Благодарност за честитките и пожеланията за рождения ми ден

Във връзка с рождения ми ден, който беше вчера, получих изключително много и то най-сърдечни честитки, пожелания за живот и здраве, насърчения да продължа да работя на попрището, което съм избрал и т.н. Искам тук най-искрено да благодаря на всички, които ме почетоха с добра дума на този ден! Вдъхнахте ми сила и кураж, приятели, пък макар и повечето да сте ми само "виртуални приятели"! Човешката съпричастност е нещо безкрайно ценно за нас, човеците - особено в по-тежките моменти на живота ни!

Искам сред многото поздравления да подбера едно, което се отличава, така да се каже, по това, че е написано от съвсем млад човек, който учи за свещеник, ученик е в семинарията; т.е. от един човек, посветил се, като мен, на духовното поприще; казва се Борис Митов; с него също се зная само от интернет; интересен младеж: учи за свещеник, ала е много добър шахматист! Ето какво ми пише този бъдещ духовник, а ето по-долу и моята реакция на думите му; просто предавам част от диалога ни в Скайпа:

Борис Митов каза: Честит рожден ден! Бъди жив и здрав! Нека Бог ти дарува сили да се бориш с видимите ти опоненти и онез, които само злобеят по твой адрес; бъди все така весел и лъчезарен, добър и весотдаен за всекиго, понеже зная, че малко хора в днешно време са като теб. Никога не забравяй за истината за всичко: Бог, който е основоположник на всяко добро - и който никога няма да ни изостави! (ОЩЕ >>>)

ОЩЕ по темата: Паметникът на Съветската армия и изгубената памет – дебатът продължава

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo