Защо действителната подкрепа за Радев е: един от всеки пет имащи право на глас?
И:
Защо Радев е българският Джорджеску, който обаче за разлика от румънеца грабна властта?
Ето какво ми каза един човек, който не е разбрал твърдението ми в заглавието и възрази; обяснявам така, че да може да го разбере и едно петгодишно дете:
Georgi Matin: Ангел Грънчаров Аз не съм трол и не съм фен на Радев. Но не сте прав че всеки пети е гласувал за Радев. За мен е всеки втори. Ако не сте съгласен тогава обяснете как при положение че партията му взе около 32 процента от гласувалите и после взе почти 60 процента от Народното събрание.
Ангел Грънчаров: Georgi Matin Аз съм обяснявал това, но Вие не сте го чел или не сте го разбрал. Изборната активност беше около 52%. За Радев гласуваха 44% от гласувалите. Това ми дава основание да твърдя, че за него е гласувал един от всеки пет ИМАЩИ ПРАВО НА ГЛАС. (Щото все пак Радев не получи половината от гласовете на гласувалите, сметката е груба, ориентировъчна!)
Ето какви писма си пишем чат-пат с колегата-правдолюбец Иво Инджев:
Здравей,
Дано не си прав за такава една перспектива да сме вечна опозиция. (Аз съм убеден, че Радев и радевци ще се издънят скоро!) Но в друг смисъл си прав: и истинската журналистика, и истинската философия винаги по презумпция критикуват управниците, дори и да са "от наште". Щото критиката е за добро, а пък и съвършени и винаги прави управници няма.
Аз си спомням как навремето като Костов взе властта, се възмущавах, че не развъртя "синята метла" и не изчисти комунистите от администрацията. Но в един момент, като видях в нашия квартален клуб на СДС какви образи напират да се уредят на топли места във властта, осъзнах, че Костов е прав да задържа наплива им. Той също мълча като изгони министрите, продали се на мафията (ген. Бонев!), но и тук се оказа прав: запази властта 4 години и извърши най-тежката реформа, която ни вкара в ЕС и НАТО. Мен местните дерибеи ме изключиха от СДС щото публично ги критикувах да не бъдат толкова алчни за облаги от властта. Та мисълта ми е, че винаги има за какво да критикуваме. Сократ затова нарича философите "конски мухи", които жилят за да не заспи народът, а и управниците да не се самозабравят. (Извинявай, тогава не е имало журналисти, философите са играели и тяхната роля!)
Вършим си работата въпреки рисковете на професиите ни. И си плащаме цената. Но пък съвестта ни е чиста. Това е най-голямото благо в тоя живот.
Да си пожелаем да имаме сили да продължим докато Бог има нужда от нас! (Бог е тъкмо Истината!)
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
-------- Оригинално писмо --------
От: ivo indzhev Относно: Re: За сведение До: Angel Grancharov Изпратено на: 01.05.2026
Здравей,
Пишем си ние такива работи, но изглежда сме обречени да си бъдем в безкрайна опозиция.
Питам се със самоирония какво щях да правя, ако на власт имах съмишленици - направо не ми се мисли как щяха да ме демотивират да си ползвам остродумията.
Поздрави,
Иво
>-------- Оригинално писмо -------- >От: Angel Grancharov angeligdb@abv.bg >Относно: За сведение >До: potv@abv.bg >Изпратено на: 01.05.2026 07:31
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел ГрънчаровСТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България),изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
В нашия Философски клуб учредихме и "Университет за прости и тъпи"; това ще бъде поредица от теми, наред с други поредици, като, примерно, чиста
философия, духовен хипермаркет, философия на историята, философия на
политиката, философия на правото, история на философията, психология,
философско консултиране, етика и прочие.
В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!)
Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровПреследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
