Защо живея?
Тъгата е силно свързана и с отблъскването от онова, което хората наричат „живот“ - без да си дават сметка какво точно значи тази дума. В силата на „живота“ има безумна тъга. Теорията е суха, а зелено е дървото на живота. Това, което се нарича „живот“, често пъти е само всекидневие, което се състои от грижи. Станах философ и попаднах в плен на „теорията“, за да се освободя от неизразимата тъга на всекидневния живот.
„Философската мисъл винаги ме е освобождавала от смазващата тъга на «живота», от неговата грозота. Противопоставях «битието» на «творчеството». Творчеството не е «животът», творчеството е пробив и извисяване, то се издига над «живота» и се устремява отвъд границите отвъд пределите към трансцеденталното. Тъгата извира от «живота», от здрача и мъглата на «живота» и е устремена към трансцеденталното. Творчеството е именно придвижване към трансцеденталното. То поражда образа, който е различен от този «живот»… В света на творчеството всичко е по-интересно, по-значително по-оригинално, по-дълбоко, отколкото в действителния живот, в историята или пък в света на размислите и отраженията.“ ( Бердяев, Н. Самопознанието. С., 1993, с. 55) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
(Или ТУК)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
