Току-що изгледах интервюто на архимандрит Никанор в един сайт (линкът към него е в първия коментар). Много силно интервю, горещо го препоръчвам на всички, аз го изслушах с внимание и се възхитих от дълбочината на тълкуванията на този монах, когото все повече свързвам с образа на истинския християнин, който ни е така нужен като народ и общност тъкмо в този исторически момент. Вдъхновен от това интервю, под влияние на изреченото в това интервю аз си позволих да направя микро-цикъл по тия проблеми в моята поредица по етика за Пловдивската обществена телевизия, която обаче е в 3-минутни клипчета; правя ги така щото голяма част от хората ги мързи да слушат дълги изказвания, да не говорим за младите, които се изморяват да слушат внимателно и 1 минута. Та в крайна сметка се получиха десетина такива клипчета по проблеми около интервю интервюто на архимандрит Никанор и поведението на патриарха - откакто е патриарх, но и най-вече напоследът той си позволи да направи недопустими за сана му гафове (да не употребя по-силна, но по-вярна дума!). Аз сега не мога да ги кача в ютюб-канала (направих ги в ранното утро, аз работя като нощен пазач, нищо че съм учител по философия!), но като се прибера ще ги кача и ще ви пратя по някакъв начин линковете.
Щото аз като човек, гражданин, учител, философ имам по-голяма свобода, а архимандритът е монах, той трябва да се съобразява с много неща, на нас, философите, "ни е по-широко около вратовете".
Защо се меся ли, защо го правя ли? Знаете, че под мое влияние Общността на небезразличните граждани поиска оставката на патриарха (по незнайни причини много често тази дума я изписвам ето как: "партиарх", иде, както се види, от "партия", което е доста подходящ термин за обозначаване на това, което горкият Даниил наистина е!), та значи поискахме патриарх Даниил сам да се оттегли и да отиде в манастир да се моли за опрощение на греховете си. Та в този контекст не бива да се смята, че целта ни е да махнем патриарха, да му развалим щастието, което му се усмихна, именно да има най-голямата власт, щото духовната власт е най-голяма, но и отговорността при нея е още по-голяма! А истинската ми цел е: Искам да помогна ако мога с нещо за промяна към добро в българското общество. Идеята ми, по-конкретно, е да се породи по-широк дебат, и то именно сред широката общност, имам предвид мислещата и свободолюбивата общност на България. Щото рибата се вмирисва от главата, а главата на нацията, както и да го погледнем, е патриарха, а не някой друг: тогава какво е състоянието на неговата глава; състоянието на главата на главата на нацията ако е тежко болно, как тогава главите на народа, нашите глави, да са наред, да са здрави?!
Деморализация на народа, крещящи бездуховност, простащина, агресия, ненавист, злоба, враждебност и пр. се ширят в душите на огромната част от българите: как ще противостоим на това ако тъкмо патриархът има очи, пълни с бесовски огън, а не очи, излъчващи доброта и милосърдие?! Замислете се поне върху това.
Извинявайте, че ви занимавам! Спирам, за да не стане много дълго. Аз съм един стар досадник. Простете, но се налага да казвам някои неща, които другите, трезвомислещите, се страхуват да ги кажат. Просто си върша работата като учител и философ.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар