По повод на горното мое изказване колегата-блогър Ники Димов каза нещо, което ми дава повод да дам разяснение по изключително важен за мен личен въпрос; ето неговата провокирала ме реплика, по-долу можете да прочетете и моя отговор-разяснение:
Ники Димов: Погледни се себи си в какви дългове си затънал. Стига гледай в чуждата паница 🙂
Ангел Грънчаров: Ники Димов, аз затънах в дългове защото загубих съдебното дело против моето уволнение, а ме уволниха защото не пожелах да бъда типов унител, т.е. позволих си да направя някои нови неща, за които съм дълбоко убеден, че се полезни и необходими за доброто образование на учениците ми. Но директорката и от РУО, понеже страдат от назадничаво мислене, не оцениха вярно стореното от мен и ползвайки се от властта си ме подложиха неправомерно на репресии, а в един момент по чисто мутренски начин ме опраскаха, уволниха ме; понеже не капитулирах, а започнах да се боря за своето право да бъда учител-новатор и творец (просто не желая да бъда учител-мижитурка!), властващите ме остракираха, изгониха ме от образователната система.
Е, пострадах, сега, за да преживявам някак, се принудих да работя на унизителна работа за минимална заплата. Поради което и засега не мога да си плащам, за жалост, дълговете към хората, които ми помогнаха в тежкия момент (ти, впрочем, беше един от тия, които тогава ми помогнахте!). Ще ти върна дължимите пари при първа възможност (знаеш обаче също и това, че съпругата ми, също учителка, беше също уволнена за да отмъстят на мен, по тази причина тя още е безработна и едва преживяваме с моята минимална заплата), затова не е хубаво публично да ме унижаваш и да да ми намекваш, че дължа пари на доста хора, в това число и на теб.
Аз съм този, който най-много страда и се измъчва за това, че не мога засега да си върна дълговете (те са в размер на 3000 лева общо, щото бях опраскан и от частен съдебен изпълнител). Засега месечно мога да отделям максимум по 50 лева от нищожната си заплата за да си плащам дълговете. Понеже си ми казал, че не бързаш да ти връщам дължимите пари, затова от този месец (когато взех първата си цяла заплата от последната ми работа) най-напред ще върна 50 лв. на един друг човек, на когото дължа пари в заем.
(Имам си списък с моите кредитори, така да се каже, с хората, на които съм длъжник, и лека-полека, дай Боже да съм жив и здрав, ще им връщам дължимото, а ако нещо се случи с мен, ако ме покоси болест, съм се разпоредил на близките ми след смъртта ми да продължат да изплащат моите дългове.) Надявам се че това мое разяснение те успокои.
И пак да се върна на обсъждания въпрос: не виждам какво да променям в себе си, аз мижитурка-учител не съм бил и няма да бъда никога...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата
ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
