Из: Отговорът на детинския въпрос "А какво след Бойко?, От Евгений Дайнов
... С това Борисов ликвидира основите на модерната държава в България и я рестартира като средновековен олигархичен модел на главатарско властване
Каква е разликата ли? Модерната държава създава условия за воденето на независим живот. Олигархичният модел, избран от Борисов, прави обратното: опитва се да направи всекиго зависим – да направи така, че всеки да си има господар надолу по веригата; и никой да не може да прави нищо, ако преди това не помоли за разрешение.
Подмяната на модела на държава обяснява широко обсъжданите черти на българската реалност, като: отвличането на публичните институции от частни интереси; ползването на контролни органи като бухалки срещу неподчиняващите се; произвола, налаган – т.е. вместо законов ред – от прокуратурата и подразделенията на МВР; всеобщата корупция и формирането на картели във всички сфери и особено – там, където се раздават публични средства; потъването на една-трета от националния доход в нерегламентирани частни джобове; лекомисленото плащане на многомилиардната цена за предишни моменти на разгул, като КТБ и АЕЦ "Белене".
Всички тези неща са възможни единствено, защото при "Бойко-2" феодалните вериги на зависимост станаха основен принцип при управлението на обществото и на неговите ресурси. В тази система Борисов превръща в слуги онези, които може; с останалите – с по-големите риби – се договаря на принципа "главатари сме, ще се разберем по главатарски".
По принцип българският народ, имайки предвид историческия му опит (т.е. на воденето на зависим живот в продължение на столетия) няма против живота в зависимост. Има против, обаче, два негови аспекта. Първият: бедността, чиято връзка с олигархическия модел става все по-видима, особено на местно ниво. Вторият: омесването на олигархичното господарстване с прекомерен, ирационален натиск, чиято цел е всяка секунда силният да доказва на слабия, че той е напълно и унизително зависим...
... "Борисов-2" пое властта в страна, решително заявила своето желание да рестартира своя модернизационен проект. Оставя ни страна, в която и конструкцията на властта, и публичните нрави са се върнали неколкостотин години назад от модерността.
Онова, което ще трябва да се прави е – отново да се излиза от средновековието и да се влиза в съвременността. От управление – тип "шайка", да се върнем към управление, характерно за модерните държави (най-малкото – основано върху върховенството на закона, разделението на властите и неутралното поведение на публичните институции).
Това е и отговорът на инак детинския въпрос "А какво след Бойко?".
След Бойко – връщане към онзи исторически период, в който страната се модернизираше, а не – пропадаше във варварство. Правено е, дори у нас. Питате кога? Е, за последно (поемете си дълбоко дъх) – при управлението на Иван Костов. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар