
На 11-тия ден след като убих брат си, над Истанбул заваля сняг. Валя седмици наред без да спре. Небето надвисна над земята...
Аз съм Осман, Султан Осман Хан.
Тази зима се срещнах със студеното лице на истината. Разбрах, че властта е като вик, който спира сърцето на човек, приспива съвестта му и го прави глух за истината. Че е ужасно проклятие, което отнема разума.
Разбрах, че властта е граблива птица, която прави братята врагове и отнема невинността им. Заедно с това е фалшив блясък, от който не откъсваш очи и към който протягаш ръце, макар че знаеш, че ще те изгори.
Властта е пиянство. Пиянство, от което накрая изтрезняваш...
И път, от който няма връщане назад, дълбока пропаст, зима, която води към бедствия.
Аз съм Осман. В деня, в който убих брат си, в мен започна да бушува буря. И тя ме повлече към моята съдба...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар