Като правим добро на друг, чужд, изпаднал в беда човек, ние фактически правим добро и на себе си, т.е. правим двойно добро: спасяваме си душата от разложението на пълзящата безчовечност.
Ето една такава възможност за вас:
Не е грях да подпомогнете блога ми ако искате да направите добро - щото авторът му, сиреч моя милост, е в крайно тежко положение.
Две години съм без работа и паралелно водя тежки съдебни дела за да си върна правата като преподавател, отнети ми от една самозабравила се властваща гербовашка другарка. Ето тук може да стане това, т.е. да ме подпомогнете стига да можете: раздел ДАРЕНИЯ на блога ми. (Линкът не мога да го сложа щото съм блокиран във фейсбук да не мога да споделям линкове, но като ми пишете името в търсачката най-отгоре ще излезе блога ми.)
Хиляди извинения, че постъпвам толкова аморално (някои по-чувствителни души няма да пропуснат да се възмутят от тъй грозната ми постъпка!), но за свое оправдание ще кажа, че го правя и с чисто възпитателна и добродетелна цел, т.е. за ваше добро. (Щото ако бяхте истински добри, вие сами щяхте да се сещате за някои неща, а не да чакате аз да си опорочавам душата като сам ви подсещам!)
Нека взаимно да си помагаме, да си правим разни добрини, кой с каквото може - и така ще спасим своята човечност, която е в рискова ситуация, която е твърде застрашена. Може би не разбирате, че собствената ви човечност е застрашена, е, аз, като съм осъзнал тази истина, ви го казвам - и ви правя една малка добрина. Ако щете се възмутете срещу мен, ако искате, в замяна ме заклеймете като лош човек, обидете ме, ако пък искате, върнете ми стореното добро с нещичко, което ви е по силите.
Не е справедливо все пак аз всеки ден да правя за вас какви ли не добрини (пиша в блога си разни текстове, в които влагам най-ценното, което имам: душата си, мисълта си, духа си!), а пък вие се правите на ударени, четете блога ми, четете изказванията ми на страницата ми във Фейсбук, обогатявате си душата с моята "неземна мъдрост" (казвам го това в ироничен план, но имайте предвид, че често това, което ражда душата ми, изобщо не е мое творение, тия осенили ме мисли и прозрения ми ги подарява тъй щедрият Бог!), та значи черпите от мен разни безценни духовни благини, пък в същото време се правите на изоглавени, на разсеяни, на хитри, на тарикати - и в замяна нищичко не ми давате!!!
Съгласете се, нали така, това не е справедливо, а, какво ще кажете, справедливо ли е само аз да давам, и то години наред, а пък вие години наред да черпите от моята мъдрост :-) пък в замяна нищичко да не ми давате! А какво можете да ми дадете в замяна решете сами, сами се сетете, аз тук няма да ви се меся, няма да ви подсещам: щото ако го сторя тогава наистина ще е грозно! Ще измислите нещичко с какво да ми се реванширате, не е толкова трудно: стига да имате съвест де, щото без съвест човек нищо не струва, станал е пълен боклук.
Можете да вземете предвид това, че съм безработен вече трета година в последните четири години (!!!), което е страшно, не можете да си представите на какви унижения ме подложиха самозабравилите се властнички, ръководещи образованието и възпитанието на вашите деца и внуци, с които като се боря комай всекидневно в тия години, аз пак правя нещо добро на вас самите, правя нещо, което никой не дръзва да прави, именно работя за промяната към добро в образователната сфера. Т.е. работя, бора се и защищавам тъкмо вашия коренен човешки интерес, за който вие самите нищичко не правите, не рачите да си мръднете даже и малкото пръстче!!!
Аз значи бях опраскан и уволнен именно за това, че правя добро на вас, гражданите, чиито деца страдат в ужасните условия на безчовечната система, аз за вас страдам, мен заради вашето добро ме подлагат на какви ли не гаври, ходя по съдилища и болници, мъча се, гладувам и прочие, но ето, вие не се сещате, не съзнавате това, не го разбирате и сега си казвате: "Ух, тоя Грънчаров, колко е лош бе, изнудва ни да ме помогнем, хитрецът, щото, видите ли, бил пострадал заради нас, на нас, видите ли, мерзавецът му с мерзавец, бил правел добро и затова го били уволнили, егати наглецът!", нали точно това си помислихте?!
Мислете си каквото искате, ваша воля е това, аз обаче да ви кажа как възприемам поведението ви, пък вие преценявайте по-нататък каква е истината. Изпълнявам си дълга, пък вие както искайте постъпвайте. Моята съвест е обаче чиста. Помислете вие за своята си съвест...
Хубав ден ви желая! За тази нравоучителна беседа, за този урок, съдържащ безценен смисъл, пак не е нужно да ми плащате нищо, ще минете пак "метър", ще се облагодетелствате "гратис", вие така сте свикнали, то така е по-умно де, от ваша страна е по-изгодно, по-тарикатски е някак, нали правилно ви разбирам?! :-) Бъдете живи и здрави! Чао и до скоро - и извинявайте, че не ви излъгах, че не ви говорих приятни мисли, а се осмелих да ви кажа некои така неприятни ви истини!
Пардон, забравих да ви кажа нещо друго: и в тази ледено студена нощ 86-годишната баба Марийка от тъй цивилизования и културен европейски град Пловдив беше принудена да спи на улицата, направо върху плочките! Вие не сте отговорни за това изобщо, нали така, виновна си е изцяло тя самата, вашата съвест е напълно чиста и по този пункт, нали така?!
А дали баба ви Марийка след тази ледена нощ е оцеляла и дали не е хванала вече пневмонията, която ще я прати в гроба, аз не знам: цяло чудо е ако и след тази кошмарно студена нощ, в която вие блажено се протягахте под топлите си завивки, баба Ви Марийка, която зъзна с беззъбата си уста цяла нощ, е още жива!!!
За баба ви Марийка се грижи само и единствено тъй добрият Бог, вие обаче нищичко не бива да правите, щот сте много важни и велики, нали така?! Бог да се оправя с разните баби Марийки, вий само ще стоите и ще гледате, щот Бог е велик почти колкото вас самите, вие му имате доверие, Той ще се справи с всичко, а вие само требе да стоите и да гледате, сакън, да не си оцапате с нещичко пръстчетата!
Майната ви най-после, чистници неедни!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
