Георги Чобанов каза: Временният премиер смени временния Началник на отбраната с постоянен такъв. Дали пък временното правителство няма да се самоназначи за постоянно такова?
Ангел Грънчаров каза: Народът ни бива насъскван и подучван да мрази "ония там уроди от Парламента, дето нищо не правят и само взимат тлъстите заплати", Слави Трифоновский, проф. Вучков и прочие "тъй чисти" и добре платени "морални наставници" на малоумниците го научиха как требе да се мисли "единствено правилно" по този въпрос, по тази причина у нас все по-големи части от народа вече откровено мразят не само политиците, не само демократите, не само партиите, но и самата демокрация, а и свободата като цяло и по принцип. Тази все по-масова психологическа настройка е така благодатна да бъде отгледана и идеята, че, видите ли, е много по-ефективно и по-добро едно правителство, което е назначено от "добрия оправяч" на народа, в случая от народния президент-льотчик, а пък след това, като се окаже, че партиите в Парламента няма да се разберат за създаване на правителство, какво пречи правителството на льотчика да стане и постоянно?!
Ето, президентското правителство почна щедро да дава великденски добавки на пенсионерите, почна бащински да се грижи за слабите, на всеки нещичко ще даде и нищо не ни пречи в един прекрасен момент да погребем тъй неефикасната и тромава демокрация?! (Даже Цецка Ризова снощи с умиление каза, че президентът ни генерал-льотчик "държи в момента целата ни власт", он е в момента нещо и като истинския премиер, може каквото нареди да бъде направено от министрите, ех, колко е лесно и добре да се управлява без Парламент и без демокрация, без намръщени Радан Къневци, без разни умници, дето вечно притесняват властта с разни неприятни питания?!)
Я вижте Путин, Орбан и Ердоган как хубаво управляват процъфтяващите си страни?! Какво ни пречи и ний да станем една тирания и да забравим завинаги за проклетата демокрация?! Освен това за провеждането на изборите харчим напразно сума ти милиончета грешна народна пара, откажем ли се от демокрацията, другарки и другари, нема да се охарчваме повече и за провеждането на избори?! И непременно ще процъфтим!
Я как ни беше убаво при комунизма, когато немахме партии и демокрация?! Сите бехме сито хранени и поени даже, помните ли ония тъй непрежалими, драги другарки и другари, тодорживковски блажени и толкова идилични времена?! Аман от пустата демокрация, до гуша ни дойде от нея, искаме си една хубава тирания, която ке ни оправи завинаги!
Я вижте Пиночет какво направи от братско Чили, ето, и некои "десномислещи" ще подкрепят тоя всенароден и тъй чист морален порив срещу демокрацията и свободата?!
Ех, ето и ний сега си имаме за президент един истински мъжествен и строг генерал, дано он стане нашият роден "бащица на нацията", който да ни отърве от проклетата демокрация, да ни нахрани и напои - какво друго му е нужно да оскотелия гладен народец, нали така, мили и скъпи другарки и другари?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар