Една госпожа рано сутринта ми написа следния коментар, в който постави важна тема, отговорих й, ето една добра основа за дискусия:
Темата с този човек я приключвам. Изобщо не ме интересува с какво се изхранва, това просто е вреден човек. То и човек не е. Като гледам народа по какво се прехласва и ми е ясно. Най-фалшивите "герои" у нас са най-тачени. Вие сте по политиката. Аз съм в други сфери. "Доктор" Щонова е доктор колкото аз съм Юрий Гагарин, толкова изкуствен човек, за морал и т.н. не говорим. Сашка Сърчаджиева, нахалница и безочлива като майка си, лека и пръст на последната. И това са обожавани от глупавата аудитория с хиляди лайкове и подкрепа. Стойностни хора са изтикани в ъгъла. Защото глупавият народ няма капацитета да ги разбере. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар