Светогледът на поклонниците на бог Дионисий

Дионисиевият светоглед

Фридрих Ницше

Превод от немски: Мария Пашова

1.Гърците, които изразяват и същевременно премълчават тайното учение на светогледа си чрез своите богове, са издигнали две божества като двоен източник на своето изкуство: Аполон и Дионис. Тези имена представляват стилови противоречия в областта на изкуството, които почти винаги шестват тържествено едно до друго в борба помежду си, и само веднъж, в момента на разцвета на елиниската "воля", изглеждат проникнати едно в друго в художественото произведение на атическата трагедия. В две състояния човекът достига до блаженото чувство от битието, а именно: в съня и в опиянението. Красивата привидност на света на сънищата, в който всеки човек е абсолютен творец, както ще видим, е бащата на всички изобразителни изкуства, а и на една важна половина от поезията. Ние се наслаждаваме в непосредственото разбиране на формата (Gestalt), всички форми ни говорят; няма нищо равнодушно и ненужно. Във върховния живот на тази сънищна действителност все пак имаме просветващото усещане за нейната привидност; едва когато той приключи, започват патологичните въздействия, в които сънят вече не ободрява и престава изцерителната природна сила на неговите състояния. В рамките на тези граници обаче не са само приятните и приятелски образи, които търсим у себе си с една общопонятност: също и сериозното, тъжното, мрачното, зловещото бива съзерцавано със същото удоволствие, само дето и тук също трябва да се развява воалът на привидността и да не може да прикрива изцяло първичните форми на действителното. (ОЩЕ >>>)