Отворено и призоваващо към човечност писмо до директорката на ПГЕЕ в Пловдив - с копие до новия Министър на образованието и науката

Днес е 47-ия ден от гражданския ми протест ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО. Знаете, решил съм да продължа протеста си до... победа. Няма да се откажа ей-така, без смисъл - и без някакъв резултат. А какъв може да е полезният резултат от един граждански протест (и то не за друго, а за свобода, за демокрация в образованието) е друга, не по-малко интересна тема, която обаче нека да оставим за друго обсъждане. Днес отново искам да пиша в своя дневник, налага ми се да предприема някои неща, ето какви.

Знаете също, че оня ден по време на протеста ми се появи нов момент: тъй мълчаливата (а тя мълчи може би защото е доста гузна?) директорка на ПГЕЕ в Пловдив най-накрая проговори, и то по своя инициатива, не под мой натиск както досега! Тя прати парламентьор, който да ми донесе нейното височайше послание (виж Моля за вашия коментар на тъй памятните думи на феодалната владетелка на ПГЕЕ в Пловдив, на неговата государиня-самодержица!). Любезността изисква - аз съм диалогичен човек, пък съм и демократ, уважавам мнението на опонента - да отвърна на посланието на г-жа директорката, която, както знаете, за втори път ме опраска (уволни) от училището, в което от 17 години преподавам философия и гражданско образование, даже и след като съдът отмени предишната й заповед за опраскването ми; е, сега тъй бойко настроената администраторка ме заплашва с... трето опраскване, с трето уволнение ме заплашва, даже и съдът пак да ме върне на работа, тя ми заяви още сега, че пак щяла да ме опраска, отново щяла да ме уволни: можете да ми завиждате, че имам шанс да стана учителят, най-много опраскван от една тъй всеотдайна в опраскването директорка! (Сексуалният подтекст тук е умишлен: то човек не знае вече да се смее ли или да плаче!) А за момента не само аз, но и един друг учител от ПГЕЕ в Пловдив, инж. Калин Христов, двамата с него имаме високата чест да сме опрасквани от тъй военнолюбивата, от тъй войнствената директорка по два пъти, вярно, него тя го опраска за втори път три дни след връщането му от съда, а мен - чак след година и два месеца! Както и да е, сега обаче аз съм заплашен с... трето опраскване, което за мен е голяма чест, налага се да благодаря на таз толкова усърдна във войнствеността си работодателка; ще го сторя по своя си обичай писмено, ето как:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ в Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката (работодател на г-жа Стоянка Анастасова)

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО БЛАГОДАРСТВЕНО И ПРИЗОВАВАЩО КЪМ ЧОВЕЧНОСТ ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, активно протестиращ срещу беззаконията и произвола на самозабравилата се директорка на ПГЕЕ вече 47-ми ден

Многоуважаема госпожо Директор,

Онзи ден, в петък, 5 май т.г., г-н Георги Тодоров, учител по немски език в ПГЕЕ в Пловдив, дойде при мен на мястото на моя протест за да ми предаде Вашето тъй любезно послание, свеждащо се до два пункта:

- "Да си обирам по-скоро крушите" от мястото на протеста, да престана да протестирам, да спра протеста си - щото ако продължа с протеста си никога повече нямало да си намеря работа като учител в нито едно училище (предполагам, по Вашата представа, Вие лично, ползвайки връзките си, ще се погрижите да се случи това!);

- Да зная още, че дори и съдът отново да ме върне на работа, дори и съдът пак да отмени заповедта Ви за моето уволнение-опраскване (в което Вие самата, както ми беше казано, изобщо не сте била вярвала, това по Вашата меродавна преценка нямало да се случи този път - предполагам защото и по този пункт възнамерявате да активирате "безбрежните си връзки"!), но ако, да допуснем, съдът все пак ме върне на работа, Вие имате добрината да ме заплашите с устата на парламентьора си, че отново сте щяла да ме опраскате - както това вече сторихте с инж. Калин Христов: знаем, че след като съдът го върна на работа, Вие го опраскахте-уволнихте още на третия ден!

Това ми беше казано като съдържание на Вашето височайше послание. Понеже, както знаете, съм диалогичен човек, понеже също така, като демократ, уважавам мнението на опонента си, решавам да Ви отговоря на посланието: може пък, кой знае и защо не, между нас, макар и по този крайно необичаен начин, все пак да се зароди тъй дълго несъстоялия се диалог?! (Знаете сама, че аз положих неимоверни усилия такъв диалог и дебат в училището ни да започне, но диалогът и дебатът не се състояха поради Вашата откровена и мощна властническа обструкция.) Та с тази крехка, впрочем, надежда държа да Ви кажа следното:

Това, че се чувствате длъжна да ме заплашвате в този момент, го възприемам като една твърде неадекватна реакция от Ваша страна. Да, реакцията Ви е крайно неадекватна, което, да се надяваме, и Вие вече го чувствате. Не е този начинът, пак сте се объркала относно начина - аз безброй пъти съм Ви казвал, че управленският Ви подход е съвсем сбъркан. Така в съвременни условия не се решават нито нещата, нито проблемите, да не говорим пък за конфликтите: чрез заплахи, чрез репресии, чрез гадостчици, чрез злоупотреба с власт, чрез опрасквания-уволнения, чрез прилагане на тъй любимото Ви Сталиново правило "Есть человека - есть проблема, нет человека - нет проблемы!", чрез прилагане на груба сила и пр.; да, госпожо Директор, Вашите представи за начина на ползване от властта са безкрайно анахронични, ретроградни, те са били валидни за други, отдавна минали, слава Богу, авторитарни, диктаторски, тиранични времена; сега живеем в съвършено други и при това демократични времена, многоуважаема госпожо Директор! За Ваше сведение, пък макар и за кой ли път Ви казвам това, моля обаче да се опитате този път да го осъзнаете истински: допуснала сте да объркате времената, в които живеем, а това ще Ви скрои непременно много лоша номер! Казвам Ви тия неща съвсем добронамерено, за Ваша полза Ви ги казвам и пиша: ако бяхте осъзнала овреме тази своя фундаментална грешка около времената, Вие изобщо нямаше да допуснете цялата поредица от други, производни на нея грешки, които си позволихте. И благодарение на които стигнахте в незавидното положение, в което сте сега.

Апропо, Вие съзнавате ли изобщо в какво положение се докарахте именно заради всичките си грешки?! Важно е, разбира се, да осъзнаете истината за положението, в което се оказахте, щото Вашата илюзорна представа, простете, няма абсолютно никакво значение, нещо повече, тя е не по-малко злотворна от Вашата фундаментална илюзия: че можете да живеете в края на второто десетилетие на ХХI-ия век, пък в управлението, в ползването си от властта да прилагате подходи, които са били характерни за 30-те години на ХХ-ия век, и то само в Сталински СССР! (Впрочем, днес е 9-ти май, да Ви поздравя с тъй свидния Ви, предполагам, празник: "День победы"!) Разбира се, моята работа като философ е тази: да помагам на хора, които са дръзнали живеят с непълно неверни представи, които са си позволили лукса да живеят със изцяло сбъркани представи за нещата от живота; аз като философ друго не правя освен да помагам на такива заблудени хора да се освобождават някак от робуването на такива изцяло негодни представи. Ето затова и спрямо Вас винаги съм се държал точно така: правил съм Ви безчет добрини, помагал съм Ви да направите нужното че да прозрете истината за това, което правите. Вместо обаче да сте ми благодарна, Вие, на горепосоченото основание, продължавахте да трупате ненавист спрямо мен, което, както и да го погледнем, пак е израз на крещяща неадекватност! И вместо благодарение на мен отдавна да бяхте станала една модерна ръководителка, Вие продължихте да затъвате в непроходимото тресавище на отдавна остарели и съвсем негодни за употреба в съвременни условия представи, подходи, абсурдистки административни действия (като упоменатите опрасквания, уволнения, тормоз, произвол, терористични административни изцепки и пр.) Жалко, много жалко е това, надявам се в един момент и Вие да осъзнаете колко жалко е всичкото това!

Аз съм човеколюбив човек (моето човеколюбие се дължи на пристрастеността ми към свободата!) и по тази причина ми е много мъчно за Вас, не го казвам, повярвайте ми, със злорадство, много далеч съм от такава една глупава емоция! Понеже съм убеден последовател на екзистенциалистката човеколюбива идея за това, че човекът по начало е същество, което винаги е способно да ни изненада (свободата, тъй непонятната Ви свобода, госпожо директор, е причината за тази постоянна и така чудна възможност на човека да се прероди!), ето, на това философско, чисто ценностно и мирогледно основание аз смятам, че даже и в това незавидно положение, в което се намирате, Вие имате известен шанс да преживеете дълбок вътрешен поврат към доброто! Да, да вървиш по пътя на злото, с това да си позволяваш да правиш на ближния човек зло, уважаема госпожо Директор, доникъде не се стига, злото поражда само зло, истината обаче е в доброто, моля, вслушайте се в тези думи (те не са мои, вярвам, знаете чия в генезиса си е тази философия: на Христос, разбира се, е тази философия, има ли смисъл да се питаме чия е?!) Та в тази връзка искам да Ви кажа следното, с което и ще приключа.

Вие многократно, в продължение на години, без никаква скрупул, си позволихте да ми правите зло, да ми причинявате какви ли не злини, което, простете, е безчовечно, е израз на съвсем безчовечен управленски подход! Аз във Вашите очи съм "враг", не заслужаващ никаква пощада (в последното Ви послание този акорд е така явен, умишлено демонстриран!), но аз, позволете да отбележа, съм човешко същество - и това, че мисля по друг начин не е основание да си позволявате да ме мачкате, да ме газите, да ме тъпчете, да ме унижавате, да ме обиждате, да ме клеветите, да ме поставяте в унизителни условия, да ме лишавате от каквито и да било средства за съществуване, да ми правите запор на банковите сметки и да ме оставяте без никакви средства за съществуване даже и в навечерието на Рождество Христово (!), безчувствено и може би с перверзно задоволство да ме наблюдавате от прозорците на училището как седя на мястото си на протеста вече 47 дена (днес пак ще ме видите там, въпреки дъжда и студеното време!), фактически да ме лишавате от преподавателски права (щото точно това означава уволнението на един учител по член 328, ал. 1, т. 5 от КТ), т.е. да ме обричате на пълна мизерия, да ме заплашвате, че ако продължа да се боря за човешките, гражданските и професионалните си права и за личностното си достойнство си, връз главата ми щели да се стоварят още какви ли не беди и пр. Моля, абстрахирайте се за миг от тъй сляпата си ненавист към мен - за да прозрете истината за това, което си позволявате да правите: не може да е учител и възпитател оня, който не е способен да се постави в положението на другия, на различния човек, който не може да види нещата през оптиката, през гледната точка на другия, на различния човек! Не крия, безкрайно ми е интересно да разбера какво чувствате като погледнете що-годе обективно върху това, което си позволихте да направите: още ли се смятате за непогрешима (това е дума, която сте употребявала по свой адрес не само в мое присъствие, в присъствието и на други хора, примерно на г-н В.Паунов, бившия директор на нашето училище, на г-н Ф. Иливанов, мой адвокат, спомняте ли си терасата за пушене в Районен съд в деня на откриването на нашето първо, пардон, второ съдебно дяло, това за отмяна на заповедта за първото ми уволнение!), да, още ли си мислите, че това, което си позволите да сторите с мен и този път, не е грешка, сиреч, "пак е правилно", пак е нещо, за което изобщо не съжалявате?! Питам, щото това бяха Вашите думи когато разговаряхме за последен път, в Деня на отворените врати, аз тогава Ви запитах имате ли промяна в преценката си за стореното, Вие отвърнахте твърдо не, не съжалявам! А сега вече, в някои моменти на размекване на железо-бетонната Ви твърдост, пак ли не съжалявате за абсолютно нищо?!

Страшно нещо е подхлъзването към безчовечността, многоуважаема госпожо директор, тази нелепа емоция, че властникът не е човек, а е нещо като "бог", имащ право да съсипва съдбите на управляваните, убива човешкото у него. По много лош път сте тръгнала, стотици пъти съм Ви го казвал и то право в очите. Знаете, че моята основна претенция към Вашето управление е неговата крещяща безчовечност, подходът Ви е крещящо безчовечен! Това, повтарям, е фундаментално погрешна позиция спрямо властта и управлението. Вие по тази причина сте феноменален случай на управник, който в съвременни условия си позволява да прилага подход, който е изцяло несъвместим не само с принципите на демокрацията, но и с тези на правото и закона - да не говорим пък за тези на морала! Аз затова и с такава прилежност общувам с Вас (написах Ви купища, да, написах Ви... многотомни поредици от доклади, жалби, отворени писма, предложения и пр.!), щото като човек, като християнин, като гражданин с демократични убеждения, като учител и като философ се чувствам длъжен най-напред да Ви помогна (хора сме все пак, трябва да си помагаме когато на другия му е тежко!), а на второ място се чувствам длъжен и да съхраня за науката и за бъдещето всичко онова най-ценно, постигнато в резултат на дългогодишните ми изследвания на толкова причудливите феномени, с които тъй щедрия живот ми е дал шанса да се срещна в последните благодатни въпреки всичко години.

Ето, сега Ви съветвам да се опитате за миг да се поставите на моето място, да се вживеете и да се опитате да си дадете сметка това какво аз чувствам, как се чувствам аз - след като върху мен се стовари цялата злотворна сила на Вашата безгранична жажда за мъст. Не е приятно човек да понесе всичко това, което аз трябваше да понеса, което вие си позволихте да ми причините, нали така? Аз, позволете да отбележа, не съм перверзник, не съм мазохист - за да ми са приятни страданията, на които ме подложихте, които ми причинихте! Можете ли да си дадете сметка, примерно, и за това как се чувства моята съпруга - след като и на нея й се наложи заедно с мен да преживее бедите, страданията, мъките, униженията и пр., които ми причинихте?! А давате ли си сметка как се чувства моя син - след като Вие така безцеремонно се погаврихте с баща му?! Прочее, Вие сте учила моя син и той има прекрасни спомени за Вас като учителка: давате ли си сметка какви страшни амбивалентни чувства изпитва към Вас душата му сега, след всички, което Вие натворихте откакто сте директорка?!

Спирам дотук, макар темата да е голяма и благодатна. Казах предостатъчно - като "храна" за размисъл.

Какво очаквам да направите ли? Ами ще Ви кажа, моят "изцяло погрешен" (във Вашата меродавна властническа преценка) педагогически подход е следният: ами сама решавайте, единствено Вие самостоятелно следва да решите каква реакция да изберете, какво да направите в незавидното положение, в което, поради неразумност, сама се натикахте. Да, самата Вие следва да решите какво е пристойно и достойно да направите в това ужасно положение. Според Вашите лични представи за добро и зло (за право, за законност и за морал също) решете какво е правилно да направите в това наистина незавидно и много тежко положение, в което се оказахте. Аз решавам за себе си, Вие - за себе си. Това е толкова естествено и нормално, нали така?

Аз своя избор съм направил: продължавам да протестирам, продължавам да се боря. Защото с протеста си Ви давам безценен шанс да си поправите (и то без намеса на съда) непростимата иначе грешка, която си позволихте да направите. Прочее, нима мислите, че съдът е мястото, в което учителите трябва да решават коя образователна и обучителна технология е правилна и неправилна?! Или кой учител е "пълен некадърник" и кой - талантлив новатор, творец, вдъхновен наставник на младите и пр.? Дали пък мястото за такива наистина нужни и съдбовно важни за българското образование дебати не е не съдът, а... самото училище, самата образователна или училищна общност, общността, занимаваща се непосредствено с образование, учене, познание, обучение?! (Както аз твърдя от години!) Съзнавате ли в какъв ужасно тежък правен абсурд поставихте българското правораздаване със своята кафкианско-оруеловска заповед за моето поредно опраскване-уволнение?!

Толкова. Бъдете здрава! Приятни размисли Ви желая най-чистосърдечно! Дано великодушният Бог Ви помогне да победите злотворните сили в душата си, които Ви подтикнаха да направите това, което направихте!

9 май 2017 г.

Пловдив

С ПОЗДРАВ ОТ СЪРЦЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo