понеделник, 26 септември 2016 г.

Нека да бъдем новатори на дело, а не само на думи!



Казват, че е правилно, е добре и също така е разумно "детето да се бие преди да направи пакостта, а не след това", нали така правеше... Хитър Петър (не съм сигурен че точно той го е правил, но да допуснем)? Е, по тази причина решавам да предложа на мои ученици в час по етика да играят... театър, т.е. ще правим "интерактивно занятие", нека да бъдем новатори на дело, а не само на думи. Ето инструкция, съдържаща сюжета и "сценария", от който им предлагам да изхождат:

Интерактивно занятие в час по философия

ИНСТРУКЦИЯ
за провеждането на театър на импровизацията в часове по философия на тема "Свободата, Санчо, е тогава когато няма кого да обвиниш – освен себе си..."

Ученици,
Предлагаме ви да участвате в една игра (в театрална постановка-импровизация, т.е. всеки участващ сам ще решава какво да говори, няма да има заучаване на текст, всеки ще играе избрана от него самия роля). Според това кой доколко успее да се вживее в ролята си и да я изиграе правдоподобно и убедително, ще получи подобаваща реална оценка по философия в дневника.

СЮЖЕТ:

В някакво училище (съвпаденията с реалната ситуация, в която нашето училище и по-специално вашият клас се намира, са съвсем случайни и не следва да им обръщате каквото и да било внимание) учителят по философия има новаторски възгледи относно начина, по който е правилно да протичат часовете по философия. Той си е позволил да въведе някои най-простички новости, свързани с реалното практикуване на свободата от учениците му, примерно, всеки ученик сам решава кога да бъде изпитан, учителят въвежда чудата "точкова система", според която според приноса си за разнищването на проблемите, получава някакви точки, когато събере определено количество точки, получава каквато оценка е заслужил; също така въвежда правото всеки ученик сам да решава от кой учебник, книга и пр. да чете при самоподготовката си, също така какво да мисли (не е длъжен да приема за "абсолютна истина" написаното от учебника или казаното от учителя), има още право да спори и да отстоява позицията си, има дори право по всяко време да излиза от час без да дава никакво обяснение на учителя и пр.
В един клас обаче в резултат е настъпила пълна анархия: учениците вече идват изобщо неподготвени за часа, отникъде нищо не четат, говорят общи повърхностни приказки, баналности и просто глупости, показващи, че изобщо не са мислили по темата, проявяват пълно безразличие и незаинтересованост, мълчат, не участват в обсъжданията, не считат за нужно изобщо да се вслушват в думите на изказващите се и особено пък на учителя, който в техните очи е загубил всякакъв авторитет. Да, обаче учителят, според предварителната уговорката с учениците ("точковата система"), пише двойки на безотговорните ученици, които пък решават да отправят жалба срещу учителя до директора, оплакват се от лошия, от неправилния му стил на преподаване, от глупавия му подход, довел според тях до такива плачевни резултати.
 Учениците очакват изгонване на учителя от училището и още повече се отпускат. Да, обаче идва краят на учебната година. Конфликтът ескалира във връзка с оформянето на крайните годишни резултати: учителят, привърженик на свободата и на демокрацията, заявява категорично, че ще изпрати на поправителен изпит всички ученици, които са проявили безотговорност и не са постигнали нищо в часовете по философия. Заявява твърдо, че това ще бъде честно, разумно и справедливо: нека всеки пред комисията за поправителен изпит да докаже какво е постигнал и научил, обективно какво ниво на знания и умения е постигнал. Учениците пък решават да обявят пълно неподчинение срещу учителя и започват нещо като "бунт срещу проклетата свобода", отново се жалват пред директора, а пък директорът в един момент е принуден да направи следното: нека конфликтът бъде решен от създаден (пак по предложение на учителя по философия, учителя-новатор и демократ) специален "съдебен комитет".
И ето, вие сега ще трябва да изиграете едно заседание на този съдебен комитет, който трябва да направи нужното чрез дебатиране или обсъждане да намери справедливо и разумно решение на така възникналия конфликт.

РОЛИ:

 Председател на съдебния комитет, който ръководи заседанието и дава думата, а после ще обяви решението на комитета по съдебния спор;
 Първи член на Съдебния комитет;
 Втори член на Съдебния комитет;
 Директор на училище, привърженик, разбира се, на традиционното образование и на авторитарния подход;
 Инспектор по философия, привърженик, разбира се, на традиционното образование и на авторитарния подход, нещо повече, инспекторът е враг на всякакви опити за либерализиране и демократизиране на системата на образованието;
 Класна ръководителка на този клас, която вътрешно приема либерализацията на образованието, симпатизира на учителя-новатор, ала не смее да заяви това гласно;
 Представител на Национална мрежа на родителите, който е горещ привърженик на либерализацията и демократизацията на образованието в България;
 Учителят по философия, "подсъдимият", който е обвинен от учениците си в безхаберие, поради „погрешните“ му възгледи учениците са се провалили толкова лошо по философия;
 Представител на неправителствена организация за защита на правата на децата, той смята, че децата са тормозени от учителя по философия – понеже ги е поставил в непривични условия, те са жертви на произвола му;
 Първи ученик-бунтар срещу свободата, има двойка по философия;
 Втори ученик-бунтар срещу свободата, също има двойка по философия;
 Първи ученик, привърженик на либерално-демократичния подход, който се е възползвал от предимствата на свободата – и по тази причина е получил отлична оценка по философия;
 Втори ученик, привърженик на либерално-демократичния подход, също има отлична оценка по философия;
 Родител-традиционалист и консерватор, привърженик на авторитарното училище;
 Родител-демократ

И така, разпределете ролите и се опитайте да изиграете едно интересно и при това убедително изглеждащо заседание на Съдебния комитет!

Приятна игра, приятно забавление!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Нима у нас могат да просперират само хора, които са на умственото, културното и нравственото ниво на Боко Борисов и на Митю Пищова?!


Написах вчера във Фейсбук следния спонтанен душевен възглас:

- Ех, де да имах акъла, морала и харизмата - красотата! - на Боко: чудеса щях да направя! :-)

Но умни и сведущи хора ми казаха, че проблемът и бедата ми били другаде: не съм бил мутра! Наложи ми се да призная този свой сериозен дефект:

- Вярно, не съм мутра, ето, там ми е проблемът. Само мутри ли могат да просперират у Нашенско??? Дотук ли я докарахме???

А пък един друг човек ми каза, че у нас истински просперират само хора, които като Боко имат покровителството на Бриго Аспарухов, т.е. зад тях застава родния ни ченгесариат, служещ на руските кагебисти; този мой дефект вече е съвсем непоправим.


Пиша тия неща защото са важни. Оставете ме мен, мен кучетата да ми ядат главата, за младите е важно това: наистина ли у нас могат да просперират истински само хора, които са на умственото, културното и нравственото ниво на Боко Борисов или на нивото на Митю Пищова (разликата между тях двамата е само физиономична!), сиреч, които са мутри, и най-вече - зад които застава цялата сила на родния ченгесариат?! Ето този проблем си заслужава обсъждането. Знаете ли докъде ще я докараме, ако това наистина е така?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

неделя, 25 септември 2016 г.

За Кремъл България е "хроничен предател" и затова трябва да бъде заставена да излезе от ЕС и НАТО, да бъде лишена от самостоятелност и да стане губерния на Русия!



Из: Возвращение России на Балканы через Новороссию и Молдавию, Автор: Сергей Баранов, пр4идворен политолог на Путин

... Остаётся Болгария. В отличие от Румынии, с которой у России назревает этнический конфликт по поводу ПМР и других частей Молдавии, Болгария интересна нам как стабильный союзник – территориальный плацдарм на Балканах, ведущий к Сербии. Но что я имею в виду под стабильным союзником?

Сохранять стабильность нынешней Болгарии России нам тоже нет никакого смысла. Что бы мы ни говорили о симпатиях простых граждан, Болгария – страна- хронический предатель России. В нынешнем виде она будет только врагом. Развалить Болгарию тоже невозможно. Но её нужно вытащить из рук Запада. Болгарию надо вернуть в стан союзников. При одном условии, что она выйдет из ЕС и лишится самостоятельности, иначе опять предаст Россию.

Болгария стала экономической, социальной и политической жертвой Евросоюза. В Евросоюзе Болгарии ничего не светит. Фактически у неё статус внутренней колонии. Дестабилизация внутренней обстановки с приходом «дружественных» сил с выходом из Евросоюза и НАТО вместе с Грецией – вот неплохой сценарий для Болгарии и нынешних Балкан вообще.


В центре всей стратегии оказывается Одесская область. Если русские войска будут стоять на Дунае в Одесской области, отношение Болгарии и Греции будет другое. Опять же, вопрос кризиса Еврозоны – её способности и желании влиять на Болгарию и Грецию и платить за них.

В связи с Одесской областью и дальнейшей работой по Болгарии, Греции, Румынии нужно обратить внимание на три довольно крупных русифицированных диаспоры СНГ, уже вросших в большую русскую нацию: болгар, греков и молдаван.

В случае реализации сценария – Россия снова на Балканах. Открыта дорога в Сербию и оттуда в Центральную Европу, а также в Средиземное море. Вековая русская мечта может сбыться! Россия вернётся к положению конца XIX века после победы в русско-турецкой войне. Нужны, конечно, не сами проливы и балканские государства, в возможность реализовывать через Балканы свои проекты... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)


Руският депутат Пьотр Толстой, който заяви, че руснаците ще изкупят цяла България, беше излъчен от партията на Владимир Путин "Единна Русия" за заместник-председател на руската Дума...

... Впоследствие той се оправда, че се е пошегувал.


Изказването за България беше шега, увери Толстой. Той увери, че не е искал да обиди страната.

Подобна теза обаче беше издигната и от сочения за приближен на Кремъл политолог Сергей Баранов, който в обширен геополитически анализ твърди, че за Русия не е изгодно запазването на стабилността на България, както и че тя трябва да бъде откъсната от ЕС и НАТО и въвлечена във воден от Русия православен блок.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Готови сте вий, руско-ченгесарските зомбита, да харижете България на господарите си без да ви трепне окото, мерзавци и мекерета продажни и безскрупулни!!!



Петко Симеонов (нашият едновремешен "син демократичен първенец", бивш комунист, който олевя и сега на стари години пак си е същия като винаги!) във Фейсбук пропагандира теорията, че било трябвало да се присъединим без много-много да мислим към Вишеградската четворка, при слугите на Путин да застанем без да му мислим много-много. Ето по този повод какъв диалог се проведе с една другарка, която живее на Луната и лъже без изобщо да й трепне окото:

Ангел Грънчаров каза: Абе направо да се свързваме с путинска Русия, г-н Симеонов, защо ни е да се свързваме само с държавите, които са под контрола на путинската мафия?!

Светла Войнова каза: Европейската мафия, наречена за благозвучие ЕС, е втората в света. Първата по място е американската. Какво ви пречи путинска Русия не разбирам? Бг е най-бедната страна в ЕС, благодарение на ЕС-мафията, мисли ли някой, че някой ще ни поиска - и пари да му даваме. Да, Бг трябваше да се присъедини към Вишеградска четворка. И що се кОсите за влиянието на Русия, а не се кОсите за постоянния нагъл натиск на т.нар. велики сили, а? И САЩ са в числото...

Ангел Грънчаров каза: Другарко Войнова, Вие очевидно живеете на Луната или сте голяма лъжкиня: България е най-бедна в ЕС не заради ЕС (таз тъпотия пък откъде Ви хрумна?!), а България е най-бедна заради 50-годишното господство у нас на съветско-руския комунизъм, който съсипа и разсипа тотално нашата така богата навремето страна. Не Ви ли е поне малко срам да лъжете така грозно, всичко да казвате наопаки на истината, на фактите?! Засрамете се поне малко! Готови сте вий, руско-путинските и ченгесарски зомбита, да харижете България на господарите си без да ви трепне окото, мерзавци и мекерета продажни и безскрупулни!!!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нашенският редови идиот още си обича руското, рускините, руските таратайки, Альоша, а пък Кобилкина ще го научи на "модерний секс", а наздраве, таваришчи!



Дружно да се порусначим, Мария Касимова

Няма какво да му се ядосваме на Пьотр Толстой. Щял да ни купува заедно с останалия руски народ - ми ще ни купи, к'во му пречи?! Та ние отдавна сме си постлали за тая сделка...

Няма какво да му се ядосваме на Пьотр Толстой. Щял да ни купува заедно с останалия руски народ - ми ще ни купи, к'во му пречи?! Та ние отдавна сме си постлали за тая сделка...

На нашенеца в кръвта му е да си обича руското.

От адските, съсипващо грозни и безсмислени технически средства, които имахме по домовете си от Съветския съюз, през Дядо Мраз и Снежанка и играчките на цели поколения деца (имах ходеща кукла, метално подскачащо пиле и железно конче с каручка), та до феновете на "Лада" (наречени в една реклама отпреди няколко години "реалисти"... което днес звучи особено зловещо) - руското си има своето неотменимо място в плашливото лъвско българско сърце.

На първа позиция в скалата от любими и най-желани руски неща у нас обаче си остава Тя - Нейно Величество Рускинята. Еееех, да отидеш на работа в Коми и да се върнеш без рускиня някога си беше равностойно на истински провал!

Като деца слушахме истории, в които се разказваше как горките рускини не можели да си намерят свестни мъже, защото руснаците много пиели. И съответно, били доста слаби любовници (това го чухме на по-късен етап) и биели.

"Не бет - не любит", казваха препатилите руски жени и бяха доволни на средностатистически българин, който пуши по кутия на ден, пие едва по двеста грама ракия ежедневно и най-много да й плесне нецентриран шамар ей тъй, за разкош.

Рускинята по онова време беше известна първо с вечната си готовност да прави секс, второ - с тихата, но твърда домашна политика, която рано или късно минаваше под нейно командване, и трето - с непрестанните си шумни обяснения как "у нас, в Советском союзе" всичко е много по-хубаво!

Стояха в България, където хората поне не дебнеха чужденците по хотелите да ги молят да им продадат дънките и маратонките си, правеха спокойни кариери, защото винаги имаха предимство при назначения, но ненавиждаха както страната ни, така и нас - българите.

Средната омъжила се в България рускиня никога не се стараеше да изглади акцента си, считаше че на всяко място и по всеки повод трябва да обяснява колко е велика страната й и не пропускаше случай да обиди или унижи "българщината".

Разбира се, че имаше изключения. Но правилото си беше такова - дори като българска снаха, рускинята си оставаше "за родину, за Сталину" и считаше брака си за възможност да проповядва съветската (днес руска) грандомания, величие и надменност.

Както и да го погледнеш - войн на руската идея, врязал се посредством брачни отношения директно в българския бит.

Митът за рускинята има толкова дълбоки корени, че от тях шеметно тръгна и българската кариера на онази съмнителна специалистка по сексуални отношения Кобилкина. Чудно романтично им стана на поодъртелите бивши български труженици по съветските обекти, като чуха как със силен руски акцент тя учи българката "да направи фьелацио на мужчина и да астави свая йони да будет обладана от негов мощен пенис". (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ний не сме държава, ние сме пътуващ цирк, пардон, ние като държава сме по-зле от психиатрична клиника!!!




Валя Ушева: Ох, олекна ми! Най-после и тези, които непрекъснато плачат, че няма за кого да гласуват получиха възможност за избор. Има и "нов проект", консервирани: Бареков, Софиянски и в добавка Весела Драганова.

Кратък мой коментар: Абе, туй Петно да не е довереникът на Слави Трифонов в тия избори?! :-) Апропо, защо не издигат най-сетне проф. Вучков за президент, що обиждат заслужилия човек и народен трибун?! Динко със свинските опашки още ли не сте го издигнали за президент?


Та шоуто да бъде пълно: Динко, Пищова, Вучков, Петното, ген. Радев, Боко, Сулю, Пулю, стрина им Гюргя, Жорж... ний не сме държава, ние сме пътуващ цирк, пардон, ние като държава сме по-зле от психиатрична клиника!!! На маймуни ни направиха тия разгащили се ченгета: ало, българино, търпеливецо, що не станеш да изметеш тия боклуци, докога ще ги търпиш?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Боко, Гоце и Дмитрич да си удрят главите в стария и негоден руски атомен реактор!



Iglika Mincheva: На кого ще продадем атомен реактор по проект на 35 г? Вече и Пхенян има по-модерни.

Кратък мой коментар: Боко да си инсталира стария и негоден, ала прескъп руски реактор в двора на къщата в Банкя. Или с Гоце да си го поделят, Гоце може да си оборудва нужника в Сирищник с половината руски реактор. Ако искат могат да си удрят и главата с него.

Само че ние, гражданите, сме за бой - щото си траем когато с нашите пари се правят такива епохални глупости и престъпления в угода на руската кагебистка мафия! Вместо да излезем на улицата и да изметем самозабравилата се продажна политическа гнус!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

събота, 24 септември 2016 г.

Въведение в темата за най-съдбовния български проблем и дефект: защо индивидът и общността у нас не могат да се сработват подобаващо и пълноценно?!



Искам тук да поставя един много важен и дори съдбовен, по моето разбиране въпрос, свързан със крайно обърканата ситуация, в която ний, българите, живеем. В ситуацията на нашия български живот, в която се намираме - и от която не можем да излезем. Плачевната ситуация на българския живот - бих добавил за едно необходимо пояснение.

За да бъда разбран от всички ще дам пример, ще опитам да облека идеята си в цялата конкретика, която е потребна - с оглед постигането на пределна яснота. Така идеята ми ще добие плътност, която, да се надяваме, може да подтикне повече хора да направят нужното, че не просто да се ориентират в постигането на смисъла, ами и да си направят нужните изводи за нанасяне на корекции в своето лично поведение.

Става дума за отношението на индивида към общността, към групата, в която той се намира, в съществуването на която участва. Всеки от нас принадлежи на някакви групи, "втъкан" е по някакъв начин с тях. Ние, индивидите, сме различни, способни сме на всякакво отношение, имаме какви ли не реакции. Има обаче нещо сбъркано в нашите представи и реакции, което води дотам, че все не може да уредим подобаващо отношенията си в групите, в общностите, към които принадлежим. Говоря за типичното нашенско или българско отношение към нещата. Разпространеното, преобладаващото ни отношение към общностите, в живота на които участваме, е сбъркано, е нещо повредено, и то твърде сериозно е повредено. Държим се крайно неадекватно и направо тъпо. В резултат не само малките общности, в които участваме, но и в крайна сметка и голямата общност, от която сме част, не може да съществува, живее и функционира подобаващо. По тази именно причина и пропиляваме огромни количества човешка или ако щете социална, гражданска или личностна енергия. На това основание, в крайна сметка, сме и толкова бедни, щото пропиляването на човешка енергия без смисъл се наказва. Няма как да не бъде наказано това, че си позволяваме да живеем крайно неразумно, държим се направо като идиоти. Ето какво имам предвид. Ще облека разсъждението си в пример, с оглед да подпомогна, както казах, разбирането. Иска ми се ако е възможно да се изразя така, че дори и петгодишните деца да ме разберат. Макар че нещата в съзнанията у нас са така объркани, че по-скоро всички деца на пет годинки ще ме разберат, но повечето от техните татковци, майки, дядовци, баби, чичовци и прочие няма да ме разберат, а даже и да ме разберат, на инат ще си продължат да си живеят по инерция, по старому, ако трябва, на инат ще продължат да живеят... по комунистически, само и само инатът им да възтържествува. Говоря за трудно изкореними рефлекси, за един изцяло порочен манталитет или стереотип. Коварен и опасен е този манталитет, в него, по моя преценка, се корени главният проблем на съществуването ни и като индивиди, и като общност, като страна, като нация, като държава.

Ето моя тъй красноречив пример. Примерно индивидът... Грънчаров (или, ако това толкова ви дразни, нека да бъде просто "индивидът Г."), да допуснем, е учител по философия и гражданско образование в едно училище, в една гимназия. Този човек (никакво значение няма името му) е, примерно, "авангардно мислещ", сиреч, новаторски, творчески и дори демократично мислещ - и това признание, свързано с личностни качества, способности и ценности на този въпросния индивид изобщо не е толкова трудно за... "преглъщане" в една що-годе нормална човешка общност, друг е въпросът, че ний, българите, живеем в съвсем ненормални общности - и се държим абсолютно ненормално и дори направо идиотски тъпо. В нормалните човешки общности към такива индивиди като към въпросния "индивид Г." се държат все пак по друг начин, въпреки че и там, примерно, този индивид би си имал известни неприятности. Между другото щом този индивид Г. е философ (стига наистина да е философ!), то това вече по презумпция го прави именно ""авангардно мислещ", сиреч, новаторски, творчески и дори демократично мислещ", т.е. аз не съм си измислил тия неща за да се... хваля, да се правя на особен, на интересен и прочие; апропо, по начало "истинският човек", пълноценно живеещият индивид, личността като такава по начало и по принцип следва да е именно такава, да си човек в истинския смисъл означава да мислиш, и то новаторски, творчески, истински, пълноценно, каквото мислиш и каквото говориш да го правиш, да няма противоречие между думи и дела, да не допускаш едно да говориш, друго да правиш и т.н.; е, на философите се е паднала тази задача и мисия да дават пример, че това нещо изобщо е възможно, то иначе може да се окаже трудно за мнозина и прочие, но щом един го прави, значи и другите могат, стига да искат, да почнат да го правят, тоест философите са призвани да заразяват останалите хора с разни там нови идеи, мисли, начини на мислене и действие и т.н.

Е, какво прави нашият "индивид Г." в ежедневието си - или, ако толкова много ви дразни това "индивид Г.", можем да го заменим с "индивида Х" или "индивида У", щом то повече ви харесва, искате ли?! Или да си продължим с "индивида Г.", щот, казахме, ще разказваме един конкретен пример и една съвсем истинска и реална човешка история, случваща се, дето се казва, пред очите ни. Та значи индивидът Г. прави нещо много тривиално или обикновено: ами държи се като свободна личност, говори каквото мисли, разбира се, най-напред най-старателно мисли, анализира нещата, вниква в смисъла им, има си, дето се казва, и своя теория, и свои идеи, и свои ценности, инатлив е като магаре, не си отстъпва от ценностите, заради които живее, прави точно това, което смята, че като личност, и като човек, и като гражданин, и като философ е длъжен да прави, държи се, инак казано, "крайно странно" и дори "скандално", щот, знайно е, нашата образователна система не позволява вътре в нея някакви си там идиоти като въпросния "индивид Г." да се държат като свободни и като суверенни личности. Та значи нашият прословут индивид Г. си се държи както трябва, както е прилично да се държи един човек, една личност, един философ: не мълчи като кютюк като гледа глупостите и своеволията, които правят раните му там началства (като се почне от директора на гимназията, примерно, та се стигне чак до... "великия властелин на нашето време" г-н Премиеро Боко Борисов, представяте ли си колко е нагъл този наш ненормален индивид Г.?!

Та значи Грънчаров, пардон, индивидът Г. си е позволил да се държи като достойна личност, а това в терминологията му означава, че се държи като суверенна личност, инак казано, като свободна личност, той, така да се рече, е добър гражданин, ангажиран е, не си позволява да е безразличен към нищо, не си трае, не понася гаврите, дава "лош пример" на учениците си, щот представяте ли си какво ще стане ако някои от учениците на въпросния господин Гр., пардон, индивид Г. почнат да му подражават и почнат и те в един момент да се държат като свободни, като достойни личности и граждани, а, нали си представяте, другарки и другари съдебни заседатели, че тогава нищо чудно да почне да идва и края на света?! Тоз индивид Г. е учител, той трябва да учи учениците на разни неща, е, системата иска от него той да учи учениците си да бъдат... "безмозъчни амеби", примерно, да бъдат нещо като... голите охлюви, да бъдат мухльовци, да бъдат нагаждачи, да бъдат кротки, послушни, изпълнителни, да бъдат нещо като добри папагалчета, да бъдат тъпи, да не мислят със собствения си ум, и так далее, и тому подобное. Да, ама не, въпросният индивид Г. си позволява да наруши тия свети и енигматични разпоредби на образователната система и почва, дето се казва, да "джапа" или да "пердаши" направо "през просото", почва да учи младите да живеят достойно, и не само на думи ги учи на такива "сладки неизпълними благопожелания", но и директно на пример, с личен пример, именно на дело почва да им показва, че това е напълно възможно. Вкратце казано, този "крайно ненормален" човек, гражданин и да не говорим пък учител, става дума за нашия индивид Г., чисто и просто си върши най-качествено работата, щото работата му като философ, като учител по философия и гражданско образование по принцип и по идея е именно такава, именно да помага на младите хора да почнат да живеят като пълноценни личности, т.е. да мислят истински, самоотвержено, вдъхновено и прочие, да правят каквото мислят, каквото е редно, каквото са длъжни, да бъдат и да станат суверенни, достойни, свободни личности и прочие. Е, правейки това, което трябва и което е длъжен, индивидът Г. в нашенските родни условия на тъй свидното ни отечество неминуемо става нещо като... "бела врана", става нещо като "черна овца", както искате си го представете, абе става нещо като "трън в очите" и на началството, и на инспектората, и на МОН, щото този същият индивид Г., трижди проклет да е, почва не само да работи по указания начин, не само да "разлага" младежта както вече именно и показахме, но и почва всеки ден да пише в блога си какво прави, води си своя непоносим направо дневник, в който без да му мигне окото почва да "издава светата ведомствена тайна", почва без капка неудобство да "уронва престижа на институцията", показвайки истинското положение на нещата вътре в нея, описвайки сюреалистичната абсурдистка и кафщианска направо (или оруеловска!) обстановка в собственото си школо, той именно, наглецът, става "народен враг", враг на нашето добруване, нали така, другарки и другари, и като капак на всичко този Грън..., пардон, този индивид Г. почва да си мисли, че е неуязвим, но ний ще му свием перките, ще му оскубем, ако трябва, до едно всички пера, ще го направим нещо като "пран петел", ще види той, ний ще му отмъстим, ний тази работа нема да я оставим така, нали, други другарки и другари съдебни и народни заседатели и прочие?!

Спираме дотук с описанието на толкова гадното и непоносимо поведение на индивида Г., щото повече не се издържа, този наглец, нали сами виждате, почва да се прави на интересен, "лъже и маже", извърта нещата, всичко казва "наопаки", "самовъзвеличава" се, прави ми се той на личност, капка морал нема, щото сам казва за себе си, че бил авангарден, новатор той, видите ли, бил, наглецът му с наглец, творчески ми бил мислел, действал бил като "истински гражданин", виждате, че той направо е "психически болен", щот такива неща нормалният човек нима може да се си позволи да каже за самия себе си, и не само да ги каже, ами и да ги напише, и да ги увековечи за историята и за бъдните поколения, щот тоз индивид Г. всичко написано за себе си в тази своя епопея или сага взе, че го публикува даже и в... свои книги, леле, ето това вече е непоносимо!!! Он за какъв се мисли, бе, таваришчи, това нима може да се понесе, не, такава колосална наглост в историята я нема бе, той де не се мисли за нещо като... Айнщайн, да не се мисли, че е талантлив, да не си въобразява, че е нещо като "пловдивски Сократ", егати нещастника, амче очевидно е, другарки и другари, че този индивид Г. е направо "психично луд", той требе да бъде натикан в психиатрия, ний ще вземем нужните мерки, я го виж ти, той ще ми се прави на личност, на гражданин ще ми се прави той, на философ ще ми се прави, на свободен той ще ми се прави, и то без да е получил нужното разрешение от началството, щото без тапия от началството, където изрично ти се позволява да бъдеш иновативен и различен, ти не можеш да бъдеш никакъв друг освен един презрян даскал, един сив и омачкан отвсякъде безлик чиновник, да, учителите в разбирането на Системата и на бдителното началство са нещо като най-опърпани чиновници, презрени, свити в парцалите си, кротки, мизерни и т.н., щот ако учителят дръзне да се държи като личност, той може да зарази и учиниците си с въпросната личностност и тогава светът неминуемо ще отиде по дяволите, нали така?

Сега минавам на описанието на отношението на другата страна. Коя е тази друга страна ли?! Амче аз вече описах, покрай другото, и как се държи началството, именно администрацията, в така и така сложилата се и нелека ситуация около "неудържимата бесовщина" на тъй странния и направо "абсолютно ненормален" индивид Г., който, очевидно, има "чести нервно-психични разстройства", нали така?! Началството туря диагнозата на индивида Г. и той, проклет да е трижди, дава това началство под съд; началството опрасква този въпросният непоносим индивид Г., уволнява го от работа, той обжалва уволнението си пред съда, изпълзява отнякъде някакъв си талантлив и мислещ адвокат Феодор Иливанов (виждате, другарки и другари, колко неприятно е името на въпросния адвокат на трижди проклетия Грън..., пардон, индивид Г.!), те двамата успяват така да натамънят нещата, че спечелват съдебното дяло даже и във Върховния Касационен съд на нашенската свидна отжизна (на руски това е нещо като татковина, непреводимо е на български) и республика Мутроландия - и ето, крайно непоносимият Грън..., пардон, индивид Г. пак цъфва в нашия тъй сплотен като монолит колектив!!! Представяте ли си какво се случва, драги ми таваришчи?!

Е, изплюх камъчето, дето се казва: за колектива именно ми беше думата. Как се държи колектива в цялата тази свръхепична история ли?! За реакциите на училищната общност става дума, ето, този е именно главният проблем. Как следва да се държи в такава една интересна ситуация училищната общност, ето този въпрос силно ме вълнува. Него искам да изясня. А как се държи реално тази училищна общност ний знаем, нали така?! Амче абсурдно се държи, как иначе да се държи тя?! Все пак сме 21-ви век, България вече е в Европейския съюз, но това изобщо не значи, че рефлексите, дето ги имаме завещани от тъй свидния на (почти) всяко българско сърце и дори непрежалим комунизъм, са си напълно живи, това, че сме в ЕС съвсем не значи, че тия наши рефлекси са отживели времето и са умрели, не, такова нещо нема и не се предвижда да има даже!

Ами вкратце казано колективът се държи по съвсем нашенски, обичайно, тривиално, банално: народът масово гледа сеир, забавлява се на неописуемите зрелища, всички мълчат, е, на четири очи може и да обсъждат нещата, да имат некакви реакции, ний знаем дори какви са тез реакции, тези реакции са споделяни пред нас, ама само на четири очи, сакън, некой да се излъже да каже публично какво мисли, та това е равно на нещо като... харакири, това значи, че тоз безумец сам ще си сложи главата в коша, не, ний не сме толкоз прости, другарки и другари, да си жертваме положението, не, ний ще си стоим и ще си гледаме сеирец, ще се кефим вътрешно, е, може вътрешно само и да протестираме понекога, ала никакъв външен израз нема да дадем на своите емоции, щот чисто и просто ни е страх, освен това не щем да се държим достойно, ний предпочитаме да си бъдем малодушни, само и само да си получаваме в цял размер диференцираното заплащане, само и само да си немаме проблеми и главоболия с дирекцията, само и само до доживуркаме някак до пенсия, нали така, нема сега да си разваляме конфорта с некакви си там "революции", "реформи", "промени", "реални демократизации" и прочие глупости, които ражда в такова изобилие главата на тъй непоносимия нещастник Грънч..., пардон, на индивида Г. Или на индивида Х, ако предпочитате.

Спирам дотук, щото това, което написах, е вече непоносимо! Но го написах, щото ми се налага да рискувам, правя тази жертва заради науката, нали ме разбирате?! Е, за мен по-важно е как се държи училищната общност в лицето на младите, на учениците, щот за учителите нещата са ясни - въпреки че наистина са доста обидни. Но пък всеки сам си носи пълната отговорност за поведението, нали така?! А проклетият Грънчаров нека да нарушава нашия Етичен кодекс и ний ще му свием сърмите този път по тази линия, неетични хора като него немат право да са в нашия колектив, тъй де, нема да се излагаме сега да държим такива неетични хора като Грънчаров, които при това, бидейки преподаватели по философия, се налага да преподават - о, ужас! - етика и дори право на учениците ни!!! Не, това вече не може да се търпи, тоя Грънчаров требва непременно отново да бъде опраскан, та да си кротне най-сетне колектива, щот с него вече не можем да живеем, ох, другарки и другари, колко е нелек животът когато наоколо почнат да щъкат индивиди като този индивид Г., нали така?! Амче ако допуснем Грънчаров да зарази с тъй осъдителното си поведение и... учениците?! Тогава направо ще дойде вселенски катаклизъм, ох, таваришчи, не ми се мисли какво тогава ще стане, край, апокалипсисът ще дойде тогава и всичко ще се затрие!!! Камък върху камък тогава нема да остане, мили ми другарки и другари!

Как реагират в таз ситуация младите, учениците, е прелюбопитна тема. Аз бих могъл да опиша тази ситуация щото имам нужните наблюдения, тя съвсем не е така еднозначна - както ситуацията в останалата част от "колектива". Тук могат да се чакат невероятни изненади, казвам ви го най-отговорно! Е, има и тук класове, които се поддават на "единствено-правилната и умна линия на поведение" на нашето премъдро административно ръководство и тия класове, не като цяло, но чрез некои свои активисти (приближени на ръководството) успяват да провокират нещо като "бунтове срещу свободата" в лицето на този непоносим народен изедник Грънч..., пардон, срещу индивида Г. Да, щот тоз индивид Г. дето седне и дето стане само говори некакви си там нелепици за свобода, за достойно поведение, за смелост, за немалодушие, знаете, уважаеми другарки и другари, какви нелепици и глупости дрънкат обикновено "психично ненормалните" индивиди, дето не са за друго място освен за... психиатрията, нали така?! Нема да допуснем да ни смущават живота такива нещастници, ще ги натикаме в психиатрията най-сетне и ще се реши проблемът! Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы - толкова ясно е това, по-ясно от това нима може да бъде, другарят Сталин е казал нещата пределно ясно, категорично и понятно!

А иначе Грънч..., пардон, индивидът Г., требва да признаем, е много опасен и трябва некак си да бъде неутрализиран, щото вредното му въздействие не може да бъде оставено да се разпростира безконтролно! Този човек може да предизвика, дето се казва, вселенски катаклизъм, е, ако не в мащабите на целата Вселена, то поне във вселената на нашата училищна общност. При това, заради туй пусто писане в блога си, дето се чете в цял свят, този трижди проклет Грънчаров може да предизвика и още по-големи поразии - представете си, другарки и другари, ако във всяко едно училище се появи по един техен си "Грънч...", пардон, индивид Г., и почне да провежда своята разрушителна, деструктивна и прочие анархистична роля?! Тогава и българското образование, тъй монолитно и непоклатимо все още, може да отиде на поразия, нали така?! Семето на развалата, другари, требва да бъде изтръгнато из корен, нали така?! Аз не мога да разбера защо спят височайшите другарки и другари от народната милиция, от тайните служби, таваришчите от КГБ най-сетне защо спят, ний ето това не можем да разберем?! Дали пък тоз Грънчаров, трижди проклет да е, да не е изпратен тук с някаква тайна мисия от самото... КГБ, щот той, проклетникът, е учил в разни школи в Санкт Петербург, пардон, в Ленинград, и то в епохата на тъй пресветлия и скъп на сърцето ни комунизъм?! А, другари, ами ако се набъркаме в некаква висша конспирация на нашите другари от СССР, пардон, от братска Русия, а, дали да не си траем, щот ако им объркаме плановете, тогава и ний, другари, можем да пострадаме?! Ведь война е, а, какво ще кажете?! Нашата Русия води титанична борба и война срещу трижди проклетата свобода и демокрация, дето носи пълна деградация и разруха на цялото прогресивно човечество, ний трябва да помагаме в тази борба и война на правилната страна! Не, нема начин, тоя изедник Грънчаров най-вероятно е оръдие на американските империалисти, да, най-вероятно е така, трябва да бъде смачкан като гнида, като хлебарка трябва затуй да бъде смачкан, без капчица жал трябва да бъде смачкан!!! Не, изключено е той да бъде наш, на такава висша конспирация даже нашето премъдро КГБ не може да се реши!

Е, посмяхте ли се поне малко на моите... екстравагантности, дето си позволих да напиша тази сутрин?! Ако сте се усмихнали поне малко, хубаво, но знам ли, може и да сте чели всичко това със съвсем сериозно изражение на лицето. Ваша си работа как сте го чели де. Моята работа беше да го напиша. Апропо, длъжен съм тук да кажа, че все още онази въпросната анкета за отношението на моите ученици към преподаването ми, което администрацията на ПГЕЕ-Пловдив направи в края на миналата учебна година, все още не ми е предадена, аз искам най-настойчиво нейните резултати, както и списък на въпросите, които са зададени на учениците, но директорката на ПГЕЕ-Пловдив упорито не ще да ми я даде, даже не я е страх от РУО, от никой не я е страх, не ще да я даде и не ще! Интересно ми е защо толкова се плаши да ми я даде, то се подразбира де, но аз пък продължавам да я искам. Тия дни научих от лице, което е имало щастието да види резултатите от тази анкета (разбира се, не мога да кажа кое му е името на това лице!), че анкетата била "много даже положителна за теб, Грънчаров", което и обяснява защо администрацията така се дърпа да ми даде тия резултати. Дали пък няма да се окаже, че това бавене на даването на резултатите от анкетата не е с цел те да бъдат... "леко фалшифицирани"?! Аз не мога да си обясня защо е това инатене, затуй обмислям всякакви варианти в своя "болен мозък". То между другото донейде е хубаво човек да има "болен мозък", щот в такъв "болен мозък", както сами виждате и се убеждавате, идват какви ли не интересни идеи, нали така?!

Хайде чао и хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Е, пазете си мозъците от повреждане и от загуба на здравето, щот тогава и вам може да почват да идват разни странни мисли, то мозъкът е една много странна "машинария", повреди ли се веднъж, нема оправяне, ама то пък и да имаш "напълно здрав", сиреч "единствено-правилно мислещ" мозък за какво ли ти е?! Чао и доскоро!

(Следва продължение на разсъжденията по темата. Проблемът може да бъде решен само в една поредица от есета или очерци, към написването на която тази сутрин именно и пристъпих. Как в нашите общности може да почне да настъпва ред в резултат на една съвършено друга регулация, а именно демократичната, неавторитарната, нетираничната? - ето още един въпрос, над който е добре да се помисли повече. Абе въпроси за осмисляне колкото щеш, друг е въпросът, че мислещите хора у нас са кът...)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ