Кандидат-студентка ми се обади по телефона, предложи ми да я подготвям за изпитите в университета. Съгласих се, днес ще се срещнем с нея и ще обсъдим нещата, примерно в кой университет тя желае да учи. Интересно ми е да видя въпросника, по който ще бъде изпитвана. Защото има една особеност, за която честно ще съобщя на момичето, ето за какво става дума.
Аз мога да подготвям кандидат-студенти - стига те обаче да желаят да встъпят в някакъв имагинерен, идеален университет, устроен според правилата на "истината, доброто, справедливостта", на знанието, мъдростта, разума и прочие; т.е. мога да подготвям млади хора за встъпване в университет, какъвто няма в България - университет, устроен според идеята за това какъв трябва да бъде университетът. Или все пак българските университети имат нещо, което да съответства на идеята за университет?
Може и да има нещичко, но то е доста съмнително, по моя преценка. Е, може да има, случайно оцелял, някой скромен труженик на науката, на философията, на истината, на доброто, ала много се съмнявам, че ако има такъв, той може да оцелее - изобщо или за по-дълго време. Ако има, той трябва да мине в нелегалност, така да се каже, трябва да стане нещо като шпионин, трябва да се скрие като мишка в дупка, трябва да мълчи, не трябва да се изявява, трябва постоянно да се крие, сакън някой да не разбере какво представлява. Щото ако някой разбере що представлява, той моментално ще стане нещо като трън в очите на всички - и мигновено трябва да бъде опраскан.
Щото в българските университети, в университетите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, скромни и самоотвержени, работливи, честни, морално чисти труженици на истинската наука и философия, т.е. истински духовни, а това значи свободолюбиви личности, значи за такива личност в българските университети място няма, те, така да се каже, са нещо като чуждо тяло, те са нещо подобно на т.н. трън в очите. Как този трън ще го търпят таман там, в окото на менте-академичността у нас?! Ами няма как да го търпят. И ще го изритат мигновено. Това, за жалост, е положението.
Добре де, аз сега какво да правя с това тъй наивно момиче, което се е обърнало тъкмо към мен - за да го подготвя за влизане в един нашенски менте-университет? (Е, ако тя кандидатства, да речем, в СУ или в НБУ, да речем, там все пак има нещо, което наподобява идеята за университет, тъй че за тия тамошни университети бих могъл донейде да подготвям кандидати, да не си мислите, че съм изцяло черноглед!)
Ще кажа честно на момичето какво мисля. И каква е ситуацията. Вероятно ще го уплаша. Но, простете, аз не мога да си позволя да го лъжа. Та да му взема, дето се казва, парите. Аз такова нещо не мога да си позволя. Лъжата ми е органически чужда - и за мен е изцяло неприемлива.
Да, ще загубя тази оферта, тези пари няма да ги взема най-вероятно, въпреки че са ми твърде много нужни (в положението, в което се намирам: цялата ми заплата, макар и минимална, отиде та се не видя в черната дупка на банковата ми сметка, образувала се в резултат на запора, наложен ми от алчен съдия-изпълнител, пратен ми от тъй човечната, ала така войнствено настроена директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"!). Но за мен има неща, които са значително по-важни от парите.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
