Днес получих следното писмо от обмудсмана на Пловдив, който също така ми изпрати и цитираните в писмото му до мен документи (чиито изображения привеждам в блога предвид обществения интерес към казуса):
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРЪНЧАРОВ,
Приложено Ви изпращаме в прикачени файлове писма, както следва:
1. Писмо изх. № С1-1264-(4)/13.09.2017 г. на Обществения посредник на територията на Община Пловдив
2. Приложение към горното писмо (копие на писмо изх. № 1604-92-00-3990/10.08.2017 г. и наш вх. № С1-1264-(3)/13.09.2017 г. на ДСП гр. Пловдив).
Информираме Ви, че писмото и приложението към него са изпратени и на посочения от Вас адрес!
С уважение,
ИНЖ. БОРИСЛАВ СТАМАТОВ
В.И.Д. Обществен посредник на територията на Община Пловдив
Сами виждате, че бюрократичната машина на социалната ни държава работи интензивно, само дето произвежда предимно... документи, а факта си остава факт: баба Марийка продължава да спи на голата земя, стига да можеше да спи върху произведената от органите планина от документи, най-вероятно щеше да й е значително по-уютно; ако пък безсмисленият труд на чиновниците по произвеждането на тия документи беше приложен за нещо по-смислено, то една десета част от тия усилия и ресурси щяха да бъдат напълно достатъчни не само да се осигури жилище на баба Марийка, но и на поне още неколцина бездомни като нея. Това само искам да кажа. То е добра тема за размисъл - особено по въпроса за това къде отиват парите на данъкоплатците, предназначени за т.н. "социални грижи".
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
22 коментара:
Ако тя отказва съдействие, какво може да се направи? Имам чувството, че жената иска децата й да се погрижат за нея, неслучайно попитах тя има ли деца. Струва ми се, че там е разковничето.
Tatyana Koleva
Щом държавата й е отнела жилището, щом държавата я е изгонила от собственото й жилище, сега трябва да й даде друго жилище...
Който изгони даден човек от жилището му, е длъжен да му даде друго жилище...
Тя има деца. Дъщеря й е в Германия и иска да я вземе при себе си за да се грижи за майка си, но баба Марийка отказва. Синът й живее в Пловдив в малка гарсониера, майка му отказва да живее при него (там наистина няма място и за нея, тя там трябва да спи на пода). Това е положението.
Не можах да прочета историята ѝ - защо държавата ѝ е отнела жилището, правомерно ли е това, какви са причините?
Tatyana Koleva
Историята е дълга. Описвал съм го в блога си. Нямам възможност отново да разказвам всичко.
Защото понякога хората ипотекират жилищата и после се чудят защо са им отнети.
Tatyana Koleva
Съседите й са завели съдебно дяло срещу нея и са я изгонили по съдебен ред, изгонила я е фактически държавата.
Това е много трудна процедура, но изгонвайки я, не могат да ѝ отнемат собствеността. Ще прочета.
Ще отида да прочета, благодаря ти.
Имам още един въпрос, не ми стана ясно от прочетеното в блога ти. Апартаментът собственост ли е бил на жената? Прочетох за някакви котки. Чия собственост е сега този апартамент?
Tatyana Koleva
Апартаментът е обща собственост на бабата и на децата й. Да, имала е котки, които е отглеждала в дома си. Съседите й спират водата щото било нехигиенично при нея (?!). След това я изгонват. Искали да я обявят за "луда" и пр. Сагата е дълга.
Баба Марийка не е луда, тя иска да живее независимо, свободно, този е нейният непростим грях. У нас да си свободен очевидно е страшен и непростим грях. Ний у нас свободолюбивите хора просто ги убиваме. Така постъпват с баба Марийка. Така постъпват и с мен. Да си свободен, да си свободолюбив в България е най-голямото проклятие. Да си нормален човек в България е най-голямото проклятие.
Щом бабата отказва да й се помогне, значи отговорността за положението й е всецяло нейна. Дано се вразуми, преди да е настанал големият студ.
Това, че успяхте да хвърлите цялата вина върху бабата Вас лично Ви устройва, така ли? Сега вече сте напълно спокоен (спокойна)?
"Баба Марийка не е луда, тя иска да живее независимо, свободно" - ами тя така си живее, защо някой да е виновен? Тя иска да е свободна и е свободна и никой не пречи да е свободна. Какъв е въобще проблема?
Проблемът е нашата човечност, това, че сме се обезчовечили. Проблемът е, че не виждате проблем когато една възрастна жена на 84 години е изгонена от жилището си за три години и спи на улицата шест месеца, а никой не се трогва, никой не се притичва да й помогне. Да умре пред очите ни баба Марийка и пак няма да има никакъв проблем, така ли? Ние какво сме, човешка общност или...????
Или написаното от социалните работници не е истина за многобройните им срещи с баба Марийка, сина и дъщеря й, или аз не мога да разбера заглавието, в което се обвиняват социалните служби в бюрократизъм. Вие, г-н Грънчаров кого обвинявате в бездействия и формализъм: децата й или служители, които се опитват да й помогнат. "Има нещо гнило в Дания", както се казва в една пиеса, но аз не разбирам как може да се помогне на баба Марийка, ако тя самата не се съгласи да получи помощ?!
Radomir Parpulov
Ако някой почне да ни иска помощ, тогава оказването на самата помощ се обезсмисля откъм нравствен смисъл. Помощта е ценна когато е непоискана. Казусът на баба Марийка е чисто нравствен и касае нашите представи за човечност, които са съвсем объркани...
А ми, напишете как виждате вие начин да й се окаже помощ. Тя не е искала такава, до колкото разбрах от публикуваните от вас писма. На нея и децата й е разяснявано с какво може да й се помогне, но тя категорично е отказвала. Честно казано нищо не разбирам - предлага се да бъде настанена в Старческия дом на Общината, където живеят самотни пенсионери, на които е осигурена стая, отопление, храна и мед грижи. Но тя отказва. И вие говорите за "нравственост", "човечност", "бюрократизъм'". Разберете, че когато един човек не иска всичко това, което му осигурява нормални условия за живот, има нещо просто непонятно и вашите писания остават също неразбрани.
Radomir Parpulov
По представите на баба Марийка условията в старческия дом или в приюта не са нормални. Тя има право на такава преценка. Тя иска да живее самостоятелно, в свое жилище - както по-голямата част от човечеството на нейната възраст. Баба Марийка има манталитет, присъщ на западния човек, на свободния, на свободолюбивия човек. Чиновниците обаче искат да й натрапят своята представа, искат да игнорират тотално нейната позиция. А след като държавата я е изгонила от собствения й дом, справедливостта изисква същата тази държава да й осигури реципрочно общинско жилище. Това, разбира се, няма да стане, щото баба Марийка и чиновниците живият в два коренно различни свята или ценностни системи. Ето защо да се помогне в тия условия на баба Марийка означава да се зачете нейната позиция и да й се намери, да й се наеме частно жилище, където тя може да живее без да бъде обезпокоявана от комуната, която е налице в старческия дом или в приюта. И в която отделната личност бива ежеминутно подлагана на какви ли не унижения.
Много сте прав г-н Грънчаров, че баба Марийка и служителите от Общината, както и бившите й съседи по апартамент, живеят в два коренно различни свята. Баба Марийка може да иска всичко, но при две условия: да си го осигури сама и да не създава проблеми на останалите хора. Тя е избрала да живее в общество и това задължава да не отнема свободата на другите. Вече ви писах - ако тя си намери жилище на село с голям двор, може да живее както и с когото намери за добре. Така няма да кара никого да търпи миризми, шум и пр. Държавата не й е длъжна, че тя е била принудена да напусне апартамента си. Съседите са я принудили, като са поискали това от Съда и той (Съдът) е преценил, че тя не може да им създава съществени неудобства . Има голяма разлика и вие, би трябвало, да го разбирате. Вие имате ли близки в общинския Дом за стари хора "Св. Пантелеймон"? Кое ви два право да говорите за "отделната личност бива ежеминутно подлагана на какви ли не унижения."? Моят братовчед (с висше образование) е там и вие, с тези си твърдения, оскърбявате не само мен и останалите му братовчеди, но и всички близки на живущите там възрастни хора, че сме ги захвърлели и оставили да търпят унижения. Как си позволявате това? И какви са тези приказки, че виждате ли едни били с европейски манталитет, а други с български. Е, добре - аз съм с български манталитет и не съжалявам за това. Има хора, които живеят в Европа, но се държат като говеда - идете в "Слънчев бряг" или "Златни пясъци" и ще ги видите по време на така наречените "Алкохолни обиколки". Вие раздухвате един болен въпрос с баба Марийка и от него създавате сензация. Касае се за битова несъвместимост, предизвикана от особеното поведение на една възрастна и милостива жена. Тя има две деца, които не отказват да се грижат за нея и ще намерят решение на проблемите й.
Radomir Parpulov
Никаква "сензация" не създавам от проблема на баба Марийка, а се опитвам да й помогна да си намери жилище. Държавата, казвате, не й била длъжна, но именно държавата (съдът не е нещо извън държавата) я е изгонил от жилището й, ерго, държавата трябва да и осигури условия за живот, подходящи за нейната възраст и отговарящи на нейните разбирания за нормален живот. Мнението на личността в демократичните общества значи нещо, а не бива изцяло игнорирано и потъпквано, както е в посткомунистически общества като нашето. Опитвате се да изопачите нещата или ги виждате превратно. Децата на баба Марийка се мъчат в така създалите се условия да решат проблема й, но до този момент не успяват тъкмо защото околните хора без капка неудобство демонстрират пълното си безразличие към факта, че една 84-годишна бабичка пред очите им вече шести месец (!!!!) спи на голата земя и никой, повтарям, никой, не се трогва от това покъртително бездушие! Аз за това говоря, тук никакви оправдания не могат да ни оневинят. Факт ли е че пред очите ни баба Марийка шест месеца спи на голата земя?! Давате ли си сметка какво това показва за НАШИЯ "морал"?!
Знаете ли че до този момент всеки наемодател като чуе, че жилището е необходимо за живеене на 84-годишна баба, мигновено отказва да й го даде? (Да не говорим, че ако пък е чул нещичко за това коя е баба Марийка и каква е нейната история, бабата пък съвсем няма никакъв шанс да си намери жилище!) Оказа се, че децата на баба Марийка са безсилни в тия условия да й намерят жилище! Ние, гражданите, ако сме човеци, трябва да им помогнем, а не да стоим и да гледаме сеир! За това става дума. Но не можем да се разберем.
Като и намерите жилище, което е в една сграда с други живущи, как ще решите въпроса за "мирното съвместно съществуване", драги Грънчаров? Вие имате опит и знаете, че има два вида съдебни дела - частни -решават спорове м/у граждани и наказателни - решават нарушения на граждани спрямо обществото - всички граждани, които се представлява от прокуратурата. Мисля, че с такива проблеми (баба Марийка и гражданите й съседи) се занимава социологията, но аз не съм такъв специалист. Може би, вие сте компетентен?
Radomir Parpulov
С цялото ми уважение към стремежа за обективност на господин Парпулов, да замълчим, защото е факт: 84 годишна жена е на улицата. Моралът какво изисква при този факт? Да се намесим е отговора. Това е важното в момента, а не кой какво бил направил- съседи, деца, частни съдебни изпълнители и социални служби,самата баба... Въпросът за вината да бъде ли оставен настрана сега? Да- за по-късно, е отговора. Да искаме сметка от виновните и съответно да поемат последствията, като намерят те решението?- това е правилно, но не става бързо и лесно. Всички изброени имат малко или много вина, според мен най-много съседите, после ЧСИ и социалните. Ако искаме да помогнем спешно: Първо- не е зле да говорим със съседите, какво като има заповед, баба Марийка може вече да се прибере в къщи и да не я закачат съседите. Ако е абсолютно адекватна, за което силно се надявам, тя трябва да спре да им създава неприятности и да прибере само 1 котка, за други да се грижи на улицата, ако това не могат да направят зоозащитниците. Второ- да говорим с дъщеря й за отмяна на решението на ЧСИ, те да не са богове, та да не може да се оспорва? Ако тя наистина е загрижена за майка си, да го направи или да финансира мероприятието, а брат й да действа. Защото от това решение на немислещи ЧСИ произтича бедата. Нали сега щели да им забраняват и да ги ограничават да вредят по този начин на хората? Или това е само шум в медиите? И кой е този нагъл ЧСИ, той защо няма човешки облик? Как му е името на този идиот? Тези двамата пък, децата й, как спят спокойно?? - майка им е на улицата! Трето- социалните кога ще почнат да мислят с главите си, те не са само роботи, изпълняващи тъпи нареждания? Нали са хора, те също? Това е прякото им задължение, да действат с индивидуален подход и да използват наличните си възможности, не може да няма изход. Не искала старчески дом и готово- измиха си ръцете! Да ходят гражданите да я спасяват и вразумяват този и онзи..примерно, Грънчаров да ходи, а те да си пият кафето и да подреждат бумаги... Това си мисля аз, но нямам възможност и нерви да тръгна по инстанции, защото същите тези социални и ЧСИ на мен ми взеха здравето. А за старчески дом- попаднал е господин Парпулов на изключение от правилата, дано не му се налага на него да живее там! Майка ми я убиха за 5 дни, оставих я там заради наличието на лекар, състоянието й изискваше диагноза и наблюдение, оставих я за седмица. И за тези 5 дни видях чудеса- на съседното легло учителка с Алцхаймер търпеше санитарка, която й казваше, че не вижда нещата обективно и не може да се вярва на твърденията дали майка ми сяда на леглото или само лежи, тя вече живееше под командата на санитарка. Всички в целия старчески дом пиеха едни и същи лекарства!? Когато са неспокойни им даваха силен и груб антипсихотик, за да си осигурят спокойствие, с него убиха майка ми. Собствениците строят старчески домове с помощта на пари от европейски програми, прибират 800 лв на месец такса и това е, няма никакъв контрол, някъде и до двора не слизат, гледат от терасата, ако има.
Maria Vassileva
Вижте г-жо Василева, аз Ви пиша за Общинския дом, Вие ми говорите за частните старчески домове. Като се наложи, да не дава Господ да оставам сам, и аз ще отида там. Но не мисля, че ще ме убият, защото общинският е един, но частните са много и може и да си избереш. Написах за човека от "Пешеходния мост" - не иска дом, не иска хора около себе си и това е.Почернял е от слънцето като спасителите от плажа, зимата спи на пейка, като се завива с един юрган, Баба Марийка не иска да се разделя с котките. Иска си ги всичките и това е. Не е лесно да си с европейски маниери, както казва нашият общ приятел Грънчаров. И англичаните, уж са с европейски маниери, ама brexit, та brexit ! С една дума - свят широк, а угодия всеки му няма и няма! 😀
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар