Свободата и демокрацията е единствената противоотрова на общественото разложение и на деморализацията в живота ни!

Искам тази сутрин да продължа разсъждението си, подето във вчерашното есе (виж: Всичко може да прави властта ако ний, гражданите, ний, жертвите на произвола, й позволяваме да го прави!), знаете, че в тази поредица обсъждаме твърде интересните, важни и любопитни проблеми на демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, т.е. общността на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия. Мисля, че размислите ми там трябва да бъдат допълнени с ето този документ, с който възнамерявам още днес да запозная членовете на Педагогическия съвет на училището (а чрез настоящата публикация в блога с него ще може да се запознае и цялата училищна общност):

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

СТАНОВИЩЕ

на Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия,

Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги,

Знаете, че за днес, 23 ноември, от 18.30 часа е насрочен Педагогически съвет, една от точките на който е определена като "ДЕБАТИ". Г-жа Анастасова, директор на училището, има добрината да ни уведоми, че Съветът занапред ще се провежда в извънработно време по причина на това, че „един несъзнателен член на колектива”, визира се моята скромна милост, си позволил да се оплаче пред висшестоящите институции, че заседанията на Съвета се провеждат под формата на оперативки за 10-тина минути, поради което няма време за обсъждания, за каквито и да било дебати по истински важните проблеми на училищния живот. Та тогава да могат „такива като Грънчаров” да се наприказват донасита и прочие.

Оценявам това решение на г-жа Директора като злонамерен акт на административен произвол, целящ не само да засили враждебните настроения срещу моята скромна особа, но и да дискредитира самата идея за провеждане на смислени и пълноценни демократични дебати по всички най-важни проблеми, свързани именно с демократизацията на отношенията в нашата училищна общност. Добре знаете, че от години предприемам най-различни инициативи, насочени именно в тази посока, разработил съм Проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, работата по който обаче умишлено и системно бива блокирана от ръководството, на което очевидно не се нравят подобни демократични „излишества и лигавщини”.

Показателно е, че до момента (въпреки че на всички учители е крайно неприятно да заседават в това късно време, когато всички са изморени, когато няма никакви условия за какъвто и да било дебат!) никой не се осмели да реагира против това намерение на администрацията да си устрои поредната гавра не само с „тъй непослушния Грънчаров”, но този път вече и с цялата учителска колегия, с целия учителски екип. Даже и ръководствата на синдикатите упорито мълчат, което няма как иначе да се тълкува освен като солидарност с инициаторите на въпросната твърде перфидна административна гавра. Този факт просто илюстрира моята отколешна теза, че в нашата училищна общност цари отвратителна обстановка на страх, на подлизурство пред началството, на безропотно понасяне на всякакви унижения с оглед запазване на известно спокойствие, сиреч, иначе казано, потвърждава идеята ми, че тази тежка психологическа и нравствена атмосфера в училището може да бъде надмогната по един-единствен начин: чрез отпочване на пределно свободни, честни, откровени и ценностно наситени демократични дебати. Друг път за преодоляване на безразличието, на страха и на агонията няма, друг начин за позитивна промяна в отношенията човечеството не е изобретило. Начинът и пътят е един: напълно публични и пределно честни демократични дебати. Да, свободата и демокрацията е единствената противоотрова на общественото разложение и на деморализацията в живота ни!

Разбира се само чрез обсъждане, само чрез дебат може да се реши и този проблем: че „било нямало време” кога да се провежда Педагогическият съвет! Естествено че има време – и най-подходящото време, разбира се, не е в късната вечерна доба когато всички са изморени и нямат никакво желание и настроение да дебатират за каквото и да било. Просто се налага да се изобрети по-рационална организация на живота и на отношенията в нашата училищна общност, а принципът за това е: демократизация, отказ от авторитаризма, противодействие срещу всички рецидиви на волунтаризъм от страна на ръководството, изразяващ се в недопустими кампании по личностно и професионално дискредитиране на другояче мислещи, на нестандартно мислещи учители, във всекидневен административен тормоз, терор, пределна откритост и честност, респект пред истината, отвращение към лъжите, лицемерието, интригите и прочие.

От години директорката си позволява рецидиви на такъв един порочен и отречен от времето груб административен подход и такава една недопустима репресивна практика, а учителският (пък и ученическият) народ мълчи, трепери, търпи и понася. Така, разбира се, повече не може да се живее, време е да се осъзнае и приеме тази проста истина, понеже иначе – горко ни! Срамота е да се излагаме повече, време е на тези ексцесии да се сложи край! Все пак ние сме едно културно, образователно и възпитателно учреждение, в което следва да цари съвършено различна атмосфера, благоприятстваща свободното разгръщане на талантите не само на учениците, но и на учителите.

Надявам се училищното ръководство да помисли по-добре, да прояви благоразумие и да отмени насрочения в толкова неподходящо време Съвет, за което и най-смирено призовавам!

23 ноември 2016 г., 6.00 часа сутринта

Пловдив

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo