Мои кратки коментари и реакции по образователно-възпитателната тема

На спирката за Брезово в последната сутрин, в която заминавам да учителствам там. Принуждавам се да напусна поради унизително ниското възнаграждение - нима човек може да живее със 100-тина лева "заплата" месечно? По тази причина се принудих да започна работа като охранител (нощен пазач). Все още не е излязло решението на Върховния съд по делото, заведено от бившата ми работодателка, която атакува там решение на Окръжен съд, с което нейната заповед за уволнението ми беше отменена и аз бях възстановен на работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ в Пловдив. Съдът се бави с решението си - какво ли означава това? Ще разберем, иска се търпение. А за правата си трябва да се борим всеки ден: защото в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ нашите властващи тъпчат правата ни и то най-безцеремонно всеки Божий ден! :-(

Цъфнала слива в училищния двор, тя, моля ви се, е цъфнала без да иска разрешение от никой, даже и от министъра - и драстично е нарушила правилата на системата...

С тормоза в училищата се борим по чисто комунистически, с лозунги, със заклинания, с магии... :-)

Последните теми, които обсъждахме днес в Брезово. Повече няма да бъда учител в тяхната гимназия...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Кратки мои политически коментари и реакции във Фейсбук

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Някои неудобни въпроси към МОН

Получих от автора с право за публикуване и ето този документ:

ДО

МИНИСТЪРА НА МОН -

ГР. СОФИЯ

ЗАПИТВАНЕ

от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ..., живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет.

Уважаеми г-н Министър,

По професия съм учител. Обръщам се към Вас с молба да ми дадете правно и практическо становище как да се процедира в следните ситуации, които възникват в процеса на преподавателската работа и за които има нормативна уредба, но директори на училища я тълкуват разнопосочно. Впечатленията и на други мои колеги са същите. Казусите са следните:

1. От медиите често научаваме, че учители са принудени от директорите да не пишат отсъствия на липсващи ученици.

В случай, че учителят пише отсъствия на ученици, които не присъстват в часовете, както е по правилник, има ли право директорът да уволни преподавателя и по кой закон? Въпреки че в Заповедта за уволнение естествено ще фигурира друго правно основание.

Много от учениците са наясно, че няма да им пишат отсъствия и не влизат в часовете, поради създадената лоша практика, която им позволява да злоупотребяват.

Според мен проблемът се състои най-вече в т.нар „делегирани бюджети” на училищата, поради което ръководствата нямат интерес да изключват ученици и да намаляват техния брой и от това страдат учителите, които са принудени да понасят унижения от страна на ученици и директори.

2. От кого са зависими и от кого се назначават директорите на училищата, тъй като много често се оказва, че те са марионетки на някоя политическа партия, която стои зад тяхното назначение? Поради това те не реагират адекватно във възникващи в процеса на работата ситуации, а с оглед на техните зависимости и интереси.

3. В СУ „Елин Пелин“, с. Руен, обл.Бургаска, в последните десетина години, когато директор беше Зорка Попова, вероятно са напуснали около 100 учители, като текучеството се дължи може би предимно на гореспоменатите причини. МОН има ли становище по въпроса за текучеството на кадри в Община Руен, за назначенията на учители, които не владеят добре български език и за съдебните дела срещу училища, водени от уволнени преподаватели /напр.с. Карагеоргиево, общ. Айтос, с. Добромир, общ. Руен и т.н/? Понастоящем г-жа Попова е директор на ОУ „Христо Ботев“, с.Мъглен, Община Айтос, и в него веднага след назначаването й започна текучеството на кадри.

4. Имат ли право преподавателите да проведат часа си в двора на училището, за да покажат нагледно на учениците някои закономерности в природата и това необходимо ли е за по-доброто поднасяне и възприемане на информацията? Тази практика е много популярна и ефективна в учебните заведения в Западна Европа и Америка, но не и според мнението на някои директори в България.

Уважаеми дами и господа, отправям тези въпроси към Вас, тъй като те често са предмет на разногласия между преподаватели и ръководство на училищата и разчитам на Вашето експертно мнение, което да внесе яснота в неуредиците в практиката и в спора, и с което да запозная директорите на училищата.

Моля за писмен отговор по поставените теми на посочения от мен по-горе адрес.

м.03.2019 г., гр. Бургас

С уважение: ................. (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo