Ето началото на една дискусия, която може да се задълбочи и разгърне ако се включат и участват повече хора:
Д-р Владимир Сотиров - психиатър: Тази вечер не успях да отида на протеста пред Съдебната палата, но гледахме с децата Междузвездни войни. Това е картина от сцената, в която Анакин се разделя с майка си, след като Куай-Гон (по-късно убит от Дарт Мул) го освобождава от робство и решава да го вземе със себе си, за да го обучи за джедай. Анакин, в един момент е разколебан, раздвоен между копнежа по свободата и привързаността (любовта) към майка си. Майка му го насърчава да направи своя избор с думите: “Не можеш да спреш промяната, така както не можеш да спреш и залеза на слънцето“ и оставя избора на Анакин. Анакин тръгва с обещанието, че един ден ще се върне за нея...
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.


