петък, 20 януари 2017 г.

На политическата арена трябва да бъдат допускани само играчи, които са безупречни в своя личен, семеен, нравствен, сексуален и прочие живот



Въпросният генерал Радев, произведен от дадени сили в президент на България, бил зарязал семейството, т.е. децата си за да може да живее със своята любовница - която, видите ли, тия дни стана "първа дама" на България. За мен тази постъпка в личния живот на този човек е показателна и многозначителна и за бъдещата му политическа кариера: щом е постъпил така със семейството си, щом е изоставил децата си заради любовницата си, сиреч, заради нагона си, такъв човек е способен на още по-ужасни поразии, зулуми, грозотии и безобразия и в политическото си поведение.

Да служи на интересите на друга държава, да отстоява руския интерес е най-малкото, на което той е способен. Аз очаквам той да покаже, че е способен на още по-големи предателства, измени, гаври, мерзости и прочие. Който не може да овладее и да управлява нагона си, такъв изобщо не може да управлява нищо друго, камо ли пък цяла държава!

Основанието ми за такива предвиждания е чисто психологическо и нравствено, сиреч, по мнението на мнозинството, е "несериозно". Да, обаче ако сте вникнали все пак в същината на тази дълбинна (и безсъзнателна) мотивация ще можете сами да се убедите, че тия мои основания изобщо не са за подценяване.

И Хитлер не е бил кой знае колко наред в житейското и в сексуалното си поведение, а за Ленин, за Сталин и за Путин да не говорим (Путин също заряза в зряла възраст съпругата си и се хвана да развратничи с разни метреси, от този момент започна да върши и най-големите си идиотщини в международната си политика!).

На политическото поприще, на политическата арена трябва да бъдат допускани само играчи, които са безупречни в своя личен, семеен, нравствен, сексуален и прочие живот. Удивително е, че всички у нас се правят на ударени и не обръщат внимание на тия неща, което показва, че сме склонни да подценяваме тъкмо най-важното, от което могат да произлязат най-съдбовните и ужасни последици, за които цялата цена ще платим всички ние...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Отново съм в клещите на административно-репресивната машина в образованието



Да напиша нещичко в дневника си за вчерашния ден, знаете, аз описвам в този свой дневник всичко значимо, свързано с борбите ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид общността на училището, в което (засега - а иначе от 16 години вече) работя като учител по философия и гражданско образование; та вчера се случиха доста неща, които заслужават внимание, но понеже нямам време да пиша кой знае колко (след около 40 минути трябва да излизам за работа, имам тази сутрин първи час, също така днес ми е тежък ден, имам цели 7 поредни учебни часа!) и затова ще напиша само нещичко, колкото на не е без хич. А пък в почивните дни ще допиша останалото. Така, да не се туткам повече, ами да започвам да пиша.

Вчера бях предупреден от секретарката на училището, че точно в 15.20 ще бъда приет един вид на аудиенция при директорката; е, в отредения ми час аз прекрачих прага на директорския кабинет. Вътре освен нейна милост ме очакваха и обичайните двама свидетели, този път единият от свидетелите беше един активен учител по физическо възпитание, сега вече пенсиониран, който обаче навремето имаше високата чест да бъде свидетел при предишното ми опраскване (уволнение); като го видях сега, за малко да получа инфаркт, щото мигновено ми хрумна, че ето, той отново нарочно е поканен, за да бъде удостоен с височайшата чест да присъства и на второто ми и тъй дългочакано заветно опраскване; разбира се, споделих очакването, знаете, аз съм човек, който много обича да огласява мислите и чувствата си - независимо дали те се харесват на околните. Тази моя реплика още в самото начало, изглежда, "разтопи леда", интересно е, че и останалата част от срещата премина в... "шеги и закачки", да, сериозно говоря, доста всинца присъстващи се посмяхме; приятно е това, че и директорката този път, неизвестно защо, незнайно по каква причина, беше с изключително ведър и дори весел дух, което, казах вече, е отрадно, е радващо. Оказа се, че засега все още опраскването ми няма да бъде проведено, сега-засега само де, а на срещата съм поканен, за да се запозная в присъствието на свидетели с документите, които са били съставени от проверяващите височайши комисии от МОН и РУО-Пловдив, такова било нареждането на началничката на последното г-жа Киркова. Разбира се, купчинката документи трудно може да бъде прочетена съсредоточено в такава една духовита компания, аз се постарах да изчета тия документи за около час, разбира се, четенето ми многократно биде прекъсвано било от монолог на г-жа директорката, било от моя реплика по повод на прочетеното; идеята ми да ми бъде направено копие от тези документи, та да мога да ги изуча старателно, както подобава, един вид да се потопя в съдържащата се в тях административна премъдрост, биде отклонена с аргумент, че тогава има реална опасност да публикувам в блога, аз, знайно е, съм доказано неблагонадежден человек с напълно неправилни демократични убеждения, на който властта не може да има капчица доверие; а публикуването на тия документи ще доведе, предполагам, до неприличен разгул на демокрацията, тогава всички в нашата училищна общност поради споходилата ги гласност ще могат да се запознаят с въпросната височайша административна и министерска премъдрост, което, предполагаме, може да предизвика най-ужасяющи социални и политически катаклизми, примерно, може да предизвика я социална революция, я някакъв кошмарен демократичен преврат или просто поврат към истинската демокрация, а това, естествено, не се желае от властта, ний всинца сме привърженици на здравия авторитаризъм. Тъй де, моята идея да ми се даде копие от документите биде приета като същинско кощунство, щот може да доведе, казахме, до злоупотреба с височайшата и тъй съкровена административна премъдрост; до която могат да се докосват само избраници и щастливци на съдбата, само "наши хора", дето се вика. А аз пък, макар че съм доказан "народен враг", съм допуснат до докосване до упомената административна премъдрост само под натиска на непосредствените носители на самата височайша административна премъдрост, което един вид благоволяват най-сетне да бъде осенен от нея. Да не философствам много, че както съм я подкарал времето ми ще изтече. Да карам по-стегнато и бързо.

Скоро обаче констатирах, че въпросните откровения на носителите на височайшата административна премъдрост има за какво да се страхуват от докосването на народа до самата премъдрост: в тия документи открих ужасни неточности, дори откровени лъжи и изопачавания на реално случилото се, даже в моите уста там бяха турени откровено злонамерени и компрометиращи ме "изказвания" (от "трета ръка" или от "четвърта употреба", кой знае откъде взели се или от кой "доброжелател" съчинени), !), които не само че никога не съм ги произнасял, но които просто не е възможно даже и да са ми минали някога през ума. Примерно, там черно на бяло пишеше, че някога съм бил заявил, че за мен заповедите и наредбите на светото Министерство "не били важели", че аз никога не съм се бил съобразявал с нашата светиня, именно с "държавните образователни стандарти", именно в тези документи аз самият съзрях ужасния образ на един друг, неизвестен и на мен самия образ на "ужасния анархист Грънчаров", започнах се с него, ужасих се от... самия себе си, тъй да се рече, тоест ужасих се от оня кошмарен образ за мен, който витае в съзнанията на въпросните височайши административни другарки (не мога сега да им спомена имената, става дума за проверяващите от МОН, в чието отчет се пролича, че нашето училище се било намирало, видите ли, в един съвършено бляскав вид, който само човек с тотално повредено и извратено демократично съзнание като мен не може да оцени подобаващо! Немало никакви проблеми, само някакъв си там абсолютен анархист Грънчаров си живеел в една абсурдистка фантастична действителност, а иначе училището ни, казах, било нещо като приказен остров на законността, на реда, на приличността, на демокрацията, на либерализма и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Аз, разбира се, възроптах от такава грозна идеализация на съществуващото, но и тримата присъствуващи, естествено, възроптаха, моето възприятие било, естествено, "абсолютно неправилно", а "съвсем правилно", няма как, били възприели нещата височайшите министерски проверяющи, по причина на това, че височайшите, че властта по презумпция абсолютно никога не греши.

Леле, закъснявам вече! Да напиша онова, заради което седнах да пиша тук, щото времето ми изтича. Директорката в писмена форма също така ми нареди да напиша поредните "присмени обяснения" за някакво хипотетично мое нарушение, неизпълнение на заповед, да видим каква ще ми бъде присъдата, очевидно се подготвя подобаващо суровото ми наказание. Ето моите писмени обяснения, съвсем кратички, щото снощи, изморен, нямах възможност да пиша, а сега пък нямам време да пиша обстойно:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия,

В изпълнение на Ваша покана да напиша тия пояснения и обяснения, връчена ми вчера в късния следобед, Ви отговарям сега, в малкото време, което имам до започването на часовете (а след това имам поредни 7 часа, плътно запълващи времето, в което изтича срока за изпълнението на вашата покана-заповед). Та тук мога да отговоря и да обясня само ето какво.

Въпросната заповед, в неизпълнението на която ме обвинявате, по всеобщото признание е крайно неясна, аз лично многократно съм обсъждал с неколцина от упоменатите как следва да се разбира тази заповед, как следва тя да се тълкува, защото нейната неяснота и недоизказаност е потресающа. Възможни са варианти на тълкуването й, а ний, крайно затруднените и поставените в такова състояние на несигурност и неяснота, де последно се колебаехме кое тълкуване е меродавно и вярно. Аз лично питах самата съставителка на заповедта г-жа Стоянова да ми даде тия меродавни тълкувания на тъй загадъчното й творение, но установих тогава, че и тя самата много се затруднява да изтълкува и да предаде понятно смисъла на заповедта си. По причина на това в този ден, 12 декември, се стигна дотам, че аз с учениците от единия клас, след като нито учениците, нито аз не знаехме какво да правим (а пък в същото време не дойде друг учител, който да вземе часа с тях) се принудихме да си караме часа както е по програма, в резултат на което аз останах с убеждението, че към този клас в този ден вече нямам никакви ангажименти. Воден от същата логика прецених, че с другия упоменат в заповедта клас, през този ден пък изобщо нямам ангажименти, щото в този ден с тях нямах никакъв час. На това именно основание аз реших след като си взех часовете да отида на гражданския протест пред сградата на РУО-Пловдив. Разбира се, сега съзнавам, че това е било крайно неприятно за служителите от самото РУО, в резултат на което те са упражнили натиск върху Вас да изобретите някакъв измислен повод за да бъда наказан все пак за толкова предизвикателното си гражданско поведение.

Това писмено обяснение е недовършено, по причина на свършилото ми време за писане. Понеже след часовете, както знаете, всеки петък пътувам за Долна баня, където се грижа за болната си майка, та тогава няма да мога да продължа да пиша и да си довърша обясненията. Дано успея между часовете да довърша този документ, за целта ще си взема личния лаптоп на работата щото там не мога да се добера до служебен.

20 януари 2017 г.
Пловдив ПОДПИС:

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Дебилизацията на нацията е в подем



Клонингът на Тодор Живков седна в креслото на правешкия самодържец! Дебилизацията на нацията е на пределна висота!

Бодигардът на Тошо Правешкий все още е Премиер на България...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Предаването "На Агората..." от 12 януари, темата е: Защо ни е така страх от промените?



Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Честит ви президент, руснаци и руски мекерета - честит ви президент, доказани предатели на България!


Льотчикът Румен Радев днес ще се заклева като български президент...

Ала той преди това очевидно се е заклел във вярност към една друга държава, чиито имперски интерес напоследък защищава усърдно сякаш е неин емисар, той вече даде интервюта, в които се изяви като върл защитник на руския интерес (по отношение на окупацията от страна на Русия на Крим).

Възниква въпросът: след като първата клетва на Радев е във вярност на Русия, то на такъв може ли да му се вярва, че ще бъде верен на България, на българския интерес?! На оня, който дава две клетви, а първата му клетва не е към България, на такъв може ли да му се вярва на клетвата, която ще положи днес към България?!

Може ли един български президент първо да се кълне във вярност на една друга, доказано враждебна на България и на българския интерес държава, имам предвид Руската империя?! Та льотчикът Радев наруши клетвата си към България още преди да я е дал! Това не и ли свидетелство за национална измяна на новия (не)български президент, това не е ли основание да му се иска оставката още преди да е встъпил в длъжност?

Защо в тия интервюта той не каза и дума за това, че българския интерес за него ще има приоритет пред руския?! Ами се фърли като Матросов да защищава руския интерес по отношение на окупацията на Крим?! Което показва, че той явно най-напред се е клел във вярност на Русия, а не на България. Което е достатъчно основание да му се иска оставката още преди да е положил тази клетва към България, на която съвсем не може да му се вярва. Казах, той наруши клетвата си към България още преди да я е дал...


Румен Радев не може да бъде мой президент, не може да бъде президент на моята държава България по причина на това, че аз не съм нито руснак, нито пък съм руско мекере, не съм предател на българския интерес пред руснаците. Който го признава за свой президент очевидно се идентифицира било като руснак, било като руско мекере!

Честит ви президент, руснаци и руски мекерета - честит ви президент вам, доказани предатели на България!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Не допускайте животворният дух да ви напусне, духът на свободата е това нещо, което го подхранва и насърчава



Вчера в 17.30 часа бях най-сетне в кантората (офиса) на адвокат Михаил Екимджиев (след дълго отлагане), срещнах се с него, обясних му какъв е казуса, той ми поиска някои документи (повечето аз предвидливо вече бях подготвил и направо му ги оставих), обеща да ги проучи и до две седмици да ми каже мнението си относно завеждане на съдебно дяло срещу България в Страсбург. От известно време проучвам въпроса за това как се подава жалба до Европейския съд за правата на човека, искам да съм ориентиран как се прави това, ето тук можете да научите много неща ако и вие се интересувате. Ето и в това клипче се съдържа много важна информация:



Най-важният за мен фактор около воденето на такова дсло обаче не ми е ясен за момента, това е финансовият. Не посмях снощи, признавам си, да разпитам г-н Екимджиев за това има ли възможност той да води делото pro bono publico — за обществения интерес, знаете, този израз означава професионална работа, извършена доброволно и без заплащане. Видя ми се нахално да поставя така въпроса още на първата среща. Истината е, че аз не мога да си позволя да плащам огромни адвокатски хонорари за да се води това дело; ако се наложи да плащам тия хонорари, най-вероятно ще се принудя да се откажа от завеждане на делото. Дали адвокатът ще открие въпросният "обществен интерес" в предлагания от мен юридически казус е въпрос, който за мен е изключително важен и интересен, не крия, че с вълнение очаквам да разбера истината по този момент. Дали по начало в моя казус има обществен интерес, иначе казано, дали дали някой в общността е склонен да се трогне от всичките тия унижения, които ми се наложи да преживея в последните години, дали правата на човека у нас са нещо, което се оценява като "обществено важно" или значимо, за мен този момент също е изключително важен. Видяхте, че съдебната институция у нас не прецени, че моят казус има... "обществен интерес", т.е. отсъди, че потъпкването на моето лично достойнство от една администраторка не е никакъв проблем, съдът даже... награди финансово въпросната личност, която потъпка достойнството ми. Интересува ме да разбера как в Европа ще възприемат този фрапантен случай. Имам надеждата, че в Европа ще се отнесат по него иначе. Би следвало да се отнесат по-различно.

Но ще видим най-напред адв. Екимджиев как ще се отнесе към казуса и случая. Аз лично сам нямам сили да се занимавам, да пиша документи, жалба, да представям доказателства и каквото и да било друго, в последните години ми се наложи да водя вече 4 съдебни дела и се преситих от тия неща. Даже вчера като минах покрай Съдебната палата (покрай която и в която в последните 3-4 години преживях толкова много вълнения около всичките тия дела) ми стана някак си лошо, почувствах, че ако още ми се наложи да се занимавам със съдилища, няма да мога да го преживея. Та мисълта ми е, че единствената ми надежда е адвокатът да открие някаква "обществена значимост" в моя казус и сам да предложи да води делото pro bono. Стига, повтарям, у нас за някой човешките права и достойнството на личността изобщо да значат нещо. Това ще го разбера скоро. Да, това нещо скоро ще се разбере. На моменти усещам, че силата и волята ми за борба вече е пред изчерпване, ето в този момент, като пиша това, усещам такова нещо. Дали и мен другарите ще успеят да ме прекършат - и аз да кандисам, да мирясам, да се откажа от всякакви борби за такива "лигавщини" като лично достойнство, свобода, демокрация, човешки права, истина?! Дали животът в унизеност обаче ми е изобщо по силите, ето и това е въпрос. Дали пък не съм устроен така, че да ми се наложи по-скоро да умра, отколкото да понасям такъв живот?!

Има и още един момент, който е важен. Адв. Екимджиев е известна личност, е един вид "звезда" сред адвокатите; човекът се отнесе към мен уважително, разбира се, не е чувал за мен, аз също така не направих нищо за да отида при него с някакви препоръки, "връзки" и прочие. Като чу, че съм учител по философия, като разбра, че става дума за някаква училищна драма, по лицето му, забелязах това, мина някаква лека, едва-едва долавяща се сянка на досада, на разочарование, не мога да определя точно, изплъзва ми се точната дума; знайно е, че у нас и учителите, и училището не се ползват от особен авторитет или престиж. Нарушени са базисни човешки права на един учител, но понеже учителите като цяло у нас са поставени в незавидно положение, ето, че даже и у адвокат, занимаващ се с дела по защита на човешките права в Европейския съд в Страсбург, се долови известно разочарование като чу, че срещу нещо седи един обикновен учител по философия в едно пловдивско училище. Е, знам ли, аз бях много напрегнат, може всички това само така да ми се е сторило, може изобщо да няма такова нещо, може в момента да си въобразявам, аз просто си споделям усещането, възприятието. А бях толкова напрегнат щото се чудех как ще успея да му предам вкратце цялата тази епична история, която се води вече пета година, трябваше да подбера най-важното, щото иначе можеше да се наложи да говоря с часове; е, успях за три-пет минути да разкажа главното; той ми помогна, като ми зададе няколко въпроса, един вид, разбрахме се набързо; документите, които му трябваха, почти всичките аз ги бях подготвил, само още няколко, които нямах със себе си, ме трябваха, разбрахме се да му ги пратя на имейла. Толкова по този въпрос. Сега ще чакам две седмици за да разбера позицията му: може, трябва, има ли смисъл да завеждаме това съдебно дело в Европейския съд, адвокатът би ли се захванал да води делото pro bono и прочие. Ако ми се наложи да плащам за делото дали ще мога да изгладувам всичките тези пари, да ги отделя от скромната си учителска заплата, дали изобщо в близките месеци напред ще имам такава заплата, защото ето, на мен отново ми подготвят опраскването, уволнението, изритването от училището - това се все въпроси, по които трябва да постигна пълна яснота съвсем скоро, в близките дни.

Да кажа няколко думи и за впечатлението си от първите ми часове с моите ученици. Въпреки грозния начин, по който класни ръководители са си позволили да упражнят спрямо класове и ученици, имащи добро отношение към мен (аз вече писах за тия неща в предишни мои есета или репортажи от толкова динамичния живот в нашата училищна общност), повечето ученици се радваха като ме виждаха, поздравяваха ме усмихнати, питаха ме как стоят работите, вълнуваха се от създалата се толкова необичайна ситуация. А ситуацията си я бива де, напрежението е огромно, примерно голяма част от учителите се преструваха, че не ме забелязват, вероятно причината е да не би някой от вездесъщата администрация да не види че разговарят с мен и тогава тия хора непременно ще си имат страшни проблеми; страхът витае в стените на това училище. Между другото латинската дума "терор" била означавала "страх". Да живееш в условията на страх означава да бъдеш тероризиран. Е, страхът е налице в това училище. Това, че властта смята, че "било нямало" никакъв страх, не променя и не може да промени самата реална атмосфера, която се чувства от хората, имащи известна чувствителност. За мен факторът "страх" не съществува, при мен чувството е съвършено друго. На мен, не крия, ми е много неприятно да живея в такава една атмосфера, прогизнала от лицемерие и от лъжа, ето, правя каквото мога тази обстановка да се промени към добро. По тази причина обаче съм обявен за "враг", е, враг съм на страха, на лъжата, на лицемерието, на подлизурството пред управляващите и прочие. Приятел съм обаче на човещината, на спокойствието, на свободата, на истината, на демокрацията, на човешкото достойнство и прочие, ей на такива неща съм горещ приятел. Това някому се вижда крайно лошо, непозволено, това в нечии очи се възприема като "страшен грях". Проблемът е в тези възприемащи очи според мен. Тия неща - повтарям: човещината, спокойствието, свободата, истината, демокрацията, човешкото достойнство, справедливостта, честността, откритостта, свободното дебатиране и прочие - изобщо не са нито грях, нито зло, те са нещо прекрасно! Да, обаче как това нещо да се разбере от някои глави, които са така устроени, че притежателите им, предполагам, мразят хората като мен, които са привърженици и приятели на изброените качества, ценности, духовни неща или както искате ги наречете?!

Вчера започнах с четири класа теми от философията на правото, поставих им въпроси, започваме дебатите по тия въпроси. за мен този предмет, именно философията на правото, е изключително приятен и важен, положил съм много усилия да направя предмета близък на учениците, писал съм съвсем понятни помагала, разработил съм купища казуси и т.н. Този предмет може да помогне на младите да станат добри граждани на България, ето в тази посока аз работя, мога много да помогна на моите ученици с оглед да развият пълноценно своето съзнание за свобода, своето демократично съзнание, съвременните европейски ценности, на които да базират мисленето и поведението си, да се развият като самостоятелно мислещи, търсещи истината, активни, ангажирани с проблемите на общността млади хора, от каквито нашата България има съдбовна нужда. Затова съм длъжен категорично да заявя ето тук: опраскването ми точно в този момент, уволнението ми точно в този момент от престаралата се директорка, изритването ми от училището точно в този момент аз с пълно право го възприемам като израз на най-нагла политически мотивирана репресия, насочена не само срещу мен, не само срещу коренните и същностни интереси на моите ученици, но и като покушение срещу демокрацията и свободата у нас! Ще каже някой: леле, Грънчаров, как много се надценяваш, как увърташ, как всичко изопачаваш, голяма работа, че някакъв смахнат "новаторски мислещ" учител като теб ще бъде изритан от училището, на твое място обаче пък ще дойде "правилно мислещ" учител, който ще принуди учениците като папагалчета да повтарят "единствено-правилните мисли", написани в "единствено-правилния държавен учебник", е ето, най-после ще се възцари и в това училище, което ти буниш от толкова време, тъй желаната идилия на безметежността, на безразличието, на мъртвилото, наречено "българско социалистическо образование", "българска социалистическа образователна система", която именно не позволява на учениците да имат свои мисли ("Кой си ти че да имаш свои мисли бре?!", "Я го виж ти, ще ми претендира да има свои мисли?!" и пр., тия неща са ви до болка познати, нали?).

Та да завърша мисълта си съвсем определено и категорично: опраскването ми точно в този момент аз го възприемам като покушение срещу човешките права и на учениците ми, и на учителя по философия, сред които свободата на мисълта има водещо място и значение, другояче казано, възприемам изпъждането ми от училището като проява на една груба и нагла политически мотивирана репресия. Работата, иначе казано, става дебела! Тълкуването, което дават на случващото се въпросните репресиращи ме администратори, а именно, че моя милост съм бил "пълен некадърник" и прочие, от тази гледна точка е изцяло несъстоятелно, подвеждащо, изкривяващо същината на работата и смисъла, е изцяло лъжливо. Истината е съвсем друга, разбира се, нищо че е така неудобна на въпросните самонадеяни и претендиращи за "непогрешимост" администратори, имащи известна властчица, която обаче не им е дадена за да злоупотребяват непрекъснато с нея, а за съвсем други неща; те, прочее, съвсем не знаят за какво им е дадена тази властчица - щом си позволяват да злоупотребяват непрекъснато с нея и да се държат така неадекватно в толкова сложната обстановка, породена именно от тяхното неадекватно на нуждите на съвременността поведение и отношение. Нещата, виждате, са дълбоко свързани и трябва да се осмислят цялостно, до постигане на тъй потребната ни цялост.

Вчера не бях привикан в дирекцията, както очаквах, чудно е как директорката изпусна цял един ден за да ме потероризира малко. Чудно е как бях оставен вчера да бъда съвсем свободен и нетероризиран от администрацията. Примерно можеше, да речем, да ме извика в дирекцията и да постави пред мен куп заповеди и "констативни протоколи" за мои някакви фантастични "прегрешения" със задна дата, които да поиска да прочета и да подпиша; разбира се, вчера можеше да се случи и този сюблимен и тъй желан от въпросната администраторка велик момент, в който тя тържестващо да ми връчи най-сетне поредната заповед за моето опраскване, за моето уволнение от училището; да, ама този момент, неизвестно защо, вчера беше пропуснат. Аз не крия, че и вчера, и днес, ще отида в училището ужасно напрегнат, защото всеки ден очаквам тази прословута заповед за опраскването ми, за чиято подготовка бях надлежно уведомен от директорката преди повече от месец. Аз, знаете, проявих някои инициативи за да възпра директорката от такава една грешка, към която "доброжелатели" я тикат всеки ден - и на чиито натиск тя очевидно вече не може да устои. Та днес-утре ще се разбере каквото има да се разбира. Аз вчера много мислих дали да не ида сам в директорския кабинет за да се опитам за пореден път да поговоря съвсем човешки с директорката; е, реших да не я безпокоя в усамотението й. Аз все се надявам, че другите ще се променят в резултат на някакъв свой вътрешен, съзнателен процес, а не благодарение на натиск отвън, верният начин и подход е този. Затова и се пазя от какъвто и да било външен натиск. Просто чакам другите сами да се променят, стига да искат, стига да са узрели за промяната. Е, с каквото мога им помагам. Примерно, пишейки това свое поредно есе в блога, аз най-добронамерено помагам на директорката, примерно, с оглед да разбере моята гледна точка, да я съотнесе със собствената и на тази база да успее сама да си открие грешката. В основата на нашите грешки стои някаква коварна илюзия, която ако не бъде развенчана или разклатена, човек ще продължава да греши все по същия начин безкрайно. Който се интересува от тия неща, да прочете главата за грешките в моята книга ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, там съм ги обяснил значително по-подробно и основателно.

Пиша тия неща и усещам, че краката ми... замръзват, много е студено в моя кабинет, пиша това и се махам, повече на издържам на студа. Вече съвсем нямам възможност да си позволявам лукса да си отоплявам стаята, в която работя - особено след като вчера се оказа, че заради счупен съединител днес трябва да платя 300 лева за ремонта (то колата ми едва ли струва вече 300 лева, ама ето, за един ремонт се налага да платя цели 300 лева!). Тъй че тази зима отопление в къщи има само в една стая, където клетата ми съпруга в момента си подготвя уроците, и тя, знайно е, е учителка. И след малко ще ида да се огрея при нея, щото краката ми са направо ледени. Пиша това не за друго, а за да могат бъдещите историци на нашето толкова смутно и лудешко време да знаят точно как е живял в наши дни един обикновен български учител; е, не съвсем обикновен де, щото ако аз си бях мълчал като другите, сега нямаше да имам тия беди (сред които и финансовото ми опраскване в навечерието на Рождество Христово заема почетно място!). Снощи пък, като капак на всичко, връщайки се от срещата с Екимджиев, се подхлъзнах и паднах, здравата се ударих, добре че не счупих нещо; да, ама единият ми крак нещо се изкълчи в ставата и доста ме боли, е, куцукам някак, дано се размине с това. За излизане в нови болнични предвид края на срока не мога изобщо да мисля в този момент. Тъй че ще се пожертвам и днес няма да ида при доктор, да видим дали обаче изкълчването ми ще се оправи от само себе си. След малко ще ставам и ще тръгна да куцукам към студиото на Пловдивската обществена телевизия, където имам предаване в 11 часа. Аз обичам да тръгвам по-рано, щото като вървя по улицата, ми е по-добре, едно че се сгрявам от ходеното, друго че мога да обмисля на пълно спокойствие с какви проблеми да занимавам зрителите. Все се колебая: което да избера, кое е за предпочитане, чисто философски и чисто човешки ли да бъде въпросът, който да обсъждаме, или да бъде "по-социален", сиреч, политически въпроса, който ще обсъждаме. Стремя се да преценя кое повече би интересувало зрителите. Затова и по-често поставям граждански, политически въпроси. Защото, от друга страна, да не почнат да си мислят зрителите че се плаша от политиката и затова съм "избягал" в сферата на "чистата философска абстракция". На "ненужната" философска абстракция да не би да съм избягал. А всъщност философията ни занимава с най-необходимото, но кой да ти го разбере това?!


В завършек ще кажа, че днес имам и с оня исторически 11 Ж клас, който успя да направи така, че фактически цял срок не ми позволи да кажа нищичко в часовете, т.е. проведе, с любезното съдействие на администрацията, пълна обструкция на часовете по философия, на преподавателя по философия. Ето, срокът си отива, а в този клас нито веднъж (!!!) не е имало условия за провеждане на нормален учебен процес. 11-ти клас нямат срочна оценка, но от това, че така системно бяха провалени часовете по философия в този Ж клас и то не за час-два, а за цял срок (!!!) възниква крайно интересна ситуация, която трябва да бъде решена в съответствие със закона, а пък причинителите на тази аномалия (сред които пълната отговорност за случващото се носи тъкмо администрацията!) се налага да си поемат цялата отговорност за това, което са благоволили да направят. Свободата затова е велико нещо, тя поставя всяко нещо на точното място. Администрацията, директорката и активистите от този клас, които водят такава безогледна (сиреч: незаконна, а също така и съвсем аморална!) кампания срещу преподавателя по философия, се опитват да хвърлят цялата вина за случилото се върху... преподавателя по философия, сиреч, срещу жертвата на техните подвизи, ала следва да имат много здраве от мен, няма как да стане този фалшификат: те се налага да поемат цялата отговорност. Ще се наложи за фрапантния случай да бъде занимаван не само педагогическия съвет, но и МОН, щото случаят е наистина скандален. Директорката скри в чекмеджето всички мои жалби и доклади по този случай, адресирани до Педагогическия съвет, до Министъра, до Началника на РУО-Пловдив, не позволи в Педагогическия съвет да се проведе наложителния дебат! С което пое цялата отговорност за този провал върху... себе си. За което ще й се наложи да отговаря, ще й се наложи да изпие цялата горчива чаша. Предполагам, че днес, точно във времето, в което тя знае, че съм в студиото на Пловдивската обществена телевизия, сиреч, знае добре, че няма, че не мога да бъда в училището, тя ще организира... учителски съвет, та да не ми даде възможност сам да поставя на вниманието на Съвета въпросния казус. Готов съм да се обзаложа, че днес ще има съвет точно във времето, в което аз не мога да участвам в него заради ангажимента си в ПО-тв. Правя това нещо, казвам това, пиша това с една-единствена надежда: да предотвратя и тази погрешна стъпка на директорката. Виждате колко съм благороден човек, как се раздавам за... правото дело! :-)

И какви рискове поемам де. Но това е то свободата: който не обича риска, се страхува от свободата. Казала го е прекрасно мадам Симон Дьо Бовоар, приятелката на Сартр, която под негово влияние започва сносно да философства. За жена, прочее, философства превъзходно. Знайно е, на жените (за ме прощават дамите!) по-трудно се удава философстването. По принцип де. Щото има и значително по-тъпи от някои дами мъже, които не заслужават да бъдат смятани за мъже. Правя тази провокация ей-така, за разтуха, че стана много сериозен тона на това есе. А аз обичам шегите, падам си по веселието. Затова, мили дами, възприемете горното подхвърляне по ваш адрес като опит за една незлоблива шегичка. "Малка шегичка!", както обичаше да повтаря г-н Жак Асса, велик учител от ПГЕЕ-Пловдив, който първи или най-напред беше изпъден от новата, от сега управляващата директорка. А той беше доайен на това училище, нищо като негова светиня... голям мъдрец е този човек. Чат-пат си говорим с него не само по скайпа, но дори и на живо. Не мога обаче да го навия да дойде вив философския дискусионен клуб на училището. Ще дойде, но поставя някои условия. Първото сред които и да стане отдавна назрялата промяна в ръководството на самото училище...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И не допускайте животворният дух да ви напусне, духът на свободата е това нещо, което го подхранва и импулсира...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Глупакът е по-опасен от бандита, срещу глупостта са безсилни дори боговете




Италианският историк-икономист Карло Чипола, по своя професионален път имал достатъчно време да се сблъска с глупостта. На базата на богатия си опит, той разкрива с какво са опасни идиотите и формулира пет основни закона на глупостта. Знаейки, че не обичате дълги размишления, ви представяме вкратце неговите закони, макар изложението да губи много от това. Ето ви законите, които да използвате с профилактична цел:

Първи закон на глупостта

Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го обкръжават.

Глупаците винаги изникват внезапно отнякъде и успяват да разрушат дълго граденото.

Втори закон на глупостта

Хората не са равни по интелект – едни са глупави, други – умни и това се определя не от културни фактори, а от природата. Образованието няма отношение към количеството на глупаците в едно общество.

Трети закон на глупостта

Глупак – това е човек, чиито действия водят до загуби за околните, но при това не носят полза на самия него.

Вредата е всеобща. Тъй като липсва логика в техните действия, те не могат да бъдат предвидени и обезопасени. Рационалното действие срещу нерационална структура най-често е губещо.

Четвърти закон на глупостта


Вероятността един човек да е глупав, не зависи от други негови (често много положителни) качества.

Съществуват много глупаци, които са енергични, инициативни, жизнeрадостни и с обществено насочен хъс. Когато те, вследствие на тези си качества, неминуемо попаднат във висши институции и им бъдат дадени управленски и социални пълномощия - можем да си си представим мащабите на вредата, която са способни да нанесат.

Пети закон на глупостта

Глупакът е най-опасният тип личност.

Той е по-опасен от бандита. Целта на един обикновен бандит е проста – преход на имуществото от един човек у друг. Идеалните бандити обичат стабилността. Пример – онези дълбоко корумпирани общества, където бандитите изземат по-голямата част от благата, а окрадените граждани търсят своето, несъблюдавайки много-много законите. Но всички са заинтересувани от една обща стабилност и достигнат ред. Когато на сцената излизат глупаците, системата влиза в неравновесие. Благата не се преливат, а направо се унищожават, обществото обеднява и това често води до кървави конфликти. Всички са губещи.

Историята подтвърждава, че във всеки период едно общество прогресира тогава, когато на власт се намират достатъчно умни хора – почтени или не, които да сдържат активните глупаци. Обратно – когато глупаците намерят обществено призвание, то регресът вследствие на разрушителната им нелогичност, е неминуем.

Или както е казал Шилер: „Срещу глупостта са безсилни дори боговете.“

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

сряда, 18 януари 2017 г.

Таваришч Беновская в платена акция срещу Президента на републиката



Кратък мой въпрос: Беновска явно вади добри пари за изпълненията си? Или просто е... психясала? Аз трета възможност не виждам, вие ако виждате, кажете коя е...

Виж също и: Беновска доказа пак, че у нас “рус(к)о гладно нема” от ИВО ИНДЖЕВ

Ata Ata каза: Вие да не би да мислите че толкова време лизане на разни бокови части и хвалене на всичко свързано с него, е безплатно?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ