което не му харесва лично на него; като се обкръжим с хора, които мислят таман като нас самите, в един момент сами ще престанем да мислим.

Мисленето се базира на различията и се стимулира от тях, разномислието е нещо чудесно, то е балзам за мисленето. "Единомислието" пък, разбира се, поражда скука, предизвиква немислене. Не търпят разномислието само немислещите...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Бойко Борисов се държи като типичен сapo di tutti capi на мафията



Подлага си бузите да го целуват, ходи небръснат, на предизборните събрания развива "некои съображения", говори абсолютни глупости, обаче присъстващите мило му се усмихват, понеже са му лично благодарни за попадането им в депутатските листи. Подобна "чисто семейна" обстановка в една лична партия, каквато е ГЕРБ за Боко, е характерна именно за мафиите. Нищо демократично няма в партията ГЕРБ, респективно, нищо демократично не може да има в страната ни ако партия ГЕРБ стане управляваща. Като казвам това, то съвсем не значи, че мисля, че в БСП има нещо демократично. Не, там нещата също са напълно недемократични, но там кусурите са от друго естество. И БСП е политическа мафия, но тя си нема толкова типичен сapo di tutti capi като ГЕРБ.

И двете основни партии разиграват пошъл политически театър като се представят за "опоненти" и дори за "врагове", а всъщност са не само кръвни, но са и еднояйчни близнаци. Те са в таен сговор и конците им биват дърпани от друго, истински ръководно място; те са само кукли в ръцете на умелия кукловод, а именно ченгесаро-кагебисткото тайно политбюро. Примерно, по заповед на този всевластен кукловод Бойко Борисов направи Румен Радев президент. Много сме го загазили де, по този въпрос спор няма. Ще ни се наложи да водим много тежка битка с тази мощна ченгесарска мафия, която държи пълния контрол на събитията в страната.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Предаването "На Агората..." от 16 февруари, темата е: Дали Тръмп ще изненада кагебисткия таваришч-император Путин?



Приятно гледане, приятни размисли!

Темата от днес, 23 февруари, пък е: Как се отнасяме към новаторите?, очаквайте и видеозаписа на днешното предаване.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ