Само причастността към истината носи свобода, дарява свобода, ражда свобода, а отдадеността на лъжата ражда унижения, робство, тирания и безчовечност

Вчера, седейки на мястото си на протеста (за свобода в образованието), ми се случиха интересни и показателни неща, разговарях с доста хора, разбрах онова, което преди това съм недооценявал и т.н. Искам тук да кажа нещичко за онова, което ме е впечатлило най-много - за да имам и в текст най-важното, което съм открил или разбрал. Иначе, знаете, почти всичко е записано на видео, там обаче е работата, че всичките ми мисли и изводи тям ги няма, няма как да ги има. Ето, по тази причина понякога ми се налага да пиша. Тази сутрин обаче имам малко време за писане, ще напиша обаче онова, което там не е отразено - макар че, както знаете, аз там не млъквам, постоянно говоря, правя си своите беседи, разсъждавам, целта е клипчетата да не стоят празни откъм смисъл, смисълът за мен е водещото, истински важното.

Вие ще видите в клипчетата как в един момент се появи една дама, която ми подари... ябълка, каза, че всеки ден ме гледа от прозореца си (живеела в блока насреща), знаела всичко за мен, гледала била моето предаване по телевизията, каза, че нищо не трябва да й обяснявам, почна след това да ми говори, че... Бог мен ме е пратил, това, което правя, е един вид по Божия поръка, че Бог е тук, Бог е светлина и пр., каза ми много ентусиазиращи неща, неща, които не ми бяха казвани; каза ми ги при това по начин, който ме накара да се почувствам особено. В един момент обаче една друга гражданка от квартала, която се беше спряла, аз бях почнал да й казвам за какво протестирам, се забърза да си тръгва, щото отгоре била идвала... "една луда", та по тази причина се отвори дума за... лудите, моята събеседничка тогава каза:

- Да, нас ни наричат... луди, спокойно, не сме луди: мъдрите не са луди!

По-късно се оказа, че родителите на тази дама я били вкарвали в... психиатрия понеже тя говорела за... Бога, представяте ли си това пък какво значи?! Който говори за Бога, е луд - по нашите разпространени представи, така ли излиза?! Божиите хора са... луди, свестните у нас ги смятат за луди, това пък са думи на Ботев. Такива работи, това са неизбежни работи в страна, в която норма е материалното, антидуховното, ето, и философи, и проповедници на Бога, и други подобни хора, борци за справедливост и т.н. биват у Нашенско определяни за "ненормални", за "луди", това е положението, нема, дето се казва, мърдане. А пък аз около своята сергийка на протеста почнах да събирам... лудите, докато "нормалните" се стараят да ме отбягват, те заобикалят отдалече мястото ми на протеста - вероятно щото ги е страх да не се "заразят" с лудостта ми! (Лудостта заразно "заболяване" ли е - вероятно да, щом толкова много се плашат, нищо чудно и да смятат, че лудостта е заразно заболяване! Ами това да си мислещ те прави неизбежно луд в страна, в която немисленето е норма, а пък отчайващо немислещи, глупави хора са нещо като кумири, те са също така и властелини на този същия потънал в скудоумие, в малоумие народ.)

Тъй. По този фундаментално важен за разбирането пункт казах нещичко. Днес обещавам да бъда пределно кратък. Щото много хора ми казват, че ако пиша кратко, неимоверно много ще станат почитатели ми, щял съм бил да постигна огромен успех. Но моите... "фермани", дългите ми словоизлияния плашели хората, в днешно време хората не обичали да четат и пр. Те и да мислят не обичат хората, но това значи ли че ний, дето обичаме да мислим, следва да се откажем от мисленето? Не, разбира се. ще си бъдем себе си. Ще си пишем колкото искаме. За мен, разбира се, е значително по-лесно да пиша кратки текстове. Мога да пиша и кратко. Но когато се налага, ще пиша и дълго. Както искам ще пиша. Аз решавам колко, за какво, кога, как и пр. да пиша. Толкова и по този пункт.

Та вчера вътре в училището директорката произнасяше прочувствени лицемерни думи за училището, за "неспирните успехи", за "великите постижения" на "сплотения колектив" и пр., думата "колектив" е нейна любима дума, естествено. Учителското тяло, пременено с най-новите си дрехи, е гледало с нежен поглед властелинката си, имало е и гости, които са се умилявали от идилията, от тъй милото тържество, после пък, предполагаме, както му е редът, още повече са се умилявали и гости, и домакини, на банкета, хапнали са, пийнали са, чукнали са чаши за новите бъдни успехи и прочие. Разбира се, добрият тон изисква никой от тях да не мисли за "оня там долен еретик", който и днес стои до входа със своя омразен син чадър и проповядва глупотевините си за свобода, за демокрация, за некакви си там човешки права и прочие, ний пък не щем нито права, нито свобода, нам така си ни е убаво, нали така?! Айде де, ще подлъгва той учениците с някаква си там свобода и демокрация и ще се опитва да разруши нашия толкова прекрасен комунистически рай! Откъде-накъде тоз наглец ще ни руши раят, пардон, раят ни не е комунистически, а е... демократичен, у нас имаме истинска демокрация, щото демокрацията ни е "правилна", докато оня там наг лец проповядва всъщност не демокрация, а анархия, той проповядва, моля ви се, свободия, нъл тъй, ний обаче сме поклонници на здравия ред, на здравата ръка, ний пипаме твърдо, нема да се преструваме, че сме либерални, от тоя пасти либерализъм нищо добро не може да произлезе, в това поне всички сме солидарни, нали така, драги другарки и другари?! Нещо такова са си мислели хората, дето са се умилявали на прочувствените лъжливи думи на директорката, на господарката, която направи толкова много добрини на колектива, ето, заплатите ни вдигна (Бойко ни ги вдигна де, но те с Бойко са едно цяло, абе партията ни дигна заплатите!), хубави банкети ни дава, угощава ни щедро с кебапчета и със сладкиши, и винце има, и безалкохолно, зер, ний не сме некакви пияници, ний сме просто гладни учители, които обичаме да си хапваме - особено когато директорката черпи с държавните пари. Много сме послушни, имаме големи успехи, ето, заслужили сме си да бъдем почерпени, а пък тоя та до входа на тротоара, дето се прави на интересен (ще ми протестира той, и то дори и на този памятен празничен ден!), понеже не слушка, нема да папка, нали така, нали такава е нашта вдъхновяваща максима, на която служим с всички сили: да, който слушка, он папка, който не слушка, не папка, такъв нека да мре от глад! Гладна стачка ще ми прави той, ний пък днес ще си похапнем здравата на държавни разноски, ех, какви хубави банкети имаше при социализма, хубаво е, че нашта любима директорка продължава тез славни социалистически традиции, сред които безплатните банкети бяха най-вдъхновяващото. И ордени на първенците ще даде директорката, е, ордени ако нема, ще даде на всички най-заслужили по една грамота, нали така?! Туйто! Празник е, мама му стара, а наздраве сега! Ако требва, ще попеем и песента "Разцветали яблоки и груши...", ех, идилия, ето това е раят на земята! Другари, ний нашия рай нема да допуснем някой да ни го събори, нет, ний това нещо нема да допуснем и ще се борим ако требе със саби, и с зъби, и с нокти, и с куршуми, ако се наложи де!

Интересно е, че тези колеги или учители, които си тръгнаха по-рано и не останаха на банкета, минаха покрай сергията ми и ме поздравиха, а някои от тях се спряха и ми казаха по някоя и друга най-човечна дума. Примерно една учителка (по понятни причини не мога да й кажа името) ми рече ето какво:

- Много съжалявам, че всичко това се случи с теб и че днес не си сред нас! Напълно те разбирам и ти съчувствам! Желая ти успех!

Каза ми това набързо и си тръгна! Интересно е, че същата тази колежка в предишните дни минаваше покрай мен така, както се минава през турски гробища, стараеше да покаже, че изобщо не ме забелязва, сякаш тям ме няма. Сега се спря, въпреки риска да я види някой и ми каза тия думи, с които показа, че е човек. Предполагам, по същия начин, в сложната и тежка ситуация, оценяват нещата и другите колеги, а са принудени да участват в маскарада, както се полага, като си слагат подходящи за него маски. Примерно мило да се усмихват на прочувствените лъжливо-патетични думи на директорката, тя си пада по тях, ох, как си пада тя по такива думи! Тя всъщност други думи освен такива и не може да говори. Тя владее стила на едновремешните лъжливи речи за "неспирните успехи", тя мисли в тия категории, тя на тази база иначе просто не мож е да мисли и по тази причина, примерно, мен ме възприе като враг, който трябва да бъде безпощадно ликвидиран, несмотря на средствата! Тъй де, нема сега да показваме мекушавост спрямо враговете, нали така, другари, нема да се излагаме!

Като казах руската дума по-горе се сещам мигновено за това, че вчера при мен се спря една учителка (от "сплотения колектив", естествено!), с която никога не бях разговарял до този момент, просто тя е нова, от известно време е в училището, но аз за себе си, кой знае защо, я бях нарекъл "партийната секретарка", просто има тази дама лице, което по някакви причини го асоциирам с лицата на този едновремешен типаж. С нея сме се засичали в учителската стая, поздравявали сме се с по едно "Добър ден!", но никога не бяхме разговаряли. До вчера. Вчера тази дама (която иначе всеки ден минаваше покрай мен), се спря до сергията ми, поиска да говори с мен (аз в този момент разговарях с друга дама, блогърка, който ме разпитваше нещо) наложи ми се да прекратя разговора с нея, щото въпросната колежка каза, че искала да ми каже нещо "лично". Като проговори тази втората дама, колежката, не блогърката, се оказа, че има ясно изразен руски акцент, явно е рускиня, изразяваше се доста трудно, не мога да кажа доколко това се дължи защото не е научила българския език (по причина че е предполагам, наскоро в България), или говори така не защото е наскоро у нас и не защото не знае езика, а защото, както правят рускините, дето са живели дълго време у нас, продължава да си криви устата да показва руски акцент само и само за да показва на всички, че е рускиня, че един вид е господарка в тази страна, имат го този адет рускините, голяма част сред тях, не всичките, но доста са тия именно рускини. Както и да е, това го казвам по принцип, бях длъжен да го кажа. Не го казвам за да се заяждам с тази дама, с почти рускоговорещата учителка, учителка, която говори с доста силен руски акцент, предполагам, така тя говори и с учениците, кой знае как това звучи в техните уши. И тя ми каза в общи линии следното, ето сега ще ми е много трудно да възпроизведа речта й, ала ще опитам:

- Аз искала каже Вам нещо важное. Аз понимаю защо Вы протестирате, но се пугаю че младите, че децата не могут да разбере. Те са деца, това много трудно за тях да разбере. Вы в таком смысле ги поставяте в много сложная ситуация, боюсь че они не понимают, не могат разбере. Ето слишком испитание за них, понимаете? Я вам этого исках да каже, ето сега ви го казва. Не бива така. Они дети все пак. Не надо. Прошу не ядосватся, я честно ви го казва ето. Надеюсь че разбирате моята забота. Если те бяха по-големи, хубаво, но они не са големи, они незрелые, не бива така! Вы учите их на демокрация, но они очен маленкие. Не могут разберат вас. Затова я думаю, че това е ваша грешка. Трябва да внимавате защото те маленкие. Чистосердечно ви казва това, понимаете? Не надо злится, съвсем човешки ви го казва.

Аз в първия момент, като започна речта си тази дама, ми хрумна мисълта да й кажа да се изразява направо на руски, да почне да пердаши на руски, щото съм руски възпитаник, учил съм в Петербург, но реших да си спестя таз подробност, та да мога да се насладя на руско-българската й "братска реч". Разбира се, опитах се да обсъдя с нея интересния проблем, който тя постави, казах й, че това, което ми казва, е интересно, е важно също така, готов съм да участвам в дебат по тия въпроси, щото наистина са важни. Подхвърлих, че от много време поставям подобни въпроси в безброй доклади и жалби, ала директорката не им обръща внимание, а пък ето, сега ме опраска и уволни, тъй че дебат тя очевидно не желая да допусне. Като чу думата "директорка" събеседничката ми пак взе думата и каза ето тия многозначителни думи:

- Я не знаю о Ваших отношениях, разбира, че много сложно, но не знам почему так у вас получило се. Неприятно, конечно, но не могу ничем помочь. Я об етом не могу разговаря, Вы разбрали, друга моя грижа: че деца не могут понять Вас. И захотела да каже на вас това, да го имате предвид. Только това. За другото не мога да говори.

Аз й благодарих, казах й, че това, което ми каза, е интересно и важно за мен, ще помисля над него и толкова, въпросната дама си тръгна. Сега като казвам какво ми е казала правя ли й нещо лошо?! Дали ще й навреди това, примерно, заради самия факт, че е разговаряла с мен, дали и на нея няма да й продължат договора?! Това аз не мога да кажа, директорката обаче е доста отмъстителна. Всъщност пиша за този епизод само за да я тествам: ако и тази рускоговоряща учителка бъде опраскана, ако и на нея не продължат договора, то значи тестът ми дава очаквания резултат. Ако не я опраскат, значи допускането ми не е вярно. Но е факт, че един друг учител и колега, преподавал дълги години френски и история, който е правил безброй услуги на ръководството щото заместваше отсъстващи учители, казва се Неделин Бояджиев, горкият, понеже допусна неблагоразумието да разговаря открито с мен, "еретика", не само в междучасията, ами и иначе, с него сме ходили много пъти в свободното си време на пийнем чай или сок, разхождали сме се заедно и пр., той, значи, си плати за това неблагоразумие, ето, вече от доста време е безработен, когато се освободи щата за него, директорката нарочно взе съвсем друг човек, а него го изрита на улицата! Той е още един пореден пример за нейната отмъстителност. Затова другите колеги така отдалеч заобикалят моята протестна сергия, не за друго. Който се спре и директорката го види (или и донесат "добри хора", че се е спрял!), той ще си плати непременно. Туйто. И по този пункт няма смисъл повече да се говори. Да видим сега обаче дали рускоговорящата учителка в ПГЕЕ (аз не знам дали тя преподава руски или нещо друго, не зная това, чистосърдечно си признавам че не зная какво преподава тази дама!) дали ще го отнесе ("както куцо пиле отняся домат или кренвирш!"), дали ще бъде наказана заради това, че се спря да разговаря с мен и самият "злодей Грънчаров" нарочно донесе това на жадната за мъст директорка. Ами да заложим едно малко експериментче, да тестваме теориите си: да видим дали ще бъде опраскана и тъй неблагоразумно спрялата се да говори с мен рускоезична учителка!

А иначе - да отбележа и това, то има значение - вчера доста хора ме видяха на протеста, имам предвид от гостите, поканени от директорката, това бяха и бивши ученици, и бивши учители, и директори, абе сума ти народ, за нейна зла участ, ме видя, доста от тях разговаряха с мен, разбраха и за моята гледна точка. Тъй че оценявам своя протест за все по-успешен. Има смисъл да се протестира, помнете го това от мен, има огромен смисъл истината да бъде защищавана! Защото само причастността към истината, знайно е, носи свобода, дарява свобода, ражда свобода, а отдадеността на лъжата ражда робство и тирания. Толкова са прости тия неща, че ми е неудобно да ги пиша вече. Но ето, налага се.

Ами толкова за днес. Налага се да спра. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Чао засега, приятен уикенд!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo