ЧОВЕШКОТО МИСЛЕНЕ И ИСКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ
Иванка и Жак Асса
Някога, ама много някога Жак учеше в тогавашното ВМЕИ. Имаше един асистент Трайко Петков (по-късно стана известен професор със специализации в Швейцария, Италия и САЩ – и противник на липсата на свобода при Тодор Живков). Тогава той „пълнеше главите“ на по-заинтересованите студенти с една нова наука „кибернетика“ и с едно име Норберт Винер. Единственият изпит, на който Жак беше „скъсан“, беше „философия“, когато решително заяви, че акад. Тодор Павлов греши с твърдението за Норберт Винер че е мошеник. Цяло лято чете и когато се яви на есен, преподавателят му написа шестица без да му зададе нито един въпрос, освен дали е научил нещо. Отговорът на Жак беше, че се е научил „да държи езика зад зъбите си“. Сега много след „някога, някога“, Жак отчита, че е научил нещо друго „да не държи езика зад зъбите си“, но да казва истината както клоуните – хумористично, за да не му „избият зъбите“, а те да си паднат сами.
По-късно и двамата автори станахме преподаватели и през цялата си учебна дейност се стараехме поднесеният учебен материал да се възприема „творчески“, с разбиране, а не да се вярва само на „честната дума“ на преподавателя.
В последно време влезохме в спор дали изкуственият интелект няма да „измести“ човешкото мислене. Спорът започна с „проблема Гари Каспаров“. Историята накратко е следната. На 11 май 1997 г. най-добрият шахматист на всички времена Гари Каспаров (тогава на 34 г.) губи партия от нечовешки противник – компютърът на IBM „Deep Blue“. През последната партия компютърът жертвал кон, офицер и топ за царицата на Каспаров, който въпреки че имал шансове за победа или поне за равенство, признал загубата. Според него компютърът не би играл с „даване на фигури“ ако не му „подсказват“ хора. Той поискал още една шахматна среща със същия компютър, но IBM му отказва и демонтира „Дълбокото синьо“ (в превод). По-късно през 2002 г. Владимир Крамник, след като преди това отне шампионската титла от Каспаров, изигра равенство (4:4) с програмата Deep Fritz 7. На следващата година Каспаров, вече не шампион, но носител на най-висок рейтинг, изигра два шахматни мача наведнъж срещу програмата ChessBase. И първият, срещу Deep Junior, и вторият, срещу Fritz X3D, завършиха наравно: съответно (3:3) и (2:2). Очевидно, според привържениците на изкуствения интелект, човешкото мислене отстъпва на новото изкуствено „мислене“.
Ние се съмняваме какво ще става в бъдеще и затова твърдим, че ЗАСЕГА човешкото мислене превъзхожда всичко останало и затова почнахме да четем (най-малко 15-20 статии от съвременни специалисти и философи) и всичко, което ще напишем понататък НЕ Е САМО НАШЕТО МНЕНИЕ. С изложеното надолу искаме да покажем, че ценим големите мислители, които ще цитираме.
„Алгоритмите с изкуствен интелект са добри в подхода към отделни задачи, или задачи, които включват малка степен на променливост. Реалният свят включва значителен потенциал за промяна, динамика, която не можем да уловим в рамките на нашите алгоритми за обучение, което води до крехък интелект“. Така твърди Едуард Грефенстет, изследовател в Meta AI, преди известна като Facebook AI Research.
Попадна ни една статия от ИНТЕРНЕТ: Advantages Of Human Intelligence Over Artificial Intelligence by aichatgpt (езиков модел за съчинения)
February 4, 2023, която преведена пак от компютъра, искаме да Ви я представим:
Предимства на човешкия интелект пред изкуствения интелект
Въведение
Човешкият интелект е ключова част от човешкото развитие и успех, тъй като ни позволява да разбираме света около нас и да решаваме сложни проблеми. За разлика от това, изкуственият интелект (AI) е усъвършенствана форма на компютърно генерирано решаване на проблеми, способна да изпълнява задачи, които обикновено изискват човешка намеса. Въпреки че AI може да бъде по-ефективен при някои задачи поради липсата на емоционални ограничения, все още има много предимства, свързани с човешкия интелект пред AI, които не могат да бъдат заменени само от машини или компютри. Това включва креативност, емоционална съпричастност и социална адаптивност.
Определение и разбиране на човешкия интелект
Човешката интелигентност е способността на човек да мисли, учи, разсъждава и запомня. То включва аспекти като решаване на проблеми, творческо мислене, разбиране на езика и способност за вземане на решения въз основа на опит. За разлика от изкуствения интелект (AI), който представлява компютърно базирани операционни системи, които имитират човешкия интелект, човешкият интелект включва сложни когнитивни процеси, свързани с вземането на решения и адаптирането към околната среда. Проучванията показват, че хората са способни да обработват повече данни, отколкото компютрите в определени ситуации поради огромните невронни пътища, развити през целия им живот от години на наблюдение и опит в обучението. Освен това хората проявяват индивидуализирани реакции въз основа на научено знание или придобита мъдрост; AI не би притежавал същата тази способност, тъй като му липсва емоция или разбиране на социални конструкции, като морал или последствия. И накрая, за разлика от AI алгоритмите, обучени от предварително определени набори от данни, създадени от ограничени лица или организации с първични интереси в сърцето си, хората използват вродена интуиция, когато реагират, което осигурява изключително полезна представа за всяка дадена ситуация.
Дефиниция и разбиране на изкуствения интелект
Изкуственият интелект се отнася до симулираното манипулиране на информация от машини, обикновено компютърни системи. Той става все по-усъвършенстван през годините и може да се използва за широк набор от задачи, вариращи от основна автоматизация до по-сложни дейности като обработка на естествен език или роботика.
AI позволява на компютрите да се учат сами, без предварително дефиниран набор от правила. Тъй като напредъкът в машинното обучение продължава, изкуственият интелект допълнително ще революционизира начина, по който хората взаимодействат с технологиите; наистина, използването му става обичайно в почти всеки аспект на съвременния живот.
Структура на човешкия и изкуствения интелект
И човешкият, и изкуственият интелект (AI) са изключително сложни компоненти на съвременния свят. Въпреки че AI продължава да прави впечатляващи крачки, той все още е далеч зад хората по отношение на цялостните способности в сравнение с тези, които притежаваме като човешки същества. Тази разлика може да се отдаде на структурата, която е в основата на всеки тип интелигентност.
Хората имат сложен мрежови мозък, съставен от милиарди и милиарди неврони, свързани с приблизително 100 трилиона синаптични връзки. Всеки неврон съдържа различни рецептори, способни да реагират на външни стимули от сензорни данни, получени от източници като зрение, обоняние, вкус, звук и допир. На всичко отгоре това са нашите огромни възможности за обработка, задвижвани от сложни алгоритми, разработени в продължение на милиони години естествен подбор при променящи се условия на околната среда, което ни позволява да предвиждаме бъдещи резултати и да вземаме критични решения по-бързо, отколкото машините някога са могли.
От друга страна, настоящите виртуални интелигентности работят значително по-различно от нашите мозъци от плът и кръв. Вместо да разчита на трилиони връзки между голямо разнообразие от рецептори — като тези, открити в различни типове физически невронни мрежи — съществуващият изкуствен AI използва специализиран хардуер за по-ефективни изчислителни задачи като разпознаване на реч чрез машинно зрение. Техните дизайни се основават на управление на модели, което им позволява да изпълняват действия с по-голяма прецизност на скоростта от постижимата, без значение колко възли създават нормална мозъчна тъкан. И въпреки че тези математически изчислителни модели могат да развият по-голяма точност във времето, не успяват, когато се опитват да обработва възприемане на разсъждения, свързани с задачи, творчески решаване на проблеми; способности, които само природата предоставя най-добре.
Модели на мислене на човешкия и изкуствения интелект
Човешкият интелект често може да създаде иновативни и креативни модели на мислене, които изкуственият интелект не винаги е в състояние да постигне. Хората са по-добри от AI в решаването на проблеми, тъй като хората са способни да правят скокове в логическото мислене, които компютърът все още не може да възпроизведе. Човешкото познание има способността да мисли абстрактно и концептуално, черпейки от своите основни познания и опит, за да интерпретира събития или данни по-бързо, отколкото би могла потенциално една AI система. В допълнение, хората имат гъвкавостта да коригират мненията си въз основа на нови доказателства, като същевременно могат да идентифицират основните пристрастия, които вече имат. Изкуственият интелект обаче обикновено е надежден при изпълнението на прости задачи бързо и последователно с по-малко грешки в сравнение с човешкия аналог; също така понякога показва по-дълъг период на внимание, без да се стресира лесно, което помага при предприемане на задълбочен анализ или повтарящи се задачи за дълги периоди като въвеждане на данни или борсова търговия и т.н. Способностите на всяка форма на интелигентност представляват различни силни страни в зависимост от изискваната задача, като по този начин защото те се допълват изключително добре, когато се използват заедно за постигане на желаните резултати като цяло.
Промени в човешкия и изкуствения интелект с течение на времето
Човешкият интелект е изминал дълъг път с времето, както и изкуственият интелект (AI). По време на ранните епохи и на двете, човешките способности бяха прости и основни в сравнение с това, което са днес. AI също беше ограничен в способностите си. През годините и двете са видели много подобрения, които издигнаха възможностите им по-далеч от всякога. Например скоростта на когнитивната обработка при хората се увеличи поради способността да разглеждат моделите по-бързо, да разбират информацията по-бързо и да използват паралелна обработка, която им позволява да изпълняват множество задачи едновременно. AI също се подобри с технологии като компютърно зрение, което се въвежда, където машините могат да обработват визуални знаци бързо. Алгоритмите за изкуствен интелект вече позволяват на компютрите да вземат решения въз основа на въведени данни, като същевременно се учат от минал опит и тенденции, точно както правят хората. Въпреки това, дори с тези постижения все още има ясна граница между човешкото познание и машинното обучение, което ги отличава един от друг по отношение на възможностите. Разликата е не само в техните аналитични умения, но и в области като креативността – област, в която хората са много по-напред от машините, когато става въпрос за иновации или решаване на проблеми извън стандартните сценарии за сложни проблеми, които наистина изискват креативно мислене или правомощия за вземане на решения отвъд самите анализи с изчерпване на числата – нещо, в което само хората могат да превъзхождат в момента, като се има предвид ранната възраст на изкуствения интелект, въпреки всичките му бързи подобрения напоследък.
Граници на изкуствения интелект
Ограниченията на изкуствения интелект (AI) стават все по-очевидни, тъй като технологиите продължават да напредват и възможностите на AI се разширяват. Въпреки че AI моделите могат да осигурят перфектна обратна връзка в определен момент, те просто не могат да възпроизведат човешкия интелект в неговата цялост. На AI често му липсва креативност и чувствителността към контекста на мисленето, което го прави неспособен да реагира динамично според променящите се обстоятелства. Освен това AI се програмира само с данни, налични към момента на създаването му — следователно, ако влезе в действие нова информация, която не е взета предвид по време на етапите на програмиране, тогава получените резултати могат да станат ненадеждни или невалидни. Освен това машините нямат човешката интуиция, което им пречи да вземат важни решения, както хората могат да реагират в различни ситуации без никакви предварителни познания по конкретни теми. В крайна сметка AI винаги трябва да работи в предварително определени граници зададени от техните създатели и следователно техният потенциал остава ограничен в сравнение с този на човешкия интелект.
Ползата от човешкия интелект
Човешкият интелект предлага ясно предимство пред изкуствения интелект в способността си да учи и да реагира на промените в околната среда. Човешките същества могат да черпят от опит, интуиция и знания, за да вземат информирани решения бързо и точно. Тази гъвкавост означава, че хората могат да адаптират мисленето си по-бързо от машините, когато са изправени пред нови сценарии или неочаквани събития. В допълнение, хората са по-способни да интерпретират сложни комуникационни сигнали, като изражение на лицето и езика на тялото, което е безценно при формиране на взаимоотношения или предаване на идеи. По-фино, човешката креативност позволява да се мисли извън „кутията“ и да се измислят иновативни решения, които могат да останат незабелязани от AI алгоритми - нещо което днес е извън обхвата на настоящите модели за машинно обучение.
И накрая, въпреки че много индустрии са започнали да включват автоматизирани процеси в работните си процеси, нищо не може да замени истинската човешка съпричастност в много ситуации като здравеопазване или преподаване – области, където съпричастният подход често е по-успешен от ясните факти и цифри.
Заключение
Изводът е ясен: човешкият интелект има способността да засенчи изкуствения интелект (AI) в много ситуации. За разлика от AI, хората могат да използват мисловни умения от по-високо ниво, като креативност и емпатия, които често са тясно свързани с успешни резултати или решения. Човешкият интелект също така предлага потенциал за нюансирано решаване на проблеми, осигурявайки подходи, които разчитат както на „твърди факти“, така и на „меки емоции“. Дългосрочните предимства на човешкия интелект пред изкуствения интелект са показвани отново и отново, от ранните механични машини до днешните най-модерни машини, управлявани от алгоритми с машинно обучение. Следователно очевидно е, че използването на човешката логика в рамките на сложни задачи за решаване на проблеми може да доведе до по-ефективни резултати, отколкото да се разчита само на изкуствения интелект. (До тук е цитираният текст!)
Ние не сме нито Нострадамус, нито Ванга! Като „негадатели“ или писатели-фантасти, ние не можем да предвидим какво ще стане например след 50 или 100 години. Обаче от това, което Ви представихме, уверено можем да кажем, че въпреки наличието на леки коли или кранове, все още има олимпиади на които се постигат рекорди по бързо бягане или вдигане на тежести. По отношение на човешкото мислене засега то е много по-различно и по-креативно от изкуствения интелект, независимо от обратните твърдения, които достигат до Вас по различни медийни канали. И още веднъж искаме да повторим, ние потърсихме източници, които да потвърждават нашия „заинатен“ възглед по този вече толкова „предъвкан“ проблем в медиите.
7 коментара:
Коментирайте Чомски, инстински интелектуалец и философ, а не като вас.
https://www.youtube.com/watch?v=4MDK_wthdDI
Ноам Чомски съм го коментирал много отдавна. Той е американският професор Вучков, Бог да го прости! Той е филологическо, сиреч, словоблудстващо плямпало, което се изказва по проблеми, от които нищо не разбира. И е лъжец, по тази причина, естествено, е с лява ориентация. От Чомски могат да се впечатлят само немислещите, които имат неоснователни претенции, че са "интелектуалци". Т.е. са "интелектуалци"...
До Иванка и Жак Асса: Глупостта е безгранична както Вселената, особено когато ни се явява с претенции. Защо, мили, подражавате на "философа-психолог" Сократ Долнобански, обявил се за писател, учител, журналист, Христос и Васил Левски?
Георги К. Бояджиев
Мерси, таваришч Бояджиевич, почитателю на таваришчите Путин, Сидеровский и Копейкин, ама немаше нужда да ме фалиш! :-) Интересно е дотам ли си оскотял от злоба че не се усещаш що дърдориш. "Глупости" са изказванията на философите само във възприятието на хептен неразбиращите, т.е. на ония, чиито ум и душа са съвсем блокирали.
Уважаеми Георги К Бояджиев,
Не помним дали веднаж не сме Ви отговаряли на въпроса защо поддържаме приятелски връзки с Ангел Грънчаров. Просто сме работили с него, познаваме го добре и сме имали много общи дейности. У нас възниква въпросът НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ВАШЕТО ОТРИЦАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО? Ще се радваме да ни отговорите на въпроса. Ако е само поради различни политически възгледи (изглеждате ни културен човек), то тогава отношението Ви е несериозно: а сме сигурни, че познавате и афоризма на Волтер щом цитирате афоризъм на Айнщайн.
PS Ние избягваме сарказма към конкретни лица, освен към себе си (и може би към „неинтелигентността“ на някои български политици).
Иванка и Жак Асса
Уважаеми Георги К Бояджиев,
Не помним дали веднаж не сме Ви отговаряли на въпроса защо поддържаме приятелски връзки с Ангел Грънчаров. Просто сме работили с него, познаваме го добре и сме имали много общи дейности. У нас възниква въпросът НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ВАШЕТО ОТРИЦАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО? Ще се радваме да ни отговорите на въпроса. Ако е само поради различни политически възгледи (...), то тогава отношението Ви е несериозно: а сме сигурни, че познавате и афоризма на Волтер, щом цитирате афоризъм на Айнщайн.
Мило семейство Асса,
Ваше право на избор е с кого да поддържате приятелски връзки и да смятате, че познавате добре, нямам намерение да ви разубеждавам. А сега на въпроса ви – в Светото писание ясно е казано: ПО ПЛОДОВЕТЕ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ! Лично за мен вашият любимец е етаалон за озлобен невъзпитан, но същевремнно и посредствен манипулатор. В случая не за разминаване в политическите възгледи се отнася, а за отсъствие на нравственост. Желая ви здраве и честит живот!
Георги К. Бояджиев
Таваришч Бояджиевич има хептен сбъркани понятия за живота, явно му се е увредило съзнанието от прекалено много любовни емоции по таваришчите Путин, Сидеровский и Копейкин (и Румен Радев, канечна!). Но да му напомним: да плюеш по една личност е точен показател за тотална липса на морал; то е бесовщина. :-) А той прави точно това.
Публикуване на коментар