петък, 7 октомври 2022 г.

Има ли надежда таваришч Костя Копейкин да ни стане фюрер - и да ни оправи окончателно и навсегда?

 

Да бе: има ли надежда таваришч Костя Капейкин (така е правилно да се пише фамилията му щот на руски копейка се произнася "капейка"!) да стане, повтарям, фюрер на България - та да ни оправи окончателно и завинаги? 

Поставям този въпрос и даже обяснявам при какви условия таз лудост може да стане в нашите родни български и народни условия: в момента от 10 гласували 1 нашенец е тотално изкукуригал и подкрепя смешния надут пуяк или папагал (щот Капейкин много убаво дърдори, нали така, ах, как хубаво бръщолеви врели-некипелите си простотии тоз Капейкин бре, пък е и убав, ненагледният ни той?!), имам предвид недоразумението Капейкин; има ли надежда да изкукуригат тотално още 2-3-ма нашенци и ето, хоп, Капейкин ке ни стане фюрер и ке открие концлагера у Белене, ах, каква хубава идилия тогава ке дойде, ах, как лесно он кени оправи тагда, нали така?! 

Да, просто се иска малко да се позасили българската лудост (несъмнената ни склонност да правим простотии, коя от коя по-пищни и кичести) и, примерно, почитателите на орденоносецо-бабаит Боко Де Ла Банкя или тия, дека много обичАха Учиндолския хашлак да се влюбят в Капейкин - и хоп, България ке стане Третия, Пардон, Четвъртия Български Райх с фюрер таваришч Капейкин! Или, по-скоро, ке станем Задунайская губерния, а наш таваришч Кадырав ке ни стане пак таваришч Капейкин, нали това вече е съвсем възможно! Що пък не, ний, българите, толкоз много глупости сме правиле (цар си избрахме за премиер, после пъдаря на царя си избрахме тоже за премиер!), та таз ли глупост нема да направиме: хайде де, ще се излагаме сега?!

Толкоз тук. Останалото може да чуете в клипчето. Приятно слушане и приятни размисли ви желая! 

Къде греши Илон Мъск?



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...