Ето две писма, в които става дума и за живота - пък и за това кога си оставаме човеци. Премахнах личните моменти и оставих онова, което може да има принципен смисъл:
Ангеле, здравей!
Чакам да се обадиш защото не ти отговаря телефона. ... Не те питам как си. Имам чувството, че си малко по-добре. Дано не ме лъже това чувство. Направи списанието и аз ще съберем някакви пари да го издадем...
... Не се тревожи. Има критични моменти и те обезателно трябва да се преодоляват. В преодоляването на подобни моменти човекът е жив и остава човек. А инак винаги има един момент, който не може да се преодолее - но тогава човек нито е човек, нито е жив.
Пиши. Ю. (мой отдавнашен приятел, философ)
Здравей, Ю.,
Аз напоследък често не си нося телефона с мен, щото осъзнах, че той ми ограничава свободата (пък и почти никой не ме търси де, та затова свободата ми не е чак толкова застрашена); но не обичам да съм на постоянно разположение на какви ли не хора, които общо взето ме занимават предимно с глупости.
... Списанието съм го започнал, ако са готови вашите текстове, пращай ги. За плащането на отпечатването ще видим какво ще правим щото аз останах съвсем без никакви средства. (Няма да ми плащат обезщетение за безработица понеже от предишното ми уволнение не са минали три години, а само две години и 10 месеца.)
Прав си иначе. Докато е жив човек може да си остане и човек, и жив - стига да успява някак да преодолее критичните моменти, които са способни да го завлекат в смъртта. Правя каквото мога в тази посока, но имам чувството, че силите ми са вече малко, а и глобално погледнато докога ще се живее зависи все пак не от нас, а от Някой Друг. (Докато Той благоволява да ни дава жизнена сила, ще живеем.)
... Тия дни съвсем внезапно почина един много жизнен иначе човек, когото много уважавах (бившият директор на училището, в което работих толкова години - и от което ме опраскват два пъти в последните все по-мутренски години). Така че все повече съм уверен, че живеем единствено благодарение на Божието благоволение...
Всичко добро!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие
Практическа психология на пола, секса и любовта),
8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата
ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
