Защо не бива да залагаме на емоциите - и да пренебрегваме разсъдъка си?
Тия дни реагирах емоционално за Дара без да съм вникнал и се изложих, като писах, че тя доказала, че не само в България, но и по света може да печелиш конкурси като имаш "големи бомби". Написах една глупост, оказа се несправедливост.
Покаях се, съжалих публично. Пример, че само ако ни води емоцията, риска да сгрешим е огромен. Въпреки че на емоциите дължим нашата човечност, те са нещо много несигурно.
Та мисълта ми е, че по този начин осъзнах, че човек казва и прави глупости когато се остави да бъде воден от някаква емоция (и така разсъдъкът остава настрана, не участва, замъглен е, блокирал е!).
Това обаче е нещо, което има значение за една моя книга, която пиша от доста време, заглавието е ОГЛУПЯВАНЕТО. Даже доклад скоро ще изнасям на международна научна и философска конференция в Киев, Украйна (провежда се онлайн), неговата тема е: "Болест ли е глупостта и как да се лекуваме от нея?".
(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

