Приятно гледане, приятни размисли!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
4 коментара:
Вижте, дайте да се разберем. Баба Марийка е в голяма беда. И как се е стигнало до нея. Очевидно поради конфликта заради котките. Тя има пълно право да проявява любов и да се грижи за тях. Но! С това тя не може да създава проблеми на съживущите. Ако тя живееше в самостоятелна къща и далече от съседи, за колко и какви котки се грижи си е нейна работа. Но, тя не може да налага миризми на околните и за това те са се опитвали да решат проблема си с преговори и накрая и със съда. Проблемът трябва да се решава от дъщеря й, дори с продажба на апартамента и купуване (наемане под наем) на самостоятелна къща на село, където, ако иска, може да се грижи за колкото и каквито иска домашни любимци или животни. Не може хем котки, хем жилищен блок в Пловдив. Просто двете неща са несъвместими, драги Грънчаров.
Radomir Parpulov
Станалото - станало, по него спор не можем да имаме. Но сега възникналата ситуация е важна: баба Марийка спи вече шест месеца на голата земя. Сега вече няма смисъл да говорим за котките, котките вече нямат отношение към проблема, сега проблемът сме вече ние самите, дето спокойно наблюдаваме как възрастната жена спи на голата земя шести месец и се отдаваме на... сладко философстване за котките, за предимствата на социалната държава и за тъй човеколюбивото поведение на съседите й. Баба Марийка и тази нощ е спала на голата земя - докога може да продължава това, докато умре ли?! Някой може ли да реагира по човешки начин към нейния проблем? А човешкият начин е да направиш нещо реално и конкретно, за да й помогнеш тя повече да не спи като куче, а като човешко същество. Умните съвети спрямо децата на баба Марийка не помагат изобщо. Те са направили каквото са могли и не са могли да решат проблема. По тази причина проблемът е на нас, дето живеем около нея и я наблюдаваме безочливо сякаш не сме човеци, а говеда. Ето тук е проблемът: НИЕ САМИТЕ сме главният проблем в историята на баба Марийка. тази история показва, че ние изобщо не заслужаваме да се наричаме ЧОВЕЦИ. Това е моето разбиране. Или ще ставаме човеци, или заслужаваме да мрем - и ще мрем в още по-мъчителен начин отколкото сега страда пред очите ни баба Марийка. Аз не съм предполагал, че сме до такава степен безчувствени! Това е страшно!!!!!!!!
Както вие писахте, тя отказва да й се помогне.
Уважаеми Грънчаров, така е - ние трябва да проявяваме състрадание в такива случаи. Аз не съм в течение (може би си писал) какво са й предлагали - да я приемат в социален стационар за бездомни, да постъпи в старческия дом към Общината или нещо друго? В краен случай има манастири, където също ще й намерят място - и девически православни, и към Католическата църква (намира се близо до пазара в Кичюк Париж) или в гр. Раковски. Но, има и още нещо - има клошари. Един такъв често стои на Пешеходния мост от страната му към Новотела. Спи на една пейка в градинката на запад от моста. Миналата зима изкара под един балкон на 50 метра от кметството на р-н "Марица". Познавам и хора, които понякога си говорят с него, и на които е обяснявал, че иска да живее така - на свобода, без жилище и без други хора около себе си. Та, свят голям - хора различни...
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар