Колко ли чужди езика е добре да владея?

Flora Stratieva: Наскоро реших, че работа в БНТ, шофьорски курсове, ново YouTube видео (с над 450 часа обработка към момента) и спонсорства в другите социални мрежи не са достатъчни за да съм пълноценен гражданин на републиката, та се записах да уча втори чужд език.  

Засега върви доста добре. Разбирам логиката на езика и граматиката, справям се с упражненията в учебника и тетрадката, изпълнявам заданията и домашните без проблем, слушам видеа в YouTube на въпросния език и разбирам голяма част, но просто… не мога да го говоря. В минутата, в която трябва да си отворя устата и да изрека думи…error 404. Мозъкът ми започва да мисли на английски.  

Към хората, които говорят повече от един чужд език - как се пречупихте да се отърсите от английския и какви съвети бихте дали?

МОЯТ КОМЕНТАР: Аз като изостанал човек от друга епоха, владеещ само два езика (говоримо и писмено!), т.е. само един чужд език (третия език, френския, го владея слабо щото не го употребявам много години!), ще кажа, че на човек повече от два езика не са му нужни, два езика са предостатъчни - стига, разбира се, да не е решил да става полиглот. Защото езикът какво е? Средство да изразяваме мислите си. Имаме ли мисли, ражда ли душата ни мисли? - този е истински важният въпрос, а другото, на колко езика ще ги изразявам тия мисли, е вече подробност; два езика за тази работа са предостатъчни, особено пък ако единият е английският, т.е. световният език. Това е моето мнение. А иначе има хора, които обичат да учат езици, други (като мен) си имат предостатъчно друга работа, за да си пилеят времето за такова занимание. Това исках да кажа. Може да звучи тъпо и грозно, но такова е моето мнение по въпроса за ученето на чужди езици. (Който иска да става преводач от чужди езици, той вече има смисъл да учи този или онзи език...)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo