Напоследък съм станал горещ изследовател на психологията, нравите, скрупулите и мурафетите на нашата т.н. демократична общност; примерно позволих си публично да заявя, че не съм чел книгите на Георги Господинов и че нямам намерение да ги прочета, дори и с риска да ме смятат за прост; появиха се многозначителни реакции на крайно възмутени от изявленията ми личности, някои от които минават за видни демократи, инфлуенсъри, най-малкото културни хора, на които им дойде прекалена тази моя демонстрация на пренебрежение към една тъй звездна "демократична икона"; тази поредица, в която събрах най-изразителни реакции може да се проследи в поредица публикации в моя блог; разбира се, "изложих" се яката в очите на въпросната демократична общност, възмутиха се от моята арогантност хора, с които се знаем от години, а повечето мълчат сконфузено, дълбоко потресени от моята наклонност да се правя на особен, на интересен и пр.; ето една най-интересна реакция на една демократична дама, която ме мъмри като учителка мъмри провинил се ученик:
Jenia Georgieva: Дали да прочетеш или не, книгите или една от книгите на Георги Господинов, е личен избор. Публичното заклеване, правено за пореден път, че "не, няма да прочета", е твърде показателно, обаче. Фиксацията ти върху Георги Господинов не е здравословна, Ангеле. Не се оставяй на импулсите си да те водят за носа. Овладей си ги, пустите импулси. Като зрял човек. А опитите ти да ги обличаш в "обществено полезни" обяснения, ги правят още по-смешни. Чрез тях подлагаш авторитета и достойнството си на уронване. Разбира се, всеки е капитан на собствения си кораб и има неотменимото човешко право и на деструктивен избор.
Така тя ме мъмри; отговорих й ето как:
Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva Не си ме разбрала и явно не желаеш да ме разбереш щот тъй жалката звездомания не те е подминала. По обиден начин се отнасяш към мен, нарушавайки базисни принципи на морала и на демокрацията. А аз точно това иронизирам и бичувам: сред демократичната общност има неизживени комунистически наклонности: ах, тоз Грънчаров, не хвали тоз Г. Господинов, който хем е "от наште", хем е звезда, какво иска той, на интересен ли ми се прави той, никаквецът?!". Точно така звучи твоя коментар и не се усещаш за това, което е тъжно. Бил прост който не е чел книгите на Г. Господинов, а Грънчаров не само е прост, не само иска да си остане прост, но и, наглецът, се хвали, че е прост!!! И ето: той е явно болен, нали това ми казваш, скъпа демократке Георгиева? Я изкрещи, че съм враг на народа и на България че да ти олекне?! 🙂
Пиша така защото съм възмутен от тъй грозното високомерно отношение на немалко демократи към личности, които си позволяват да се изказват негативно или критично за поведението на подобни "демократични кумири" като Г.Г., въпреки че трябвало, видите ли, за тези които са "от наште", не бивало да пишем или говорим друго освен добро, освен хвалби. Е, точно по тази пункт са нашите различия: тази именно грандоманска психология ме дразни дотам, че рискувам публично да я бичувам, и то именно с оглед защото тя е твърде вредна, тя отблъсква толкова много хора от нашата демократична общност, обиждайки ги, че те не са "от наште", че мислят "неправилно" щото мислят различно, че са прости, а пък ний сме "умни", щото четем книгите на Георги Господинов и пр.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар