Представена публикация

Призив за човечност

Една благородна човешка инициатива в помощ на Ангел Грънчаров Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и пи...

вторник, 10 декември 2019 г.

Защо само у нас празникът, свързан с Рождество Христово - "Коледа" - идва от глагола "коля"?




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Царство на безличностите ли е България?




Виж също и: ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ, Георги Марков

... Естествено то запитах за впечатленията му от България, сред като бе кръстосал страната и видял много неща. Човекът се усмихна горчиво и каза: „Ако някъде съществува царство на посредствеността, това е у вас! Никъде не съм срещал такова безличие.”...

... Личностите се изграждат и налагат по силата на най-чудесния и най-справедливия закон – естествения подбор. А когато този подбор го няма, когато е заменен с твърде ограниченото, дълбоко посредствено ръководство на партиен механизъм, ние получаваме картината на днешна България.

Но което е още по-тъжно, безличията никога не са могли да понасят личностите и затова те станаха най-последователните проводници на политиката на партията за повсеместното и пълно обезличаване (бих казал обезглавяване) на народа. Безличието винаги се е стремяло да потопи всичко в безличие, така че да не се знае кой си ти, кой съм аз, така че ние да нямаме собствена физиономия, собствени мисли, собствени характери, а всичко да бъде покрито и скрито зад сивата маска на безличния обществен тип. Така че в последна сметка никой човек да не изпитва никакъв интерес към личността на друг човек, а всичко да се определя от механични партийни отношения.

Ако има нещо, от което партийната доктрина за създаването на щастливо стадо да се бои най-много – това са личностите. ...

... Партията не може да търпи личността под никаква форма. Първо, защото личност значи „непринадлежност”, значи „свой път”, значи отделяне от униформената редица, значи „несъгласие” с установената линия, значи „противопоставяне”, значи конфликт. Второ, личността става обединителен център на хората, върху които тя въздейства, на идеите, които тя изразява, следователно води до онова чудесно сцепление на духовни сили, което движи прогреса. Трето, самото присъствие на личността е катализатор на по-активно движение на мисълта и същевременно пример за мнозина. Всички знаем колко много дължим на личностите, които сме обичали и на които съзнателно или несъзнателно сме подражавали. ...

... Но нека погледнем нещата по-нататък. Най-лесно се управляват безлични хора. Те винаги са съгласни с всичко, което им се предложи, те нямат мнение, те са точно стадото, което с еднаква леснота може да бъде изведено на паша или закарано в кланицата. И затова най-важната задача на комунистическата идеологична пропаганда е да поддържа с всички сили, с всички средства постоянния процес на обезличаването. Училища, казарми, университети, предприятия, учреждения, всичко е устроено по такъв начин, че да обезличава. Натискът е силен, страхотен, понякога убийствен, защото милиционерският щурм на идеологията все пак трябва да преодолява естествения, вродения инстинкт да бъдеш като себе си. Обезличаването, това е отказ от себе си. Естествено, отказът не е пълен, за компенсация на пълното обществено безличие на една личност, партията му разрешава да бъде колкото си иска личен в избора си между бяло и червено вино, тъмен или светъл костюм, висока или ниска жена или мъж. Партията също му разрешава да бъде „личен” в блеенето на лозунгите, с по-висок или по-тънък глас, а също да бъде съвсем личен в омразата си към личностите.


Многократно съм забелязал, че колкото пъти някъде, в коя и да е сфера на нашия обществен живот се появи някакъв претендент за личност – интересен млад учен, инженер, художник, дори общественик, първата мярка, която се взима срещу него от страна на партията, е обезличаването му, дори когато това е съпроводено с явната загуба на ценни идеи и на бъдещи постижения. Вие можете да бъдете колкото си искате добър агроном, но вие не можете да бъдете личност, вие не можете да станете изразител на ваши агрономически идеи, вие не можете да станете център на агрономическо движение или организация, вие не можете да конфликтувате с принципи и методи, установени да кажем в Съветския съюз. Следователно отиваме пак при старото сравнение с овцата. Тя може да дава хубава индивидуална вълна, гъсто свое мляко и хубави агнета, но тя няма право да има отношение към посоката, в която върви стадото, или да се обособи като нещо различно от стадото.

Много пъти у нас се е надигал партийният призив за създаването на богати индивидуалности. Никога не ми е било ясно какво значи това. Вероятно е пак нещо от арсенала на партийните безсмислици. Аз бих казал: „Не е нужно да създавате индивидуалности! Само престанете да ги унищожавате.” ...

... Студентите трябва да знаят, че личността не се изгражда с конюнктурни песнички и раболепни реверанси, а с борба упорита, жестока и непримирима. Борба, която оправдава човешкото ти съществуване на една планета, предназначена за човеци.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нима сме народ, съставен предимно от тарикати и фукльовци?


ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ СА ТАКИВА, КАКВИТО СА?

„Бакшиш” с почерняло от тютюн и алкохол лице се хвали, че когато бил в Германия, натискал газта до дупка и предизвиквал паника по пътищата. Тъкмо си мислел как хубаво се е позабавлявал с „балъците шваби”, когато на границата с Австрия го поздравили с трицифрена глоба. Не знае „бакшишът” на себе си ли да се възхищава повече, или на немците, че имат изрядна система за санкциониране на кретени.

Депутат-далавераджия разказва, че в родното му село го посрещали с духова музика, а нощем лично кметът го вардел като спи.

Телевизионна водеща с маймунски макиаж разпалено ме убеждава, че за колегите й било чест да работят с нея и трябвало да са й благодарни, задето е между тях. (Това, разбира се, не й пречи в едно изречение да прави минимум две грешки.)

И още, и още... – бележникът ми е пълен.

Защо българите са такива, каквито са? Защо, на който и социален терен да копнеш, попадаш на хвалипръцковци и тарикати?

Защо държавата се е превърнала в място на хора със стресираща външност и психика – бабаити пред по-слабия и сервилни пред по-силния?

Били ли сме някога културен и гостоприемен народ, или това е един от многото митове на пропагандата?

Допреди време подобни въпроси ми задаваха най-различни непознати хора, с които се срещах тук-там из страната. Те настояваха да отговоря, а аз се измъквах, като им разправях, че както на небето има тъмни облаци, същото е и при хората. И че в крайна сметка животът е чудесен, макар да е ужасен. Така е навсякъде по света, опитвах се да убедя и тях, и себе си.

„Като в България обаче никъде го няма! Защото в България хората са неграмотни и безверни, особено политиците”, намеси се веднъж възрастен учител от Добруджа. „Направиха ни да заприличаме на тях: фукльовци и измамници. Заразиха ни със сладки приказки, че ще строим рая на земята, и почнаха да строят лагери за непослушните. А ние мълчахме и им помагахме. От диктатурата на пролетариата, дето ни е в мозъка, идва всичкото. Сега и да искаме, не можем да се оправим. Защото главите ни са калпави.” – почукваше се по главата учителят. Не съм го виждал оттогава, но думите му съм записал.

Наистина ли не можем да се оправим? Толкова калпави ли са ни главите? Защо българите са такива, каквито са? Отговори много, но с нищо не ни помагат.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)