Тодор Славков изригна: „Докато руснаците не преминат Дунава, нищо в България няма да се промени“
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тъп и подъл предател като дедо си, който на два пъти се опита да продаде България на руснаците. Толкоз е тъп, че не знае, че руснаците отдавна са си у нас и дърпат конците на всичко, затова сме затънали до шия в корупция и беззакония по чисто руско-путински образец!
Освен
това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие
спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът
тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в
живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му
изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо
повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не
се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а
непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,
че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си,
което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само
когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си.
Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си,
от което не можем да се откажем...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът
тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в
живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му
изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо
повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не
се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а
непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,
че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си,
което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само
когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си.
Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си,
от което не можем да се откажем...
