Запитах изкуствения интелекет:
Що е интелигентност в разбирането на Ангел Грънчаров?
Той ми отвърна:
Според българския философ и публицист Ангел Грънчаров, истинската интелигентност е интелектуална мощ на душата и непрекъснато буден ум, който създава оригинални мисли. Тя не е просто сбор от механични знания, а духовна и нравствена способност за дълбоко разбиране на света и другите хора. [1, 2]
- Творческо и будно мислене. Мисленето не е даденост по природа, а възможност, от която човек трябва съзнателно да се възползва. За автора интелигентният човек е този, който ражда собствени, за пръв път помислени идеи. [1]
- Душевна сила и хармония. В своите философски разсъждения Грънчаровразглежда душевния живот като взаимодействие между ум, чувствителност, воля и самосъзнание. Когато тази връзка се разпадне, настъпва „глупостта“ като болест на духа. [1]
- Разбиране и търпимост. В блога си Свободна виртуална академия той подчертава (в диалог с идеите на акад. Дмитрий Лихачов), че интелигентността е способност да възприемаш другите и да проявяваш толерантност. [1]
- Всекидневно нравствено поведение. Истинската интелигентност личи в дребните детайли от живота. Тя се проявява в коректното водене на спор, скромността, незабелязаната помощ към околните и опазването на природата и духовната среда от замърсяване. [1] (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

