Ето защо плачели хората като слушали стихотворението за заблеялото агънце, дето разблеяло цялото стадо

Покрай тази песен искам вкратце да кажа една история, която ми беше разказана през изминалия уикенд от една 70-годишна жена от моето родно градче Долна баня, аз ходя там всяка събота и неделя да се грижа за майка си. Та ето какво ни разказа нейната приятелка Добринка, бивша начална учителка.

Било времето, когато самата тази Добринка била детенце на 3-4 години. В читалището имало вечеринка, тя била научила стихотворението "Заблеяло ми агънце..." и в един момент я повикали на сценката. Момиченцето почнало да си разказва стихотворението, в един момент обаче видяло, че публиката... започнала масово да плаче, хората си бършели сълзите; момиченцето се зачудило защо такъв ефект има стихотворението му, ала понеже било мъничко, не достигнало до никакво обяснение. Когато свършило стихотворението си цялата публика плачела, не знам дали е имало ръкопляскания за изпълнението й, сигурно е имало, но са били през сълзи. Много сълзи изплакали селяните от нейното село, което е наблизо до Долно баня, мисля, че се казва Очуша или Василица, едно от двете имена трябва да носи нейното село.

И тъй, защо плакали толкова много тези хора? Оказало се, че наскоро била проведена "масовизацията на ТКЗС-тата", сиреч, на всички тия хора комунистическата власт им била отнела всичко, в това число и овцете, и кравите, и конете, и воловете. Всичко. Е, затова плачели хората като слушали стихотворението за агънцето, плачели за своите овце, които вече не били в техните кошари, а били отнети в "кооперативните кошари" на ТКЗС-то.

Минали много години, тази същата Добринка в един момент участвала в някакъв литературен конкурс, разказала същата тази история, която аз сега ви разказвам, получила първо място и награда. Това вече трябва да е било по времето на демокрацията.

А има и още нещо, което е вече съвсем удивително: тази жена, която ми разказа въпросната история, сега самата е привърженичка на ТКЗС-то, смята, че било голяма грешка затварянето на ТКЗС-тата в първите години на демокрацията - и грешка според нея е връщането на земята, а също така и на овцете, на кравите и пр. на селяните. Тя не одобрява проведената аграрна реформа и поправянето на онази историческа несправедливост, заради която така горчиво плачели собствените й съселяни и вероятно и собствените й родители в онази далечна вечер и в онази същата така опечалена заради загубата на овцете и агнетата селска читалищна зала.

Такива работи. Спирам дотук, че ви пиша това нещо от училищния компютър, закъснявам вече за час, пиша го през междучасието. С пълни глупости, както забелязвате, се занимавам, няма що...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo