Но е несъмнен факт, че с тия мои писания около пустата "педерастия" се изложих така, че вече дори и най-близките ми приятели (които са наясно със сексуалната ми ориентация) са така фрапирани, че вече ме отбягват на улицата - и като ме видят, си плюят по петите и рипват да бягат така, че човек не може никога да ги настигне, бягат, дето се казва, като торпили - все едно съм болен от страшна заразна болест, от проказа или от нещо такова; разбира се, неприятелите ми пък почнаха да ми отправят сурови закани, че ако ме срещнат на улицата ще се нахвърлят да ме бият, да ме скубят, да ме замерят с камъни, да ми бодат очите и пр.; ако пък някой ден се случи да стана учител на децата им, ме заплашват решително, че щели били да ме разнищят от бой: представяте ли си докъде стигнах със своята толкова непопулярна любов към истината?!
Абе станах направо пишман, думи нямам вече, самодискредитирах се до крайна степен, опозорен съм така, че не само за учител, и за... политик дори не ставам вече: представяте ли си мащабите на моето нравствено падение?! Ох, горкият аз, как можах на стари години да се зафана с такава страшна тема, заради която се опозорих окончателно; вече нормален човек няма да се спре на улицата да разговаря с мен, с мен вече най-вероятно тепърва ще приказват само хептен пропадналите нравствени боклуци. Примерно... гейовете, представяте ли си пък ако вземат да ме нападнат оттук-нататък само... обратните, тогава докъде ще стигна, а?! Срам и резил!
Моят живот стана вече невъзможен след тия писания. Ала вече фактически немам и какво повече да губя де - загубих всичко! Което пък, от друга страна погледнато, е и добре: вече имам пълна свобода, вече при мен отпаднаха сичките задръжки, вече за мен дори и моралът не е пречка: представяте ли си каква благодат е това за един пишещ човек като мен?! (Не смея да се нарека "писател" щото хиените и за това ще ме заръфат, не ми стига другото, та само това ми липсваше!) Та значи, ползвайки се от това предимство, за което платих толкова тежка цена, сега продължавам писанията си, снел от себе си всякакви вериги.
Докъде стигнахме ли? Ами стигнах "до под кривата круша", доникъде не стигнах. Я да видя докъде стигнах в предишния ми текст? Да, сетих се, таман стигнах до най-важното място, за зла участ ми звънна мой приятел от София, той ми е приятел от... древността, от студентските ни години; поговорихме си хубаво, близо час (!), ала ето, аз забравих всичко, за което бях решил да пиша, което ми беше в главата, фръкна нейде и се не видя повече. Сега ще трябва наново да се появят некакви мисли в главата ми по темата, но това съвсем няма да са ония предишните мисли, не, това положително няма как да стане, да върна ония свои безценни направо мисли. Да видим сега какво ще се получи де, какви мисли ще се родят в главата ми днес, жалко обаче за ония, които ги пропилях така ненадейно. Виждате ли колко много могат да пречат и приятелите ни понякога? Нищо де, да се опитам все пак да започна, а, няма да е лошо, нали?
На глупаците повече нема да обръщам внимание, имам предвид глупаците, които толкова много се вълнуват от моята лична сексуална ориентация, които се гнусят вече от мене и прочие, майната им на тия. За да ги доубия окончателно, им турих вчера на края на текста си едно ужасно видео, в което група мъже, дибидюз голи, танцуват някакъв танц, е, разбира се, крият си... пишките с хилки за тенис, така ли им се викаше?! И публиката се смее как умело си крият половите органи, щото сакън някой да не види нещо. На древните гърци са били изцяло чужди такива глупави страхове, такива идиотщини, за тях, казах вече, да се гледат голи мъжки тела било съвсем нормално, тия древни гърци, оказва се, по тоя пункт били съвсем безсрамни - как е възможно това?! И те, моля ви се, се любували на красивите тела на по-младите, представяте ли си: педерастията тогава, знайно е, е била доста напреднала. На това няма какво повече да се чудим, дали не е време да се откажем от тая тема за пустата педерастия?!
Нищо де, гледали си голите тела гърците, възпитателите се възхищавали на телцата на юношите, леле, какъв срам, каква извратеност: щото тия младежи все пак са били непълнолетни, под 18 години са били, леле, та това си е чиста педофилия - както патетично се провикна тук един моралист, който пък призова да ме натикат направо в затвора, щото, моля ви се, съм бил пропаднал дотам, че съм бил пропагандирал педофилията! Разбира се, юношите хем са деца, хем вече не се съвсем деца, нали така, те са в една преходна възраст, имам предвид тинейджърската възраст. Те вече не са деца, но още не са мъже. Ала трябва да станат мъже, нали така? И ето, че... педерасите, моля ви се, вършели тази работа, от момчетата правели мъже, леле, мили хора, простете, но трябва да изясня този пункт, важен е, не ме мислете за някакъв дърт перверзник, по чисто изследователски подбуди ми се налага да се ровя в тия мръсотии, в тия гнусотии!
Как момчето става мъж, как придобива чисто мъжките качества, кои са тия качества, правещи от мъжа мъж, как се придобиват те, ето че има куп въпроси, които трябва да се изяснят някак. Очевидно трябва да се разделим с тезата, че... жени могат от юношата да направят мъж, щото едно момче да бъде оставено на жена сякаш е по-опасно, а, вие лично как мислите, нема ли жената хептен да го разврати това момче, а?! Особено като му даде от всичките си благинки, имам предвид гърди, целувки и прочие, да не задълбаваме в тази тема, всеки сам може да си представи какво ще даде и какво ще направи жадната за мъжки ласки сладострастна жена - нали си представяте в какво ще се изразява нейното "обучение"?! И аз тук издигнах логичната теза, че ако млади момчета биват отдавани на ласките на жени, те до такава степен ще си загубят ума си, че направо ще обезумеят, да, сексуалността или сексът е един див звяр, който е способен да предизвика пълното обезумяване на младежа - при тази негова все пак незряла, съвсем крехка психика. (Съпругата ми в този момент дойде в кабинета ми да си пие кафето, забраних й да ми говори, щото мисля и пиша, тя обеща да го направи, но от този момент почна да ме разсейва, почна да ми пречи: не сте ли забелязали колко много пречат на мъжете жените, особено на техните ефикасни духовни и умствени занимания?! Да пише човек истински може само ако наоколо няма жени; е, аз съм възпитан и няма да изгоня в този момент жена си, зная, че тя скоро сама ще се сети за нещо и ще отиде в друга стая, в хола, в кухнята и пр., но ето за момента ми пречи да пиша и да мисля. Слава Богу, таман написах ето това и тя вече излезе, сега пак мога да си пиша спокойно; но ето, предишните ми мисли фръкнаха и не мога да ги уловя вече, отидоха по дяволите, край, загубих ги!)
Та значи да дадеш младо, свежо момче на жена-сладострастница е все едно да дадеш агънце на лакомия вълк, нали така? Ами ще го излапа без да се замисли, нали така?! А ето че по някакъв начин... педерастите не го излапват, не разкъсват нежната и свежа плът на момчето, казахме същото, че тия въпросните педерасти все пак трябва да са философи, да имат отношение към духовните неща, щото ако са само педерасти, тогава майка му жална на това момче, дето е попаднало в ръцете им! Но истинският педераст-сладострастник е такава отвратителна и жалка картинка, че по-отвратителна от нея едва ли може да се срещне; не за такива обаче "възпитатели", моля ви се, говорим тука, моля да ме разберете добре, постарайте се да осмислите нещата. Ако някой си е чисто и просто педераст, естествено че никой баща нема да си даде сина на него, древните гърци може да са всекакви, но не са пълни хаховци - моля да не ги подценяваме изобщо. Там, в оная толкова красива и възвишаваща духа антична Гърция, се ценели духовно издигнатите мъже, такива били предимно философите, поетите, музикантите, абе изобщо бащите отдавали синовете си на духовно издигнати мъже, на умни, на духовити, на мислещи мъже, разбирате ли ме поне малко?!
И в главите на такива духовно издигнати и мислещи мъже последната мисъл ще бъде да вземат да ласкаят младото момче, да го галят, да му се натискат, не, аз лично така си представям нещата: появи ли се сексуалният момент (за който, казахме, е непредовратим при поставянето на едно момче до лакома за секс, до ненаситна за секс жена!), тогава духовната страна отива директно по дяволите, всичко тогава отива на кино, не може да има нито философстване, нито мислене, никакви разговори даже не може да има! Тогава, длъжен съм да акцентирам върху това, ще стане ето какво: заговори ли плътта, духът млъква и бива прогонен безвъзвратно! Да ама ето, оказва се, че е напълно възможно млади и красиви момчета (всички млади момчета са красиви, така ми се чини, младостта е красота, нека да бъдем поне малко естети; е, има и по-красиви, и по-малко красиви, но общо взето младите са все красиви, всеки е красив по своему и прочие, нека да благославяме неизчерпаемата природа, че е способна да създаде толкова много красота!), та значи е напълно възможно млади момчета да участват във вдъхновени разговори със зрели мъже и то по съвсем духовни теми, да обсъждат истински важните въпроси, да се увличат в разговори, които наистина нямат край; това нещо някога поне преживявали ли сте го?!
Горко на тия хора, които не се преживявали това нещо, млади и стари, момчета и философи, да разговарят, да водят вдъхновени разговори по истински важните за човека въпроси! То на такива разговори времето им е в днешно време в училищата, но в днешните училища в училищата предимно властват уродливи грозни дами с очила, е, те, имам предвид днешните даскалици, поне са такива, че момчетата за никакъв секс не могат да мислят по време на часовете (!!!), но дали пък, питам се, точно тази не е причината в наше време все повече младежи завинаги да се отвратят от... жените - след като им се налага години наред да общуват с жени във възможно най-уродлив, предимно даскалски вид?! (Тази теза си заслужава да се осмисли, дали пък точно тази не е една от главните причини за застрашителното разпространение на гейщината сред все повече младежи?! Трябва да запомня този момент, но сега не бива повече да философствам по него...)
Та значи зрял мъж да води приятни разговори с младежи, с момчета е нещо напълно възможно и естествено, при това нека да не бъдем идиоти и нека да не допускаме, че в тази компания, в тази мислеща общност има някакви уроди, които мислят предимно за... секс, които сладостранстнически си облизват устните, гледайки жадно тъй крехката, направо... агнешка млада плът! Нека този момент да го оставим съвсем на страна, щот на мен напълно ми писна от него, надявам се, че и вие не сте чак такива идиоти, че да мислите само и единствено за това, нали така мисля, че се разбрахме поне по този пункт?! И ето, разговаряйки по всякакви теми, изследвайки, търсейки истината по най-важните човешки въпроси, младежите се обучават да мислят, започват да напредват в мисленето, разгръщат си таланта в тази най-важна за човека област, при това биват обучавани да мислят философски, т.е. пълноценно и цялостно, без да игнорират някои моменти на неощетения смисъл, напротив, търсейки именно изчерпателния човешки смисъл на нещата. А това нещо го може само и единствено философията.
И ето, че се оказва, че млад човек няма как да стане... мъж ако никога не е бил обучаван истински на философия, и то именно от мъж-философ. (Щото, какво да говорим по този пункт, жена-философ си е чиста природна аномалия, това е нонсенс, за който даже и не си струва да се говори; това, простете, е пълна извратеност, да ме прощават дамите, дето се напъват да са философки, но да имат много здраве от мен, ако бяха поне малко философки, отдавна сами щяха да са разбрали това, което сега на мен ми се налага да им го казвам; ако го знаеха, немаше сега да са чак толкова фрапирани и дори обидени, моля ви се, а щом са все пак фрапирани и обидени, това е несъмнено доказателство, че не са никакви философки, т.е. сами потвърждават тезата ми, че жена-философ е нещо като "дървено желязо" и пр.!) Водят си значи безкрайно приятни разговори по всякакви въпроси, включително и по въпроса за това каква велика загадка за мъжа е женската природа, какви тайни крие женската душа, изцяло и завинаги непонятна за нас, мъжете, за всичко си говорят философстващите юноши със своя учител и наставник: кой може да им каже нещо значимо по тия всичките въпроси ако не много преживелият и по тази причина добре помъдрял мъж?!
Ето че тук имаме пълно потвърждение на тъй древните, но вечни тези на великия Платон: трябва да има онтологическо съответствие, духът може да се зароди само ако се оплоди от дух, да станеш мъж е възможно само ако общуваш истински със зрели, напреднали, изявени в мъжествеността си мъже, да се възторгнеш от красотата, от истината, от доброто, от светостта и прочие е възможно само ако имаш за компания човек, който е преживявал и още преживява тия възторзи, копнежи, велики духовни страсти и прочие; тия неща не се учат от книги, тях ги нема в учебниците по философия, утвърдени от министерските шамани, тия неща се раждат единствено в съвсем непринудените философски разговори или диалози, които могат да се появят единствено в условията на толкова потребната и затова безценна свобода.
А относно това кои са мъжките качества, които се формират по пътя на философските беседи, тук оставям този въпрос открит, няма да ви ги изброявам и поднасям наготово, опитайте се сами да се напрегнете и си направете своите предложения; пък ако искате, след това можем да обсъдим темата в един жив диалог, аз с удоволствие ще участвам в нея. Така съгласни ли сте? А готово списъче от мен с мъжките качества да ви сервирам ей-сега, това от мен не очаквайте; не че не мога да го направя, но се губи смисъла. Даже, за да постъпя като учителя си Сократ, ще си позволя да кажа и това: ами не знам кои са тия мъжки качества, помагайте ми да разбера, дайте да опитаме да ги открием, предлагайте, ще обсъждаме и прочие; цял живот се мъчих да ги постигна, но не успях, може да е обаче дошло времето да направим това откритие, но заедно! Хайде да запретваме ръкави, искате ли?
Е, момчетата били обучавани от своя... любовник-философ (все пак, да не забравяме, той, възпитателят, е бил влюбен в юношата, гърците прекрасно са знаели, че нищо добро на този свят и в този живот не може да бъде постигнато без любов!) та значи били обучавани от влюбения в тях възпитател и на бойни умения, практикували са бойно изкуство, в ония времена мъжът е трябвало да върти умело меча, нали така, особено ако иска да става воин, а не, примерно, философ или, да речем, търговец. И на гимнастика младежите са се обучавали, сигурно по гимнастика са си имали други учители, най-вероятно е така, философите не са имали претенцията, че умеят всичко. По музика, това значи всички изкуства, младежите са се обучавали по онова време при други, специални учители.
Но най-напред е трябвало да бъдат развити именно като човеци и като мъже, със съответните духовни качества, примерно на добродетелта мъжество (според Аристотел една от най-важните за мъжа, естествено!) са отдавали най-голямо внимание, предполагам. (Що за мъж е един мъж ако не е мъжествен, ако му е чужда добродетелта мъжество?! А що е мъжество ако искате можем да обсъдим, готов съм винаги за такива обсъждания!) Момчето може да стане мъжествен мъж само ако бъде обучаван в тия тъй важни за мъжа добродетели от мъж, естествено, представяте ли си що за идиотщина е жена да обучава момчетата на... мъжество?! (Сега сещате ли се защо в наше време сред момчетата има толкова женствени - феминизирани, изнежени и пр. - че на човек направо може да му се приплаче?!) За да не стане така, че момчетата могат да прихванат от жените типичните за тях немъжки качества, толкова вредни за истинския мъж, на момчетата в древността се е налагало да се движат все в мъжки компании, да общуват изключително с мъже, та да могат да се идентифицират с мъжкото, с мъжеството, с мъжествеността и прочие им се е налагало да я възприемат в нейния автентичен вид, такава, каквато е у техните мъже-възпитатели.
Правете си сметка до какви поразии в личностно, интелектуално, екзистенциално, духовно и всяко друго отношение води поголовната феминизация на учителската професия! В днешно време се стигна дотам, че е направо позорно мъж да се занимава с такава... "женска", моля ви се, работа - каквато било учителстването, възпитанието на младите, образованието и прочие! Щеше да е "женска работа" учителстването ако на тази свят съществуваха само жени, но понеже все пак има на този свят и мъже (и трябва да има такива, и то именно истински мъже!), се налага да има и учители, и възпитатели мъже; да, трябва да има, ала няма, нали си представяте колко смачкани в наше време именно откъм мъжественост са днешните мъже-учители-и-възпитатели?! (Да не говоря по тази тема, щото ще ми се обидят всички колеги-учители, имам предвид мъже, щото в днешно време било, моля ви се, немодерно да наречеш жена-учителка "колежке", требвало да я наречеш "колега", и защо ли, сещате ли се защо е това чудо?!)
Ами ето ви един пример, ще го дам, въпреки рисковете: когато мен в последните години една самозабравила се директорка на моето училище ме уволни и то два пъти, нито един от колегите-учители нема доблестта да се държи като мъж, иначе казано, достойно, всички се държаха като най-презрени страхливци, между другото добродетелта "мъжество", да ви кажа поне това, означава "смелост"; разбирате ли докъде сме стигнали, щом в днешно време дори и на мъжете-учители е съвсем чужда тази изконно мъжка добродетел? Да се държат в днешно време мъже като жени и дори като... баби е до такава степен "нормално", че в днешно време дори бабите са значително по-мъжествени от повечето мъже; един вид живеем в женска епоха, в която има поголовна тирания на жените спрямо мъжете, която се дължи на това, че женският елемент е взел надмощие тъкмо на основата на това, че днешните жени са успели да поставят в пълно подчинение днешните мъже-мухльовци благодарение само на това, че имат, моля ви се... вагина!
Да, ще кажа и това, вече казах, че от нищо не се страхувам, опозорих се напълно, по тази причина нямам страх от нищо: да, тъй съблазнителната за мъжете-дебили в нашата епоха вагина е причината тия хаховци, дето се мислят за мъже, да са под пълната тирания на женския елемент; тази е моята основна теза, която според мен не се налага изобщо да бъде доказвана, тя е просто една непосредствено достъпна истина. Разбира се, тази истина няма да бъде призната почти от никой "мъж", което по косвен път най-бляскаво я потвърждава (истините се разпознават най-вече по това, че немислещите изобщо не ги признават!).
Стига толкова, че вече положително ще бъда бит на улицата, предчувствам го; то май не остана някой необиден от този мой текст, леле, колко ли правдив е този текст, който така дружно обижда комай всички?! :-) Аз даже имам обещана... "мечка", една дама, дето всеки ден ме плюе в блога, отдавна е обещала нейните ученици да ми направят "мечка" като ме срещнат на улицата, ха да видим дали тия дни наистина няма да ми се стовари на главата една... "мечка", само тя ми липсваше на моята тъй болна глава (изразявам се така, че преди пет годинки имах трапанация или отваряне на черепа за изваждане на хематом; не са ме оперирали зарази малоумието ми, не са ми оперирали и извадили акъла, оставиха ми го този акъл, виждате сега какви бели ми се стоварват заради него!)
Е, пак ми писна да пиша, изморих се, край, немам повече сили, капнах направо! Довиждане! Бягам! Спасявам се! Гони ме... "мечка"! :-) Бъдете здрави! До скоро!
(Да добавя да не забравя нещо, което сега ми хрумна, другия път мога да почна от него: днешните "мъже"-олигофрени, моля ви се, имат една най-сладка мечта: да бъдат сексуални роби на някоя що-годе красива и по възможност богата жена! Момчетата, на които съм преподавал философия, много често са ми споделяли, че в сънищата им даже често се появявал този сън: как ги... изнасилва, моля ви се, някаква красива жена! Те това исках да добавя, щото непременно ще го забравя до другия път, а ми хрумна в акъла, ето, запаметих го тука за всеки случай, може да ми потребе за другия път, може от него и да тръгна, знае ли се?! А си заслужава това нещо да бъде обсъдено, нали така, драги ми роби на жените?!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие
Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността),
12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
