Щом обичате толкова силно цар Самуил, защо в същото време мразите сегашния ни цар - Симеон II?
Понеже с очите си се убедихме как целокупният български народ много уважава, почита и жали своя цар Самуил, ми е интересно как същият този народ се отнася и към сегашния си цар, именно към цар Симеон Втори. Понеже съм философ и за мен най-важна е истината, написах на едно място (с ясна провокационна цел!) ето какво:
Покрай майка му, царица Йоанна (Савойска), нашият цар Симеон II (сега вече на 87 години!) има доказани роднински връзки с цар Самуил, с династията на Асеневци и с византийската династия на Палеолозите! Чрез сложните, но проследими и доказани генеалогични връзки в неговия род, той се явява далечен потомък (около 20–25 поколения назад) на цар Самуил и на цар Иван Асен II.
И това не е приказка за престиж, а доказан факт!
Това написах наскоро. Не крия, че ми беше интересна реакцията на сънародниците. Ето сега многозначителния диалог, който се проведе по този повод:
Svea Do каза: Хубаво, ама Симеон е срам за рода си! Дано го осъзнава. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
(Или ТУК)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
