Защо Лили Иванова и комунисто-русофилите толкова много обичат Русия?
Лили Иванова на концерта си пред църквата, дето е зад Парламента, тази със златните кубета, специално поздравила цар Симеон Втори и царица Маргарита (забрави да поздрави престолонаследника Борис!). За целта трябваше да я свалят от сцената, вдигайки я на ръце, и после пак да я качат, вдигайки я на ръце, сякаш е чувал с картофи.
Отзад се вижда президентката таваришч Йотавна, мило усмихната - в наше време е модерно комунисто-русофилите да са и монархисти (лъжливо де, щот техен главен монарх е таваришч-царят Путин, канечна!).
Възниква в тази връзка логичният въпрос:
Защо Лили Иванова толкова почита царя? (Тук, няма как, се сещам за шекспировия въпрос: „Каква му е Хекуба, какъв е той на нея, та така реве?“) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
