Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 22 ноември 2016 г.

Да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля - и Бог ще се грижи за нас!



Благодарност към Бога и за малкото, и за многото, от Преп. Паисий Светогорец (Виж: Слова на светите Отци)

Някои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога. Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си - защото така забравят Бога. Който прави свои планове без да се довери на Бога, а след това говори, че такава е Божията воля, той “благославя” делото си по дяволски и постоянно се измъчва. Не сме осъзнали Божията сила и доброта. Не оставяме Стопанина да ни ръководи, затова страдаме.

На Синай, в постницата на света Епистимия, където живеех, водата беше крайно оскъдна. На около двайсет метра от постницата, в една пещера имаше камък, от който течеше капка по капка. Бях направил едно резервоарче и там за двайсет и четири часа се събираха около три литра вода. Когато отивах да донеса вода, слагах тенекиената кутийка да се напълни, а през това време си казвах акатиста на Света Богородица. Намокрях малко челото си с ръка, защото това ми беше полезно (един лекар ми беше казал да го правя), взимах малко вода за пиене, а в една друга кутийка - за птичките и за мишките, които живееха при постницата. Тази вода използвах и да изпера някоя дреха и въобще за всичко. Каква радост и каква благодарност чувствах за малкото вода, която имах! Отправях славословие, понеже имах вода! Когато се върнах на Света Гора и живеех някое време в Иверския скит, там имаше много вода, понеже мястото беше слънчево. Имаше един голям резервоар, който се пълнеше и водата преливаше отвън. Измивах си и краката, и главата, но... бях изтървал себе си. На Синай очите ми се насълзяваха от благодарност за малкото вода, а в скита изгубих това чувство поради изобилието на вода. Затова по-късно отидох да живея на около осемдесет метра по- настрана и там имах един малък резервоар за вода. Как човек се изтървава, как губи себе си, когато е налице изобилие!

Трябва изцяло да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля - и Бог ще се грижи за нас. Веднъж един монах отиде да извърши вечернята на място извън килията си. По пътя намери една бяла гъба и благодари на Бога за рядката находка. Реши на връщане да я откъсне и с нея да вечеря. Помисли си: “Ако мирските хора ме попитат дали ям месо, мога да им кажа, че ям всяка есен”. На връщане намери гъбата наполовина - някакво животно я бе счупило. Каза си: “Явно толкова трябва да изям”. Взе го и благодари на Бога, че е промислил за него половин гъба. По-натам видя още една половинка от гъба и се наведе да я вземе, за да допълни вечерята си, но понеже беше развалена (може би беше отровна), остави я и отново благодари на Бога, че го е запазил от натравяне. Отиде си в колибата и изяде половината гъба. На другия ден, когато излезе навън от колибата си, какво да види! Всичко наоколо бе пълно с хубави гъби - и той благодари на Бога. Нали виждате: благодари на Бога и за цялата гъба, и за половината, за добрата и за развалената, за едната и за многото. Благодари за всичко.

(Цитирано от Milena Kiryakova)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

1 коментар:

Анонимен каза...

На мен обаче ми се струва, че в света властват слепите природни закони или случайността. Разбира се, това не отговаря на въпроса откъде идват тези закони – ако въобще идват отнякъде. А според Кант даже няма такива закони, нашият разум ги приписва на света. Само че той също не отговаря на въпроса откъде идват априорните категории в нашия разум. Но все някъде трябва да спрем с обясненията, иначе можем да продължаваме така до безкрайност.