Представена публикация

Призив за човечност

Една благородна човешка инициатива в помощ на Ангел Грънчаров Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и пи...

сряда, 27 ноември 2019 г.

Измислих чудесно средство против затъпяващото въздайствие на монотонният ръчен труд: докато работя слушам философски аудиокниги!


Вече втора седмица съм принуден да работя (за да оцелявам някак след последното ми опраскване-изритване от обичайната за мен работа като учител по философия!) тежка ръчна работа в домашни условия, поради което много ме болят ръцете (често и нощем се събуждам от силни болки в ръцете!). Просто не съм свикнал на такава работа (цял живот работих като учител - преди да ме погнат церберите на мутро-комунисто-гербовашката власт в образованието, които видяха в мое лице заплаха за своето господство!), да се надяваме, че скоро ръцете ми ще свикнат с нея. (Макар че каратистът Бойко Борисов очевидно никога няма да свикне с една по същество умствена работа - каквато е управлението, упражняването на властта. С умствената работа очевидно нема да свикнат и всички други мутри, които са накацали като гарги и калинки на различните управленски нива и постове с тъй скръбното ни заради тази нагла мутренско-комунистическа напаст отечество!)

Както и да е де, думата ми тук е за друго: ръчната работа е доста досадна за мен, докато работя с ръцете си умът ми не може да бездейства (и няма как да бездейства, прочее). След като известно време се почудих какво да правя, с какво да занимавам ума си по време на тъй монотонната ръчна и физическа работа, аз изобретих следното: почнах да си пускам на компютъра и докато работя си слушам разни аудиокниги! Тъй че по време на работа изобщо не скучая, същевременно избягвам досадните си мисли около тъй тъжното ми ежедневие на остракиран, на прогонен от любимата си работа учител, а отдавам мисълта си на написаното в разни велики книги, примерно ето тази:



Също така ви препоръчвам (като стана дума за това) и ето тази книга на Фройд, всеки съвременен човек, който иска да живее пълноценно, следва да я е прочел:



А днес ще слушам ("чета") ето тази книга, пак е на Фройд, ето че ми се откри възможност да си припомня всички ония книги, които съм чел още в ранните ми младежки години:



И тази чака своя ред:





След Фройд ще "чета" примерно ето тази знаменита книга на Ницше:



Или на Марк Аврелий:



Тази книга на Аристотел ме чака в редицата от книги, който искам да прочета:



Прочее, ето оттук можете да си изберете каквато искате (по ваш вкус) философска книга, разбира се, те са на руски език, на български не знам дали има като аудиокниги такива сериозни и хубави философски книги.

А сега две думи да кажа за протестната гладна стачка, която обявих. Наясно са ми всички доводи "за" и "против", но защо предприех тази акция ще пиша отделно. Свързана е с моите изследвания върху реакциите (психологията) на несвободните по дефиниция представители на властващата прослойка в българското образование - и най-вече реакциите на българската народна природопопулация. Толкова, мисля, че казаното е достатъчно. А тия, на които се съмняват дали наистина гладувам (или само блъфирам), им предлагам да ми дойдат на гости и с очите си да проверят каква е истината: те може би искат да публикувам всекидневна сводка на съдържанието на моя стомах (не знам дали има такива медицински изследвания?)? Предрождественските дни на пост са време най-вече на облагородяване на нашите нрави, съветвам тия неверници да се замислят не толкова за моите нрави, а за собствените.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Добре дошъл в реалният живот.

Анонимен каза...

Колкото и книги да прочетеш или слушаш, все си оставаш чугун! Самовлюбен, нещастен нарцис мислещ се за нещо, а всъщност си нищо!
Народа го е казал: "Който е слаб в главата е як в краката!" Сега като ти заякнат крайниците, дано ти дойде малко акълец, нещастнико.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, Вие една поне книга в живота си чела ли сте? :-) Щото гледам че твърде много мразите четящите - да не говорим за това колко силно мразите пишещите.

Което изобщо не е случайно - както твърди науката, наречена психология...