Приятно гледане, приятни размисли!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Публикувам без никаква редакторска намеса писмо, което получих на имейла от въпросния ученик, на когото днес в пародийно-демократичното шоу "Ден на самоуправлението" в ПГЕЕ в Пловдив беше отредено да играе ролята "демократичен директор за един ден"; ето какво ми пише този начинаещ артист:
Уважеми г-н Протестиращ Гражданин,
Нямах намерението да Ви пиша това писмо или по скоро обръщение, но поведението Ви днес ме накара да го сторя!
Та, аз съм въпросния "страхлив директор", без собствено и лично мнение, провокатор и какво ли още не, просто нямам нужното време и нерви да описвам прякорите зададени ми от Вашата особа..... Днес Вие успяхте да докажете, че сте просто човек, търсещ внимание, провокация и минутка слава, е за жалост - аз не съм човекът, който ще се поддаде на манипулацията Ви. Още с пристигането си, пожелахте да говорите с мен по важен граждански въпрос - разбира се, както доброто ми възпитание повелява - приех тази Ваша покана, но просто Ви помолих да изчакате малко, тъй като имах неотложна работа....
Спазих обещанието и се върнах при Вас да разнищим въпросът Ви, който уж бил от много важно естество! Е, сериозно - категорично не беше - Вие директно ме попитахте дали имам власт и дали бих Ви върнал на работа, при което последва моят светкавичен отговор - "НЕ", допълнен от аргументи на Ваш бивш ученик (в частност аз), търпящ своеволията и неприемливите манипулационни методи повече от година!
Е, явно това не Ви хареса особено и веднага "запяхте старата песен на нов глас", че съм бил провокатор, нарочно развалящ дисциплината в часовете, провеждани от Вас доскоро и т.н.....
Тъй като денят ми беше изпълнен с много задачки, след края на нашия разговор или по скоро Ваш монолог - аз Ви благодарих за изразеното мнение, като продължих към следващото ми място за посещение.... Провокацията Ви не сработи и тогава показахте типичното "долно" човешко унижение, като ме нарекохте "Страхливец" - с каква цел?!
Цел, която хич не ме интересува, защото съм широко скроен човек - обаче с това доказахте, че вие сте на дъното, дъно от което няма мърдане - защото сте зарит от собствената си помия, обаче явно невеж да я приемете и да признаете грешката достойно и мъжки, както повелява......
Е, Грънчаров, ако бях такъв страхливец щях ли да пиша това, което се надявам да покажеш на читателите си, да видят и те второ обективно мнение по въпроса...., явно не съм, обаче за Вас вече не съм сигурен!
С уважение донякъде,
Един Страхлив Директор за ден
П.С - Ако все пак не пожаелате да публикувате това, аз лично ще се погрижа да го получите на хартиен носител!
Kristiyan Angelov
Въпреки някои пунктуационни грешки, писмото е разумно и обосновано.
Е, с какви аргументи ще му отговорите?
А ето сега аз какво му писах на имейла:
Здравейте, драги г-н Ангелов,
Радвам се, че сте ми писал! Явно провокацията ми с думата "страхливец" по Ваш адрес е сработила, принос за вашето писмо, несъмнено, има и коментара ми във видеоформа, който направих веднага след нашата среща. А се радвам, че ми пишете, щото това показва, че за разлика от титулярната директорка (която друго изглежда не може освен гузно да мълчи!) Вие сте значително по-диалогичен, което мигновено Ви прави и по-съвременен. Знаете, с Вас специално много сме дискутирали в часовете по философия, ето, имаме възможност да дискутираме и сега. Стига да не избягате от дискусията в един момент - подобно на това както постъпват, знаете, страхливите плъхове (те първи бягат от потъващия кораб!).
Писмото Ви повдига много въпроси. Но ще се постарая да бъда пределно кратък. За да може полемиката ни да бъде проследена и от читателите в блога ми.
Нека сега да не обсъждаме някакви личностни особености било в моя характер, било във Вашия. Поне това следваше да сте научил от часовете по философия (и "Етика и право"), че всяка личност е суверенна, че има свобода и всеки, на свой риск, може да си бъде какъвто иска, нали така?! Между другото, ако в една дискусия опонентът се подхлъзне по някакви личностни нападки, това означава, че признава, че няма аргументи по същината на спора. Във Вашето писмо Вие комай само това правите: бил съм се стремял към слава и прочие глупости по мой адрес си позволявате, което, казах, е признание за слабост. Оставете моята личност на мира, аз ще си бъда какъвто искам!
А същината на цялата работа изглежда съвсем не сте успял да я схванете, ето, помагам Ви в тази посока:
Вие днес изпълнявахте ролята (само за един ден) на директор, т.е. на длъжностно лице. Аз пък се явих в училището в ролята на български гражданин и учител по философия в това училище, с който титулярната директорка е постъпила безчовечно, крайно несправедливо, неправомерно, незаконно, позволила си е да упражни спрямо мен административен произвол, за което тя веднъж вече е осъждана от българския съд, който, както знаете, ме върна на работа след нейно предишно опраскване по абсолютно същите мотиви; сега съм опраскан (уволнен) по абсолютно същия начин, а пък и децата (а може би и котките на улицата?) несъмнено знаят, че когато съдът веднъж вече е отменил една неправомерно и в нарушение на закона издадена заповед, то е съвсем логично съдът отново да отмени нова аналогична заповед за уволнение.Да, ама г-жа Анастасова изглежда не знае това, както и да е, тя си е поела риска да издаде такава една одиозна заповед. Аз протестирам вече месец и половина с благородната цел да помогна на директорката да осъзнае грешката си, моят протест й дава шанса сама да поправи грешката си, та да не се налага отново да се излагаме като занимаваме съда с такива глупости. Е, г-жа Анастасова още не е осъзнала истината за това, което е направила, аз по тази причина продължавам протеста си - защото съм жалостив човек, великодушен съм, пък и такава ми е работата като философ и учител: да помагам на заблудилите се да си осъзнаят грешките! Между другото директорката, както съм писал безброй пъти, ме уволни затова, че си върша съвестно и по един съвременен начин работата, знаете, нейната представа за обучение и образование коренно се разминава със съвременните представи. Но това е отделна голяма тема.
Та аз днес, не крия, очаквах Вие сам, като изпълняващ длъжността директор, сам да се досетите за тази прекрасна възможност да помогнете на обожаваната от Вас титулярна директорка - и да отмените нейната куриозна, скандална и така смехотворна заповед за моето уволнение. И по този начин да я спасите от по-нататъшни излагации, които, между другото, изключително много вредят на нашето училище, рушат авторитета му и пр.
Вие, разбира се, не само че не се досетихте за такава една чудесна възможност да помогнете на обожаваната от вас титулярна директорка; нещо повече, когато в разговор с Вас аз Ви предложих, под формата на умишлено предизвикателство, да сторите това нещо, именно да отмените смешната й заповед за моето уволнение, Вие, без да се замислите изобщо, отвърнахте "Не!", с което фактически показахте, че не само че не искате да помогнете на така силно обожаваната от Вас титулярна директорка, но и очевидно се стремите да й навредите - щото като не й сторихте тази услуга да отмените нейната куриозна заповед, то това ще й се наложи да го стори тя самата - когато бъде притисната жестоко от проклетите обстоятелства. Които не се развиват в нейна полза. Сам съдете каква е подходящата квалификация за Вашето собствено поведение. Тогава може би ще осъзнаете, че думата "Страхливец!", употребена от мен, е твърде мека за обозначаване на това, което в действителност си позволихте да сторите.
Така че Вашето твърдение, че сте бил "широко скроен", си остава съвсем голословно, нали поне това признавате - в светлината на казаното. за жалост, дори и претенцията Ви, че сте що-годе мислещ човек, се оказа днес незащитена от вашето поведение. С една дума казано: днес здравата се изложихте! Постъпихте досущ по същия начин както това прави всеки ден тъй обожаваната от Вас титулярна директорка. А имахте златен шанс да й направите една безценна услуга: да я спасите от по-нататъшни излагации. Жалко! Много жалко е това. Жалко е най-вече за нашето знаменито преди време училище!
Толкова засега! С интерес ще чакам Вашата реакция по повод на това мое писмо!
Хубава вечер! Приятни размисли!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
А ето сега и Вашата "една минутка слава": https://aig-humanus.blogspot.bg/2017/05/blog-post_75.html
:-)
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Таваришчът, смятащ, че писмото на "ученика-директор" било, моля ви се, "разумно и обосновано", има ли мнение за моя отговор до него? :-) Логично е моят отговор да му се стори "съвсем необоснован и неразумен", нали така? Щото ако каже нещо друго, ще излезе, че преценката му за писмото на ученика-директор е "съвсем необоснована и неразумна" :-) Кошмарно нещо за немислещите е логиката, таваришч, панимаете теперь это?! :-)
Публикуване на коментар