Сегашното желание за промяна на избирателната система е проява на детинско мислене. Първо беше стремежа към ИДЕЯТА (синя и червена), после дойде захласването по ГЕРОЯ (Симеон, Бойко), сега обсебването е от ХАРТИЯТА (нов избирателен закон, нова конституция)... Нашите беди не са толкова в индивидуалната простотия, макар че тя е завидна, а в практически неефективното и ценностно инфантилното равнище на междуличностни и междугрупови взаимодействия. Трудно е да се разделя индивида от социалните взаимодействия, но животът ни предлага експеримент. Често за работливия и находчив индивид е достатъчно да емигрира, да попадне в друга мрежа на взаимодействия за да успее. Това не е задължително, но наличието на такива случаи, колкото и да са те, е показателно.
Ние като личности сме от сносно качество, но организацията на социалния ни живот се нуждае от ПРОМЯНА. Промяна в отношенията ни - граждански, делови и лични. За такава промяна ще съдействат пътуванията зад граница, контактите с Чужбина, информационната вълна, овладяване на чужди езици, стандартите на Големия свят - за Аза, за Другия, за социалната и лична хигиена... Не трябва да чакаме уроците и учителите от чужбина. Сами трябва да проумеем проблема. Да създадем привлекателно общество! Каквато и избирателна система да имаме, ако не гласуваме по съвест, залудо е. Каквито и закони да се пишат, ако не се спазват, файдата е никаква. Ако не спрем да се влачим като стадо, само прахоляк ще остава след нас.
Всеки би следвало да разбере, че е човек! Значи е длъжен да докаже, че се е появил на този свят не като случайна среща на сперматозоид с яйцеклетка, а като призвано същество да твори добро. Да бъдем честни пред себе си. Да бъдем съвестни един към друг! Да бъдем отговорни пред близки и далечни.
Можем да създадем привлекателно общество!
Що се отнася до предлаганата мажоритарна система в два тура, намирам я за неудачна. Някаква смесена система, "немският" вариант, силен преференциален вот... Варианти много. В Народното събрание да помислят и да преценят. Отговорността е на депутати, които не са случайни хора.
Петко Симеонов
Кратък мой коментар: Чудесно казано, при това много вярно, изцяло споделям, браво, г-н Симеонов, поздравления!!!
Lachezar Tomov: Мажоритарното гласуване по начина, по който са го замислили клоуните от "Шоуто на Слави", ще е краят на българската демокрация.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Мажоритарното гласуване в предлагания вид по ред причини е изключително проблематично, само че този дебат трябваше да се води преди референдума, а не сега. Само че то няма да нъед краят на българската демокрация о две причини: 1. Такава не съществува, тя е само фасада, зад която комунистическата партия размества и манипулира фигурите и 2. Истинските управници в посткомунистическите страни не се явяват на избори, така че който и да бъде избран, това няма значение.
Публикуване на коментар