Във връзка с унизителната история около преписването от руски аналог на българския Закон за вероизповеданията, приет от царсткото мнозинство в миналия Парламент се разгоря гореща полемика, която можете да проследите по следните публикации:
Горещ спор не с кой да е, ами със самия... адвокат на Дявола, сиреч на т.н. "свети синод" на БПЦ!
Ти се гневиш, о, Юпитер - следователно аз съм правият?!
Скандалът около преписания от руски Закон за вероизповеданията в България ескалира...
Г-н Цеков, подвизаващ се напоследък не само като "адвокат на Дявола", сиреч на съставения предимно от ченгета от ДС т.н. "свети синод" на БПЦ, но и като секретар на омбудсмана на България Гиню Ганев, ала най-вече и като публицист-политик, позволяващ си както да призовава за неизпълнение на известното на всички осъдително решение на Европейския съд, но също така и да раздава най-грозни личностни квалификации срещу опонентите си (което е несъвместимо с длъжността му при омбудсмана: не може човек с такъв морал да защищава гражданите от своеволията на институциите!), та в един момент г-н Цеков прибягна не само до цензура срещу мен, а също и до пълно мълчание спрямо аргументите на опонента си, юриста Христо Беров (Германия).
Всъщност г-н Цеков изтри не само моите коментари, но и собствените си отговори на моите въпроси, изглежда понеже усети, че работата почва да става дебела, пък нищо чудно и някой от началниците му да му е дръпнал ушите. Опитът за изтриването на следите от полемиката ни обаче се оказа съвсем неуспешен: цензурата в интернет е невъзможна и публикуваното винаги оставя следи, по които може да се възсъздаде.
И щом като за щастие публикуваното в интернет не остава без следа, ето в тази връзка едно публично писмо на г-н Христо Беров, в което той показва как интересуващите се могат да се информират най-пълно по грозната история с преписания от руски оригинал български закон:
Дами и господа,
При доста странни обстоятелства, най-вече благодарение на г-н Ангел Грънчаров стана ясно, че вносителят на Закона за вероизповеданията от 2002 г. – Борислав Цеков е знаел през цялото време за преписания преамбюлен текст на този закон от руския му аналог (нямам нищо против руския език) по идея на Лютви Местан, въпреки, че последният факт е публично известен едва от средата на 2007 г., Б. Цеков не го беше споделял досега в публичното пространство.
В рамките на една „безобидна” полемика беше възможно, да се направи окончателната развръзка по този въпрос. За пълните подробности, оформени с видеооткъси и графики, бихте могли, в случай на интерес, да се осведомите от следните линкове:
Развръзката на преамбюлния въпрос от Закона за вероизповеданията
Преамбюлна развръзка ІІ-ра част
Стенограма от обсъждане на преамбюла от Закона за вероизповеданията
Поздрави,
Христо П. Беров
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
Горещ спор не с кой да е, ами със самия... адвокат на Дявола, сиреч на т.н. "свети синод" на БПЦ!
Ти се гневиш, о, Юпитер - следователно аз съм правият?!
Скандалът около преписания от руски Закон за вероизповеданията в България ескалира...
Г-н Цеков, подвизаващ се напоследък не само като "адвокат на Дявола", сиреч на съставения предимно от ченгета от ДС т.н. "свети синод" на БПЦ, но и като секретар на омбудсмана на България Гиню Ганев, ала най-вече и като публицист-политик, позволяващ си както да призовава за неизпълнение на известното на всички осъдително решение на Европейския съд, но също така и да раздава най-грозни личностни квалификации срещу опонентите си (което е несъвместимо с длъжността му при омбудсмана: не може човек с такъв морал да защищава гражданите от своеволията на институциите!), та в един момент г-н Цеков прибягна не само до цензура срещу мен, а също и до пълно мълчание спрямо аргументите на опонента си, юриста Христо Беров (Германия).
Всъщност г-н Цеков изтри не само моите коментари, но и собствените си отговори на моите въпроси, изглежда понеже усети, че работата почва да става дебела, пък нищо чудно и някой от началниците му да му е дръпнал ушите. Опитът за изтриването на следите от полемиката ни обаче се оказа съвсем неуспешен: цензурата в интернет е невъзможна и публикуваното винаги оставя следи, по които може да се възсъздаде.
И щом като за щастие публикуваното в интернет не остава без следа, ето в тази връзка едно публично писмо на г-н Христо Беров, в което той показва как интересуващите се могат да се информират най-пълно по грозната история с преписания от руски оригинал български закон:
Дами и господа,
При доста странни обстоятелства, най-вече благодарение на г-н Ангел Грънчаров стана ясно, че вносителят на Закона за вероизповеданията от 2002 г. – Борислав Цеков е знаел през цялото време за преписания преамбюлен текст на този закон от руския му аналог (нямам нищо против руския език) по идея на Лютви Местан, въпреки, че последният факт е публично известен едва от средата на 2007 г., Б. Цеков не го беше споделял досега в публичното пространство.
В рамките на една „безобидна” полемика беше възможно, да се направи окончателната развръзка по този въпрос. За пълните подробности, оформени с видеооткъси и графики, бихте могли, в случай на интерес, да се осведомите от следните линкове:
Развръзката на преамбюлния въпрос от Закона за вероизповеданията
Преамбюлна развръзка ІІ-ра част
Стенограма от обсъждане на преамбюла от Закона за вероизповеданията
Поздрави,
Христо П. Беров
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
4 коментара:
ЦЪРКВАТА в България е подменена с църковната администрация, която е във всякакво нарушение с каноните на св. Православие и Устава на Б.П.Ц. Църковната видимост, която лъжливо се представя за Църква Е БОЛНА И АГОНИЗИРА, нуждаейки се от КАНОНИЧНА ТЕРАПИЯ!
ЦЪРКВАТА в България е подменена с църковната администрация, която е във всякакво нарушение с каноните на св. Православие и Устава на Б.П.Ц. Църковната видимост, която лъжливо се представя за Църква Е БОЛНА И АГОНИЗИРА, нуждаейки се от КАНОНИЧНА ТЕРАПИЯ!
Днес, политически драскачи по „църковни въпроси“ като Цеков раздухват най-безсъвестно понятието "каноничен" и "неканоничен", които са създадени изкуствено и могат да служат за бостански плашила. Тези псевдобогослови гъделичкат слуха на неграмотната тълпа, която държат най-съзнателно в тотално невежество. В своята словесна проституция, псевдобогословите, които не са чели нито веднъж Евангелието, убеждават народните маси, че само официалната Б.П.Ц., оглавявана от Патриарх Максим и призната от световното православие, е истинската или "канонична" Църква. Според логиката на тези драскачи със жигосани съвести, всеки друг, който не признава наложения от "партията любима" Патриарх, е "неканоничен" или разколник. Когато една глупост се преповтори няколко пъти, тя става истина за неграмотната тълпа и бойно знаме за расоносните хулигани със жигосана съвест.
Твърде отдавна, още преди разделението, което медиите и маститите църковни демагози наричат "разкол", корабът на единната Б.П.Ц. пое един НЕканоничен курс на ускорено отдалечаване от Христа и Неговото евангелско учение. В момента на разделението имаше вече една църковна видимост без никакво съдържание. Тази църковна видимост, погледната през призмата на църковното канонично право, беше една изкусна подмяна на Църквата Христова. Прочее, имахме вече на лице една църковна администрация, която, бидейки една професионална духовна проститутка, съумя да подлъже неграмотния български народ, че е девствената Христова невеста - Неговата истинска Църква.
Само малцина грамотни богослови имаха възможността да погледнат нещата през призмата на църковното канонично право, но за паница леща те предпочетоха да си мълчат. Парата дава храната и определя съвестта на българската църковност! Иначе, народът си остава стадо овце за стригане или обогатяване на расоносните вълци, дегизирани в кротки овчици.
Тогава политическата ситуация беше все още объркана и компромисно можеше да се изчакат по-благоприятни времена за прилагането на наложителната канонична терапия или същинско почистване на гноящата рана на родната българска църква.
Ако църковната видимост в България, възхвалявана и съдействана до полуда със специално законодателство от Борислав Цеков беше истинска Църква, то да не чакаше неграмотни персони да й уреждат положението в държавата, а да би сверила очевадните си нарушения с каноните на св. Православие. Не е ли наглост да се нарича "канонична" църква, когато нарушава същността на православното канонично право?!
Съборността в Православието е унищожена от Сталин, който подменя Руската Православна Църква с т.н. "Московска Патриаршия". От този трагичен момент няма никакви прояви на църковна съборност в боледуващото Православие.
Патриарси и митрополити са наложени от безбожната власт и всеки профан, който е хвърлял бегъл поглед в сборника от църковни канони, ще знае, че това не са истински апостолски приемници и подлежат на низвержение.
Ако българските владици бяха благочестиви християни с апостолско съзнание, щяха да имат елементарна човещина, но не би! Ако адвокатът на официалната църковна какафония Борислав Цеков беше човек с християнска съвест, не би се пенявил пред журналистите да защитава църковната престъпност!
Понеже той проявява пословична дързост да дава лекомислени примери с католическата църква и европейското законодателство, които не познава,
Ако имаше църковен събор, той трябваше да разследва мафиотската история по създаването на църковната банка «Свети Никола». Митрополитите се въвлякоха в една престъпна авантюра и съдействаха да се изнесат в чужбина милиони български пари. Когато мафията ограби България и изнесе парите посредством църковната банка или по-точно със съдействието на българските православни митрополити и Патриарх, последната прекрати съществуването си.
Да благодарим на Бога, че не допусна тези църковни чучела да произнесат хула срещу Св. Дух, озаглавявайки мафиотското си предприятие „Банка на Св. Дух”.
Многословният Борислав Цеков, който иска да наложи себе си като най-способен юрист, ако не е играч в този държавен обир, би трябвало да повдигне въпроса за юридическо разследване. Ако Цеков има съвест, не би се втурнал да измисля закони в полза на българската църковна видимост, заплетена в толкова много нарушения на граждански закони и църковни канони!
В едно свое интервю Борислав Цеков говори глупости на бълнуващ човек относно църковното имущество. С тази си високопарност той доказва неграмотност, макар и да е обиколил света като юридически специализант. Уставът на Б.П.Ц е еясен, че, всяко църковно настоятелство е собственик на енорийското недвижимо имущество. Способният и почтен юрист би трябвало да отстоява тази законност, а не да духа в перилата на вятърна мелница. Нарушение, граничещо с престъпност е претенцията, че енорийските имущества са собственост на митрополиите с корумпирани митрополити, които ги разпродават на безценица на свои приятели мафиоти.
Не може да се гледа с профанската самодоволност на Борислав Цеков, че е ненадминат юрист, който решава съдбините на българската църква с масонска нагласт и незнание на каноничното право. Всеки християнин е в Църквата, ако спазва каноните на Св. Православие. Ясно и недвусмислено е казано в 87 и 91 правило на свети Василий Велики, че спазването на преданията и древните обичаи има същото значение както и спазването на писания догмат!
Уау! Това просто стъпка, смаза лъжата и заблудата! Само ако можеше да достигне до повече хора...
Отвратен съм от Цеков! Повръща ми се от него! Най безсрамен лъжец!
Но Бог е в правдата!
Православен християнин, чието сърце не се облива от огъня на срама при изричането и на най-малка лъжа, не може да бъде ХРИСТИЯНИН. Невъзможно е от един и същи извор да тече и сладка, и горчива вода...
Публикуване на коментар