Днешният брой на в-к "24 часа" (вестник, близък до президента Гоце Първанов) е публикувал странна статия, наречена Възкръсналият, който плаши; "възкръсналият" е не кой да е, ами Иван Костов. Невероятно е, но в тази статия Костов не е представен като "злодеят, който за всичко е виновен", "който всичко разруши" и пр., а за него този път сякаш се пише нормално, без плюнки.В тази връзка Иво Инджев (в статията си Прозрения за презрения) пише нещо, което според мен е знаменателно и изключително показателно:
Картинката напомня класиката в историята на журналистиката с френски адрес. Когато заточеният на Елба Наполеон избягал от плен и стъпил с шепа привърженици обратно на френския бряг, първите отзиви на вестникарите били за него като за „чудовище“, което се завръща. С напредването му и с разрастването на военна му сила обидните епитети срещу него ставали все по-малко, после изчезнали, за да се преродят в нови определения, но с обратен знак до степен, че една сутрин парижани осъмнали с възторжение заглавия „Императорът отново е пред вратите на столицата“, или нещо от този род. Нито Костов е Наполеон, нито пък медиите ни са френски. Но е интересно да се види как два века по-късно и у нас се проявяват някои европейски тенденции в журналистиката.
Прочетете все пак статията, имам предвид тази в "24 часа", но също и статията на г-н Инджев, и двата текста са твърде интересни и дори поучителни. "Европейското", по-специално "френското" в нея просто е израз на признанието, че даже и за кръговете около Гоце Първанов възможността Костов да се върне във властта вече се оценява като съвсем реална, т.е. се възприема за нещо като горчиво лекарство, което ще им се наложи съвсем скоро да изпият, пък макар и с отвращение. Но какво да се прави: животът има свойството да се възобновява, да изпраща в забвение съгрешилите и самозабравилите се, милостиво да дава втори шанс шанс на несправедливо обидените, на преживелите изкуплението си и пр.
Тази особеност на живота може да се тълкува като проява на ницшевото "вечно възвръщане", а пък знайно е, че Ницше е бил "голям приятел", сиреч най-върл враг на нихилисто-комунистите. Същото може да се каже и за руския гений Достоевски. Те двамата обаче само са предвиждали ексцесиите на грядущий комунизъм, аз обаче за разлика от тях имах несретния шанс да ги видя с очите си, да преживея кажи-речи всички метаморфози на истерията и бесовщината, наречена комунизъм. Чиито разсейки и метастази все още обезсилват обществения организъм на нашата многострадална, но въпреки всичко вървяща към възкресението си България.
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар