Президентът Радев доказа при Карбовски, че умее да лъже по-добре дори от шампиона Боко Борисов!
Таваришч Радев, президентът, напъващ се да ни става диктатор (наш милъй родной таваришч Путин!), отиде при таваришч Карбовский, изпълняващ ролята на пресаташе на руското посолство, и даде пространно интервю. (Търколило се гърнето, та си намерило похлупака, казва за такива случаи мъдрият ни народ!) Причиних си изтезанието да изгледам това интервю, подам си по мазохизма - когато се налага да се жертвам за народното добро. Като извод мога да кажа следната най-важна констатация:
У нас е пълно с лъжци, представящи се за "политици". Лъжат героично и таваришчите Копейкин, и намагнитизираните "евроатлантици", с извинение, Боко Борисов и Шишо Пеевски, и Учиндолският читак, и автентичните комунисти от БКП-БСП, чиито свидни чада са изброените по-горе. Лъжат чудесно и новаците Руди Гело, и Ивелин Величавий. Има невероятно оспорвано социалистическо съревнование по лъжене. Доскоро многократен шампион по лъжене беше виртуозът в туй изкуство Боко Методиевич Борисов, руски орденоносец, "бивш" ("бивш" ли рекох?!) комунист, представящ се за "десен"; аз неслучайно доскоро предлагах на нашева раднова Боко Борисова да дадем титлите "цар на лъженето" и "император на наглостта" - и още твърдя, че той заслужава тези тъй високи титли. Но след като изгледах интервюто на таваришч президента Радев при таваришч Карбовски смея с чиста съвест да кажа и напиша: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
