Малко преди да се пенсионира директорката на ХГ Соня Киркова от заклета конформистка внезапно се преобрази в... "революционерка"!

Бранят с подписка приема в Хуманитарната

Педагогическият съвет два пъти гласува 7 паралелки, шефката отказва да реже на своя глава

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ВЪВ ФЕЙСБУК: След като 28 години директорката на Хуманитарната гимназия Соня Киркова слушка за да папка, малко преди пенсионирането си внезапно придоби твърде революционни наклонности! :-) Между другото тази именно особа се намести на директорското кресло в далечната 1991 г. малко след падането на първото демократично правителство на Филип Димитров; тогава аз бях временно изпълняващ длъжността директор на Хуманитарната гимназия (тя ми беше заместничка), но тъй умелата в апаратните игри социалистка г-жа (другарка) Киркова (веднага щом се смени властта в София) ми организира стачка и преврат, нареди да бъде сменена ключалката на директорския кабинет, уреди си назначение на директорския пост от своите партийни другари от София и ето, цели 28 години упражнява директорската власт - издържа на всички политически бури, устоя на духането на всякакви ветрове, което е атестат за завиден конформизъм...

Коментар на Maria Vassileva‎, работила като учителка по френски език в Хуманитарната гимназия: Сега се сетила за план А и Б. Какво правеше 28 години, та не ги осъществи? През това време тя премахна 1 немска и замени 1 френска с руска, преди 28 години бяха 3 английски, 3 немски и 2 френски. Не се подбираха правилните учители и западна училището. От 8 станаха 7, сега ще станат 6 следващата учебна година.

А и в общ план не им трябват умни млади хора, имат нужда от работна ръка.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo