Как станах не просто "професор", а "народен професор"?
Кой знае защо в сайта на телевизията 7/8 са ме представили ето как:
В предаването се включва проф. Ангел Грънчаров, който анализира състоянието на медийната среда в България, поведението на националните телевизии, свободата на словото и пропагандата, поляризацията на българското общество по темата Русия-Украйна, както и обществените реакции след участието на Мартин Карбовски в БНТ.
Това са написали там техническите лица, предполагам, щото водещият Крум Савов ме представи в предаването коректно, а именно като философ. Не като професор. Но ето как реагираха на този факт оплювачите в блога ми:
Защо се представяш за професор бе, шарлатанин?!
Това пише един анонимник там. Приписват ми, санким, на мен, че се представям, видите ли, с фалшива титла. Аз никога и никаде не съм се представял като "професор" (за мен тази титла не била никога жилана, камо ли пък мечта на живота, както е при толкова много други хора!). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

